Решение по дело №1061/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   76/20.2.2023г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на седми февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1061 по описа на съда за 2022 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Г.В.Б. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Н.Т.К. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед  за прилагане принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0367-000122/01.08.2022 г. на Началник Група към РУ на МВР  гр. Велинград  при ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата се моли да бъде отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят – Г.В.Б., редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Началник Група към  РУ - Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 10297/20.12.2022 г., в което процесуалният представител на ответника по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и постанови решение, с което да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е ЗППАМ №  22-0367-000122/01.08.2022 г. на Началник Група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, с която на Г.В.Б. *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 17.10.2022 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 367000-10714 от 31.10.2022 г.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ гр. Велинград на 29.07.2022 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA586890/29.07.2022 г. Констатирано е, че на същата дата около 19:13 ч. в гр. Велинград на улица „Никола Вапцаров“ до лесопарк „Клептуза“ в посока ул. „Кристал“, жалбоподателят управлява МПС „Мерцедес С 320“ с рег. № РА2565КР, собственост на В. Г. Б., ЕГН ********** ***, като отказва тест за наркотични вещества или техните аналози с Дрегер Друг Тест 5000, ARME – 0072 и отказва да получи талон за изследване № 125812.  Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабричен номер ARNA 0197, като уреда отчита 0 промила алкохол. Въз основа на изложените мотиви на М. И. П. и АУАН № GA586890/29.07.2022 г., който той е съставил, е разпоредена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към административната преписка са приложени копия на АУАН № GA586890/29.07.2022 г. и справка за нарушител-водач. 

Като доказателства по делото са представени АУАН №  GA586890/29.07.2022 г., ЗППАМ  №  22-0367-000122/01.08.2022 г., Талон за изследване № 125812  от 29.07.2022 г., Талон за изследване № 125812 със залепен стикер на него № 125812.1 от 29.07.2022 г.,  Докладна записка с Рег. № 367р-20828/19.10.2022, Наказателно постановление № 22-0367-000952 от 19.09.2022 г., Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г.,  от които се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник Група РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директор ОДМВР Пазарджик, е компетентен да налага ПАМ. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.

С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Б. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0367-000122/01.08.2022 г. на Началник  Група на РУ на МВР гр. Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Началник Група на РУ на МВР гр. Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                         

                                                         СЪДИЯ: