РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени,
31.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 01.07.2020 година в
състав:
Председател: Цветомил Горчев
при секретаря Ирена Илиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 300 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от З.П.Р., ЕГН ********** *** против
наказателно постановление № ***/02.10.2019 г.
на Директора на ОДБХ - ***. С жалбата се иска от съда да отмени наказателното
постановление, с което му е наложено наказание "глоба" в размер на 350 лв.
Областна
Дирекция по безопасност на храните гр. ***,
в писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на НП.
Съдът след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 29.08.2019 г. служители на ОБДХ гр. *** – св. Р.Я.,
актосъставител и св. Я., в присъствието
на св. Р. и П. – служители на РУ-*** извършили проверка в
дома на жалбоподателя, относно подадено
от него заявление, включване в списък и съответно подпомагане за дезинфекция на
помещения, след санитарно клане на свине във връзка с заболяване по последните
– „Африканска чума по свинете“.
На проверката жалбоподателят не присъствал, а присъствала
свидетелката Р.Р. – негова майка.
В хода на
проверката проверяващата установила, че в стопанска
постройка в дома се отглеждат 3 броя прасета с видимо тегло около 80 кг. Последните
не били въведени в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС и
съответно не били идентифицирани.
От приложените по административнонаказателната преписка
заявление и констативен протокол се установява, че действително жалбоподателя е
подал заявление за подпомагане и декларирал, че е заклал 4 бр. прасета от
личното си стопанство – с тегло различно от установените, както и че е извършил
дезинфекция на мястото за отглеждане.
На място св. Я. съставила приложения констативен протокол,
подписан от св. Р., Я. и П.
За така констатираното нарушение св. Я. съставила срещу жалбоподателя и АУАН, за това че „при направена проверка в с. Н., общ ***, в дома на З.П.Р.,
живущ *** установих, че има налични прасета три броя прасета, около 80 кг.
видимо тегло. Тези прасета не са идентифицирани и не са въведени в
информационна система на БАБХ. Същият е подал заявление за подпомагане за
дезинфекция при санитарно клане на свине. Нарушенията са описани н Констативен
протокол № *** от 29.08.2019 г.“, квалифицирано като нарушение по чл. 139,
т. 1, ал. 1 от ЗВД.
За съставянето на АУАН жалбоподателя не е канен, не е
присъствал негов надлежен представител. Препис от акта не е връчван на
жалбоподателя – показанията на актосъставителя и св. Р..
Въз основа на този
акт АНО издал
обжалваното наказателно постановление, за
това, че „На 29.08.2019 г., при извършена физическа проверка от д-р Р.Я. - ***, отдел „***“ при ОДБХ - ***, в дома на З.П.Р., с адрес: ***, в присъствието на Р.Г. Р., д-р М. Я. - *** в ОДБХ *** и П. П. - ***, е констатирано
в дома на З.П.Р. наличие на 3 /три/ броя прасета, с видимо тегло около 80 кг.,
които не са идентифицирани и не са въведени в Интегрираната информационна
система на БАБХ - ВетИС. З.П.Р. е включен в изготвения и подписан от кмета на
с. Н., общ. *** списък, на
подалите заявления за подпомагане за дезинфекция и почистване на помещения за
отглеждане на свине след клане, срещу Африканска чума по свинете. Съставен
Констативен протокол №*** от 29.08.2019
г„ неразделна част от АУАН №*** от 29.08.2019 г.“,
квалифицирано вече като нарушение разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност (Обн. ДВ. бр.87 от 1 ноември 2005 г., изм.
ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018 г.) и на жалбоподателя на основатие чл. 420а, ал.
1 от ЗВМД било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 350 лв.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящето
производство доказателства.
Жалбата е
допустима, защото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което
има право на това.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
В
административнонаказателното производство са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила.
Нарушена е и
разпоредбата на по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, императивно
предвиждаща съставяне на АУАН в присъствието
на нарушителя. Не е спорно, установява се и от показанията на разпитаните
свидетели, че при съставянето на процесния акт Р.
не е
присъствал, не е канен да присъства. Действително законодателят е предвидил
възможност за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя или негов
представител - чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - нарушителят да е известен, но да не може
да бъде намерен или след покана да не се яви за съставяне на акта. В настоящия
случай няма спор, че нарушителят е известен, с установен адрес.
Не е налице и
следващата предпоставка – той да е бил търсен и да не е намерен на известния му
адрес.
На последно
място не е налице и последната от посочените три предпоставки, а именно след
изпратена му покана нарушителя да не се яви при съставянето на акта. От страна
на административно-наказващия орган по делото не бяха представени никакви
доказателства, не се и твърди нарушителят да е бил поканен да присъства при
съставянето на акта.
Съставянето
АУАН в присъствието на нарушителя, респективно предявяването и подписването му
от последния е не само формален, но и съдържателен елемент. Нарушителят е в
правото си да се защити още в момента на съставянето на акта, а съставянето на
акта би следвало да приключи с подписването му от нарушителя. Изпълнението на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН гарантира правото на защита на
нарушителя, защото той следва непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и свидетелите и посочените в акта обстоятелства. След като
административнонаказващият орган не е изпълнил стриктно тези изисквания, то се
е стигнало до ограничаване правото на защита на административно-наказаното
лице, което е винаги основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и то само на това основание.
Наред с това
съществено процесуално нарушение е допуснато и при предявяване на АУАН на
нарушителя, когато актът да е съставен в отсъствието на нарушителя – да е
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като не е спазена
нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН „Когато актът е съставен
в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за
предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по – късно от седем
дни от получаването и се връща незабавно.”. По делото от страна на въззиваемата
страна няма ангажирани доказателства за спазване изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Нарушаването на реда за
предявяване на АУАН също се преценя за съществено процесуално нарушение и
съответно е самостоятелно основание за отмяна на издаденото въз основа на такъв
порочен АУАН наказателно постановление.
Нарушаването
на тези изисквания съставлява съществено процесуално нарушение в хода на административното
производство, доколкото засяга и ограничава най – значимото право в това
производство – правото на защита на лицето нарушител да узнае за какво се
предприема реализация на административна отговорност спрямо него и на практика последния научава за производството срещу
него едва с получаване на санкционния акт.
Използваният
подход от актосъставителя при съставяне на АУАН, а впоследствие и от АНО при
издаване на обжалваното наказателно постановление е изключително
незаконосъобразен, защото по радикален начин засяга правото на защита на
наказаното лице. Във всички случаи е следвало в тези два процесуални документа,
които условно могат да се съпоставят съответно с обвинителен акт и
първоинстанционна присъда, нарушението да е описано ясно, пълно и
недвусмислено, по начин, по който изискват чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. От една страна по този начин се очертава предметът на доказване от
гледна точка на извършване на нарушението, а от друга страна участието на
нарушителя в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита. Липсата на посочване на факти
от тази категория винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. В този смисъл в наказателното постановление, чиито изисквания са
значително по-високи спрямо тези в АУАН, е следвало да се опишат в какво точно се състои нарушението – дали отглеждане на
нерегистрираните животни, дали на такива, за чието клане е получено
подпомагане, т.е. не е конкретизирана хипотезата на посочената норма – чл. 130,
ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само
кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е
осъществил чрез пълното му текстово, цифрово описание и чрез какви свои
действия или бездействия.
По този начин за него ще бъде напълно ясен съставът на
санкционната норма, която определя кръга на релевантните факти и които следва
да бъдат установени и неправилното им посочване нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
В АУАН не е конкретизирана и дата на извършване на
нарушението, което освен ограничава правото на защита, доколкото описано по
този начин нарушението е неконкретизирано.
Доколкото в настоящият случай се касае за санкционна
дейност, т.е. не чисто административна дейност на административен орган, то
препратки към други документи, стоящи извън административнонаказателното
производство (извън нормативните) са недопустими – безспорно в практиката и
доктрината е прието административнонаказателното производство да започва със
съставянето на АУАН.
Така констатираните нарушения са от такова естество, че обосновават
самостоятелно
основание за отмяна на обжалванато наказателно
постановление.
По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на делото основателно и съответно подлежащо
на уважаване се явява и искането за присъждане на разноски в размер на 300 лв.
в полза на жалбоподателя.
С оглед
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ***/02.10.2019 г. на Директора на ОДБХ
- ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДБХ - *** ДА ЗАПЛАТИ на З.П.Р., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Великотърновския Административен съд.
Районен съдия:
Вярно
с оригинала!
ВМ