Р Е Ш Е Н И Е
№............. 30.05.2021г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд
ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав на петнадесети
декември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Г.
гражданско дело номер 5948
по описа за 2019 година
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.55 ЗЗД от В.Х.В. срещу
Агенция „Пътна инфраструктура” - София с претенция да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца недължимо платена сума от 97лв. за недължимо платена от него
винетна такса, като е върнато за разглеждане на Старозагорския районен съд от
Върховния административен съд на Република България – след повдигната препирня
за подсъдност от Старозагорския административен съд.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал подробен писмен отговор, в който
оспорва основателността на претенцията и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юросконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага твърдения за недължимо заплащане на сума от
97лева, внесена от ищеца за винетка за периода 08.06.2019г. до 07.06.2020г. /внесена
от сина му/, а той бил внесъл сумата за периода 16.05.2019г. – до 15.05.2020г.
за един и същ автомобил – Форд Транзит с ДК № СТ 3442 АТ. Заявява, че втората
платена сума била недължимо платена – претендира заплащане на законната лихва/като
не е прецизирал претенцията си за лихва по период и размер/, като съдът я е
приел за разглеждане като предявена от момента на подаване на исковата молба в
съда – 14.11.2019г. до окончателното заплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура”-София са представили писмен отговор, в който
оспорват претенцията на ищеца, като излагат подробни съображения, че искът е
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, като
разглеждането на претенцията за връщане на сума от административния орган е
подведомствено на Административните съдилища, а ако съдът прецени че
претенцията е допустима – то следва да я отхвърли като неоснователна – рискът се
носи от внеслото я лице. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
В.Х.В. твърди, че на 16.05.2019год. бил платил сумата в размер на 97лева, представляваща
плащане за електронна винетка за собствения му лек автомобил марка "Форд
транзит" с рег.№СТ 34 42 АТ. Междувременно той бил помолил синът си Н.Х.В. да прати
процесната сума за винетка. Непосредствено след плащане на сумата бил на
лечение, а синът му също заплатил процесната сума, но за периода 3.VI. 2019
год.-7. VI. 2020 год .Пояснявал, че
сумата внесена от клиента му, е за периода 16.V.2019 год.-15 .V .2020год. След
като е разбрал за второто пращане, ищецът незабавно е сезирал Агенция
"Пътна инфраструктура" с молба, която прилагал. От процесната агенция
клиента му бил получил писмо изх.№94-00-5796/26.09.2019год. В това писмо лицето
Н. Найденов-Директор на национално ТОЛ
управление, отговаря на клиента му, че
системата не позволявала извършване на корекция на въведени данни, както и възможност за анулиране на електронна винетка. По-нататък
в писмото този директор заявява
писмено,че в тази връзка
искалата корекция по възстановяване на
сумата за втората закупена винетка на
горепосоченото МПС не може да бъде
извършена. Явно на този директор не
му било ясно, че може да
се търси възстановяване на сума, която
била платена без основание, както и на
неосъществено и отпаднал основание.
Освен това от писмото срещу
процесната агенция недвусмислено се
сочело, че се иска връщане на
сумата,платена на отпаднало основание.
Това, че системата не позволява
корекция на въведени данни,не означавала,че
второто плащане на една и съща услуга било законосъобразно. Недопустима било по такъв демагогски
начин да се получават неоснователно суми
от един платец, който бил добросъвестен. Пояснявал, че тази
система била рекламирана и по телевизията,
ето го резултата, а именно че се допуска второ и даже трето плащане, внесените
суми да не се връщат. Моли
на основание чл.55 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да ъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 97лева, като платена на база
отпаднало основани4е, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2019г., от
която да започвала да тече едногодишния срок за втората винетка, до
окончателното плащане.
На основание чл.131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) представя настоящия
писмен отговор на искова молба, като заявява че настоящият иск не бил
подведомствен на общите граждански съдилища, следователно бил недопустим,
поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото
на иск. С оглед изследване на подведомствеността като процесуална предпоставка
за предявяването на иска пред граждански съд, моли да се вземат предвид
следните аргументи: Винетната такса е вид пътна такса,
установена за плащане със закон - чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
Обхватът на платената пътна мрежа, за ползването на която е установена тази
такса, се определя от Министерски съвет (чл. 10, ал. 3) и заплащането става по
Тарифа, приета също от Министерски съвет (чл. 10, ал. 6). Средствата, събрани
от винетни такси, постъпват в държавния бюджет. Ползването на платената пътна
мрежа без да е заплатена съответна винетна такса е скрепено с административна
санкция, установена в закон (ЗДвП). Следователно, предвид характера и произхода
на тази такса, същата следва да се окачестви като държавна такса - публично
държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Тъй като източник на
вземането за пътна такса не е гражданско правоотношение, възстановяването на
такси, за които ищецът твърди, че са недължимо платени или платени без
основание, не може да се осъществи по пътя на предявяване на иск пред
граждански съд (в случая кондикционен иск). Субект, оправомощен да събира винетни такси:
Субектът (Агенция „Пътна инфраструктура"), на когото държавата е възложила
събирането на процесната пътна такса, също обосновава извод за типична
административна дейност, свързана с неравнопоставеност на субектите и отношения
на власт и подчинение. Съгласно Закона за администрацията Председателят на
Агенция „Пътна инфраструктура" е орган на изпълнителната власт, а самата
Агенция е неговата администрация, чрез която се осъществявала дейността на този
орган. Съгласно чл.10, ал.10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал.5 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние (Наредбата) Агенция
„Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните
такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси. Съгласно чл.21 от
Закона за пътищата (редакция ДВ, бр.75 от 2009г. и следващи изменения)
Националната агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет се
преобразува в Агенция "Пътна инфраструктура" към министъра на
регионалното развитие и благоустройството и е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни
пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. В
чл. 21, ал. 3 от Закона за пътищата са изброени правомощията на Агенцията, сред
които са организиране на събирането на винетни такси, тол такси и други такси,
предвидени в закона, осъществяване функциите на държавна пътна администрация,
подпомагане на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който от
своя страна контролира дейността и бюджета на Агенцията. Съгласно Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна
инфраструктура" (чл. 2 и чл. 4) Агенцията е юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството със
седалище в София и с адрес - бул. Македония № 3, и със специализирани звена -
областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и
мостове. Агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и
чрез специализираните звена по чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно
чл.33а от Правилника, Националното тол управление е специализирано звено (на
АПИ, вж. чл. 21 от ЗП), което изпълнява всички функции на Агенцията като лице,
събиращо пътни такси по чл. 10, ал.1 и 2 от ЗП. Съгласно чл.3, ал.5 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние Агенция „Пътна
инфраструктура" осъществява, съобразно своите компетенции, правомощията на
държавата във връзка с функциониране на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Анализът на всички изброени
по-горе разпоредби налага извода, че се касае за правоотношение, възникнало от
дейност по събиране на държавна такса, определена със закон, в полза на
държавата, която дейност се реализира от орган с властнически правомощия, т.е.
е налице е административна дейност, основана на власт и подчинение, а не
търговска или друга независима икономическа дейност на ответника с цел печалба.
Поради липсата на облигационни отношения между равнопоставени субекти,
споровете, възникнали в резултат на описаната дейност, не са в компетентността
на общите граждански съдилища. Определяне на подведомствеността: За да
определи дали му е подведомствено конкретно дело, съдът, към който е отправено
искането, следва при проверката да изхожда от твърдените в исковата молба
белези на спорното право. В този смисъл съдът изследва от какъв юридически факт
произтича това спорно право. Ищецът твърдял, че бил платил една годишна винетна
такса със срок на валидност от 16.05.2019г. до 15.05.2020г. за лек автомобил с peг. №
СТ3442АТ. На 08.06.2019г. за същия автомобил е платена втора винетна такса с
период на валидност от 08.06.2019г. до 07.06.2020г. Ищецът твърдял още, че е
подал Заявление с вх. № 94-00-530/07.06.2019г. до администрацията на ответника
за връщане на платената сума за втората винетна такса и е получил писмен
отговор № 94-00-5796/26.09.2019г., че същата няма да му бъде възстановена по
изложените в писмото причини. Ищецът представя също и кореспонденция с други
органи на власт, които ответникът не оспорва. Т.е от твърдяните от ищеца факти
