Решение по дело №1664/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 204
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20217050701664
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2022 г.                                                                               гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на тридесет и първи януари 2022 г.,

в следния състав:     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Наталия Зирковска,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №1664 по описа за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. чл.10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба на А.Р.Х. ***, чрез адв. Б. против заповед № ЗСПД/Д-В/10403/16.07.2021 г. издадена от Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Варна, с която е отказано на А.Р.Х. месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия по чл.8е, ал.1 от ЗСПД.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон, както и, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди се, че са налице всички изискуеми се предпоставки за отпускане на търсената помощ. Молбата към съда е за отмяна на оспорената заповед. Претендират се и сторените по делото разноски.

В съдебното заседание, по същество жалбоподателя не се явява, не се представлява.  Процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал писмени бележки, с които поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по жалбата – Директора на ДСП Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че осиновителите не са правоимащи по смисъла на чл.8е, ал.1 от ЗСПД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа  и правна страна :

            Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.149 от АПК, поради което се явява допустима.

Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало с подаване на заявление-декларация от жалбоподателката с вх. № СЗПД/Д-В/10403/13.07.2021 г. за отпускане на месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл.8е от ЗСПД. В заявлението било посочено, че детето не получава персонална пенсия по чл.92 от КСО и, че се отглежда в страната. Към заявлението била приложена и служебна бележка за проведени имунизации на детето.

След проверка на подадената декларация и наличната в ДСП информация, директора на ДСП – Варна е установил, че с Решение №260637/19.10.2020 г. по гр. д. №***/2020 г. състав на ВОС е допуснал непълно осиновяване на детето И. М. И.ов от И.А.Х. и А.Р.Х., които са негови дядо и баба. Административният орган е приел, че осиновителите не са измежду лицата, които имат право на месечна помощ по чл.8е от ЗСПД и е издал процесният отказ.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът намира заповедта за законосъобразна.

Съгласно чл. 8е, ал. 1 от Закона за социалните помощи за деца месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната.

От материалите по делото е видно, че детето И. М. И.ов е родено от майка А. Д. С. и баща М. И.ов А.. С Решение № 1853/12.05.2016 г. по гр.д. № ****/2015 г. по описа на ВРС, XIV състав, родителските права по отношение на детето И. М. И.ов са предоставени на неговия баща М. И.ов А., като на майката А. Д. С. е определен режим на лични контакт с малолетния.

С Решение № 1235/23.03.2018 г. по гр.д. № ***/2017 г. по опита на ВРС, XX състав е отхвърлен иска на А. Д. Р. /с фамилно име преди брака С./ с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал 9 от СК за изменение на родителските права по отношение на детето И., определени с решение № 1853/12.05.2016 г. по гр.д. № ***/2015 г. по описа на ВРС, XIV състав, като същите да бъдат предоставени на майката.

На 29.03.2019 г. родният баща на детето е починал.

С Решение № 256/17.01.2020 г. по гр.д. № ***/2019 г. по опита на ВРС, VIII състав, детето И. е настанено в семейството на И.А.Х. и А.Р.Х. за срок от една година.

С Решение №260637/19.10.2020 г. по гр. д. №***/2020 г. състав на ВОС е допуснал непълно осиновяване на детето И. М. И.ов от И.А.Х. и А.Р.Х., които са негови дядо и баба.

В настоящото производство спора между страните е дали осиновителите на детето имат право на месечна помощ за дете по чл.8е от ЗСПД.

Съдът намира, че при настоящата редакция на текста на чл.8е, ал.1 от ЗСПД осиновителите на детето нямат право на такава месечна помощ. Предвиждайки помощта по чл.8е, ал.1 от ЗСПД, законодателят е целял да възмезди липсата на родителска грижа от страна на единия родител, поради смърт, като същевременно се подпомогне материално другият родител, респективно попечител/настойник, който е поставен в ситуация да се грижи сам за детето. Заявителката А.Р.Х. не е нито самотен родител, нито самотен попечител или настойник на детето И.И.. По силата на чл.102, ал.1 от СК, след допуснатото непълно осиновяване отношенията между А.Р.Х. и съпругът й И.А.Х. от една страна и детето И. М. И.ов от друга страна са възникнали права и задължения като между роднини по произход. Тоест допуснатото непълно осиновяване осигурява на детето родителска грижа в пълен обем и не са налице предпоставките предвидени в чл.8е, ал.1 от ЗСПД за отпускане на месечна помощ.

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.8е, ал.8 т.1 от ЗСПД, в която е предвидено, че дори и да е била отпусната месечна помощ по реда на ал.1, то тя се прекратява преди изтичането на срока, за който е отпусната, при осиновяване на детето.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването и не са допуснати визираните в жалбата нарушения на материалноправни и процесуални норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съобразно изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в негова полза е неоснователно.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на А.Р.Х. ***, против заповед № ЗСПД/Д-В/10403/16.07.2021 г. издадена от Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Варна, с която е отказано на А.Р.Х. месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия по чл.8е, ал.1 от ЗСПД.

 

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: