Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 533 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63,
ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна против Решение № 75/09.12.21г. по НАХД №245/2021г. на ДРС,
ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление №
23-0001121/07.07.2021г., издадено от Директора на РД“АА“-Варна, с което на ЕТ„Ж-Ж.Ж.“,
представлявано от Ж.Я.Ж. е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. за
нарушение на чл.9 ал.3 от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на МТ на основание чл.105
ал.1 ЗАвП.
Касаторът
твърди в
жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е
отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон.
Твърди, че мотивите на ДРС, с които е приел, че е налице основание за прилагане
на чл.28 ЗАНН са неясни и необосновани, като съдът не е посочил основание годно
да потвърди с категоричност приложението на института за маловажност. Твърди,
че нарушения от подобен вид засягат документооборота, включително и последващ
контрол и в този смисъл формират висока степен на обществена опасност, поради
което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно в случая
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се отличава от обикновените такива, именно за
които законодателят е предвидил налагане на санкция. Моли решението на ДРС да
бъде отменено, а издаденото НП бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на „Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
по жалбата ЕТ „Ж-Ж.Ж.“, чрез процесуалния си представител адв. А., в писмена
молба, оспорва жалбата и моли решението на ДРС като правилно и законосъобразно
да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Представителят
на ВОП изразява становище, че жалбата е основателна. Счита, че съдът е приложил
неправилно закона и моли решението на ДРС да бъде отменено, а издаденото НП
потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ДРС е образувано по жалба
на ЕТ „Ж-Ж.Ж.“ против НП № 23-0001121/07.07.2021г., издадено от Директора на
РД“АА“-Варна, с което на ЕТ „Ж-Ж.Ж.“, представлявано от Ж.Я.Ж. е наложена
имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушение на чл.9 ал.3 от Наредба
№Н-3/07.04.2009г. на МТ на основание чл.105 ал.1 ЗАвП.
За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 27.08.2020г. в с.Н, общ.С въззивникът не е
изпълнил задължението си неговият ръководител или упълномощено от него лице да
подписва изготвения ежедневен график за работа на водача Я Ж. за осъществяване
на превози на пътници по автобусни линии Варна –Суворово и Суворово –Варна,
видно от пътния лист и представения като доказателство в АНП график за работа
на водача. За така установеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а
въз основа на него е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си,
че НП е издадено от компетентен орган, АУАН и НП са издадени
в срок и не страдат от съществени нарушения на процесуалните
правила, като АНО правилно е установил фактическата обстановка. ДРС е приел за
безспорно установено, че нарушението описано в НП е извършено от въззивника, но
е маловажен случай по чл.28 ЗАНН, предвид това,
че е формално и от извършването му не са последвали никакви тежки
последици за държавата или за потребителите на услугата предоставяна от
въззивника, явно е налице и ниска обществена опасност на дееца – за същият няма
представени доказателства да има издадени други НП за различни нарушения по
ЗДвП и ЗАвПр, като в хода на съдебното производство не са изтъкнати доводи и не
са посочени доказателства които да сочат на една по-висока степен на обществена
опасност.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира следното:
Правилни и законосъобразни са изводите на ДРС, че безспорно
е установено от събраните доказателства извършването на вмененото с НП
нарушение. ДРС подробно и аргументирано е анализирал събраните доказателства,
които установяват нарушението, за което е наложена съответната санкция на наказаното
лице.
Настоящата
инстанция споделя и изводите на ДРС относно приложението на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като
следва да се изхожда от цялата съвкупност
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние,
стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението
подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Настоящата инстанция намира за правилни изводите
на ДРС, че случаят е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Съдът е
анализирал степента на обществена опасност на деянието и дееца, въз основа на
което и правилно е счел, че нарушението е такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от
съответния вид.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора и предвид направеното искане
следва да се присъдят на ответната страна направените по делото разноски в
размер на 360лв.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
75/09.12.21г. по НАХД №245/2021г. на ДРС, ІІІ състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация“ да заплати на ЕТ“Ж Ж.Ж.“, ЕИК ********* разноски по делото в
размер на 360лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.