№ 77
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Ч. Н., ЕГН **********, чрез адв. И.Н. от БАК, против
Наказателно постановление № 251а-751/27.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР
- гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I,
подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
Делото е висящо за втори път пред Районен съд - Бургас, след като е било върнато за
ново разглеждане от друг състав.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. По делото е изразено писмено становище за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
По делото е изразено писмено становище за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2020 г., в гр. Б., на жалбоподателя СТ. Ч. Н. е съставен акт за установяване
на административно нарушение, за това, че на същата дата - 29.04.2020 г., около 14:10 часа,
на открито обществено място в гр. Б., ж.к. И., до Л.Х., не използвал защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (кърпа,
шал или друго предпазно средство), в нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-
01-197/11.04.2020 г. и Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
На 27.10.2020 г. било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 209а, ал.
1
4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед
№ 251з-1247/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени
всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното
поведение на жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на
здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация
също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО
са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която, който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като
правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че
изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно
са цитирали и кои точно разпоредби от заповедите на министъра на здравеопазването не са
били изпълнени. С оглед на което и съдът не възприема доводите на защитата за неправилна
правна квалификация.
Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се
е намирал на открито обществено място без поставена защитна маска за лицето или друго
средство, покриващо носа и устата, независимо от въведената забрана. Изрично в Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г. под "обществено място" следва да се разбират и местата, които са свободно
достъпни и/или са предназначени за обществено ползване /в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги/. По делото се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят е бил на общодостъпно място - в гр. Б., ж.к. И., до Л.Х.. Фактът, че мястото
е било общодостъпно го прави "обществено място" по смисъла на заповедта, поради което и
забраната по т. I. 9 е важала. Действието на забраната по т. I, подточка 9 от Заповед № РД-
01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, е
продължено със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, до
13.05.2020 г., поради което и към датата на нарушението - 29.04.2020 г., е пораждала правно
действие. От показанията на разпитания по делото свидетел – Д.В., се установи, че на
мястото е имало няколко младежи и жалбоподателят е бил без поставена маска. В случая,
същият е бил наясно със съществуването на забраната, поради което и правилно
контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената
правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
2
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. По делото липсват
конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на
извършеното от жалбоподателя. Жалбоподателят е имал знание за въведената забрана и
въпреки това не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено
здравословно или материално положение и т. н., които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност. Нещо повече, видно от разпита на св. Д.В., на самото място на
проверката е имало група от хора, които са нямали маски, вкл. и самият жалбоподател.
Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е взето предвид при
индивидуализацията на наказанието, което е определено в минимален размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно
да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-751/27.10.2020 г., издадено от
директора на ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1
ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, на жалбоподателя СТ. Ч. Н., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3