Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3668 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК на И.П.Н., ЕГН**********, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.Б.Р., ЕГН**********, дължи
на ищеца сумата 10 000.00лв. –
вземане по запис на заповед от 10.02.2016г., с падеж дата 31.12.2016г.,
ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявление
по чл.417 ГПК – 07.11.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №16928/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди,
че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, за
които била издадена заповед по чл.417 от ГПК. В срока по закон ответникът бил
възразил, поради което за ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящия иск.
Твърди още, че с издаден на 10.02.2016г. запис на
заповед ответникът се задължил безусловно към ищеца да му плати сумата
10000лв., на точен падеж на дата 31.12.2016г. Твърди, че записът на заповед бил
редовен от външна страна по правилата на ТЗ и с оглед настъпилия му падеж
претендира сумата по него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор. В него той не оспорва подписването на записа на заповед. Твърди обаче,
че записът на заповед е нищожен, тъй като е за сумата 10000лв., платима в брой,
което противоречи на забраната на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой. Още прави възражение, че между страните няма друго
правоотношение, по повод на което да е издаден записът. Оспорва и да е
получавал сумата по записа. Прави и възражение за „безпаричност“ на менителничния
ефект. Моли за отхвърлянето на иска и за присъждане на разноски.
След съвкупната
преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане
на становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая
нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявения иск налагат доказване от ищеца, че записът на
заповед е редовен от външна страна и че
той възпроизвежда подлежащо на изпълнение изискуемо
вземане от ответника в претендирания
размер. В тежест на ответника е да докаже плащането по заповедта
или положителните факти, на които основава
възраженията си – нищожност на записа на заповед, както и „безпаричност“ на менителничния ефект, поради липса на каузално отношение.
Безспорните
обстоятелства по делото следват от позициите на
страните по делото, като са
подкрепени и от приетите доказателства (запис на заповед на л.5 от делото)
и са следните: че на 10.02.2016г. е издаден и подписан от ответника
„запис на заповед“, с който издателят се задължил
безусловно към ищеца да му плати сумата 10000лв., на точен падеж на дата
31.12.2016г.
По
същество при горните данни: Представеният по делото документ (л.5 от
делото) съдържа всички императивни реквизити на съдържанието, описани в чл.535 ТЗ, което впрочем не е оспорено и от ответника, поради което е „запис на
заповед“ по смисъла на същата разпоредба, т.е. е редовен от външна страна.
Записът на заповед,
по своята правна същност, представлява едностранна абстрактна сделка.
Абстрактният й характер се проявява не в това, че обезателно липсва основание
за възникването й, а в това, че по правило съдът не дължи преценка за
съществуването на това основание (така и проф. О. Герджиков – „Търговски сделки”). Наличието или не на обезпечено с менителничния ефект
вземане по каузално правоотношение априори не може да доведе до нищожност на
ценната книга, тъй като съобразно чл.536, ал.1 ТЗ единствено липсата на
реквизитите по чл.535 ТЗ има за последица нищожност на записа. Ето защо за да
се ангажира отговорността на длъжника по записа на заповед е абсолютно достатъчно
позоваването на кредитора на редовен от формална страна менителничен ефект,
съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ. Само ако някоя от страните в производството
въведе изрични твърдения за обезпечено с ценната книга каузално правоотношение,
по което твърди да е напълно изправна, на осн. чл.154, ал.1 ГПК тя следва да
докаже тези обстоятелства, а съдът да ги разгледа (така и т.17 на ТР№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай
ответникът не е направил възражения в този смисъл, а напротив – се брани с
такива за липса на кауза, които, както се изясни, са без правно значение.
Възражението за нищожност на записа поради противорече на забраната на чл.3,
ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой също е несъстоятелно, с оглед абстрактния характер на
менителничния ефект и с оглед на това, че цитираният закон визира изпълнение на
парични задължения по вече възникнали каузални правоотношения на стойност над
10000лв. Да се твърди, че запис на заповед е винаги нищожен, за сума над
10000лв. е изключено.
По изложените
съображения съдът преценява процесния запис на заповед за редовен от формална
страна документ, който възпроизвежда предявеното вземане от издателя,
изискуемостта на което се обуславя от настъпилия изрично определен падеж. Така
и сумата по него се следва на поемателя от издателя.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват направените
от него разходи пред исковия съд от 1000лв. (200лв. такса и 800лв. адв.
хонорар).
На основание ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство, поради което на ищеца се следват и такива от 200.00лв.
(държавна такса).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.Б.Р., ЕГН**********, дължи на
И.П.Н., ЕГН**********, сумата
10 000.00лв. –
вземане по запис на заповед от 10.02.2016г., с падеж дата 31.12.2016г.,
ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявление
по чл.417 ГПК – 07.11.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №16928/2018г. на ВРС, на
осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН**********, да плати на И.П.Н., ЕГН**********, сумата 1000.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН**********, да плати на И.П.Н., ЕГН**********, сумата 200.00лв. – присъдени
разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………