№ 3717
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110205722 по описа за 2022
година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 13-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Ели Илиева, след като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5722 по описа на СРС за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Т. М. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-
П-21-01-218/03.08.2021 г., издадено от кмета на Столична община, с което на
жалбоподателката на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с т. I, 25 от Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г. във връзка
с т. I, т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г.
Жалбоподателката иска отмяната на НП като счита, че НП е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и действителната фактическа обстановка
не съответства на отразената в НП, алтернативно претендира, че се касае за за маловажен
случай.
В съдебно заседание, редовно призованата жалбоподателка, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на
обжалваното НП като законосъобразно и правилно. Прави възражение за прекомерност на
размера на поисканите разноски от жалбоподателя.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 16.04.2021 г. Й. Ц. И. – старши инспектор в Столичен инспекторат към СО
съставила срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ в присъствие на
нарушителката и на един свидетел. Нарушителката подписала АУАН без възражения. В
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, допълнителни възражения не са постъпили.
Въз основа на АУАН на 03.08.2021 г. Йорданка Фандъкова – кмет на Столична
община издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗ и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице на длъжност „старши
инспектор“ в Столичен инспекторат, упълномощено съгласно Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020 г.(надлежно приложена) на кмета на Столична община да извършва контрол
по спазване на ЗЗ, а НП е издаден от кмета на Столична община съгласно чл. 209а, ал.4 от
Закона за здравето. Спазени са предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, а формата и
съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С
оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на доводите за липса на законово основание за налагане на
административно наказание, към момента на констатиране на нарушението, посочената в
НП заповед е била в сила и същата е създала задължения и непосредствено е засегнала
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Заповедта на Министъра на
здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Заповедта е
общ административен акт, съгласно чл. 65 от АПК, като не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата
конкретна пандемия с COVID-19. АПК не предвижда обявяване на общите
административни актове в Държавен вестник, а е уредено специално производство във
връзка с тяхното приемане и оповестяване. В тази връзка следва да се посочи, че всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове,
в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява да се издаде общ административен
акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е
настъпилата пандемия. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет,
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие, в
какъвто смисъл е и оформилата се трайна съдебна практика.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 16.04.2021 г. служители на Столичен инспекторат(СИ) към Столична община
извършили проверка на търговски обект, намиращ се в гр. София, район Средец, ул.
"Съборна“ № 9. При влизане в търговския обект – магазин за дрехи, нямало клиенти, а само
две служителки. Жалбоподателката П. М., служителка в обекта, имала поставена защитна
маска за лице, която била свалена надолу, поради което не покривала изцяло носа и устата й.
След влизането на служителите на СИ, тя поставила маската си така, че да покрива изцяло
носа и устата и. Служителите на СИ приели, че М. е извършила нарушение на ЗЗ, за което й
бил съставен АУАН №21-01-218/16.04.2021 г.
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена след анализ
на показанията на свидетелите И. и Антонова и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът не прие за напълно доказана,
описаната в НП фактическа обстановка, тъй като показанията на свидетел
И.(актосъставител) и свидетел Антонова(служителка в търговския обект) се допълват и
подкрепят относно това, че жалбоподателката е имала поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която обаче не е покривала изцяло носа и устата й.
Съдът ги кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в тази им част. Неправилно е
отразено както в АУАН, така и в НП, че жалбоподателката е нямала поставена маска за
лице. От обсъдените гласни доказателствени средства се установи, че тя е имала, но не е
била поставена правилно, като след пристигането на служителите на СО я е поставила
съобразно изискванията на закона.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателката формално е осъществила състава на административно
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като с тази разпоредба е
предвидено както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се
санкция за нарушаването му. Тъй като, не е налице правилна фактическа обстановка, това е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Въз основа на тази
разпоредба е издадена и Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. (надлежно приложена) на
министъра на здравеопазването мярка, в сила от 01.02.2021 г. С т. I, 7 се задължават всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. В т. 1 от приложение № 3 е посочено, че защитната маска
трябва да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
По делото бе установено, че на процесната дата жалбоподателката е работила в
търговски обект, т.е в закрито обществено място, без да има поставена защитна маска за
лице, така че да покрива изцяло носа и устата й, а само покриващо устата й. Настоящото се
потвърди от дадените гласни показания от свидетелите. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателката от обективна страна частично е нарушила посочената разпоредба.
От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателката при форма на
вината непредпазливост - тя е била длъжна и е могла да знае, че при влизане на закрито
обществено място, трябва да има поставена маска, така че да покрива лицето й, но не е
сторила това.
За така констатираното нарушение обаче се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба при маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
3
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
При преценката си съдът следва да отчете характера и вида на засегнатите
обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Съдът взе предвид, че вмененото задължение има за цел да
предпази разпространение на COVID-19 на обществени места, но в случая в търговския
обект е нямало клиенти, а само нейна колежка. След влизането на служителите на
Столичния инспекторат жалбоподателката е поставила маска за лице според изискванията
на закона. При тази фактическа обстановка според настоящата инстанция степента на
обществената опасност на нарушението е по-ниска от тази на типичните случаи на
нарушения от този вид. Налагането на административно наказание, дори и в минималния
размер не би отговорило на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели, като именно за тази
хипотеза е предвидена правомощието на АНО по чл. 28 от ЗАНН да не наказва нарушителя,
а да го предупреди писмено. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не
ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с
решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна прави своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и като съобрази минималния размер на
адвокатските възнаграждения по чл. 36 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т.4, вр. чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 2004 г., приема, че на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, а именно - сумата от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-П-21-01-218/03.08.2021 г.,
издадено от кмета на Столична община, с което на П. Т. М. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателката, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Столична община да заплати на П. Т. М., с
ЕГН ********** сумата от 300 лв - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5