и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №8 от 11.11.2010 год., постановена по НОХД №1077/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Джем Сами Мустафа с ЕГН **********, за виновен в това,че: 1.На 23.07.2010 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив свождал към съвкупление Йорданка Койчева Нейкова с ЕГН ********** от гр.Сливен и Виргиния Радостинова Михайлова с ЕГН-********** от гр.Сливен, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на две лица, поради което и на основание чл.155, ал.5, т.З и 5, във вр. с ал.З, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и "б", във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, както и ГЛОБА в размер на 15 000 лева. В периода от м.януари 2010 година до 23.07.2010 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, приел и транспортирал отделно лице-Виргиния Радостинова Михайлова с ЕГН ********** от гр.Сливен, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159г, във вр. с чл.159а, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и "б", във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 години, както и на наказание „глоба” в размер на 30 000 лева. В периода от м. март 2010 година до 23.07.2010 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, приел и транспортирал отделно лице-Йорданка Койчева Нейкова с ЕГН ********** от гр.Сливен, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159г, във вр. с чл.159а, ал.1,във вр. с чл.29, ал.1 ,б."а" и "б ,във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го e осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, както и на наказание „глоба” в размер на 30 000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото от трите, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 6 години, както и „глоба” в размер на 30 000 лева. На основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановил така определеното най-тежко наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален "строг" режим. На основание чл.59, ал.1 от НК, от така определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", считано от 30.07.2010 год., а на основание чл.59, ал.2 от НК и 24 часовото задържане, считано от 23.07.2010 год. по Заповед с рег.№ 277 на ОД"МВР"-Кърджали, както и задържането му с Постановление на РП-Кърджали от 29.07.2010 год. На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК е отнел в полза на държавата - 1 бр.лек автомобил марка "Деу Тико" с ДК № К 6974 АР - на съхранение в ОД на МВР гр.Кърджали. На основание чл.53, ал.2, б."б" от НК е отнел в полза на държавата 120 лв. - придобити чрез престъплението, като е постановил останалите веществени доказателства, приобщени по делото да се върнат на собственика Джем Сами Мустафа. Осъдил е ´одсъдимия Мустафа, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на КРС, направените по делото разноски в размер на 69.50 лв. Недоволни от така постановената присъда са останали прокурорите по делото, които в протеста си твърдят, че присъдата е неправилна - постановена при явна несправедливост на наложените наказания. Считат, че извършените от подсъдимия деяния се отличават с изключително висока степен на обществена опасност, която не е преценена при определяне на наказателната му отговорност и това е довело до налагането на санкция, очевидно несъответстваща на извършеното и недостатъчна за постигане целите на наказанието. Намират, че подсъдимият е следвало да понесе наказателна отговорност, съобразена с изключително високата степен на обществена опасност на извършените престъпления на дееца, както и с общественото значение на водения наказателен процес, предвид ангажираността на обществото с проблемите, които пораждат този род престъпни посегателства. Ето защо считат за справедливи и адекватни на извършените от Джем Мустафа престъпления, следните наказания, определени след допустимото от чл.58а, ал.1 от НК - намаляване с една трета: по първото обвинение за престъпление по чл. 155, ал.5, т.3 и 5 във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,6.„а" и „б" от НК, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието да бъде увеличено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 години и 6 месеца, както и ГЛОБА в размер на 15 000 лв.; по второто обвинение за престъпление чл.159г във вр. с чл.159а, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, 6.„а" и „б" от НК, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието да бъде увеличено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, както и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество, установено като собственост на Джем Мустафа - лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № К 2051 АТ, лек автомобил марка „Ваз" с ДК № К 3843 АВ, 1/2 дружествени дялове в „Дженар" ООД гр.Пловдив и парична сума в размер на 244 лева, последната установена и иззета от подсъдимия в хода на досъдебното производство; по третото обвинение за престъпление чл. 159г, във вр. с чл.159а, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, 6. „а" и „б" от НК, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието да бъде увеличено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, както и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество, установено като собственост на Джем Мустафа - лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № К 2051 АТ, лек автомобил марка „Ваз" с ДК № К 3843 АВ, 1/2 дружествени дялове в „Дженар" ООД гр.Пловдив и парична сума в размер на 244 лева, последната установена и иззета от подсъдимия в хода на досъдебното производство. На основание чл.23, ал.1 от НК да бъде определено общо най-тежко наказание измежду отделно наложените, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, както и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество, установено като собственост на Джем Мустафа - лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № К 2051 АТ, лек автомобил марка „Ваз" с ДК № К 3843 АВ,1/2 дружествени дялове в „Дженар" ООД гр.Пловдив и парична сума в размер на 244 лева, последната установена и иззета от подсъдимия в хода на досъдебното производство. В съдебно заседание, представителя на окръжна прокуратура, поддържа протестта. Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия Джем Мустафа , който чрез защитниците си обжалва същата. Искането е да се отмени изцяло присъдата по НОХД №1077/2010 год. на Кърджалийския районен съд, като се постанови нова такава, с която наказанието му бъде намалено под предвидения законов минумум за повдигнатите му обвинения, в съответствие с редакцията на чл. 58а НК, действуващ до 06.04.2010 год. В съдебно заседание тримата защитници поддържат жалбите като единодушно твърдят, че наказанията са завишени, и че следва да се приложи разпоредбата на чл.58а в редакцията й преди изменението. Доста пространно излагат съображения за материално правния характер на тази норма, грешното становище на представителя на прокуратурата за нея и надеждите си, че съдът ще следва да наложи наказания под предвидения от закона минимум и по трите повдигнати обвинения на подсъдимия Мустафа, както относно наказанието „лишаване от свобода”, така и относно глобите. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в протеста и жалбите, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл.373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. От признанието на подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: През м. януари 2010 год. свидетелката Виргиния Радостинова Михайлова от гр.Сливен, пристигнала в гр.Кърджали с намерение да проституира. Запознала се с подсъдимия Джем Сами Мустафа, за когото знаела, че се занимава със сводничество. Свидетелката Михайлова и подсъдимия се уговорили той да намира клиенти, с които тя да прави секс, като си поделят наполовина платената от клиента сума. Подсъдимият определил сумата за сексуалните услуги - 60 лв. за един час и 100 евро за цяла нощ. Уговорката включвала подсъдимият да осигурява превозването на св.Михайлова до местата, където тя ще прави секс със съответния клиент. Първоначално св.Михайлова отседнала във вила, собственост и ползвана от подсъдимия Джем Мустафа, а по-късно заживяла на квартира в апартамент, находящ се в гр.Кърджали, кв."Веселчане". Още на следващия ден след пристигането на св.Виргиния Михайлова в гр.Кърджали, подсъдимият Джем Мустафа й осигурил клиент за платен секс. Съобразно уговорката им, през следващите месеци подсъдимият намирал клиенти за платен секс и транспортирал св.Виргиния Михайлова до конкретното място, управлявайки някой от собствените му автомобили - лек автомобил "Деу Тико" с per. № К 6974 АР или лек автомобил "Мерцедес" 190 Д с per. № К 2051 АТ. Най-често клиентите наемали стая в хотел в гр.Кърджали или в гр.Момчилград като подсъдимият отвеждал Михайлова до съответния хотел, а понякога и до домове на клиенти. Обикновено клиентите плащали предварително парите за сексуалната услуга на подсъдимия Джем Мустафа и по-рядко заплащали на св.Виргиния Михайлова, след което тя предавала половината от сумата на подсъдимия. Така за времето от м. януари 2010 год. до 23.07.2010 год. подсъдимият Джем Сами Мустафа намерил около 80 (осемдесет) клиента за платен секс и ги свързал със св. Виргиния Михайлова като я превозвал с описаните автомобили до съответните места. Заплатените от клиентите пари за сексуалната услуга подсъдимият и св.Виргиния Михайлова разделяли по равно. През м. февруари 2010 год. свидетелката Йорданка Койчева Нейкова от гр.Сливен, пристигнала в гр.Кърджали и заживяла на квартира в апартамент в кв."Възрожденци". По-късно се преместила в апартамент в кв."Веселчане", където по същото време живяла и свидетелката Виргиния Михайлова. Скоро сред пристигането си в гр.Кърджали, свидетелката Йорданка Нейкова се запознала с подсъдимия Джем Сами Мустафа и разбрала, че се занимава със сводничество. През м. март 2010 год. свидетелката Йорданка Нейкова решила да проституира в гр.Кърджали. Предложила на подсъдимия Джем Мустафа да й намира клиенти за платен секс, с което той се съгласил. Двамата се уговорили подсъдимия Джем Мустафа да взема от клиентите за секс със св.Йорданка Нейкова по 60-70 лв. за един час, а за цяла нощ - 200 - 300 лв., а впоследствие да си разделят получените суми. Според уговорката им, подсъдимият намирал клиенти за секс със св.Йорданка Нейкова и я превозвал с личният му лек автомобил "Деу Тико" с per. № К 69 74 АР до хотели в гр.Кърджали или гр.Момчилград, където клиентът наемал стая. Понякога подсъдимият транспортирал свидетелката Нейкова до самите домове на клиентите. Най-често последните плащали на подс.Джем Мустафа предварително сумата за сексуалните услуги, по- рядко заплащали на свидетелка‗а Йорданка Нейкова. Последната и подсъдимият си разделяли по равно парите, заплатени за извършените от нея сексуални действия. По този начин за времето от м. март 2010 год. до 23.07.2010 год. подс.Джем Сами Мустафа осигурил около 20 (двадесет) клиента за платен секс със свидетелката Йорданка Нейкова, транспортирал я с лек автомобил до съответния клиент, като всеки път разделял с нея получената сума. На 23.07.2010г. около 20.00 - 21.00 часа свидетелите Хасан Юсеин Мюмюн и Джунейт Хасан Фаик се срещнали пред бл.12 в кв."Възрожденци" гр.Кърджали. Двамата решили да наемат две момичета за платен секс и с тях да прекарат вечерта в жилището на св.Хасан Мюмюн, намиращо се в посочения бл.12 на кв."Възрожденци". Свидетелят Хасан Мюмюн се свързал по мобилния телефон със свидетеля Кадир Сабахтинов Мустафов и го помолил да намери две проститутки за него и приятеля му Джунейт Фаик. Кадир Мустафов телефонирал на мобилния телефон на подсъдимия Джем Сами Мустафа и му казал, че двама негови приятели ще го чакат до 12-ти блок в кв."Възрожденци". Подсъдимият казал на Кадир Мустафов, че ще отиде до местото с таксиметров автомобил "Тико". Веднага след това Джем Мустафа се свързал със свидетелките Виргиния Радостинова Михайлова и Йорданка Койчева Нейкова, казал им, че е намерил клиенти за тях и им заръчал да го чакат в близост до квартирата им, от където ще ги вземе с лекия си автомобил "Тико". Управлявайки лекия автомобил "Деу Тико" с per. № К 69 74 АР, подсъдимият Мустафа отишъл при св.Виргиния Михайлова и св.Йорданка Нейкова. Последните се качили в автомобила и подс.Джем Мустафа ги превозил до бл.12 в кв."Възрожденци", където чакали свидетелите Хасан Мюмюн и Джунейт Фаик. Всеки от тях платил на подсъдимия по 60 лв., за един час секс със свидетелките. След това отишли със св.Виргиния Михайлова и св.Йорданка Нейкова в жилището на св.Хасан Мюмюн и правили секс с тях. След като свидетелките Михайлова и Нейкова осъществили съвкупления със св.Хасан Мюмюн и св.Джунейт Фаик, те напуснали дома на свидетеля Мюмюн. След това се намесват органите на реда. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс. Джем Мустафа, направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства-показанията на свидетелите, разпознаването на лица, кафяв на цвят тефтер с надпис "2010", в който на четири страници са изписани имена, цифри във формата на телефонни номера и суми,като при извършената графическа експертиза на ръкописния текст в тефтера е установено, че същия е изпълнен от подсъдимият Джем Сами Мустафа и веществените доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът е намерил, че подсъдимият Джем Мустафа от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 155 ал.5 т.З и 5 във вр. с ал.З и ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК - свождане на други лица към съвкупление. Съгласно правната теория и практика, свождането към съвкупление е престъпление, което засяга отношенията, които се пораждат между хората по повод на половото им общуване, свързани и със самото полово общуване, които се регулират от нормите на морала, поради което деянието се явява в разрез с установените морални норми за полово общуване между индивидите. Изпълнителното деяние на престъплението "сводничество" се осъществява чрез действия, които създават условия за съвкупление или блудство между две лица, чрез свързването им, за да имат полово сношение или блудство, като дори не е необходимо съгласието на свожданото лице, а е достатъчно деецът да се е уговорил за това само с лицето, на което иска да сведе друго лице, с намерение да създаде условия и предпоставки за осъществяване на полово сношение или блудство между тях. При това, за довършване на деянието е достатъчно именно създаването на посочените условия, като без правно значение е дали полово сношение или блудство са действително осъществени, или не. Именно такива действия е извършил подс.Мустафа в настоящият случай, като със съгласието на свидетелките ═ейкова и Михайлова е съгласувал волите им и е създал условия същите да осъществят полови сношения. Деянието е осъществено от субективна страна при форма на вината "пряк умисъл" – подс.Мустафа е съзнавал обшественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му се обективира в поведението му. Това е така, тъй като подс.Мустафа е извършил деянието съзнавайки, че с поведението си създава предпоставки за осъществяване на полови сношения между посочените свидетели, т.е., че ги свожда към съвкупление, като без неговото активно съдействие такива не биха били осъществени, за което, разбира се, е получил и съответното заплащане. Умисълът на подсъдимия обхваща и квалифициращите деянието обстоятелства, отразени в чл.155 ал.5 т.т.З и 5 от НК, касаещи наличието на две лица - св. Йорданка Нейкова и св.Виргиния Михайлова, користна цел - получаване на половината от парите, както и предходните му осъждания, обуславящи наличието на опасен рецидив. Налице са условията и на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."б" от НК, тъй като преди извършване на процесиите престъпления подс. Мустафа е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като наказания по двете осъждания са били изтърпени ефективно. Едното от тези осъждания е е посочената по-горе присъда по НОХД № 864/2005г. на РС- Кърджали. Другото осъждане е с влязла в сила на 12.04.2003г. присъда, по ВНОХД №6/2003г. по описа на ОС-Кърджали, по което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, реално изтърпяно по реда на чл.68, ал.1 от НК. Към инкриминирания период срокът по чл.30 от НК не е бил изтекъл. От горната фактическа обстановка се установява също, че подсъдимият Джем Мустафа от обективна и субективна страна е осъществил състава и на обвинението по чл.159г, във вр. с чл.159а ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК. От субективна страна престъпленията по чл.159г, във вр. с чл.159а ал.1 НК са извършени от подс.Мустафа с пряк умисъл - съзнавал е, че приема и транспортира свидетелките Нейкова и Михайлова, за да бъдат използвани за развратни действия. Самото транспортиране означава превозването на горецитираните свидетелки от едно място на друго, като се установи, че водачът на превозното средство - "Деу Тико" с per. № К 6974 АР, е подсъдимият Мустафа, който е съзнавал престъпната цел на транспортирането, като съгласието на свидетелките е правно ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимия. От изложеното следва, че по основния състав на престъплението "трафик на хора", по чл.159а ал.1 от НК, деянието е съставомерно защото са осъществени две от посочените в наказателната норма форми на изпълнителното деяние - приема и транспортира, с указаната престъпна цел. За правната квалификация на престъпленията "трафик на хора"- по чл.159г, във вр. с чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК са осъжданията му с присъда №41/02.06.2006г. по НОХД №864/2005г. на РС-Кърджали, влязла в сила на 22.12.2006г. Налице са условията и на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."б" от НК, тъй като преди извършване на процесините престъпления подс. Мустафа е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като наказания по двете осъждания са били изтърпени ефективно. Едното от тези осъждания е с посочената по-горе присъда по НОХД № 864/2005г. на РС- Кърджали. Другото осъждане е с влязла в сила на 12.04.2003г. присъда, по ВНОХД №6/2003г. по описа на ОС-Кърджали, по което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.339, ал.1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, реално изтърпяно по реда на чл.68, ал.1 от НК. Към инкриминирания период срокът по чл.30 от НК не е бил изтекъл. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. При определяне на наказанието, първоинстанционният съд, базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 ал.1 от НК - принципите на законност и индивидуализация е преценил, че: 1/обществената опасност на деянието по чл. 155 ал.5 т.З и 5 във вр. с ал.З, ал.1 и чл. 29 ал.1 б."а" и "б" от НК, е със средна степен, типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения свързани е правото на свободен избор при половото общуване, изразяващо се чрез посегателство върху свободата за формиране на волята и избор на поведение, както и на честта и достойнството на личността и 2/обществената опасност на деянието по чл. 159г, във вр. с чл.159а ал.1 и чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК /по двете отделни обвинения/, е типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения свързани с правото на свободен избор при половото общуване, изразяващо се чрез посегателство върху свободата за формиране на волята и избор на поведение, както и на честта и достойнството на личността, като целта на приемането и транспортирането на двете лица - свидетелките Нейкова и Михайлова, е била осъществена реално. Що се отнася до подсъдимия и неговата обществената опасност, съдът е приел, че от една страна се касае за сравнително млад човек, израснал в среда на разведени родители, признава се за виновен, разкайва се за извършеното, ползва се с добри характеристични данни сред съседите си - според представената в съдебно заседание характеристика от съседа Кирил Димитров. От друга страна, следва да се отчете обстоятелството, че изтърпяната присъда за същото по вид престъпление не е постигнала целите по поправяне и превъзпитаване на подсъдимия Мустафа, който проявява престъпна упоритост по отношение на същия обект на престъпно посегателство, дружи с лица от криминалния контингент - според справката на полиц. инспектор Сивов, известен е, видно от показанията на част от разпитаните на досъдебното производство свидетели, като сводник. Следва да се отбележи като смекчаващо отговорността обстоятелство, макар и ирелевантно за съставомерността на деянието, че подсъдимият не е бил активната страна при създаване на връзката между него и свидетелките Нейкова и Йорданова, не той ги е търсил за осъществяване на дейността "проституция", макар че без неговите последващи действия нямаше да бъдат осъществени съставите на престъпленията, по които е предаден на съд. Тези съображения на съда се споделят напълно от тази инстанция. По повод изложеното съдът е решил, че наказанието по чл. 155 ал.5 т.З и 5 във вр. с ал.3 и ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК следва да бъде определено при минимален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно "лишаване от свобода" за срок от 6 години, което наказание, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК, е било намалено с 1/3, т.е. 4 години лишаване от свобода. Наред с така определеното наказание "лишаване от свобода" съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание "глоба", за определянето на чиито размер е взел предвид, както гореизложеното, така и материалното положение на подсъдимия, отразено в Декларацията, приложена по досъдебното производство и от наличните данни, изложени в характеристичната му справка, според които подс. Мустафа не притежава недвижим имот и реализира от трудова дейност като таксиметров шофьор 1 440 лева годишно, и е решил да определи наказанието „глоба” под средния размер, а именно 15 000 лева. Що се отнася до наказанието по двете обвинения по чл.159г, във вр. е чл.159а ал.1 от НК, съдът е приел, че същото следва да бъде определено при минимален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно "лишаване от свобода" за срок от 9 години, което наказание, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК, следва да бъде намалено с 1/3, т.е. 6 години лишаване от свобода. Наред с така определеното наказание "лишаване от свобода" съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание "глоба", за определянето на чиито размер, съдът е взел предвид както гореизложеното, така и материалното положение на подсъдимия, отразено в Декларацията, приложена по досъдебното производство и от наличните данни. ака наложените наказания по вид, размер и условия на изтърпяване,напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло целите на личната и генерална превенция на закона. Правилно и законосъобразно предвид на това, че подс. Мустафа е извършил три отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл.23 ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е наложил най-тежкото наказание, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 6 години и "глоба" Ô размер на 30 000 лева. Съобразявайки факта, че подс. Мустафа е рецидивист, съдът е постановил наложеното наказание "лишаване от свобода" на основание чл.61 т.2, във вр. е чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно в затвор при първоначален "строг" режим. На основание чл.59 ал.1 от НК, от така определеното наказание "лишаване от свобода" е приспаднато времето, през което подс. Джем Мустафа е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 30.07.2010 г. На основание чл.59 ал.2 от НК е приспаднато и времето през което, на основание Заповед с per. № 277/23.07.2010г. на ОДМВР, подс.Мустафа е бил задържан за срок от 24 часа, както и задържането му с Постановление на РП- Кърджали- на 29.07.2010г. На основание чл.53 ал.1 б."а" от НК е постановено лекия автомобил "Деу Тико" е per. № К 6974 АР, собственост на подс.Джем Мустафа да бъде отнет в полза на държавата, като вещ, послужила за извършване на умишлените престъпления по чл.159г, във вр. с чл.159а ал.1 от НК, с който автомобил подсъдимият е транспортирал свидетелките Нейкова и Михайлова до съответните места за осъществяване на развратни действия. На основание чл.53 ал.2 б."б" от НК е постановено, че се отнемат в полза на държавата и придобитите чрез престъпленията по чл.159г, във вр. с чл.159а ал.1 от НК, пари в размер на 120 лева, за които се доказа, че са получени от подсъдимия от свидетелите Хасан Мюмюн и Джунейт Фаик на 23.07.2010 г.. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че така наложените на подс. Мустафа наказания съответстват на тежестта на извършеното престъпление, същите са справедливи и напълно в състояние да постигнат целите на личната и генералната превенция. Настоящата инстанция намира твърденията в протеста за изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимият Мустафа поради факта, че е лице с обременено съдебно минало, като едно от предишните му осъждания е било за същото такова престъпление по чл.155от НК, за пресилени. Миналото на подсъдимия е отчетено с приложението на самия текст на чл.155, ал.3.т.5 и чл.29 НК. Не може един факт да се използва многократно, след като е отчететен от съда. Що се отнася до искането за завишаване на наказанията в посочените в протеста размери, то този съд намира същите за неоснователни и безпочвени. Няма основания, а и елементарна логика при равни и еднакви условия /смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства/, да се определи наказание от 9 години и 9 месеца, т.е.3 месеца под максималния размер за лишаването от свобода, а глобата от 15 000лв. да е под средния размер за първото престъпление, а за престъплението по чл.159 НК наказанието да е лишването от свобода в максималния размер от 15 години, а глобата малко над средния размер. Няма мотиви на прокурорите, относно това, кое налага максимален размер на наказанията. Определените наказания от първоинстанционния съд са балансирани и съобразени с доказателствата и фактите по делото, и с практиката на съдилищата. Що се отнася до искането за прилагане на наказанието ”конфискация на имущество” и то на цялото от тази инстанция, състава на съда го намира за немотивирано и неоснователно. Действително закона предвижда, че съдът „..може..” да наложи такова наказание, но само и единствено съдът е този, който решава дали и в каква част да наложи същото. След като първоинстанционният съд не е наложил наказанието, то явно е сметнал това за правилно и законосъобразно, който извод споделя и тази инстанция. Жалбите на адв.Бръмбарова,адв.Янков и адв.Желязков са неоснователни. Тук е мястото на съжденията за приложението на 58а НК, около който е изградена защитата и на тримата адвокати. Както в жалбите, така и в пледоариите се пропуска основния принцип в правото, залегнал в разпоредбата на чл.2 ал.1 НК, а именно ”За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.” На практика в ДВ, брой 26/2010г. е изменен текста на чл.58а НК и искането от страна на защитниците за прилагане на чл.2 ал.2 от НК и старата разпоредба на чл.58а НК е неправилно, дълбоко погрешно и в противоречие с теорията и практиката. Разпоредбата на чл.2 ал.2 НК изисква от правоприлагащите органи, при последващи деянието промени в законодателството, до постановяване на присъдата, да приложат най-благоприятния за дееца наказателен закон. Именно тук се допуска грешката /или умишлено се прави опит за манипулиране на съда/, че промяната в закона е последваща деянието, а не е ПО ВРЕМЕ НА ДЕЯНИЕТО, и следва да се приложи по благоприятния закон за подсъдимия. В настоящия случай сме изправени пред хипотезата, уредена от разпоредбата на ал.1 на чл.2 от НК на закона, ”..който е бил в сила по време на извършване деянието”. Няма спор, че престъплението по чл.155, ал.5, т.З и 5 във вр. с ал.З, във вр с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. "а" и "б" от НК е извършено на 23.07.2010г., както няма спор и по факта, че деянието по чл.чл.159г, във вр. с чл.159а, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и "б" от НК по своята същност представлява продължавано престъпление, и е приключило на 23.07.2010година, т.е. няколко месеца след промяната на закона. В случая, прилагайки разпоредбата на чл.58а НК в сила от месец април 2010г., районният съд не е допуснал нарушение и е наложил законосъобразно наказание. Що се отнася до неговата справедливост, то тази инстанция го намира за такова и не вижда основателни причини за неговата промяна до максималния предвиден размер или до размер под минималния, каквито са поискани от недоволните от присъдата, поради липсата на основания за това. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на жалбодателя наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №8 от 11.11.2010 год., постановена по НОХД №1077/2010 год. по описа на Кърджалийският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |