№ 1879
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110103608 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ИЛ. Г. ИВ., ЕГН:**********,
пост.адрес: гр.Варна, ****№7, ет.3, ап.5, против КР. Б. В., ЕГН:**********, пост.адрес:
гр.Варна, ****, ет.3, ап.27, иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000 щатски долара, представляваща връщане на
дадено на отпаднало основание, а именно прекратен по взаимно съгласие на страните
договор за поръчка от 27.12.2016г.
В проведеното открито съдебно заседание на 21.09.2021г. ищецът, чрез процесуален
представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото
намаляване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 3000 щатски долара, на 2650
щатски долара. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молба ищецът твърди желаел да закупи автомобил и осъществил контакт с
ответника, за който знаел, че доставя автомобили. Ответникът го уверил, че може да достави
автомобил от САЩ, като изпратил на ищеца снимки на автомобили, от които да избере
конкретен автомобил, който ответника да му достави. Твърди, че разгледал снимките и се
спрял на конкретен автомобил – ****, модел 2015г. Ответникът му обяснил, че цената е 3800
щатски долара. Уговорили се по телефон, че ищецът ще даде предварително 3000 долара, а
остатъка след доставяне на автомобила. Ищецът твърди, че с ответника се срещнали на
26.12.2016г. в **** на гр.Варна и в присъствието на свидетели ищецът предал на ответника
сумата от 3000 щатски долара. Ответникът се задължил на следващият ден - 27.12.2016г., да
поръча автомобила в САЩ, а потвърждението от американска страна за сделката и
сключването на договор за доставка на автомобила да стане до 30.12.2016г. била постигната
уговорка американският партньор на ответника да му изпрати потвърждението на
електронната поща и след това той да го препрати на ищеца. Ответникът се задължил да
представи на ищеца и платежното нареждане за извършеният превод от 3000 долара на
американският си партньор. Твърди, че договорената крайна дата за потвърждаване на
поръчката и сключване на писмен договор била 18.01.2017г. Твърди се, че тези ангажименти
не били изпълнени от ответника, въпреки няколкото проведени разговора с ищеца, като
1
самия ответник предложил на ищеца да му върне парите, тъй като имало някакъв проблем с
доставката. Ищецът твърди, че ответника му заявил, че не е превеждал парите на партньора
си в САЩ. Твърди, че с ответника се уговорили да развалят сделката и да му върне дадените
3000 щ.д. на 19.01.2017г. На посочената дата, в 10 часа ищецът и негов приятел пристигнали
на уговореното място на срещата - автомобилен сервиз, но ответника не се появил. Ищецът
твърди, че и до настоящия момент ответникът не е върнал на ищеца дадената за доставка на
автомобил сума.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В
същият се оспорват всички изнесени от ищеца твърдения за сключвани сделки между тях.
Оспорва се предаването от ищеца на ответника на каквато и да е сума. Ответникът изтъква,
че ищеца е депозирал жалби в полицията, по които има извършени проверки и приключили
досъдебни производства. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства, като се позовава на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото
претендираната от ищеца сума на главницата е в размер по-голям от 5000лв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени следните писмени
доказателства: извадка от мобилния телефон на ищеца, относно изпратени от ответника
снимки по вайбър и ДП № 267/2018 г. по описа на Пето РУ – ОД на МВР – Варна.
С Определение № 5572/23.09.2021 г. е отменено протоколно определение,
постановено в проведеното първо открито съдебно заседание, с което е било допуснато
събирането на гласни доказателства за доказване сключването на неформален договор
между страните и предаването на суми по него.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 2650 щатски
долара, на осн. чл. 55, ал. 1, ЗЗД, ведно с претенция за присъждане на мораторна лихва за
периода 19.01.2017 г. – 20.02.2021 г. в размер на 2 016,90 лв.
С разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, законодателят е уредил една от хипотезите на
неоснователното обогатяване, като основание за реализиране на възможността обеднелия за
сметка на неоснователно обогатилия се да потърси съдебна защита, като поиска връщане на
даденото без основание, неосъществено или отпаднало такова. Успешното доказване на иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обусловено от кумулативното наличие на
следните елементи: наличието на облигационна връзка между страните по спора, с оглед на
която е извършена престация от ищеца в полза на ответника на определено благо, и
упражняване на потестативно право на ищеца /напр. разваляне на договор/, вследствие на
което с обратна сила е отпаднало основанието, въз основа на което е било извършено
разместването на имущество. Независимо дали става въпрос за престационна кондикция по
смисъла на чл. 55 ЗЗД, или за непрестационна /чл. 59 ЗЗД/, общ се явява принципът за
намаляване на имуществото в патримониума на едно лице и увеличаването на това на друг
правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
На първо място, в условията на пълно и главно доказване с оглед разпределението на
доказателствената тежест, ищцовата страна е следвало да установи наличието на валидно
сключен договор за поръчка от 26.12.2016г. с ответника. Настоящият състав счита, че
ангажираните по делото доказателства не са достатъчно убедителни, за да бъде обусловена
основателността на така предявената искова претенция. В този случай, обсъждането за
наличието на останалите елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване
по смисъла на ЗЗД се явява напълно безпредметно. С оглед неуспешно проведеното
доказване от ищеца, така предявения иск следва да бъде оставен без уважение.
2
По разноските: Предвид изхода от спора, на ответника се следват разноски така,
както са поискани в тяхната цялост и с оглед представения списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ИЛ. Г. ИВ., ЕГН:**********, пост.адрес:
гр.Варна, ****№7, ет.3, ап.5, против ответника КР. Б. В., ЕГН:**********, пост.адрес:
гр.Варна, ****, ет.3, ап.27, иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2650 щатски долара /две хиляди шестстотин и
петдесет щатски долара/, представляваща връщане на дадено на отпаднало основание, а
именно прекратен по взаимно съгласие на страните договор за поръчка от 27.12.2016г.
ОСЪЖДА „ИЛ. Г. ИВ., ЕГН:**********, пост.адрес: гр.Варна, ****№7, ет.3, ап.5,
ДА ЗАПЛАТИ на КР. Б. В., ЕГН **********, пост.адрес: гр.Варна, ****, ет.3, ап.27, сумата
от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторени в производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3