Решение по дело №2281/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Н. Х. Х., [ЕГН], чрез адв. Р. С., против Заповед № 317з-10439/25.09.2024г. издадена от директора на ОДМВР - Пловдив, с която на Н. Х. Х. - старши полицай в група 03 на сектор "Специализирани полицейски сили" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В жалбата се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма. Твърди се липса на реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Изложени са доводи, че вменяването на извършване на дисциплинарно нарушение не кореспондира с фактическата и правна действителност, тъй като в хода на дисциплинарното производство не са събрани конкретни доказателства в подкрепа на изводите за виновност, а и в самата заповед не се сочат такива, въз основа на които дисциплинарно - наказващия орган да достигне до категоричния извод, че Н. Х. е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Жалбоподателят сочи, че в хода на дисциплинарното производство нв е установена собствеността на градинската люлка, не е установено наличие на облигационно отношение с Н. Х., не са приложени видеозаписи от охранявания обект. Твърди се нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, както и че в заповедта е налице бланкетно посочване на разпоредбите от етичния кодекс, без да са налице доказателства за нарушение на тези разпоредби. В жалбата е изложено, че дори и да приемем че има извършено дисциплинарно нарушение, то дисциплинарно наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, без да изложи съображения кои конкретни факти и обстоятелства обосновават необходимостта от налагането на най-тежкото наказание, като не са налице никакви негативни последици от действията на Х.. Твърди се още, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се сторените по делото разноски.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя - адв. С., поддържа жалбата. По делото са представени подробни писмени бележки, които преповтарят жалбата, като допълнително е посочено, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения.

Ответникът - Директор на Областна дирекция на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 01.10.2024г., а жалбата против нея е подадена директно в Административен съд – Пловдив на 15.10.2024г. Следователно оспорването, като направено в законово установения срок, от адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност е процесуално допустимо.

От фактическа страна е установено, следното:

Няма спор между страните, че Н. Х. е на работа в системата на МВР от 01.04.2005г., като е заема различни длъжности през годините (подробно описани в кадрова справка на л.121 по делото) и считано от 18.03.2024г. заема длъжност старши полицай в група 03 на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (л.185 заповед за назначаване). Няма спор и, че по време на службата си Х. е награждаван 7 пъти. Видно от кадровата справка, на Н. Х. през 2007г. е налагано дисциплинарно наказание „порицание“.

Няма спор по делото и, че на 31.03.2024 г. за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, младши инспектор Н. Х. и младши инспектор Т. М., старши полицаи в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР-Пловдив, били в наряд на обособен пост за охрана (на складова база, находяща се в [населено място], [жк], [улица]), във връзка с досъдебно производство № 38/2024 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, съгласно ежедневна ведомост с УРИ 2372инв-967/21.02.2024 г. за периода от 08.00 часа до 20.00 часа на 31.03.2024 г. Жалбоподателят не отрича, че на 31.03.2024 г. в края на смяната около 19.00 часа натоварил в личния си автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], ратанова люлка и стойка, и потеглил към портала на базата, където бил забелязан от Н. Г. Х., която отишла към автомобила на Х..

Видно от писмо рег. № 10585р-1385 от 22.04.2024г. на началник „Районен център 112“ - Кърджали, към Дирекция „Национална система 112“ (л.95), на 31.03.2024г. са подадени два сигнала на ЕЕН 112, касаещи изнасяне на чужда собственост от базата на месокомбинат „М.“ в [населено място], [жк], [улица], както следва: в 19:19:22 ч. от лице представило се като Е. К. и в 19:22:36 ч. от лице представило се като Р. Б.. След изпращане на електронен картон за инцидента, същият е приет в Първо РУ на МВР – Пловдив. Няма спор между страните и че от ОДЧ на Първо РУ-Пловдив е изпратен АП - 412 в състав младши инспектор Н. Г. и младши инспектор С. К., които са посетили мястото по сигнала и там са установили лицата Н. Г. Х., Е. Я. К. и Р. Т. Б.. След проведен разговори с лицата служителите на АП - 412 докладвали за установеното на ОДЧ на Първо РУ-Пловдив и в последствие пристигнали служители на дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР, които отвели младши инспектор Н. Х. в сградата на Второ РУ-Пловдив, където бил задържан за срок от 24 часа. По случая е образувано досъдебно производство № 169/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив и с постановление от 08.05.2024 г., младши инспектор Н. Х. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 169/2024 г. (л.182 по делото – постановление за привличане на обвиняем).

На лист 198 и сл. по делото са приложени разпечатки от средствата за масова информация.

Със Заповед № 317з-560/02.04.2024г. на директора на ОДМВР – Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Н. Х. Х., старши полицай в група 03 на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/.

Изготвена е покана с рег. №2372р-6797/09.04.2024г. за запознаване със заповед №3173-3560/02.04.2024г. на ОД на МВР Пловдив (л.64 по делото), връчена на Н. Х. на 09.04.2024г. На Х. е указана възможността да даде писмени обяснения и възражения в срок до 11.04.2024г.

Н. Х. Х. е дал обяснение с рег.№2372р-6881/09.04.2024 г. (л.67 и сл.).

С писмо с рег.№2372р-7458/16.04.2024г. ДРО е изискал от началник сектор СПС, заверени копия на документи - ежедневна ведомост, график за месец март на група 03 в сектор СПС, карти на наряди, разпределение на силите от сектор СПС за 31.03.2024г., заповед за пост за охрана във връзка с ДП рег. № 38/2024г. по описа на отдел Икономическа полиция при ОДМВР – Пловдив, указания за поста за охрана и др.(л.104). В отговор с писмо с рег. №2372р-7827/19.04.2024г. на сектор СПС (л.105 и сл.) са изпратени изисканите документи.

С писмо с рег.№2372р-7455/16.04.2024г. до началник сектор ЧРПО при ОД на МВР Пловдив, председателя на ДРО е изискал: кадрова справка и длъжностна характеристика на Н. Х. Х.. Изисканите документи са изпратени на ДРО с писмо с рег.№317р-5746/22.04.2024г. от сектор ЧРПО (л.120 и сл.), вкл. и списък на служителите от сектор СПС запознати със Заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. относно подобряване на дисциплинарната практика в МВР (л.126-130 и л.134-137).

Във връзка с Предложение с рег.№2372р-7942/22.04.2024г. на председателя на ДРО (л.138) със Заповед с рег.№317з-4402/24.04.2024г. на директора на ОМВР Пловдив е изменена заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу Н. Х., като е отстранен един от членовете на ДРО и на негово място е определен друг.

Издадена е Покана с рег.№2372р-10204/27.05.2024г. на ОД на МВР Пловдив (л.65) за запознаване със Заповед № 317з-4402/24.04.2024г. на директора на ОДМВР – Пловдив за изменение на Заповед № 317з-3560/02.04.2024г., връчена на Н. Х. на 27.05.2024г., в която последният е отбелязал, че няма да дава допълнителни сведения.

С писмо с рег.№2372р-10455/29.05.2024г. ДРО е изискал от началник 01 РУ при ОД на МВР Пловдив заверени копия на документи – ежедневна ведомост, график за месец март на група ППД в сектор ОП, карти на наряди, книга за отразяване на сигнали в ОДЧ, документи от наряда посетил сигнал на 31.03.2024г. в [жк], [улица]и др.(л.78). Документите са представени с Писмо с рег.№432р-11948/05.06.2024г. на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив (л.79 и сл.).

С писмо с рег.№2372р-8190/21.06.2024г. (л.139) от РП Пловдив са изискани копия на материали по ДП 169/2024г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, както следва: разпити на свидетели и на обвиняемия, снимкови и видео-материали приложени към ДП 169/2024г. Изисканите документи са представени на лист 140 и сл. от делото.

С писмо с рег.№2372р-14339/16.07.2024г. ДРО е изискал от началника на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, копия на документи – заповед за задържане на лице, протокол за обиск, декларация за правата на задържано лице (л.97). Изисканите документи са приложени на лист 98-103 по делото.

Сведения в дисциплинарното производство са дали лицата: Е. Я. К., Р. Т. Б., Н. Г. Х., Т. Н. М., С. Н. М., И. П. П., Н. Г. Г., С. Н. К. (л.70-77.).

Изготвена е обобщена справка с рег.№2372р-15596/01.08.2024г. на ДРО до директора на ОДМВР – Пловдив (л.54 и сл.), с която Н. Х. е запознат на 01.08.2024г., за което саморъчно се е подписал. В справката е направено отбелязване от Х., че на 27.08.2024г. се е запознал лично с всички материали от проведеното дисциплинарно производство. На лист 66 по делото е представена Покана с рег.№2372р-15598/01.08.2024г. за запознаване с обобщена справка за резултатите от дисциплинарно производство, съгласно заповед рег.№ 317з-3560/02.04.2024г., като на Х. е указана възможността на основание чл.207, ал.10 от ЗМВР в срок от 24 часа да представи допълнителни обяснения и възражения. Няма спор по делото, че такива не са представени.

В резултат на проверката, комисията назначена със Заповед № 317з-3560/02.04.2024г. изменена и допълнена със Заповед № 317з-4402/24.04.2024г. на директора на ОДМВР – Пловдив е изготвила становище с № 2372р-15699/02.08.2024г. (л.44 и сл.), с която е предложено на Н. Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

С покана рег. № 317р-11205/23.08.2024г. (л.36) на Н. Х. отново е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да даде писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа. Х. е запознат с поканата на 27.08.2024г., за което е направено надлежно отбелязване. Обясненията на Х. са приложени на лист 35 по делото.

Последвало е издаването на оспорената заповед, като ответния орган е приел, че младши инспектор Н. Х., на 31.03.2024 г. около 19.00 часа, в складова база, находяща се в [населено място], [жк], [улица], при изпълнение на служебните си - охрана на базата, натоварил в личния си автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], ратанова люлка и стойката й и опитал да я отнеме без съгласието на собственика й - фирма „Веле Трейд“ ЕООД [населено място], със собственик и управител К. Х..Ответния орган е посочил, че информацията за извършеното от служителя е разпространена в средствата за масова информация, като например публикации в електронните медии: [интернет адрес], [интернет адрес], [интернет адрес], [интернет адрес], [интернет адрес] с описани заглавия: „Спецполицай от Пловдив е в ареста след кражба на веществени доказателства“, „Екшън в Пловдив: Закопчаха спецполицай за кражба “, „ Спецполицай е в ареста за опит за кражба на люлка от затворен за нарушения склад в Пловдив “, „Градинска люлка в центъра на скандала със спецполицая в Пловдив “.

В заповедта е посочено, че са установени данни относно извършеното деяние от младши инспектор Н. Х., които са несъвместими с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата.

Ответния орган е посочил, че тази фактическа обстановка е доказана от сведенията на: Е. Я. К., Р. Т. Б., Н. Г. Х., Т. Н. М., С. Н. М., И. П. П., Н. Г. Г., С. Н. К.

Въз основа на това е прието, че с поведението си младши инспектор Н. Х. - направил опит да отнеме чужда движима вещ - „градинската ратанова люлка“, без съгласието на собственика й и без законово основание е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР " (не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение“. По-конкретно е посочено, че са нарушени следните точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ - направил е опит да отнеме „градинска ратанова люлка“, без съгласието на собственика й; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ - действията му са станали достояние на граждани, други служители на МВР, на прокурори, следователи и съдии, на лицето собственик на „градинската ратанова люлка“ и на други лица; т. 20 „Държавният служител насърчава хората за спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - пред други лица (Н. Г. Х., Р. Т. Б., служители на ОДМВР-Пловдив) е нарушил изискването за върховенството на закона и примерно поведение от страна на държавния служител при изпълнение на служебните си задължения; т. 25 “Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в 'качеството му на орган на властта“ - като полицейски орган в МВР, на длъжност „старши полицай“, който е извършвал охрана на обект е направил опит да отнеме „градинска ратанова люлка“, собственост на фирма „Веле Трейд“ ЕООД [населено място], разчитайки, че няма да му бъде потърсена наказателна отговорност и т. 44 , „Държавният служител придобива, владее и ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си положение“ - служителят е направил опит да отнеме чужда движима вещ - „градинска ратанова люлка“, собственост на фирма „Веле Трейд“ ЕООД [населено място]. В административния акт е посочено, че нарушението е тежко, защото е увредило обществени отношения, свързани със собствеността на лицата и доверието в органите на МВР.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 317з-10439/25.09.2024г. издадена от директора на ОДМВР - Пловдив, на Н. Х. Х. - старши полицай в група 03 на сектор "Специализирани полицейски сили" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

От трето неучатващо по делото лице – Районна прокуратура Пловдив са представени: Уведомително писмо от ОСлО при ОП Пловдив от 01.04.2024г., както и Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 08.05.2024г. (л.180 и сл.).

От страна на ответника са представени: писмо от 08.01.2025г. от Първо РУ, писмо от 09.01.2025г. от сектор КИС и писмо от 09.01.2025г. от ОСлО, според които писма няма записи от видеонаблюдение на обект в [населено място], [улица]до №, нито протокол за претърсване и изземване, нито за доброволно предаване.

По делото са разпитани свидетелите Т. Н. М., Н. Г. Х., Р. К. Х., И. П. П.,

Свидетелят М. заявява, че е служител в ОД на МВР – Пловдив и познава Н. Х., като били колеги в сектор „СПС“ преди години. Посочва, че на 31.03.2024 г. бил на смяна с Н. Х., на обекта където охранявали веществени доказателства по описа на Икономическа полиция били след 8,00 часа. Сутринта след като започнали смяната Н. му споделил, че е водил разговор с някаква жена, която нарекъл „шефката“ за закупуване на градинска люлка от нея. Според М. ратановата люлка не била част от веществените доказателства, тъй като веществените доказателства били в запечатани складове, които били със слепки и нямало достъп до тях. М. посочва, че не знае имената на жената, която Х. нарекъл „шефката“ и не я познава.

Свидетелят заяви, че по принцип, когато застъпвали на смяна до охранявания обект отиват със служебен автомобил, но конкретния ден в складовата база, която охранявали на [улица]Н. отишъл с личния си автомобил, тъй като предния ден имал проблем с автомобила и незнаел дали ще запали. Впоследствие отстранил повредата и отишъл в складовата база с личния си автомобил. Свидетелят заявява, че бил уведомен от дежурния, а не от Н. затова, че той ще дойде с личния си автомобил.

М. посочва, че служебният автомобил и личният автомобил на колегата му били паркирани вътре в двора, непосредствено пред складовата база, която охранявали. Към края на смяната Н. минал покрай свидетеля с личния си автомобил и бил качил нещо във формата на голямо яйце (свидетелят не знае какво е точно), като в този момент дошла една жена, която започнала да вика и да се кара. Свидетелят попитал жената какво става, може ли да бъдат полезни с нещо, а тя се развикала, употребила думи като „разорихте ме“, „съсипахте ме“ без да му обръща някакво внимание. Впоследствие свидетелят разбрал, че е собственичката или дъщерята на собственичката на обекта. М. се обърнал към мъж, който бил с нея. Мъжът заявил на М. „Не виждаш ли, изнасят ни нещата“, без конкретизация какви неща и вещи.

Според М., когато тази жена викала, колегата му управлявал личния си автомобил към изхода, но е спрял. Впоследствие жената се обадила на 112 и съответно отишли колегите им от Първо районно.

Според М., Х. му обяснил, че при разговор с „шефката“ тя му се е оплакала за самата ситуация, в която се намират и се е стигнало до там от помещение, което не е запечатано той й позволил да си вземе една кафе машина.

Свидетелят Н. Х. заявява, че складовата база, която се намира в [жк], [улица]е собственост на „Кепитъл Инвест“ ЕООД, като тя е управител и собственик на дружеството, и стопанисва тази складова база. Посочва, че в момента се води наказателно дело и цялата складова база е запечатана вече една година (от миналата година, януари). Според свидетеля в запечатаните складове се складират най-различни инструменти. Посочва, че на арменския Великден (не помни точно дата) се прибирала към бащиния й дом в близост до базата, като влизайки в улицата забелязала кола - черно комби, което било вътре в базата с посока навън от базата. Портите били затворени. Забелязала, че отгоре на тавана на колата имало гнездо от люлки – градински люлки. Слезнала от колата и влезнала в базата, като видяла че и вътре в колата имало люлки, освен гнездата на тавана отгоре. Н. Х. сочи, че попитала въпросния човек, който бил в колата и в униформено облекло, и който пази базата (свидетелката поглежда жалбоподателя) „Какво правите, къде ги взимате.“. Заявява, че била много ядосана и казала на нейния приятел да се обади на 112. Посочва, че люлките са на фирма „Велетрейд“ (дружество на майка й) и били отвън в базата.

Н. Х. не може да каже с точност колко люлки е видяла в колата, но посочва, че са били две или повече. Заявява, че преди случката веднъж е виждала жалбоподателят, когато била в базата, но не е разговаряла с него, а само е казвала „Добър ден“. Посочва, че не си спомня кога си е взела кафе машината, но си има достъп, машината си е нейна и си я взела.

Свидетелят Р. Х. заявява, че имат складови помещения в складовата база, находяща се в [населено място], [жк], [улица]и е управител на фирма „Велетрейд“, но не е собственичка на базата. Посочва, че собственик на базата е дъщеря й Нона. Според свидетеля от една година складът им не действа, затворен е, всичко е запечатано. Не знае за инцидент с полицейски служител. Свидетелката посочвайки в съдебна зала жалбоподателят заявява, че не го познава. Дъщеря й говорила за инцидент, но не е била там и не е видяла. Р. Х. посова, че е домакиня, само фирмата е на нейно име, но с нищо друго не се занимава.

Свидетелят И. П. заявява, че познава жалбоподателя Х. от десет години, колеги са и той работи в „СПС“ и също е охранявал склада в [жк] на [улица]или 1А. Посочва, че на 03.03.2024г. били разпределени като охрана на веществени доказателства на Икономическа полиция на обект на [улица], като около 10,00 часа или по-късно Н. му споделил, че най- вероятно ще си има градинска люлка. Х. казал на свидетеля, че има устна уговорка със собственичката на този обект. Х. му казал, че няколко дена преди това госпожата е идвала и се жалвала, че са й запорирани сметките, тъй като тяхното семейство е подсъдимо. Свидетелят сочи, че Х. му обяснявал за сестрата на задържания, която обяснила на Х., че няма пари и й била изгоряла кафе машината, а Н. й казал, че в друго помещение е имало кафе машина, като тогава разговаряли за люлката. Свидетелят не е обсъждал с Х. дали ще му я подаряват или ще купува люлката.

П. посочва, че имало неща, които били поставени отвънка на рампата на обекта - бившия месокомбинат „М.“ и впоследствие разбрал, че тези неща са люлки.

Свидетелят сочи, че не е виждал Н. да говори с тази жена, и не е виждал нито майката, нито дъщерята в обекта, когато е бил там да охранява.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като отчита противоречието в показанията на свидетеля И. П. дадени в хода на дисциплинарното производство и в съдебно заседание, по отношение, за казаното му от Н. Х. като уговорка за люлката. В писмените си обяснения в хода на дисциплинарното производство П. е посочил, че Х. му е споделил за уговорка със собственичката на складовата база да закупи от нея люлка, а в съдебно заседание посочва, че не е обсъждал с Х. дали ще му я подаряват или ще купува люлката.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед на Директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 (сред които и ОДМВР) – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят заема длъжността старши полицай в група 03 на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, която съгласно Класификатора на длъжностите в МВР като вид длъжност е младши изпълнителска. Следователно дисциплинарно-наказващият орган, издал процесната заповед, е разполагал с компетентност да налага дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма.

Неоснователно е възражението, че при издаване на процесната заповед е нарушено изискването по чл.195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Следователно нарушението следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган със събраните доказателства към административната преписка.

В случая материалите за извършено дисциплинарно нарушение са постъпили при дисциплинарно наказващия директора на ОДМВР – Пловдив на 02.08.2024г., със становище с № 2372р-15699. Именно със становището на ДРО е предложено на Н. Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като в него са подробно описани и материалите от дисциплинарното производство. Считано от 02.08.2024 г. до издаване на заповедта на 25.09.2019 г. не са изминали повече от два месеца. Спазен е и двугодишния срок, доколкото вмененото на служителя дисциплинарно нарушение е извършено на 31.03.2024 г.

Съгласно чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204 от ЗМВР. В случая след събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на обобщена справка с № 2372р-15596 от 01.08.2024г., в която са описани извършените от ДРО действия при спазване на горепосочените срокове (в този смисъл Решение № 15472 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2020 г., V о.). Т.е. спазен е срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. Но дори и да се приеме, че дисциплинарното производство приключва с издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която в случая е издадена на 25.09.2024 г., т.е. след срока указан в чл.205, ал.6 от ЗМВР, то това не е съществено нарушение на производствените правила и не може да обоснове отмяна на заповедта, тъй като наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона (в този смисъл Решение № 6821 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2024 г., II о.).

На Н. Х. не е било препятствано правото да участва в дисциплинарното производство и да представи писмени обяснения, както и да се запознае с изготвената като краен резултат от проверката справка, и даде последващи обяснения.

Неоснователно е възражението, че ответният орган не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения. В случая, дори двукратно ответния орган е дал възможност на Х. да представи обяснения по чл.207, ал.10 от ЗМВР. На жалбоподателя в връчена покана с рег.№2372р-15598/01.08.2024 г. за запознаване с обобщена справка за резултатите от дисциплинарно производство, съгласно заповед рег.№ 317з-3560/02.04.2024г., и му е указана възможността на основание чл.207, ал.10 от ЗМВР в срок от 24 часа да представи допълнителни обяснения и възражения. Доколкото такива не са представени, с покана рег. № 317р-11205/23.08.2024г. на Н. Х. отново е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да даде писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа. Х. е запознат с поканата на 27.08.2024г., за което е направено надлежно отбелязване. Обясненията на Х. са приложени на лист 35 по делото. От изложеното следва, че са спазени разпоредбите на чл.206, ал.1 и чл. 207, ал.7 и ал.10 от ЗМВР.

Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаване, които са подробно описани, както и всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР.

Дисциплинарната отговорност по Глава VІІІ от ЗМВР е лична и виновна отговорност, и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР следва дисциплинарно наказващият орган да докаже, че служителят е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания. Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил в оспорената заповед чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР съгласно която, дисциплинарно нарушение е неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В процесната заповед е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, според която разпоредба дисциплинарно наказание "уволнение" се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Изрично е посочено, че Х. е нарушил т.19, т.20, т.25 и т.44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР /ЕКПДСМВР/.

Според правилата за поведение, установени в т.19, т.20, т.25 и т.44 от ЕКПДСМВР, държавният служител: пази доброто име на институцията, която представлява (т.19); насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т.20); не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта (т.25); и придобива, владее и ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си положение (т.44).

За да са съставомерни тези нарушения на Етичния кодекс, следва по несъмнен начин да е доказано, че жалбоподателят Х. в качеството му на държавен служител в МВР: не пази доброто име на институцията; не дава личен пример с поведението си; злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта; и придобива, владее и ползва имущество, злоупотребявайки със служебното си положение.

По делото безспорно се установи, че на 31.03.2024 г. за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, жалбоподателят, заедно със младши инспектор Т. М., старши полицаи в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР-Пловдив, са били в наряд на обособен пост за охрана на складова база, находяща се в [населено място], [жк], [улица], във връзка с досъдебно производство № 38/2024 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, съгласно ежедневна ведомост с УРИ 2372инв-967/21.02.2024 г. за периода от 08.00 часа до 20.00 часа на 31.03.2024 г. Същото се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел М..

По същество жалбоподателят не отрича, че на 31.03.2024 г. в края на смяната около 19.00 часа е натоварил в личния си автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], ратанова люлка и стойка, като потеглил към портала на базата, където бил забелязан от Н. Г. Х., която отишла към автомобила на Х.. В тази насока са и показанията на свидетелите М. и Н. Х..

Основните възражения на жалбоподателя са относно собствеността на люлката и това, че е имал уговорка с Н. Х. за закупуване на люлката.

В действителност не са налице писмени доказателства, че ратановата люлка, която жалбоподателят качил на колата си на 31.03.2024г. е собственост на „Веле Трейд“ ЕООД [населено място], като в тази насока разпитания по делото свидетел Н. Х. заяви, че люлките в базата са собственост на „Веле Трейд“ ЕООД. От друга страна самият жалбоподател не твърди, че люлката е негова, не твърди да е придобита чрез закупуване или дарение. Нещо повече, макар люлката да не е не била част от веществените доказателства (била е извън запечатаните складове), то тя е взета от база охранявана от него в качеството му на служител в сектор СПС за 31.03.2024г., където е бил на пост във връзка с ДП рег. № 38/2024г. по описа на отдел Икономическа полиция при ОДМВР – Пловдив. В тази връзка по делото са приложени: заповед за обособяване на пост за охрана, указания за изпълнение на ППД ежедневна ведомост, график за месец март на група 03 в сектор СПС, разпределение на силите от сектор СПС за 31.03.2024г. Разпитани в с.з. свидетелите М. и Н. Х. заявиха, че на 31.03.2024г., към края на смяната си жалбоподателят е бил в личния си автомобил с натоварена на него ратанова люлка (на тавана на автомобила), като се е придвижвал към изхода на базата, когато към него отишла Н. Х.. Действията на служителя квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, т. 13 от ЗМВР, а не по чл. 203, ал. 1, т. 7. Установяването на собствеността върху люлката би имало значение за образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство № 169/2024 г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив. В настоящото производство е безспорно установеното, че Н. Х. не е собственик на тази люлка. Няма данни, а и той самият не твърди да е заплатил вещта, нито се установява да му е дарена.

Що се отнася до твърденията за наличие на устна договорка между Н. Х. и Н. Х., следва да се отбележи, че Н. Х. категорично отрича за наличието на такава, както при разпита си в съдебно заседание, така и в писмените сведения дадени в хода на дисциплинарното производство (л.72). Такива са показанията на Н. Х. и дадени по досъдебно производство № 169/2024 г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив, за което е съставен протокол за разпит на свидетел (л.141). За показанията на разпитаните по делото свидетели М. и П., съдът очтита, че те не са очевидци на уговорка между Х. и Н. Х., а в съдебно заседание заявиха, че Х. им е споделил за такава уговорка. Констатира се и противоречие в показанията на свидетеля И. П. дадени в хода на дисциплинарното производство и в съдебно заседание, по отношение на казаното му от Н. Х. като уговорка за люлката, тъй като в писмените си обяснения в хода на дисциплинарното производство П. е посочил, че Х. му е споделил за уговорка със собственичката на складовата база да закупи от нея люлка, а в съдебно заседание изрично посочва, че не е обсъждал с Х. дали ще му я подаряват или ще купува люлката.

Така описаното поведение на служителя Х. правилно е [жк], като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 19, т. 20, т. 25, и т. 44. Извършените от жалбоподателя действия, водят до извод за злоупотреба с правомощия и със служебно положение. Със своите действия Н. Х. не дава личен пример и не насърчава хората да спазват закона. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от Х. става достояние на широк кръг лица, води до уронване престижа на институцията и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Следва да се вземе предвид, че не е задължително престижът вече да е уронен, т. е. не се съблюдава резултатност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава авторитета на МВР с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото. Случаят от 31.03.2024г. е придобил гласност чрез публикации в медиите и така се застрашава авторитета на МВР.

При издаване на оспорената заповед е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за административния орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен "уволнение".

Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на Областна дирекция на МВР – Пловдив, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), вр. с чл.143, ал.3 от АПК, както и 40 лева внесен депозит за свидетели (л.212)

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Х. Х., [ЕГН], против Заповед № 317з-10439/25.09.2024г. издадена от директора на ОДМВР - Пловдив, с която на Н. Х. Х. - старши полицай в група 03 на сектор "Специализирани полицейски сили" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

ОСЪЖДА Н. Х. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Пловдив, общ. Родопи, [населено място], ул. „5-та“, № 24, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.