№ 1624
гр. Русе, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520103552 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „АПС Бета България” ЕООД срещу М. Р.
М., в която се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит № **** от 31.12.2019г. по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. По силата на
същия била отпусната на ответника в заем сумата от 450 лв., която следвало
да бъде заплатена на 3 месечни вноски, в срок до 20.03.2020г., по 160.11 лв.
всяка, с падеж посочен изрично в погасителен план към договора.
Уговореният лихвен процент възлизал на 40%, годишният процент на
разходите 48.21%. Твърди се, че вземането по този договор от ответника е
прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД. С оглед на това, че ответникът
не е изпълнил в срок задълженията си по договора, ищцовото дружество се
снабдило със Заповед за изпълнение за дължимите по него суми, издадена по
ч.гр.д. № *** от 2025 г. на РС - Русе
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено, че ответникът М. Р. М. дължи
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, сумата в общ размер от 476.75 лв.,
формирана както следва: главница в размер на 304.89 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15.33 лв. за период от
1
31.12.2019г. до 20.03.2020г., законна лихва за забава върху главницата в размер
на 156.53 лв. за период от 20.03.2020г. до 27.02.2025г., както и лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, за които суми има издадена Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ***/2025г. на РС – Русе. Претендират се и направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал становище по
допустимостта и основателността на иска. В съдебно заседание изразява
становище за допустимост и основателност на исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 31.12.2019г. между ответника М. Р. М. в качеството на
кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като кредитор е сключен при
условията на ЗПФУР – чрез използване на електронни устройства за
комуникация от разстояние договор за потребителски кредит №****.
Съгласно представения и неоспорен по делото договор и приложение №1 към
него, предоставената в заем сума на ответника е 450лв., със срок за погасяване
на задължението 3 месеца, с падеж на последната погасителна вноска –
20.03.2020г., ГПР – 48,21%; ГЛП – 40%, общ размер на всички плащания
480,33лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението си, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: да представи на кредитора банкова
гаранция, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Също така в ал.2 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят
не представи съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
му не е одобрено. Ако в заявлението не е посочено обезпечение на кредита,
срокът за одобрение на заявлението е 14 дни.
На същата дата – 31.12.2019г. ответникът е сключила договор за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, с който да
отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения
възникнали по договора за потребителски кредит. В чл. 8 от договора е
уговорено, че потребителят (кредитополучателят) дължи възнаграждение на
поръчителя в размерите и условията уговорени в приложение №1 към
договора. В случая в последното няма такива уговорки.
Също на 31.12.2019г. е сключен договор за поръчителство между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД с който е поел да отговаря солидарно
за задълженията на ответника по договора му за кредит.
2
Няма спор по делото, че ответникът е получил отпуснатата му в заем
сума.
Възникналото за кредитора и евентуално за поръчителя вземане от
ответника по процесния договор е прехвърлено с договор за цесия на
02.03.2021г. на ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД, за което
обстоятелство до ответника е изпратено уведомително писмо, без данни по
делото за получаването му.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2025г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение №***/13.03.2025г. за задължения произтичащи от процесния
договор - главница в размер на 304,89лв., ведно със законната лихва върху нея
считано от 11.03.2025г. до окончателното и изплащане, 15,33лв.
̀
договорна/възнаградителна лихва върху главницата за периода 31.12.2019г. до
20.03.2020г.; 156,53лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от
31.12.2019г. до 27.02.2025г., както и за направените разноски в размер на 25лв.
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане №***/12.03.2025г. по ч.гр.д.№***/2025г., съдът е
оставил без уважение депозираното от ищцовото дружество заявление за
сумата от 96,16лв. претендираната като възнаграждение по договор за
поръчителство и законна лихва върху същата за периода 31.12.2019г. до
27.02.2025г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника (ответника)
по реда на чл. 47, ал.5 ГПК
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Ищцовото дружество е основало исковата си претенция на
обстоятелството, че е придобило вземането от кредитор на ответника,
доколкото предмет на установителния иск е само вземане по договора за
потребителски кредит. Предпоставка за уважаване на така предявената
претенция е наличието на действителен договор за паричен заем.
Между ответника и първоначалния кредитор са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК,
поради което и независимо от липсата на възражения в тази насока, съдът
следва служебно да извърши проверка за действителността на договора и
евентуално за неравноправността на отделни негови клаузи, каквото е
изискването и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за паричен
3
заем и за поръчителство са недействителни. Договорът за паричен заем следва
да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице. Не е спазено изискването на чл. 11, ал.1 т.6 ЗПК,
като не е посочен в процесния договор неговия срок, като крайна дата, а само
като месеци, което не съответства на падежните дати на отделните
погасителни вноски, съобразени с датата на сключване на договора. На
следващо място не е спазено и изискването на чл. 11, ал.1 т.9а ЗПК – не е
посочена методиката за изчисляване на посочения ГПР, а единствено
кредиторът се е задоволил бланкетно да посочи, че изчислението е съгласно
изискването на закона, което е недопустимо. В случая липсва каквато и да е
яснота как е формиран посочения ГПР в размер на 48,21%, дали
възнаграждението по гаранционната сделка е включено в него, какъв е
размерът му и пр., което е самостоятелно основание за недействителността на
договора за кредит. Друго такова е липсата на посочен лихвен процент на ден.
На следващо място налице е самостоятелно основание за прогласяване
нищожността на чл. 7 от процесния договор, с който е уговорен размер на
възнаградителна лихва 40%, или надвишаващ три пъти размера на законната
лихва към момента на сключване на договора. Съгласно утвърдената съдебна
практика, такава уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
още повече, че в случая се касае за обезпечен договор за кредит, където
възнаградителната лихва не следва да надвишава двукратния размер на
законната лихва, за да не е налице основание за прилагане на чл. 26, ал.1 ЗЗД
по отношение на тази уговорка.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съобразявайки
претенцията на кредитора и липсата на възражения от ответника срещу
основателността на иска, основани на обстоятелства, за които съдът не следи
служебно (като недействителността на договора за кредит), следва да се
приеме, че дължима по договора е само претендираната сума за главница, със
законната лихва върху нея считано от депозиране на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК. Останалите суми за договорна лихва и законна лихва преди
депозиране на заявлението произтичат от неравноправни клаузи и не следва
да бъдат признати за дължими от ответника.
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде
уважена само за сумата от 304,89лв. главница.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 131,10лв. разноски по делото, определени
пропорционално на уважената част от исковата претенция (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение), както и 75лв. разноски за заповедното
производство.
4
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Р. М. ЕГН**********, с адрес
гр. Русе, ***** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №81В, ап.3,
представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента сумата от
304,89лв. главница по договор за потребителски кредит от 31.12.2019г., ведно
със законната лихва върху нея считано от 11.03.2025г. до изплащането и, за
̀
която сума е издадена Заповед №***/13.03.2025г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2025г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „АПС Бета България“
ЕООД ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №81В, ап.3, представлявано от управителите Христо Маринов и
Петр Валента срещу М. Р. М. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ***** в частта
за дължими по договор за потребителски кредит от 31.12.2019г.
договорна/възнаградителна лихва в размер на 15,33лв. и законна лихва за
забава в размер на 156,53лв., за които суми има издадена Заповед
№***/13.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2025г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА М. Р. М. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ***** да заплати
на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ №81В, ап.3, представлявано от
управителите Христо Маринов и Петр Валента сумата от 131,10лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 75лв. разноски по ч.гр.д.№***/2025г.
по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5