следвало да се направи извод, че е налице правоотношение между орган на власт и
потребител на държавна такса, който твърдял, че бил платил втори път недължимо,
с което ответникът се бил обогатил. По всички
изложени по-горе причини считали, че претенцията на ищеца бил
подведомствена на административните съдилища, доколкото взаимоотношенията между
страните не са между равнопоставени субекти, а са взаимоотношения на власт и
подчинение при извършване на административна дейност (събиране на пътни такси,
определени от орган на власт). Твърдяното от ищеца Заявление с вх. №
94-00-530/07.06.2019г. и представеното писмо № 9400-5796/26.09.2019 г. от
страна на ответника сочат наличие на проведено административно производство
относно връщане на процесната сума (платената втора винетна такса, която ищецът
твърди, че не дължи). Когато при или по повод изпълнението на тази
административна дейност (събиране на пътни такси) бъдат причинени вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи, лицата
имат право да търсят обезщетение за понесените вреди, (в този смисъл Решение №
74 от 29.05.2018г. по гр.д.№1465/2017г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр.отделение). В случай, че ищецът не е бил удовлетворен от резултата от проведеното
административно производство, същият има на разположение друг ред на правна
защита-пред горестоящ административен орган, респективно пред административните
съдилища в сроковете за оспорване на административни актове. По основателността
на иска - ако настоящият съдебен състав намери, че искът е подведомствен на
общите граждански съдилища, то заявявам, че същият е неоснователен, поради
което го оспорвам изцяло по основание и размер и моля да бъде отхвърлен с
всички, произтичащи от това правни последици. Становище по обстоятелствата, на които се основава
искът и възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават - чл.131, ал. 2. т.4 и 5 от ГПК: а) Ищецът твърди,
че му е отказано възстановяване на сумата за втората винетна такса (платена на
08.06.2019 г.) на основание чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние (Наредбата). Съгласно чл.5,
ал. 3 от Наредбата - Отговорността при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика ши на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата е
продължение на въведеното в чл. 10а, ал. 3 от ЗП правило, че винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му. В случая законодателят има предвид, че при избирането на идентифициращи
данни (per. номер на автомобила, категория, период на
валидност) при закупуването на винетка рискът (отговорност за тяхното правилно деклариране) се носи от самия потребител. И
двете разпоредби са императивни правни норми и няма причина ответникът да не се
придържа стриктно към спазването им. Възразявали срещу твърдението, че
ответникът се бил обогатил неоснователно, респективно срещу искането на ищеца
да му бъде заплатена сумата от 97 лв. за недължимо платена винетна такса. Двете
закупени винетки не се дублирали, тъй като се отнасяли за различни периоди на
валидност - едната винетка е с период на валидност от 16.05.2019г. до
15.05.2020 г., а друга винетка е с период на валидност от 08.06.2019г. до
07.06.2020г. Същността на винетната такса като вид пътна такса предполага тя да
бъде заплатена предварително от потребителя, като задължително условие, за да
ползва платената пътна мрежа, като обаче превозното средство и периодът на
валидност се избирали лично
от него и на негов риск. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП заплащането на
винетната такса давало право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа. Периодът на валидност на електронната
винетка (както впрочем и всички останали реквизити) се избира персонално от
потребителя по негово усмотрение чл.5, ал.2 от Наредбата).Винетната такса е
задължителна такса при ползването на платената пътна мрежа и ако не бъде
заплатена, това води до административни санкции, но изборът на период на
валидност при закупуването й по никакъв начин не е скрепен с държавна принуда и
изцяло зависи от волята на ползвателя на платената пътна мрежа.Също така на
сайта bgtoll.bg е осигурена възможност за потребителите,
ако желаят, да извършват абсолютно безплатно проверка дали за автомобил с
определен регистрационен номер вече има заплатена валидна винетна такса и какъв
е нейният период на валидност.По тази причина законодателят няма механизъм или
задължение да проследява, оторизира или коригира направения лично от
потребителя избор.
В съдебно
заседание ищецът не се явява, като е представляван от пълномощника си адв.Н.,
който въпреки дадената му възможност да утчони каква лихва претендира за периода
от 08.06.2019г. до завеждане на исковата молба в съда, не прави такова
уточнение. Поддържа изцяло исковата молба за сумата от 97лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител и не взима становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно от представените като
доказателства по делото приложения към молбата на ищеца до Директора на Агенция
Пътна инфраструктура вх.№ 94-00-530/07.06.2019г. - Разписка от Изипей АД от
07.06.2019г. за заплатена сума от 97лева за годишна електронна винетка за
периода 08.06.2019г. – 07.06.2020г. за автомобил № СТ 3442 АТ и системен касов бон от „Български пощи“ЕАД за
97лева от 15.05.2019г. за същата сума по сметка на „Интелигентни трафик системи“
АД, ЕИК *********, таксата за годишна електронна винетка за един и същ
лекотоварен автомобил СТ 3442 АТ е платена на различни дати – на 15.05.2019г. и
на 07.06.2019г.
По делото не са представени доказателства за
собствеността на автомобила с указания регистрационен номер, нито
доказателства, че плащането е извършено от ищеца.
Въз основа на направените проверки от ответника същият не спори, че ищецът
В.Х.В. на 16.05.2019г. е заплатил сумата от 97лева за годишна винетка на лек
автомобил с регистрация СТ 3442 АТ – винетка № 19051509087302 – с валидност
16.05.2019г. – 15.05.2020г. Синът му заплатил сумата от 97лева за същия лек
автомобил с винетка № 19060792252036, която е с валидност 08.06.2019г. –
07.06.2020г. На 07.06.2019г. ищецът в молба поискал възстановяване на сумата за
втората закупена винетка с молба до Директора на Агенция „Пътна
инфраструктура”, като с писмо изх.№ 94-00-5796/26.09.2019г. му е отговорено от
Директор на Национално ТОЛ управление, че системата не позволява извършване на
корекция на въведени данни, както и възможност за анулиране на електронна
винетка. Поисканата от него корекция по възстановяване на сумата за втората
закупена винетка за ППС с регистрацонен номер СТ 3442 АТ му е отказана.
Съгласно чл.5, ал. 3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние - Отговорността
при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно
на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни
се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна
такса. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата е продължение на въведеното в
чл. 10а,ал. 3 от ЗП правило, че винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран
от собственика или ползвателя му.
Двете закупени винетки не се дублират, тъй като се отнасят за различни
периоди на валидност - едната винетка е с период на валидност от 16.05.2019г.
до 15.05.2020г., а другата годишна винетка е с период на валидност от
08.06.2019г. до 07.06.2020г. Същността на винетната такса като вид пътна такса
предполага тя да бъде заплатена предварително от потребителя, като задължително
условие, за да ползва платената пътна мрежа, като обаче превозното средство и
периодът на валидност се избират лично от него и на негов риск. Съгласно чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Периодът
на валидност на електронната винетка (както впрочем и всички останали
реквизити) се избира персонално от потребителя по негово усмотрение – според чл.5,
ал.2 от Наредбата.
Предявеният
иск за неснователно обогатяване според твърденията на ищеца се основава на
чл.55, ал.1 предложение трето ЗЗД – всеки, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Ищецът обаче не е лицето, което е обедняло от
заплащането на втората винетна такса – същата според изложеното в исковата
молба е заплатена от сина му, а не от него и дори в общия случай на
неоснователно обогатяване – чл.59 ЗЗД, за да има основателност на претенцията –
следва обедняването на едно лице да е за сметка на другото – и точно тези лица
да са страните по делото. Разместването на имуществени блага от патримониума на
ищеца към този на ответника трябва да е еквивалентно – с колкото е обеднял
ищеца, с толкова да се е обогатил ответника и то в случай, че се е обогатил
точно за негова сметка.
Действително спорната винетна /държавна/такса/установена за плащане с
чл.10,ал.1 Закона за пътищата/ е публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.3
от ДОПК, но видно от платежните документи заплатените на 15.05.2019г. и на
07.06.2019г. суми за едногодишна винетна такса са за различни периоди, но за
автомобил с идентичен регистрационен номер – същите са преведени на
„Интелигентни трафик системи“АД ЕИК *********, а не на Агенция„Пътна
инфраструктура“ /ответника, против който е предявен иска/, като съдът счита, че
следа да отхвърли предявения иск като неоснователен поради което, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от В.Х.В. ЕГН **********,***, против Агенция „Пътна
инфраструктура”, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1606, бул.”Македония” № 3, за заплащане на сума от
97лева, недължимо платена за втори път винетна такса, за която е издадено
електронна винетка на лек автомобил Форд Транзит с рег.№ СТ 3442 АТ с валидност
08.06.2019г. -07.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: