Р Е Ш Е Н И Е № 1014
22.03.2018г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13958 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Мост финанс мениджмънт” АД против А.Й.И., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.9 и сл. от ЗПК, чл.86, чл.92 и чл.99 от ЗЗД за това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата от 2237,73 лева- главница по договор за потребителски кредит, сключен от ответника на .... с „БНП Пъриба пърсънъл файненс”ЕАД, сумата от 825,29 лева- договорни лихви за периода 03.09.2011г.- 05.08.2014г., сумата от 926,75 лева- неустойка за забавено плащане за периода 05.02.2013г.- 19.06.2017г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 22.06.2017г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Твърди се, че така описаните вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 14.10.2015г. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
От ответника е подаден отговор на исковата молба в срок. Със същия исковете се оспорват като неоснователни. Възразява се за датата на сключване на договора за кредит, уведомяването за извършената цесия, както и се прави възражение за изтекла погасителна давност за лихвата и неустойката.
От третото лице „БНП Пъриба пърсънъл файненс”ЕАД също е подаден отговор в срок. Със същия се потвърждава прехвърлянето в полза на ищеца на вземанията по договора за потребителски кредит. Не са заявени доказателствени искания.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Установява се, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит № .../.... с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД по силата на който е получил заем в размер на сумата от 3 432 лева с последна падежна вноска 05.08.2014г., която последна вноска и определя и крайния срок за погасяване на задължението. На втора страница от договора е посочена дата 12.10.2011г. срещу подписа на ответника, а срещу подписа на оторизираното лице, което е сключило договора от името на кредитора е посочена дата .... В тази връзка съдът приема, че не е установено по безспорен начин моментът на постигане на съгласието на страните за сключването на кредита, но до колкото последния е реален договор правния ефект на същия настъпва от момента на получаването на паричната сума от ответника, което обстоятелство не се оспорва от него. Следователно кредитът е сключен в момента на заверяване на сметката на ответника. Безспорно и несъмнено се установява, че падежът на задължението е 05.08.2014г. до колкото ответника не оспорва по същество съдържанието на волята си обективирно в приетия по делото договор за потребителски кредит. С падежирането на кредита последния е станал изискуем, изискуеми са станали и акцесорните вземания по него – за възнаградителна лихва. Същевременно обаче ищецът посочва, че главницата е била обявена за предсрочно изискуема на 05.02.2013г., което обстоятелство се установява от уговорената автоматична изискуемост съгласно чл. 5, изр. второ от „Условия по договор за кредит“ с който факт и всички акцесорни вземания за възнаградителната лихва също стават изискуеми, а от този момент започва да тече 3-годишната давност по чл. 111, буква „в ЗЗД.
Следователно, претенцията за възнаградителната лихва е погасена по давност към 05.02.2016г., а подаването на заявлението по чл. 410 ГПК . за събиране на вземането по договора за кредит от ищеца, който към този момент вече е бил легитимиран затова съгласно договор за цесия от 14.10.2015г. в частта му за възнаградителната лихва не може да прекъсне тази давност. Ето защо искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
За периода от 05.02.2013г. – датата на обявяването на предсрочната изискуемост кредиторът няма право повече на възнаградителна лихва, а има право на обезщетение за забава съгласно уговореното в чл. 5 от „Условия по договор за кредит“. Съгласно този текст обезщетението за забава е в размер на основния лихвен процент увеличен с 10% на осн. ПМС № 72/08.04.1994г. или към датата на предсрочнота изискуемост 10% на годишна база. Следва да се посочи обаче, че ищецът претендира неустойка за забава във фиксиран размер от 926.75 лева, без обаче нито да посочи основанието на тази неустойка/ до колкото въобще страните не са уговаряли неустойка в договора, а респ. ако ищецът възприемаше тази неустойка като вземане с основание по чл. 5 от „Условия по договор за кредит“, то е следвало в исковата си молба да конкретизира тази своя претенция/, нито да посочи как е формирана като процент от главницата на дневна,месечна, или годишна ставка. Следователно за съда остава категорично неясно и недоказано, първо основанието на претенцията за неустойка, второ нейния размери трето как е формиран този размер. Без тези твърдения които са в тежест на ищеца с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът няма задължение да указва на страната какво да твърди и какво не, нито пък има задължения да допуска експертизи за установяване на размер на вземане, който не е посочен по какъв начин е формиран. Ето защо претенцията за неустойката следва да се отхвърли като неоснователна.
Не се споделят възраженията на ответника, че не е спазена процедурата на чл. 99, ал.4 ЗЗД при прехвърляне на процесното вземане. Видно от приетото по делото уведомление от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД дружеството е уведомило длъжника на 02.11.2015г. за извършената цесия, а следва и да се посочи, че след този период ответника не твърди да е правил погашения по кредита към стария кредитор, за да може да противопостави възраженията си на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца за сумата от 2 237.73 лева – остатък от главница по договор за потребителски кредит № .../.... а за сумата от 825.29 лева – лихва за периода от 03.09.2011г. до 05.08.2014г. и за сумата от 926.75 лева – неустойка за периода от 05.02.2013г. до 19.06.2017г. претенцията да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал.5 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрП и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на спора по делото разноските за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в тежест на ответника са сумата от 150 лева / 50 лева заповедно производство и 100 лева за настоящата инстанция/ както и сумата от 89.51 лева за държавна такса за заповедното производсто и настоящата инстанция
Ответникът не е поискал присъждане на разноски поради което и съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А.Й.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА Мост Финанс Мениджмънт АД с ЕИК ********* с и. д.В.Б. чрез ю..Я. М.със съдебен адрес:*** сумата от 2 237.73 лева, която представлява остатък от главница по договор за потребителски кредит № .../...., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на заявление вх. № .... до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед № 5751/23.06.2017г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9431/2017г. на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 825.29 лева, която представлява договорна лихва за периода от 03.09.2011г. до 05.08.2014г. и за сумата от 926.75 лева, която представлява неустойка за периода от 05.02.2013г. до 19.06.2017г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.Й.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Мост Финанс Мениджмънт АД с ЕИК ********* с и. д.В.Б. чрез ю..Я. М.със съдебен адрес:*** сумата от 239.51 лева, която представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за заповедното производство и настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин
Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.