№ 5265
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. М.А
като разгледа докладваното от П. Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110213395 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в
публично заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.М.а, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 13395 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 92-02-540/ 26.08.2024 г., издадено от Зам.
Изпълрнителен директор на Агенция по вписваният, с което на ***,
представлявано от О. В. М., за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §9, ал.
2 от ПЗР на ЗМИП, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 63 от от
ЗМИП, вр. §9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, изпраща
1
представител А. от АК-Враца, която пледира за отмяна на НП по изложоените
в жалбата съображения. Не се претендират разноски. В жалбата се съдържат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП,
допуснати съществени процесуални нарушения и неосъществен състав на
нарушение. Алтернативно се претендира маловажност на нарушението.
Въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 19.04.2024 г. Д. Т. в качеството на главен специалист в Агенция по
вписванията извършила електронна справка на *** в Агенция по вписванията
в информационната система на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. След справка по партидата на
дружеството установила, че на 19.04.24г. по партидата на дружеството в
информационната система на ТР било постъпило заявление за вписване-
първоначална регистрация на дружеството. Нямало заявление за заявен
действителен собственик на дружеството в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел. Проверяващият експерт приела, че
дружеството не е изпълнило задължението да заяви действителен собственик
в срок до 30.04. 2024г. и на 02.05.2024г. е нарушило законоустановения срок
по чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
На 22.05.2024г. съставила АУАН № 92-02-540/22.05.2024г. за нарушение
на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на гласните зокзателства-показанията на акт. Д.Т. и
приложените писмени доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност не съдържа
противоречия, поради което не се налага подробното обсъждане и съотнасяне
на доказателствата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
2
следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от
компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът счете, че в хода на
административно-наказателноото производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, долели до неяснота на административното
обвинение и ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.
Актът е съставен на жалбоподателя *** за това, че до 30.04.2024г. е
следвало да заяви в Търговския регистър и в регистъра на ЮЛ с нестопанска
цел действителният си собственик съобразно изискванията на чл. 63, ал. 6 от
ЗМИП. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че „ като не е
изпълнило задължението по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и не е заявило за вписване
обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 4 от
ЗМИП, до 30.04.2024г., на 02.05.2024г. *** е нарушило законоустановения
срок по чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.“ От своя страна АНО в обстоятелствената
част на НП е приел различни от изложените в АУАН фактически констатации.
В НП АНО е вменил на дружеството нарушение, състоящо се в незаявяване
„за вписване обстоятелства относно действителните си собственици по чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП до 31.05.2019 г., с което е на 01.06.2019 г. е извършило
нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.“
Налице неяснота относно съществени елементи от обективната страна на
нарушението и на обстоятелства, при които е прието от страна на наказващия
орган за извършено. Следвало е АНО да изложи доводи във връзка с
въведената промяна на фактическата страна на административното обвинение
и отхвърляне на изложеното от актосъставителя в акта, че до 30.04.24г.
дружеството е следвало да заяви за вписване обстоятелствата за
действителните собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, тъй като срокът
съобразно чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е седмодневен. Поради това е допуснато
съществнено процесуално нарушение на изискванията на чл. 57 , ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, доколкото жалбоподателят *** е поставено в невъзможност да разбере
вмененето му за осъществено чрез бездействие административно нарушение и
времето на извършване. За пълно следва да се отбележи, че при така
формулираното от страна на АНО обвинение- до 31.05.2019г., първият ден
3
след изтичането на този срок -01.06.2019г., е осъществено съответно
нарушението по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, се налага извод, че в хода на
образуваното първоинстанционно производство е изтекла абсолютната
давност за реализирана на администриативно наказателната отговорност на
жалбоподателя. Доколкото за процесното нарушение е предвидена
имуществена санкция, абсолютният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца,
считано от момента на извършване на нарушението, което в случая в НП се
сочи, че е от 01.06.2019 г, поради това следва да се приеме, че абсолютният
давностен срок е изтекъл на 03.12.2023 г., а НП е издадено на 26.08.2024 г.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаканосъобразно.
С оглед основателността на жалбата, право на разноски има
жалбоподателят, който не претендира юрисконсултско възнаграждение,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 92-02-540/
26.08.2024 г., издадено от Зам. Изпълнителен директор на Агенция по
вписваният, с което на ***, представлявано от О. В. М., за нарушение на чл.
63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от
ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 63 от от ЗМИП, вр. §9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4