№ 30910
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110148514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
прави възражение за неподсъдност на спора на настоящия съд, за недопустимост на
предявените искове, а по същество – за тяхната неоснователност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неподсъдност на
делото на Софийски районен съд и искането за изпращането му за разглеждане от Районен
съд – гр.Плевен. Това е така, тъй като съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” осъществява прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода, каквото е и Затвора – гр.Плевен. Съгласно ал.2
и ал.3 на горепосочената правна норма, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна
издръжка, като затворите са нейни териториални служби. С оглед предходното, съдът
намира възражението за неподсъдност за неоснователно, доколкото правосубектен да
отговаря по иска по ЗДискр. е именно ГДИН, независимо от наличието на териториални
подразделения.
На следващо място, неоснователно е искането на ответника за изпращане на исковата
молба на Комисията за защита от дискриминация. Законодателят изрично е определил като
процесуалната възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят
иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се
възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация.
Засегнатото лице, което не претендира обезщетение за вреди, има право на избор относно
реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й:
административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния
съд.
Неоснователно съдът намира възражението за недопустимост на исковата молба, тъй
като в нея не е уточнено на какъв признак ищецът се чувства дискриминиран, както и че не
1
са представени доказателства в подкрепа на изложените факти. Следва да се има предвид, че
посочените от ответника доводи евентуално биха били относими по отношение редовността
на исковата молба и основателността на исковите претенции, на не и по отношение на
тяхната допустимост. Основателността на иска против ответника, съответно доказване на
подлежащите на установяване факти е въпрос по същество на спора, а не по допустимост.
Отделно от предходното, по отношение на изложените в отговора доводи, че ищецът не е
посочил на какъв признак се счита дискриминиран, съдебната практика приема, че
дискриминация може да има и въз основа на непосочен изрично признак, доколкото в много
международни актове списъкът на защитените признаци е „отворен” и завършва с фразата
„всеки друг признак”. Видно от разпоредбата на чл.4 ЗЗДискр. е, че „Забранена е всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на…..или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.“,
т.е. изброяването на признаците е подробно, но не е ограничително.
На последно място, неоснователно е и възражението „за идентичност“ на настоящото
производство с предходно образувани производства през 2018 г. Първото цитирано
производство е прекратено, а второто, касае период преди процесния.
Съдържащото се в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства не отговаря на изискванията на чл.156, ал..2 ГПК, тъй като не е посочено за
какви точно обстоятелства ще бъдат разпитвани свидетелите. Предходното препятства
възможността съдът да извърши преценка за тяхната допустимост и относимост към
предмета на спора, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да приведе
искането си в съответствие с горепосочената правна норма.
Относимо и допустимо към предмета на спора съдът намира искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи по делото документи, от които да е видно: 1.Къде
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ ищецът *** през периода от 01.11.2018 г. до
05.09.2022 г. и на какво основание; 2. Дали през периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г.
ищецът е подавал молби за преместване в друг затвор, както и дали са подавани молби от
неговите близки по реда на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНСЗ и 3.Премествани ли са през периода
01.11.2018 г. до 05.09.2022 г. посочените в исковата молба лица от Затвора – гр.Плевен в
други затвори в страната и на какво основание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираните в писмения отговор възражения за неподсъдност на
делото на Софийски районен съд и недопустимост на предявения иск.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение,
с писмена молба до съда и с препис за ответника, следва да приведе доказателственото
2
искане за събиране на гласни доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.156, ал.2
ГПК - като посочи за какви точно обстоятелства ще бъде разпитван всеки един от
посочените в исковата молба трима свидетели.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищецът, че при неизпълнение на даденото указание, това
доказателствено искане следва да бъде отхвърлено.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ответника да представи в 1-седмичен
срок от получаване на настоящото съобщение документи, от които да е видно: 1.Къде
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ ищецът *** през периода от 01.11.2018 г. до
05.09.2022 г. и на какво основание; 2. Дали през периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г.
ищецът е подавал молби за преместване в друг затвор, както и дали са подавани молби от
неговите близки по реда на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНСЗ и 3.Премествани ли са през периода
01.11.2018 г. до 05.09.2022 г. посочените в исковата молба лица от Затвора – гр.Плевен в
други затвори в страната и на какво основание.
НАПОМНЯ на ответника, че не представянето на документите ще се преценява
съгласно чл.161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.02.2023 г. от 13:30 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от *** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която са предявени обективно съединени
искове - за установяване на дискриминационно третиране, извършено от ответника спрямо
ищеца, изразяващо се в поставянето на ищцеца в по-неблагоприятна обстановка в Затвора –
гр.Плевен по време на изтърпяване на присъда „лишаване от свобода”, поради нарушаване
от страна на ответника на предвидената в разпоредбата на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС
възможност по признак „лично положение – местожителство, постоянна адресна
регистрация“, през периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г., за осъждане на ответника за
преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова нарушение.
В исковата молба ищецът твърди, че считано от 12.08.2015 г. и до настоящия момент
търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Плевен. Сочи, че преди това бил в
Затвора – гр.Ловеч, който бил най-близкия до постоянния му адрес и местожителство, и
където живеят неговите близки и роднини. Поддържа, че въпреки подаваните от него молби
до ответника за преместване от Затвора – гр.Плевен, същите не били уважени. В същото
време други лишени от свобода лица в идентично положение с това на ищеца били
премествани в други затвори по тяхно желание. По този начин ищецът твърди, че бил
поставени в по – неблагоприятно положение от посочените лица. Твърди, че е
дискриминиран на основание лично положение. Моли съда да постанови решение, с което
да установи посоченото в исковата молба нарушение, както и да осъди ответника за
преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова нарушение.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
неподсъдност на делото на настоящия съд, за недопустимост на исковата молба, а по
3
същество за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че в случая е
приложение разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, тъй като затворите са териториални служби
на ГДИН, съответно местни негови поделения. Излагат се доводи за недопустимост на
исковата молба, тъй като в нея не е уточнено на какъв признак ищецът се чувства
дискриминиран, както и че не са представени доказателства в подкрепа на изложените
факти. По същество се сочи, че в случая не е налице визиран в разпоредбата на чл.4
ЗЗДискр. признак и не е достатъчно да се установи неравноправно третиране, а същото да е
извършено съзнателно по някой от признаците, както и да е налице пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, каквито в
случая не били налице. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне
на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр.
На основание чл.9 ЗЗДискр. ищецът следва да докаже фактите, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото
на равно третиране не е нарушено.
УКАЗВА на ищецът, че не сочи доказателства за изложените в исковата молба
твърдения относно подавани молби за преместване и постановени откази по тях от
ответника през исковия период, съответно неприлагане на еднакви критерии и
неравноправното му третиране при подаване на молби за преместване, в сравнение с други
лица, изтърпяващи същото наказание през исковия период.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5