Р Е Ш Е Н И
Е
№ 57
гр. Перник
02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НК, в публично заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и прокурора АНИТА
ДЖАМАЛОВА, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова В.Н.О.Х.Д. № 168 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №
24 от 05.03.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 85 по описа на Районен съд – гр. Брезник за
2018 г. подсъдимата Р.С.Д., с ЕГН: ********** е призната за виновна в това, че
в периода от месец 10.2016 г. до м.07.2018 г. вкл., в с. Р., община Брезник,
след като е била осъдена да издържа свои низходящи – непълнолетния си син Д.С.И.
и малолетния си син К.С.И., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две вноски, а именно 22 месечни вноски, включващи месеците от
м.10.2016 г. до м.07.2018 г. вкл. за малолетния си син К.С.И. и 10 месечни
вноски за месеците от м.10.2016 г. до м.07.2017 г. вкл. за непълнолетния си син
Д.С.И., като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, поради което на основание чл. 183,
ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28 вр. с чл. 54 от НК й е наложено наказание
„пробация“ като по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК са определени следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9
месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 9 месеца, както и наказание „обществено
порицание“, което да бъде изпълнено чрез публично обявление на съдебния акт –
като присъдата бъде прочетена по месторабота на подсъдимата.
В срока по чл. 319 от НПК срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба с вх. № 576/22.03.2019 г. от страна на подсъдимата Р.С.Д..
В същата се излагат доводи, че обжалваният съдебен акт
е неправилен и незаконосъобразен, доколкото обвинението не е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Посочва се, че видно от
представени платежни нареждания всички суми, дължими за издръжката на двете
деца на подсъдимата, са заплатени от същата преди приключване на делото пред
първоинстанционния съд. Уточнява се, че по делото е представена и декларация от
вече пълнолетния съд на Д., че всички суми за издръжка са му били заплатени.
Обръща се върху обстоятелството, че банковата сметка на бащата, чрез когато
следвало да се превеждат сумите за издръжка на двете деца, била запорирана,
поради което парите не достигали до тях. Допълва се, че отново заради дълг на
бившия й съпруг и баща на децата, била запорирана и банковата сметка на
подсъдимата, което я е затруднявало да плаща издръжката. Иска се обжалваната
присъда да бъде отменена като бъде постановена оправдателна такава при
приложението на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, която не била прилагана
спрямо подсъдимата до настоящия момент. Не се правят доказателствени
искания.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна
на държавното обвинение.
В разпоредително заседание по реда на
чл. 327 от НПК, проведено на 19.06.2019 г., въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено
на 27.11.2019 г., представителят на държавното обвинение – прокурор Джамалова
счита, че виновността на подсъдимата в извършване на престъплението, за което й
е повдигнато обвинение, е безспорно доказана от събрания пред първата инстанция
доказателствен материал като не се опровергава от ангажираните пред въззивната
инстанция доказателства. Обръща внимание, че действително преди приключване на
делото пред първата инстанция подсъдимата е изпълнила задълженията си. Посочва,
че това обстоятелство може да бъде съобразено от съда предвид хипотезата на чл.
183, ал. 3 от НК, но уточнява, че няма данни дали посочената разпоредба не е
била вече прилагана.
Подсъдимата Р.С.Д.,
редовно призована, се явява лично в съдебно заседание пред въззивния съд. Посочва,
че действително е била осъждана няколкократно за престъпление от същия вид,
доколкото и преди не е изплащала издръжки на децата си. Уточнява, че това се е
дължало на материални затруднения. Поддържа обаче, че в настоящия случай макар
и със закъснение е заплатила сумите за инкриминираните периоди. Твърди, че
привилегията по ал. 3 не е била прилагана спрямо нея. Счита се за невинна като
иска посочената разпоредба да бъде приложена. В последната си дума поддържа, че
е заплатила всички суми и продължава да плаща редовно задълженията си за
издръжка.
Пернишкият
ОС, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от представителя на държавното обвинение и от подсъдимата в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейната отмяна, но са налице основания за
изменението й в частта относно наложеното наказание.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени подробно и
задълбочено в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал
първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимата Р.С.Д. е извършила престъплението по чл. 183,
ал. 4, вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
Фактическата обстановка по делото е
следната:
Подсъдимата Р.С.Д. е родена на *** ***, с постоянен адрес:***,
българка, българска гражданка, *** образование, работи като ***, осъждана, с
ЕГН: **********.
Подсъдимата е
била в брак с лицето С.С. като с Решение № 360/*** по гр.д. № 4039/*** г. на РС
– гр. Перник същият е прекратен. С посоченото решение, както и с Решение № 139/***
по гр.д. № 5945/*** г., упражняването на родителските права по отношение на
родените по време на брака деца – Д.И. и К.И. е предоставено на бащата С.. От
своя страна майката – подсъдимата Д. е осъдена да заплаща издръжка – в размера
на 100 лева месечно за всяко от децата. Впоследствие дължимата от майката
издръжка за К.И. била увеличена на 130 лева месечно. Въпреки влезлите в сила
решения подсъдимата не изпълнявала задълженията си, поради което била осъдена:
с присъда № 84/02.02.2016 г. по НОХД № 719/2015 г. по описа на РС – гр. Перник
за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, потвърдена с Решение № 42/06.06.2016
г. по ВНОХД № 121/2016 г. по описа на ОС – гр. Перник, и с присъда № 16/2017 г.
по НОХД № 191/2016 г. по описа на РС – гр. Брезник за престъпление по чл. 183,
ал. 4 от НК.
Независимо от
това за времето от м. октомври 2016 г. до м. юли 2017 г. вкл. за Д.И., когато
същият навършил пълнолетие, и за времето от м. октомври до м. юли 2018 г. за К.И.
подсъдимата продължила да не изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка
на синовете си. В тази връзка спрямо Д.И. подсъдимата не заплатила общо 10
вноски, а спрямо К.И. – общо 22 вноски за месечна издръжка. Видно от
представени по делото пред районния съд платежни нареждания, пощенски записи и
декларация от Д.И. (л. 42 до 58 от делото) до постановяване на присъдата на
първоинстанционния съд подсъдимата е изпълнила в цялост задълженията си за
издръжка спрямо Д. и К.И.. Липсват данни спрямо подсъдимата да е прилагана
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Така възприетата фактическа обстановка
се установява от всички доказателства по делото – гласни: показанията на
свидетеля С.И. С. и писмени – по досъдебно производство № 56/19.06.2018г. на
РУ-Брезник – приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и приетите пред
районния съд – платежни нареждания и декларация от Д.С.И. и пред въззивната
инстанция – писма от ЧСИ Е. Д. – 2бр. и от ДСИ при РС – Радомир И.С.. Първоинстанционният
съд е подложил приетите пред него доказателства на анализ в съвкупност и
поотделно, като е изложил доводи относно това
кои доказателствени източници кредитира, за да обоснове правните си изводи. В
тази връзка районният съд е достигнал до извод, че инкриминираното в обвинителния
акт деяние е осъществено от подсъдимата, както от обективна, така и от
субективна страна. По тези съображения подсъдимата е била призната за виновна
по повдигнатото й с обвинителния акт престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК като при определяне на наказанието
съдът не е възприел възраженията й, че е заплатила дължимите суми. В тази
връзка решаващият състав е отбелязал, че сумите, които Д. претендира да е
заплатила, са заплатени извън инкриминирания период.
Настоящият състав на въззивния съд намира изложените
от първата инстанция правни изводи, касаещи вината на подсъдимата и
квалификацията на деянието, за правилни, доколкото са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
С оглед
наведените във въззивната жалба доводи следва да се отбележи следното:
Наведеното пред настоящата инстанция възражение на
подсъдимата е свързано с твърдението й, че е заплатила всички дължими суми за
издръжка за инкриминирания период по отношение и на двамата си синове. В тази
връзка се иска приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Посоченото
възражение въззивният съд намира за основателно. Съгласно текста на чл. 183,
ал. 3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия, като разпоредбата не се прилага повторно.
Видно от представените по делото платежни нареждания
Д. е заплатила изцяло сумите, дължими за издръжка на сина й К.И. за процесния
период, като по това обстоятелство липсва спор между подсъдимата и държавното
обвинение. Действително същите са заплащани впоследствие, а не ежемесечно,
както са били дължими. Цитираната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК обаче
предвижда като условие за прилагане на посочената привилегия заплащането на
сумите до постановяване на първоинстанционната присъда. В този смисъл доводът
на районния съд, че сумите се отнасят за месеци извън инкриминирания период, не
почива на събраните доказателства. Този извод следва от обстоятелството, че видно
от приложените платежни нареждания, сумите по същите се отнасят именно за
месеците от процесния период, но са нареждани в по-късни периоди спрямо
настъпване изискуемостта на всяко от задълженията. В тази връзка следва да се
отбележи и че логиката на цитираната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК е
именно заплащане на сумите след изпадане на задълженото лице в забава, но преди
постановяване на първоинстанционната присъда, защото ако същите са били
заплатени своевременно, това обстоятелство би било основание за постановяване
на оправдателна присъда.
По отношение на Д.И. от представената пред районния
съд декларация, подписана от същия, се установява, че подсъдимата е изпълнила
изцяло задълженията си за издръжка за инкриминирания период и спрямо втория си
син.
Същевременно по делото липсват доказателства, а и
твърдения, К. и Д.И. да са претърпели каквито и да било вредни последици от
несвоевременното изпълнение на задълженията за издръжка от своята майка. По
тези съображения въззивният съд счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките са приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Посоченият
извод не се опровергава от предвиденото ограничение на чл. 183, ал. 3, изр.
2-ро от НК. Същото предвижда така уредената привилегия да не се прилага
повторно. В този смисъл липсата на посоченото обстоятелство се установява от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата, от която е видно, че
същата е осъждана два пъти за престъпление по чл.183 от НК, но в нито един от
двата случая съдът не е прилагал разпоредбата на ал. 3 от цитирания текст.
По
гореизложените съображения въззивният съд не намира основания за приемане на
някакви по-различни изводи от правна страна спрямо посочените от първата
инстанция. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че от приетите пред
въззивния съд писма от ЧСИ и ДСИ също не се установяват обстоятелства, които да
опровергаят вината на подсъдимата.
От обективна страна – в
периода от месец 10.2016 г. до м.07.2018 г. вкл., в с. Р., община Брезник, след
като е била осъдена да издържа свои низходящи – непълнолетния си син Д.С.И. и
малолетния си син К.С.И., подсъдимата Д. съзнателно не е изпълнила задължението
си. Същото е в размер на повече от две вноски, а именно 22 месечни вноски,
включващи месеците от м.10.2016 г. до м.07.2018 г. вкл. за малолетния й син К.С.И.
и 10 месечни вноски за месеците от м.10.2016 г. до м.07.2017 г. вкл. за
непълнолетния й син Д.С.И.. Освен това деянието е извършено повторно, доколкото
подсъдимата вече е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
От субективна страна – Д. е действала при условията на пряк умисъл,
доколкото е знаела, че е осъдена да заплаща издръжка на двамата си синове, но
въпреки това не е изпълнява задължението си ежемесечно в период по-дълъг от два
месеца. В тази връзка същата е осъзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е
искала настъпването на тези последици – да не заплаща регулярно издръжка на
децата си.
По
отношение на наложените от първата инстанция наказания обаче, по съображенията
подробно разяснени по-горе, въззивният съд счита, че в настоящия случай са
налице основанията за приложения на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че Д. е изпълнила изцяло
задълженията си за издръжка за инкриминирания период спрямо двамата си синове
до постановяване на обжалваната присъда и липсват доказателства за последните
да са настъпили други вредни последици от забавеното изпълнение, като
разпоредбата не е била прилагана до момента спрямо подсъдимата. В тази връзка
последната не следва да бъде наказвана.
По тези
съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена единствено в частта
относно наложените наказания като подсъдимата не следва да бъде наказвана за
престъплението, за което е призната за виновна.
Водим от всичко изложено и на основание чл.
334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚ Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 24 от 05.03.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 85 по
описа на Районен съд – гр. Брезник за 2018 г. като я отменя В ЧАСТТА, с която на подсъдимата Р.С.Д.,
с ЕГН: ********** е наложено наказание „пробация“ като по чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2 от НК са определени следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9 месеца, с периодичност два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 9
месеца, както и наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез
публично обявление на съдебния акт – като присъдата бъде прочетена по
месторабота на подсъдимата и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 183, ал. 3 от НК НЕ НАКАЗВА подсъдимата за извършеното от нея престъпление по чл.
183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24 от 05.03.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 85 по
описа на Районен съд – гр. Брезник за 2018 г. в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и
протест по аргумент от чл. 346 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.