№ 334
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330204772 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 000350/20.06.2022г. на
Главен инспектор в Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите /КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, със седалище: гр. Пловдив, с което на „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от
А.В.Г.а, ЕГН **********, на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/ е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000 лв. за административно нарушение на чл.114 т.2 от ЗТ.
Жалбоподателят атакува НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, „С.Т.“ ЕООД се
представлява от процесуален представител – адв. Р., като жалбата се
поддържа по същите съображения и се прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител – юрк. Б., която моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.03.2022г. била извършена проверка от служители на РД Пловдив
КЗП, сред които била св. С. А. А., на длъжност „главен инспектор“, в хотел
„Т., находящ се в с. Дуванлии, общ. Калояново. Проверката била извършена
във връзка със спазване на Закона за туризма и Наредба за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения,
за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости /Наредбата/, приета с
ПМС № 139/26.06.2020г., обн., ДВ, бр. 59/3.07.2020г. Повод за проверката
бил сигнал за неизползван ваучер за масаж с изтекъл срок, като тя била
извършена в присъствието на управителя на хотела – А.В.Г.а. В хода на
същата било констатирано, че туристическият обект - хотел „Т.“ притежавал
Удостоверение за утвърдена категория № ПК-19-11214/02.05.2017г., „четири
звезди“, издадено от Министерство на туризма, валидно до 02.05.2022г., с
капацитет 36 стаи, 63 легла, а лицето, извършващо дейност в обекта, било
„С.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, с. ......
Проверяващите констатирали, обаче, че туристическият обект - хотел
„Т.“ с категория „четири звезди“ не съответствал на следното изискване за
хотели „четири звезди“ - липсвал асансьор за пътници, което било заложено
като изискване в Наредбата, а именно в „Приложение № 1, IV. Изисквания
към изграждането на хотели „четири звезди“, IV. Асансьори“.
Вследствие на гореизложеното органите на КЗП приели, че лицето,
извършващо хотелиерство в хотела, е било длъжно да предостави
туристически услуги в туристическия обект, който трябва да отговаря на
определената му категория „четири звезди“. Установили, че това не било
така, с което се нарушавал чл.114 т.2 от ЗТ.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-
2691394/27.04.2022г., който бил надлежно подписан и от управителя на
2
хотела.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 000350/27.04.2022г. за нарушение на
чл.114 т.2 от ЗТ. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения
посочил, че е запознат с възможността да направи такива в 7-дневен срок,
което и сторил.
В срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения АУАН, което било прието за неоснователно от
административнонаказващия орган, като въз основа на така съставения акт
било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – от
свидетелските показания на актосъставителя С. А. А.. Свидетелят А.
потвърждава изложените в АУАН и в НП фактически констатации, като
потвърждава, че по време на проверката на процесната дата в обекта не е
имало асансьор за пътници, въпреки че комплексът, който е бил на два етажа
е бил категоризиран като четири звезди и като такъв е трябвало да има такъв
асансьор съгласно Наредбата. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. в
цялост, доколкото същите са обективни, последователни и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото, а именно: Удостоверение № 3/01-03-
2012г. и Удостоверение № 17/28-09-2015г. за въвеждане в експлоатация на
строеж IV-та категория, Удостоверение „Четири звезди“ № РК-19-
11214/02.05.2017г., Констативен протокол за категоризиране на място за
настаняване от 08.03.2017г., ведно с чек лист, Заповед № 342/02.06.2022г.,
Заповед № 392 ЛС/22.04.2015г., временни удостоверения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
3
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно
лице, видно от представената Заповед № 392 ЛС/22.04.2015г. и разпоредбата
на чл.232 ал.1 от ЗТ.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената Заповед № 342/02.06.2022г. и
разпоредбата на чл.232 ал.2 от ЗТ, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с
целта на закона.
Правилно и обосновано, след като е преценил доказателствата по
административната преписка, наказващият орган е подвел извършеното от
жалбоподателя нарушение под нормата на чл.114 т.2 от ЗТ, съгласно която
лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически
обекти по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в
туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му
категория съгласно Наредбата по чл.121 ал.5. Тази правна норма от ЗТ
препраща към изискванията на Наредбата, приета по реда на чл.121, ал.5 от
ЗТ. Наредбата, която е приета по цитирания текст от закона, е именно
Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както
и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.
С тази наредба се определят характеристиките на местата за настаняване и на
заведенията за хранене и развлечения и минималните задължителни
изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване,
прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и самостоятелните
заведения за хранене и развлечения, за определяне на категорията им.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството–
жалбоподател е стопанисвало проверявания обект – хотел „Т., както и че
същият е притежавал удостоверение за категоризация „четири звезди“ и е
развивало хотелиерска дейност. Установява се с категоричност и това, че на
посочената в АУАН и НП дата в проверявания обект не е имало асансьор за
пътници, което е заложено като изискване в Наредбата, а именно в
„Приложение № 1, IV. Изисквания към изграждането на хотели „четири
звезди“, IV. Асансьори“, където е посочено, че хотелите от категория „четири
4
звезди“ трябва да имат асансьор за пътници независимо от броя на етажите.
По този факт всъщност не се и спори, нито се навеждат доказателства за
друго фактическо положение. При тези обстоятелства е очевидно, че от
страна на жалбоподателя е осъществен съставът на административното
нарушение на чл.114 т.2 от ЗТ.
Неоснователно е възражението, че в НП била посочена само
бланкетната препращаща норма на чл.114 т.2 от ЗТ без да се посочи
конкретна разпоредба от Наредбата, тъй като изрично в обстоятелствената
част на постановлението е посочено, че са допуснати нарушения на
„Приложение № 1, IV. Изисквания към изграждането на хотели „четири
звезди“, IV. Асансьори“ от Наредбата. Действително цифровата
квалификация при формирането на диспозитива на нарушението в акта и НП
няма привръзка с Наредбата и нейните изисквания /Приложение № 1 и
съответните раздели/, но в изложението на обстоятелствата по констатиране
на нарушението същите са изрично посочени. С това е изпълнено изискването
на закона нарушителят да разбере обвинението.
Неоснователно е и твърдението, че е бил изтекъл преклузивният срок за
налагане на наказание, тъй като в обекта асансьор е нямало още през 2017г.
Задължението на жалбоподателя за изграждане на асансьор за пътници, като
стопанисващ хотел „четири звезди“, е съществувало още преди издаденото му
удостоверение за категоризация през 2017г., като е действало и след тази
дата, но по-същественото е, че то е било налице дори преди издаването на
Удостоверение № 17/28.09.2015г., когато дружеството е получило разрешение
за строеж на две нива, тъй като още при отменената Наредба за изискванията
към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда
за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията, която е била приета с ПМС № 217/17.08.2015г.,
обн. ДВ, бр.65/25.08.2015г. хотелите от категория „четири звезди“ е трябвало
да имат асансьор за пътници, независимо от броя на етажите. Именно предвид
специфичния характер на нарушението, изразяващо се в трайно бездействие,
съдът формира извода, че нарушението е било преустановено на датата на
проверка – 22.03.2022г., като в този момент е било и открито, и от тогава е
започнал да тече както срокът за съставяне на акт, така и давностният срок.
От своя страна бездействието определя нарушението като продължено, тъй
като то трае продължителен период от време до момента, в който деецът
5
преустанови своето бездействие – предприеме предвиденото в закона
правомерно поведение. Следователно като продължено нарушение
бездействието се върши един продължителен период и срокът по чл.34 от
ЗАНН следва да се брои от момента на преустановяването му, т.е. от
22.03.2022г. /така Решение № 275/08.02.2019г. по к.а.н.д. № 3732/2018г. на
XXVI с. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022/23.11.2017г. по
к.а.н.д. № 2399/2017г. на XXIV с. на Административен съд – Пловдив и
Решение № 183/05.06.2001г. по н. д. № 121/2001г. на ВКС, III н. о.
Следователно е и спазен срокът по чл.34 от ЗАНН, тъй като производството е
образувано на датата на преустановяване на нарушението, АУАН е издаден на
27.04.2022г. в тримесечния срок от откриване на нарушителя и преди
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП е
издадено на 20.06.2022г. – отново в срока за издаването му.
Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че доколкото АНО не
се е произнесъл по подаденото в срок възражение, то били нарушени неговите
права, съдът намира следното: съществено процесуално нарушение е налице
тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на
санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в
АУАН и в НП факти. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице, тъй като явно с издаване на обжалваното НП,
административнонаказващият орган е приел мълчаливо, че подаденото
възражение е неоснователно.
Правилно е приложен законът от страна на наказващия орган и досежно
санкционната норма на чл.208 от ЗТ, като правилно е определена по вид и
санкцията – имуществена такава, както и по размер – 1000 лв., който е
минималният, предвиден в закона, като е било отчетено, че нарушението е
извършено за първи път. Действително посочената норма има две алинеи, но
от текстовата част на нарушението пределно ясно става, че основанието е
6
ал.1. Никъде не се твърди наличието на повторност при нарушението в
процесния казус, а дори това да бе така, то заниженият размер на санкцията
би бил само в полза на дружеството.
В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
посочения вид. Деянието не може да бъде определено като маловажно и с
оглед характера и важността на защитените обществени отношения, които се
охраняват с нарушената разпоредба. В случая се касае до неизпълнение от
страна на жалбоподателя на една особена процедура - тази по категоризиране,
която ангажира и съответни държавни органи с проверка изпълнението на
конкретни важни законоустановени изисквания при предоставяне на
туристически услуги на потребителите.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна, с оглед направеното
искане в срока до приключване на устните състезания, се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер по чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на 80 лв.,
поради което и на жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати тази
сума.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000350/20.06.2022г.
на Главен инспектор в Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите /КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, със седалище: гр. Пловдив, с което на „С.Т.“
7
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от
А.В.Г.а, ЕГН **********, на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/ е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000 лв. за административно нарушение на чл.114 т.2 от ЗТ.
ОСЪЖДА С.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
......, представлявано от А.В.Г.а, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия
за защита на потребителите сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8