Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря
Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №104/2019г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следв. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Води
се по предявена в жалба с вх.№440/10.01.2019г. от Д.А.Д. *** искова претенция срещу
ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна за присъждане на сумата от 23лв. - обезщетение
за имуществени вреди, която заплатила като такса за заскобване и престой на
20.12.2018г. във връзка с незаконосъобразно наложената ПАМ „принудително
задържане чрез скоба“ на л.а.„Хюндай Айоник“ с рег.№В****СА, на основание
чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП от инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя
зона“-Варна.
В
уточняваща молба с.д.2845/14.02.2019г. Д. Ат. Д. предявява искова претенция
срещу ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна за присъждане и на сумата 100лв.
- обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че са й причинени от незаконосъобразно
наложената ПАМ „принудително задържане чрез скоба“ на л.а.„Хюндай Айоник“ с
рег.№В****СА, на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП от инспектор „Синя зона“ в
ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна, които се изразявали в преживяване на негативни
емоции, безпокойство, огорчение, чувство на безпомощност и унижение на 20.12.2018г.
и през следващите празнични дни, през които не била в състояние да осъществи и
приключи плануваните си служебни срещи и ангажименти, които се отразили
негативно на работоспособността и концентрацията й.
В първото
открито съдебно заседание по делото на 02.04.2019г. процесуалният представител
на ищцата:
1/
уточнява, че претендираната сума от 23лв. за имуществени вреди е заплатена на
20.12.2018г., за което е издаден представения по делото фискален бон;
2/предявява
претенция за присъждане на лихвата върху сумата от 23лв. от подаването на
жалбата на 10.01.2019г. до изплащането й;
3/
уточнява, че претендираната сума от 100лв. е за обезщетение за неимуществените
вреди, каквито били преживените негативни емоции на обида, огорчение, унижение и
безпомощност от Д., в резултат от наложената ПАМ през времето от налагането й
на 20.12.2018г. до 31.01.2019г., които довели до затруднения в работоспособността
и концентрацията й;
4/предявява
претенция за присъждане на лихвата върху сумата от 100лв. от заявяване на
претенцията за неимуществените вреди с уточняващата молба на 14.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
хода по същество ищцата моли исконивте й претенции да бъдат уважени. Счита за
доказано, че е заплатила неоснователно наложената й глоба от 20лв. за
заскобването и втори път такса от 3лв. за престоя на автомобила в синята зона.
Моли за присъждане на лихвата върху тази сума за претендирания период – от подаване
на исковата претенция на 10.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата от
23лв. за имуществените вреди. Моли да й бъде присъдено и обезщетение в размер
на 100лв. за доказано причинените й неимуществени вреди в периода
20.12.2018г.-31.01.2019г. - за притесненията й заради случилото се, ведно с
лихвата върху тази сума от 14.02.2019г. до изплащането й и да й бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък.
Ответникът
по исковете Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“-Варна се
представлява от юрисконсулт, който оспорва исковите претенции. Счита ги за допустими,
но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер съобразно Наредбата за правната помощ.
Представителят
на Окръжна прокуратура –Варна намира исковите претенции за основателни, с оглед
Решението от 13.10.2020г. на Върховния административен съд за
незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка и за
отмяната й изцяло и направените във връзка с този акт разноски в
административното производство. Предлага исковете да бъдат уважени.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, като взе предвид изявленията на страните и разпределението на
доказателствената тежест в настоящото исково производство, Съдът достигна до
следните фактически установявания:
На
10.01.2019г. Д.А.Д. *** оспорила с жалба вх.№440/10.01.2019г. в Административен
съд-Варна пинудителна административна мярка - принудително задържане на МПС
чрез техническо средство „скоба“ на л.а.„Хюндай Айоник“ с рег.№В****СА, която й
е наложена на 20.12.2018г. в 09:47часа на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП
от инспектор „синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна.
Едновременно с жалбата Д. предявила срещу ОП“Общински паркинги и синя
зона“-гр.Варна искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 23лв. ведно със законната лихва за времето от 10.01.2019г. до
изплащането й, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100лв. ведно със законната лихва за времето от 14.02.2019г. до
изплащането й, като причинени от налагането на 20.12.2018г. на
незаконосъобразна ПАМ.
С
Решение №1668/30.08.2019г. на Административен съд-Варна жалбата е отхвърлена
като неоснователна, а производството по предявените искови претенции за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са оставени без разглеждане и
в тази част производството е прекратено. Този съдебен акт не е влязъл в сила, а
е оспорен пред касационната инстанция. С Решение №12619/13.10.2020г. по адм.д.
№14155/2019г. на Върховния административен съд е отменено Решение
№1668/30.08.2019г. на Административен съд-Варна и вместо него е постановена
отмяна на ПАМ - принудително задържане на МПС чрез техническо средство „скоба“
на л.а.„Хюндай Айоник“ с рег.№В****СА, наложена на 20.12.2018г. в 09:47часа на
основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП от инспектор „синя зона“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“-Варна като незаконосъобразна, а по отношение на исковите
претенции делото е върнато за произнасяне по същество. Съобразно този изход на
спора, касационната инстанция присъдила на Д.Д. разноски в размер на 255лв. за
първата съдебна инстанция, представляващи половината от заплатената от нея държавна
такса от 10лв. за образуваното адм. дело №104/2019г. и от заплатеното за
процесуално представителство по него адвокатско възнаграждение в размер на
500лв.
От изявленията
на страните и приетите писмени и събрани гласни доказателства по делото за
налагането на ПАМ се установява, че Д. паркирала собствения си л.а.“Хюндай
Айоник“ с рег. № В****СА около 9 часа сутринта на 20.12.2018г. – работен ден,
на ул.“Русе“ №59 в гр.Варна в „синя зона“ за паркиране и престой на МПС, в
която в работните дни се дължи заплащане на такса от 1лв. на час. След като паркирала
зад „Бизнес хотел Варна“ от телефона си изпратила СМС-и до номер 1352 с текст:
“В****СА-2ч.“, в отговор на което получила съобщение: “Успешно заплащате за престой
за В****СА2Ч до 10:07 ч.“. В последствие от номер 1352 получила
съобщението:“Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА2Ч“ и
изпратила следващо съобщение с текст::“В****СА-1ч.“, в отговор на което получила
съобщението:“Успешно заплащате за престой за В****СА1Ч до 11:06ч.“. Така в
отговор на следващо съобщение, че й остават 5 минути за престой, изпратила пак съобщение
с текст:“В****СА-1ч.“, в отговор на което получила:“Успешно удължаване на
престой за В****СА1Ч до 12:06ч.“.
Преди
да изтече третия час от престоя в „синя зона“, Д. отишла до паркирания си л.а.“Хюндай
Айоник“ с рег. №В****СА и установила, че е блокиран с техническо средство тип
„скоба“. Обадила се на посочения телефон, записан на оставеното на колата
съобщение и на указателната табела за зоната. На място пристигнали инспекторите
“синя зона“ при ОП“Общински паркинги и синя зона“, които й обяснили, че за
л.а.„Хюндай Айоник“ с рег. №В****СА“ не е заплатена такса за престой и
паркиране в зоната, поради което са му поставили „скоба“ и за да бъде
освободена колата, трябва да заплати такса от 23лева – 20лв. за заскобване и
3лв.- такса от по 1лв. за 3 часа престой на паркинга в „синя зона“.
Възраженията
на Д., че е заплатила такса за 3 часа престой на паркираното от нея МПС в
зоната със съобщения от телефона си и получените от нея на телефона съобщения в
отговор от системата не били възприети от инспекторите. Те я уведомили, че когато
сутринта въвели регистрационния номер на нейното МПС, системата посочила, че за
него не е заплатена такса и им указала да му поставят скоба, което те
направили. Установили, че поради добавените в СМС-а от Д. след рег. Номер на
автомобила цифри и букви, системата не е отчела плащанията като направени за
нейното МПС. Те заявили на Д., че за да освободят МПС трябва да заплати сумата
от 23лв. такса за заскобване и престой до няколко минути, а ако не направи това
ще последва репатриране на автомобила й с „паяк“.
От
показанията на посочения от ищцата свидетел К. се установява, че въпросния ден
около 11.30часа й се е обадила Д.Д., която била много силно разтревожена и
разстроена. Казала й, че се намира на паркинга зад „Бизнес хотел-Варна“ и я помолила
да отиде при нея, за да й даде пари да заплати таксата, за да свалят скобите
поставени на личния й автомобил. Свидетелката не знае причината, поради която Д.
се оказала без пари в този момент. Тя веднага взела колата си и отишла на
мястото, където била Д.. Била сама, но изключително възмутена, чувствала се зле
от случващото се, определила го като несправедливост и административен произвол,
била обидена от арогантното отношение на служителите. Свидетелката й оставила
парите и се прибрала в офиса си, където очаквала и дошли клиенти, които в
12:30часа имало уговорка ищцата Д. Д. да дойде за да ги консултира.
Свидетелката сочи, че Д. не успяла да освободи автомобила си и не дошла на уговорената
среща, която била отложена за друг път. В следващите дни, включително по
празниците свид. К. се виждала с Д., която продължавала да се чувства зле, да изпитва
негативни емоции и обида от случилото се, от арогантното поведение на
служителите от ОП“Паркинги и синя зона“, на които като казала, че е платила
отговаряли, че е вярно, но системата не е отчела плащането. Оплакала се, че не
й е добре, че има високо кръвно. Според свидетелката през следващите 20-30 дни
Д. Д. продължавала да е в стрес от случилото се, защото й споделяла, че се
чувства зле заради пренебрежителното отношение на служителите, че като спре в
централната част й се струвало, че колата й е следена и ако просрочи времето с
минута - ще й бъде закопчана.
От
писмените доказателства се установява, че Д. е заплатила в брой 23лева, за
което й е издаден представения с жалбата фискален бон от ОП“Общински паркинги и
синя зона“-Варна. Във фискалния бон е отразено, че е издаден в 12:35часа на
20.12.2018г. за заплатената сума от 23лв. за „заскобване и престой“. На Д.
служителите на ответната страна предоставили екземпляр от съставения
констативен протокол с бланков №0004307, в който е отразен периода на
приложение на скобата и на премахването й: 09:47/12:30, а в забележки е вписано:
“цена 23лв“.
От
приложените към констативния протокол снимки е виден л.а.„Хюндай Айоник“ с рег.
№В****СА“ на ищцата с поставена на задната му лява гума скоба №077; залепеното
в 09:47часа на 20.12. съобщение №12568 на автомобила и табелата за „синята
зона“ с указанията за реда за заплащане на таксата за паркиране чрез СМС, с
номера на телефона за информация и указание, че на нарушителите се поставят
скоби и автомобилите се отстраняват принудително.
Във
връзка с проверката на законосъобразността на наложената ПАМ чрез прилагане на
техническото средство „скоба“ на автомобила на Д. от касационната инстанция в
Решение №12619/13.10.2020г. по адм. дело №14155/2019г. на Върховния
административен съд е постановено, че административният орган наложил мярката е
следвало да отчете възраженията на Д., че вече е заплатила за престоя на
автомобила в синята зона и представените в тази връзка изпратени СМС-и и
получени отговори от системата, да съобрази българския регистрационен номер на
автомобила, да направи допълнителни проучвания и да установи, че извършените
плащания за престой са именно за това МПС и да го освободи от скобата без да
изисква наказателно плащане на още 23лв. Решаващият състав на ВАС намерил, че
като не извършил това органа неправилно наложил ПАМ на автомобил, за който е
била заплатена дължимата такса за
кратковременен престой в „синя зона“, поради което с Решение
№12619/13.10.2020г. постановил отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна
и са присъдени на Д. разноски в размер на 255лв. за първата инстанция във
връзка с оспорването на ПАМ. Това решение на касационната инстанция е окончателно,
не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на 13.10.2020г. - в деня
на постановяването му.
С
оглед изложеното предявената на 10.01.2019г. претенция от Д. Д. срещу ОП
„Общински паркинги и синя зона“-Варна за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 23лв., причинени на 20.12.2018г. от налагането на
незаконосъобразната ПАМ е допустима за разглеждане. Предявена е в 5 годишния
давностен срок, срещу надлежен ответник, какъвто съгласно чл.205 от АПК е юридическото
лице в състава на което е административния орган наложил ПАМ, която е отменена
като незаконосъобразна и от която ищецът твърди, че е понесъл имуществените вреди,
които иска да му бъдат възмездени.
Предявеният
иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от наложената незаконосъобразна
ПАМ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка със ЗОДОВ. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по
повод изпълнение на административна дейност. В чл.203 от АПК е уредена
възможността гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по-горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Касае се за
осъдителни искове, претенциите по които са основателни и водят до ангажиране на
обективната отговорност на ответника и осъждането му за заплащане на
обезщетение и лихви, само при установяване от доказателствата, ангажирани от
ищеца, че са налице кумулативно всички предпоставки изброени в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред, настъпили вреди за ищеца и причинно-следствена
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Липсата на която и да било от тези три предпоставки
обосновава извод за неоснователност на съответната искова претенция.
При
тази правна уредба и установеното от доказателствата се налага извода, че е
основателна претенцията за осъждане на ответната страна да й заплати обезщетение
в размер на 23лева за имуществени вреди, каквато сума е доказано, че е
заплатена Д. заради наложената й на 20.12.2018г. ПАМ, която е отменена като незаконосъобразна.
От ангажираните от нея доказателства се установи наличието на всички
кумулативно необходими предпоставки тази претенция да бъде уважена и да бъде
осъдена ответната страна – ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна да заплати на
Д. сумата от 23лева. С разходването в брой на тази сума на 20.12.2018г. за
заскобването на МПС и за престоя му за 3 часа в „синя зона“, за получаване на
която от юридическото лице – ответник е издаден фискален касов бон, имуществото
на Д. е намаляло. Разходът от 23лв. се явява имуществена вреда за нея по смисъла
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с наложената на 20.12.2018г. ПАМ от служителите на ответника чрез блокиране с
техническо средство тип „скоба“ на собствения й л.а.“Хюндай Айоник“ с рег. № В****СА.
Вредата е пряка последица от незаконосъобразността на акта за налагане на ПАМ
от длъжностното лице, която незаконосъобразност е установена с влязлото в сила
съдебно решение за отмяна на ПАМ на длъжностното лице на ответника. Именно налагането
на отменената като незаконосъобразна /унищожаема/ ПАМ е причина за извършените
от Д. разходи за заплащане на средствата за такси за заскобване и престой на
автомобила й. С оглед на изложеното искът на Д. за осъждане на общинското
предприятие, в което постъпила заплатената от нея сумата от 23лв. като
обезщетение за причинените й от незаконосъобразния ПАМ имуществени вреди е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
В
откритото съдебно заседание на 02.04.2019г. от ищеца Д. чрез представителят й е
предявена претенция за присъждане на лихвата върху сумата от 23лева
представляваща имуществени вреди считано от 10.01.2019г. – когато е предявена
исковата претенция с жалбата в съда до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д.№3/2004г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В процесния случай наложената на 20.12.2018г. ПАМ от
служителя на ОП"Общински паркинги и синя зона"-Варна е отменена като
незаконосъобразна с влязло в сила на 13.10.2020г. окончателно Решение №12619/13.10.2020г.
на Върховния административен съд по адм. д. № 14155/2019г. Касае се за
унищожаем административен акт, поради което началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението за
имуществени вреди е датата на влизане в сила на отменителното решение.
Съобразявайки ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, началният момент на забавата и на
дължимостта на законната лихва върху сумата от 23лв. представляваща обезщетение
за имуществени вреди е 13.10.2020г., поради което за периода от 10.01.2019г. до
12.10.2020г. претенцията за присъждане на законната лихва е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Основателна е претенцията и ответникът следва да
бъде осъден да заплати законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди
в размер на 23лв. за времето от 13.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Предявената
с уточняващата молбата от 14.02.2019г. претенция срещу ОП „Общински паркинги и
синя зона“-Варна за присъждане на обезщетение от 100лв. за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 20.12.2018г. до 31.01.2019г. от Д. Д. е допустима за
разглеждане. Предявена е в 5 -годишния давностен срок, срещу надлежен ответник,
какъвто съгласно чл.205 от АПК е юридическото лице в състава на което е
административния орган наложил ПАМ, която е отменена като незаконосъобразна и
от която ищцата твърди, че е понесла неимуществените вреди, които иска да й
бъдат възмездени.
Предвид
цитираната правна уредба, с оглед установеното от писмените и гласни доказателства
ангажирани от ищеца, се налага извод, че е основателна и доказана претенцията
за осъждане на ответната страна да й заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100лева.
Налице
са всички кумулативно необходими предпоставки, за да бъде преценена като
основателна претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100лева, представляващи негативни емоции, безпокойство, огорчение,
чувство на безпомощност и унижение, които Д. преживяла на 20.12.2018г. и през
следващите празнични дни в резултат на незаконосъобразно наложената ПАМ. Заради
случилото се тя не била в състояние да се яви и проведе срещата с клиентите в 12:30часа същия ден, за която клиентите се
явили в офиса на свидетелката К.. Последната изтъква в показанията си личните
си наблюдения за тревожността на ищцата още в 11.30часа, когато й се обадила с
молба да отиде при нея и да й услужи с 23лева, за да освободи автомобила си; за
възмущението и огорчението й, когато била сама на паркинга при колата; за
невъзможността на ищцата да се отърси от негативните емоции във връзка с
неправилно и несправедливо наложената й ПАМ през следващите празнични дни в
края на 2018г. и в началото на 2019г.; за породеното от случилото се у Д. чувство
на страх и притеснение, че автомобила й се наблюдава и ще бъде отново задържан
със „скоба“ ако превиши с минута времето за паркиране в централната част на
града. Поради това следва да се приеме, че Д. е изпитала сочените негативни
емоции и то именно на 20.12.2018г. когато е узнала за наложената й ПАМ, които
са продължили да я владеят интензивно и през следващите 20-30дни - до
31.01.2019г., в периода, за който се претендира обезщетяването им.
Относно
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, Съдът намира за
установено от доказателствата понасянето на такива от ищцата от налагането на
незаконосъобразната ПАМ, въпреки предприетите своевременно от нея действия по
изпращане на СМС-и от телефона й на посочения на указателната табела номер, с
което е таксувана с дължимата сума от 1лв. на час за престой на автомобила й на
паркинга, попадащ в „синя зона“ на град Варна. Показанията на свидетелката, че
притеснението и безпокойството на Д. от случилото се „заскобване“ са продължили
през следващите 20-30дни и възникналото у нея опасение, че автомобила й се
наблюдава при паркиране в зоната, за да бъде отново задържан, свидетелстват за
значителния интензитет на негативното преживяване у ищцата, което се твърди
като настъпило в уточняващата молба, с която е поискана обезвреда на неимуществените
вреди. С оглед на това доказано е реалното настъпване за Д. на описаните
неимуществени вреди, настъпването на които е естествена реакция, който е
заплатил дължимата такса за престой за 3 часа на МПС, което той стопанисва и на
което разчита да ползва за изпълнение на личните си и служебни ангажименти.
Описаните
неимуществени вреди, засягащи психическото състояние на ищцата са в пряка
причинна връзка с отменената ПАМ и следват непосредствено от нея. Засягането
именно на тази част от неимуществената сфера на Д. попада в хипотезата на чл.4
от ЗОДОВ, приложим с оглед препращането в чл.203, ал.2 от АПК, тъй като следва
пряко и непосредствено незаконосъобразността на обявената за унищожаема ПАМ,
която е административен акт по силата на безусловна връзка между издаването й и
качеството на ищцата на нейн адресат. Доколкото в чл.4 от ЗОДОВ не са
установени критериите за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Приложение в случая
намира чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на конкретни
и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на основанието за присъждане на обезщетението и неговия размер. По
справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението. Неимуществените вреди следва да се прецизират, като се вземат
предвид всички обстоятелства и се отчете строго субективният и индивидуален
характер на личността, при определяне интензитета на негативни емоции,
страдания и неудобства. Изискването за справедливо определяне на обезщетението
за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили
обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции. /В този
смисъл е практиката на ВАС изразена в Решение № 3132/05.03.2014г. по адм. д. №
6760/2013г.; Решение № 14581/04.12.2014г. по адм. д. №3595/2014г. ; Решение №
3784/03.04.2015г. по адм. д. № 8045/2014г. и др./. Изхождайки от резултата от
засягането на ищцата от незаконосъобразната ПАМ, действително претърпените от
нея негативни емоции, обида, огорчение, чувство на безпомощност, стрес, преживени
заради невъзможността да ползва автомобила си, че следва репатрирането му, ако
не заплати до няколко минути такса за „заскобване“ и такса за 3часа престой, невъзможността
да се яви на уговорена среща с клиенти в 12:30часа, данните в показанията на
свидетеля К., че и през следващите 20-30дни ищцата продължила да е под неблагоприятното
въздействие на случилото се, от неправилно и незаконосъобразно наложената й ПАМ
и да изпитва притеснение да не бъде задържан автомобила й отново, се налага
извода, че претендираната сума от 100лв. за неимуществени вреди е достатъчна за
обезвреждането им и справедлива и ответника следва да бъде осъден да я заплати.
По
същите мотиви, изложени във връзка с времевия отрязък в който претенцията за
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди е основателна, следва да
бъде уважено искането за присъждане на ищцата на лихви върху сумата от 100лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.10.2020г.
когато съдебното решение, с което ПАМ е отменена е влязло в сила, до
окончателното изплащане на сумата. За периода от 14.02.2019г. до 12.10.2020г.
претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението от 100лв. за
неимуществени вреди е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В
заключение предявените два обективно съединени два иска - за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди и на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт за налагане на ПАМ са
основателни и следва да бъдат уважени в претендираните в исковата молба
размери. Претенциите за присъждане на законната лихва върху обезщетенията са
частично основателни, като и по двата обективно съединени иска законната лихва
следва да се присъди за периода от 13.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, а в останалата част - за предходните периоди, исковете за присъждане на
законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора, своевременно
направеното от ищцата искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва
да бъде уважено, при отчитане на обстоятелството, че от претендираните 510лв.
разноски за първата съдебна инстанция с Решение №12619/13.10.2020г. по адм. дело
№14155/2019г. на ВАС на Д.Д. са присъдени 255лв. за първата съдебна инстанция,
представляващи половината от заплатената от нея държавна такса от 10лв. за
образуваното адм. дело №104/2019г. и половината от заплатеното за процесуално
представителство адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Поради това с
настоящото решение следва ответната страна по иска - ОП „Общински паркинги и
синя зона“-Варна да бъде осъдена заплати на Д.А.Д. сумата от 265лв.,
представляваща неприсъдените заплатени от нея разноски от за настоящата
инстанция от 5лв. за държавна такса и 250лв. – за адвокатско възнаграждение и 10лв.
за държавна такса за образуване на касационното адм. дело №14155/2019г. по
описа на ВАС.
Водим
от горното и на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна да заплати на Д.А.Д. *** с ЕГН **********
сумата от 23лева /двадесет и три лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна ПАМ - принудително
задържане на МПС чрез техническо средство „скоба“ на л.а.„Хюндай Айоник“ с
рег.№В****СА, наложена на 20.12.2018г. в 09:47часа на основание чл.167, ал.2,
т.2 от ЗДвП от инспектор „синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на законната лихва върху сумата от 23лв. за периода от 10.01.2019г.
до 12.10.2020г.
ОСЪЖДА
ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна да заплати на Д.А.Д. *** с ЕГН **********
сумата от 100лв./сто лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за от отменената като незаконосъобразна ПАМ - принудително задържане на МПС
чрез техническо средство „скоба“ на л.а.„Хюндай Айоник“ с рег.№В****СА,
наложена на 20.12.2018г. в 09:47часа на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП от
инспектор „синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на законната лихва върху сумата от 130лв. за периода от 14.02.2019г.
до 12.10.2020г.
ОСЪЖДА
ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна да заплати на Д.А.Д. *** с ЕГН **********
сумата от 265лв./двеста шестдесет и пет лева/, представляваща заплатени за
настоящата инстанция 5лв.- държавна такса и 250лв. – адвокатско възнаграждение
и 10лв. - за държавна такса за образуване на касационното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: