Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца “Вибро” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Хасково,бул.”Раковски” № 11,ап.36, против ответника “Строител” ООД,със седалище и адрес на управление с. Фотиново,Община Кирково,Област Кърджали,искова молба. В същата се твърди,че в резултат на търговски взаимоотношения между страните ,ищецът е доставил на ответника стоманено-бетонни тръби с фактура № 369 от 31.03.2005 г. на стойност 5 046 лева с ДДС,с фактура № 378 от 27.05.2005 год. на стойност 3 936 лева с ДДС и с фактура № 409 от 29.07.2005 год. на стойност 5 130 лева с ДДС. Ищецът твърди,че по цитираните фактури ответникът е направил частични плащания, като към момента на подаване на исковата претенция останали дължими 12 256 /дванадесет хиляди двеста петдесет и шест/ лева. Ищецът изтъква също,че въпреки безспорността на задължението и многократните уверения от страна на ответника, че ще извърши плащанията, други такива не били правени,въпреки извършеното и писмено поканване. Ищецът счита,че освен дължимата по фактурите главница, ответникът дължи и мораторна лихва за закъсняло плащане, считано от датата на издаване на последната фактура до датата на завеждане на исковата молба в размер на 2 204 /две хиляди двеста и четири/ лева. Ищецът моли настоящата съдебна инстанция да постанови решение,с което осъди ответника да му заплати исковите суми – главница и мораторни лихви за забава,ведно със законна лихва върху дължимата главница ,считано от датата на завеждане на иска до окончателното й погасяване. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът,”Вибро” ЕООД, прави изявление ,че в процеса на производството,на 12.12.2006 г. ,ответникът е извършил по банковата му сметка плащане,като по този начин е погасил окончателно дължимата и търсена по делото главница. В съдебно заседание ищецът прави и изменение на исковата си претенция, като на основание чл.116 от ГПК, прави искане за изменение на претенцията си в частта относно периода,за който се дължи мораторната лихва,а именно мораторната лихва за забава в размер на 2 204 лв.,търси за периода,считано от деня на издаване на всяка от фактурите до датата на завеждане на исковата претенция. В резултат на извършените процесуални действия,ищецът моли съда да постанови решение,с което осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 204 лв. ,съставляваща мораторна лихва за забава,върху процесната главница от 12 256 лв.,за периода, считано от деня на издаване на всяка от фактурите до датата на завеждане на исковата претенция,ведно със законна лихва върху главницата в посочения размер,считано от деня на завеждане на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението по главницата -12.12.2006 г. Претендира и разноски в пълен размер ,тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска. В съдебно заседание,ответникът, “Строител “ ООД,със седалище и адрес на управление с. Фотиново,Община Кирково,Област Кърджали,редовно призован, не се явява и не взема становище по иска. Съдът,като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа и правна страна следното : По делото като доказателства са приобщени цитираните от ищеца 3 броя фактури,от които се установява,че с първата фактура с № 369/31.03.2005 г., “Вибро” ЕООД,гр. Хасково е доставил на получателя,ответник в производство,”Строител” ООД,с. Фотиново,стоманено-бетонни тръби,бетонни тръби и бетонни конуси на обща стойност 5 046 лв. с ДДС, с втората фактура с № 378/27.05.2005 г., “Вибро” ЕООД,гр. Хасково е доставил на ”Строител” ООД,с. Фотиново,бетонни тръби и бетонни конуси на обща стойност 3 936 лв. с ДДС, и с третата фактура с № 499/29.07.2005 г., “Вибро” ЕООД,гр. Хасково е доставил на получателя,”Строител” ООД,с. Фотиново,бетонни тръби и бетонни конуси на обща стойност 5 130 лв. с ДДС. В този смисъл по делото е прието като доказателство и писмо ,изходящо от ищеца,връчено на ответника с известие за доставяне от 25.09.2006 г.,установяващо наличието на неизплатени суми по цитираните фактури от последния. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза ,от изготвеното по която заключение се установява,че по издадените от доставчика,ищец в настоящото производство,описани в предходния абзац, фактури, получателят, ответник в настоящото производство,се е задължил със сумата от 14 112 лв. Вещото лице е установило,че ответникът е извършил частични плащания,а именно по фактура № 369 от 31.03.2005 г. е изплатена цялата сума в размер на 5 046 лева с ДДС / на 17.02.06 г.,на 14.09.06 г. и на 20.11.2006 г./,по фактура № 378 от 27.05.2005 год. с дължима стойност 3 936 лева с ДДС, е изплатена сумата 3 451 лв. /на 17.02.06 г. и на 20.11.06 г./ ,като остатъкът по тази фактура към датата на изготвяне на цитираното заключение е в размер на 485 лв.,а по фактура № 409 от 29.07.2005 год. с дължима стойност 5 130 лева с ДДС,не е извършвано плащане към датата на изготвяне на заключението. В резултат на плащанията извършени преди завеждане на исковата претенция се установява,че към онзи момент ответникът е останал задължен към ищеца за сумата 11 615 лв. Вещото лице е посочило,че дължимата сума,съставляваща лихва за забавено плащане по всяка от фактурите,считано от датата на нейното издаване до датата на завеждане на иска,съобразена с извършените частични плащания,е в общ размер от 2 249.84 лв. /по фактура № 369 /31.03.2005 г. в размер на 866.87 лв.,по фактура № 378/27.05.2005 г. в размер на 616.19 лв. и по фактура № 409/29.07.2005 г. в размер на 766.78 лв./ В този ход на констатации,съдът изгради своето становище. Безспорно по делото беше установено,че в резултат на извършени,установени с данъчни фактури с №№ 369/31.03.05 г., 0378/27.05.05 г. и 409/29.07.05 г.,доставки,ищецът в производството, “Вибро” ЕООД,гр. Хасково,е доставил на ответника в производството,”Строител” ООД,стоманено-бетонни тръби,бетонни тръби и бетонни конуси,като последният се е задължил със заплащане на тяхната стойност. Безспорно е обстоятелството,че по това си задължение ответникът е извършвал частични плащания,като към датата на завеждане на исковата претенция пред настоящия,компетентен в казуса,съд ,е останала неиздължена сумата в размер на 11 615 лв. Безспорно ,с оглед заключението на вещото лице и направеното в съдебно заседание от страна на ищеца изявление,се установява,че ответникът е извършил по време на настоящото висящо производство плащания – на 20.11.2006 г. в размер на 6 000 лв. /3 205 лв. +2 795 лв. / както и на 12.12.2006 г. в размер на 5 615 лв. ,или с други думи към тази дата задължението за заплащане на главница е изцяло погасено от ответника чрез плащане.В този смисъл предявеният иск за присъждане на дължима гллавница по цитираните три фактури се явява неоснователен,поради което същият следва да бъде отхвърлен. В производството обаче искането за присъждане на мораторна лихва за забавено плащане се явява основателно и доказано до размера на сумата от 2 204 лв. , а именно до размера на доказаното /2 249.84 лв. = 866.87 лв. + 616.19лв. + 766.78 лв./, но не повече от поисканото /2 204 лв. /,считано за периода от датата на издаване на всяка от трите фактури / № 369/31.03.05 г.;№ 378/27.05.05 г.; № 409/29.07.05 г./,до датата на завеждане на исковата претенция /17.10.2006 г./. В смисъла на изложеното до тук основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху дължимата се главница,считано от датата на завеждане на исковата претенция до датата на окончателното й изплащане- 12.12.2006 г. Изхождайки от установения от вещото лице размер на дължимата се главница,който отразява и направените от ответника след завеждане на иска, плащания,съдът намира,че следва за периода от завеждане на исковата претенция – 17.10.2006 г. и до 20.11.2006 г./извършено частично плащане в размер на 6 000 лв./,законната лихва да се присъди върху доказаната от експертизата дължима главница от 11 615 лв.,а за периода от 20.11.2006 г. и до 12.12.2006 г./датата на окончателно изплащане/, законната лихва да се присъди върху доказаната от експертизата дължима главница от 5 615 лв. При този изход на делото, и доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на обективно съединените искове,то същият следва да понесе и задължението за заплащане на направените в производството от страна на ищеца разноски в доказания размер,но и съобразно извършена компенсация,а именно в размер на 1 760 лв. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Вибро” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Хасково,бул.”Раковски” № 11,ап.36,срещу “Строител “ ООД,със седалище и адрес на управление с. Фотиново,Община Кирково,Област Кърджали, иск за присъждане на сумата от 12 256 лв.,съставляваща главница по фактури с № 369/31.03.05 г.,с № 378/27.05.05 г. и с № 409/29.07.05 г. ОСЪЖДА “Строител “ ООД,със седалище и адрес на управление с. Фотиново,Община Кирково,Област Кърджали,ДА ЗАПЛАТИ на “Вибро” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул.”Раковски” № 11,ап.36,сумата в размер на 2 204 лв.,съставляваща лихва за забавено плащане на процесната главница ,за периода ,считано от датата на издаване на всяка от фактури /№ 369/31.03.05 г.; № 378 /27.05.05 г.;№ 409/29.07.05 г./,до датата на завеждане на исковата претенция -17.10.2006 г.,КАКТО и законна лихва върху главницата от 11 615 лв.,за периода от 17.10.2006 г. до 20.11.2006 г.,КАКТО и законна лихва върху главницата от 5 615 лв.,за периода от 20.11.2006 г. до 12.12. 2006 г. ОСЪЖДА “Строител “ ООД,със седалище и адрес на управление с. Фотиново,Община Кирково,Област Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на “Вибро” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Хасково,бул.”Раковски” № 11,ап.36,направените в производството разноски в размер от 1 760 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |