О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260132
гр.
Пловдив, 02.12.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в закрито заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева ч.гр.д. № 610/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2
предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от П.Д.Д.,
ЕГН – ********** против протоколно Определение от 28.10.2020 г., пост. по
в.гр.д. № 1753/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл. 633
вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С
– 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Поддържаните оплаквания са за
неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане
делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.
От ответната по частната жалба
страна – ОД - МВР - гр. П. е депозиран отговор за недопустимост, евентуално
за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна
страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл.
276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема
че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима,
тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното
запитване съд. Следователно е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството, в което е постановено
обжалваното определение е образувано по въззивна жалба на ОД – МВР – П. срещу
Решение № 2341/10.07.2020 г. по гр.д. № 16695/2019 г. на РС – Пловдив, с което ОД
– МВР – П. е осъдена да заплати на ищеца Д. възнаграждение за положен от него в
периода 01.10.2016 г. –08.08.2019 г. извънреден труд от 256 часа , получен след
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска и мораторна
лихва върху същото за период 31.12.2016 г. – 15.10.2020 г..
Основният спорен между страните по
делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така
– подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се
стигнало до надвишаване на установената продължителност на работното време,
съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на
извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната
продължителност.
Спирането на производството по спора
е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на
дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз / СЕС /, образувано по преюдициално
запитване от Районен Съд – Луковит.
Поддържаните
в частната жалба доводи за неправилност са че в случая не е налице хипотезата
на чл. 631 от ГПК за спиране на производството по настоящото делото, тъй като
не разглеждащия това дело съд е направил преюдициалното запитване до Съда на ЕС
и не е налице норма, предвиждаща спиране и на други дела на други съдилища-
извън отправилия преюдициалното запитване. Освен това делото на РС – Луковит -
по което е отправено преюдициалното запитване е между други страни и конкретно
срещу друг работодател, а ОС – Пловдив е съд в ЕСъюз и като такъв прилага
законодателството на Съюза наред с националното, в която връзка по казуси като
процесния е налице трайно установена и безпротиворечива съдебна практика. С
оглед което спирането на делото ще има за последица ненужно негово забавяне,
което ще наруши правата на страните и конкретно на частния жалбоподател – ищец,
спорът им да бъде решен в разумен срок.
В
постъпилия в срок писмен отговор от ОД на МВР – П. частната жалба се оспорва,
иска се отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение. Поддържано е
следното: Производството по делото е спряно на осн. чл.633, във вр. чл. 631,
ал.1 ГПК до произнасянето от СЕС по дело С-262/20, образувано по отправено преюдициално
запитване от РС - Луковит като преди това във връзка със създадената
противоречива съдебна практика по подобни спорове е образувано и висящо
тълк.д.№1/2020г.ОСГК на ВКС. Съгласно установената практика на
ВКС предпоставки за спиране на делото по чл. 631 от ГПК са налице и в случаите
на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален
съд на същата или друга държава членка , доколкото решението на СЕС има
задължителна сила за всички съдилища и учреждения в РБългария, а не само за
съда, отправил преюдициалното запитване. Позовава се на съдебна практика на ВКС
: Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., Определение №
194/18.06.2020г. по ч.т.д.№ 751/2020г. и Определение № 317/27.07.2020г. по
ч.гр.д.№ 1413/2020г..
Факта
на отправеното от РС – Луковит / България / преюдициално запитване не се
оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално
запитване на 15.06.2020 г. - VB / Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на
населението „ към МВР – въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело
№ С – 262/20 с предмет следните преюдициални въпроси: „Ефективната
защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня?Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“
Поставените
за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и
конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на
положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което
отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са
относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по
отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание
чл. 633 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото
в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК
решението на съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК
преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Република България.
Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки.
Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално
запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с
решението на СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично
следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС,
трябва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по
запитването, отправено от друг български съд, производството пред който е
спряно на основание чл. 229 ал.1 т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието
за спиране в този случай е нормата на чл. 229 ал.1 т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът
разглежда, включва и решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното
запитване – какъвто несъмнено е и настоящия
случай.
В
случая окръжният съд като въззивна инстанция е спрял производството по делото
именно на основание с чл. 633 във вр. чл. 631 от ГПК. Несъмнено е, че решението
на СЕС по казаното преюдициално запитване следва да бъде в случая съобразено,
тъй като разглежданият спор е именно за дължимо от ответника на ищеца на
заеманата от него длъжност допълнително възнаграждение за положен и неизплатен
нощен труд. Правното основание на спирането е чл. 229 ал. 1 т. 7 вр. чл. 633
вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК.
Установява
се при тези обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна,
обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С
оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 28.10.2020 г., пост. в
открито съдебно заседание на 28.10.2020 г. по в.гр.д. № 1753/2020 г. на Окръжен
Съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС
по Дело С-262/20.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: