Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1187 27.10.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XVI-ти
състав, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в
публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Илияна Г.
Прокурор: Дарин Х.
като разгледа докладването от съдия Д.Гальов
касационно административно дело № 1179 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по
касационна жалба подадена от Р.И.Р., чрез пълномощник адв.Й.Й. със съдебен адрес *** против Решение №
260005/21.03.2022г. постановено по гр.дело № 336/2017г. по описа на Районен съд
– Поморие, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за отмяна и обявяване
на нищожност на отказ за възстановяване правото на собственост върху земя на
наследниците на Г.Д.К.по заявление №1/10.09.1991г., обективиран
в Протокол № 25 от 22.05.1992г. на Общинска поземлена комисия. Съдебното
решение се обжалва като неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна.
Иска се от съда да реши спора по същество, като отмени процесния
административен акт – отказа, обективиран в Протокол
№ 25 от 22.05.1992г. на Общинска поземлена комисия – Поморие или алтернативно
да се прогласи за нищожен, на основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, а на
основание чл.222, ал.1 от АПК да реши спора по същество, като постанови решение
за възстановяване правото на собственост в реални граници на наследниците на Г.Д.К.или
да се върне делото за ново разглеждане при необходимост от назначаване на
експертиза. В касационната жалба са изложени подробни доводи относно исканата
от съда отмяна.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен не се явява, а се представлява
от адв.Й.Й., с пълномощно
от предходна инстанция /л. 19/, който поддържа касационната жалба в цялост и
моли съда да я уважи. В условието на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещните страни.
За ОТВЕТНИКА по касация Общинска служба „Земеделие“ - Поморие,
редовно уведомен, не се явява представител.
За заинтересованите страни Д.П.А., М.П.Ш., Н.К.Ч., Т.К.Ю.,
А.И.В.-Давидсон, Д.И.С., Т.И.Б., Л.Б.Ц. и Н.Б.Й.,
редовно уведомени, се явява адв.Й.К., с пълномощно по
делото /л.17/, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и
недоказана. Поддържа изложените в отговора по касационната жалба съображения.
Иска от съда да остави в сила оспореното решение и претендира разноски по
делото, съобразно представения по делото списък на разноските - л.34.
Заинтересованите страни М.С.Р., С.И.Т., И.Г.С., Т.И.Х.
и Х.И.Х., редовно уведомени, не се явяват и представляват.
Заинтересованите страни Ц.Г.В., Я.Г.Т. и М.П.Ш.,
редовно уведомени, се явяват лично.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас намира
решението на първоинстанционният съд за правилно и
законосъобразно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.БУРГАС намира, че касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
С обжалваното решение Районен съд Поморие е отхвърлил
искането на Р.Р. за отмяна като противоречащ на
императивните норми на материалния закон и обявяване за нищожен на
административен акт - обективиран в протоколно
решение № 25/22.05.1992 г. на Общинска поземлена комисия-Поморие отказ да се
възстанови правото на собственост по заявление № 1/10.09.1991 г. подадено за
възстановяване на земеделски земи в землището на с.Ахелой на наследниците на Г.Д.К..
За да постанови това решение, след като е приел жалбата за допустима, първоинстанционният съд е изследвал дали е налице някое от
основанията по чл.146 от АПК, който да доведат до нищожност на оспорения отказ.
Приема, че предвид чл.14 от ЗСПЗЗ, в редакцията на закона действаща към датата
на издаване на акта, именно общинската поземлена комисия е компетентния орган,
който се произнася по въпроса за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи, като по делото липсва и спор относно компетентността на
комисията в тази насока, поради което сочи, че не е налице основанието по
чл.146, т.1 от АПК. Според съда не е налице и основанието предвидено в чл.146,
т. 2 от АПК - неспазване на предвидената в закона форма, доколкото актът е
издаден в предвидената за това писмена форма, а по същество е налице
волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При
наличието на такова волеизявление съдът намира, че липсата на мотиви не е
основание за нищожност на административния акт, а евентуално за неговата унищожаемост. Според Районен съд Поморие не е налице и
основанието по чл.146, т. 3 от АПК- съществено нарушение на администравнопроизводствените
правила, тъй като в случая съобразно изискването на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ
производството е образувано по заявление от наследници на Г.К., което е
разгледано от комисията и въз основа на представените доказателства относно
собствеността, от категорията на предвидените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ е
постановено обжалваното решение за отказ от възстановяване на посочените в
решението земеделски земи. Първоинстанционният съд е
приел, че не е налице и основанието по чл.146, т.4 от АПК- противоречие с материалноправни разпоредби, като в мотивите на оспорения
съдебен акт е посочил, че по този въпрос в правната доктрина се приема, че за
да бъде възприет за нищожен поради "пълната материална
незаконосъобразност" един административен акт, той следва да е издаден без
каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на
друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е
престъпление или не може да бъде изпълнено. Според районният съд в случая такива
съществени нарушения на материалния закон не са констатирани, като приема, че поземлената
комисия е издала решение съобразно правомощията си по чл.14 от ЗСПЗЗ. Според
мотивите на оспореното съдебно решение, съдът не споделя тезата на
жалбоподателите, че поземлената комисия действа при обвързана компетентност и
при наличие на подадено заявление може да постанови единствено решение, с което
да уважи заявлението, а напротив поземлената комисия е длъжна да провери дали
представените от заявителя доказателства са от категорията на предвидените в
чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ и удостоверяват правото на собственост и едва след като
констатира, че е доказано правото на собственост на заявителя издава решение, с
което уважава подаденото заявление. В противен случай, комисията следва да откаже
възстановяване на земята, както е станало и в процесния
случай. Според съда не е налице и нарушение по чл.146, т.5 от АПК- несъответствие
с целта на закона, доколкото целта на закона е да се възстановят правата на
собствениците на земеделски земи по чл.10 от ЗСПЗЗ съобразно с предвидената в
ЗСПЗЗ административна процедура. Районен съд Поморие е приел, че от съдържанието
на жалбата и приложените доказателства, става ясно, че е налице спор за
материално право между наследниците на Г.Д.К.и наследниците на П.К.А.по повод
земеделските земи предмет на решението, чиято нищожност се претендира. За
разрешаването на този спор съдът посочва, че на производство в Районен съд -
Поморие се намира гр. дело № 718/2015 г., по което следва страните да
установяват правата си.
По отношение допустимостта на оспорването съдът е
изложил мотиви, че искане за обявяване на нищожност се предявява неограничено
във времето и при наличие на правен интерес, за което не е констатирал пречки.
Първоинстанционният съд приема от една страна, че „в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ няма данни процесното решение да е обжалвано от подалия заявлението
наследник, поради което същото е влязло в сила, като липсват и твърдения за
противното.“ Въпреки това, видно от диспозитивната
част на съдебния акт, съдът е приел за неоснователно и отхвърлил както искането
за обявяване на нищожност на оспорения административен акт, така и искането за
отмяна, като противоречащ на императивните норми на материалния закон.
Съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд, който разглежда касационната
жалба в състав от трима съдии.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящият касационен състав намира, че оспореното
съдебно решение е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Това е така, поради
следното:
Първоначално
производството е прекратено, като с Определение № 255 от 04.02.2021г. по ЧКАД №
11 по описа на Административен съд-Бургас за 2021г., определението за
прекратяване на гр. дело № 336 от 2017г. на Районен съд-гр.Поморие е отменено и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Изрично е изтъкнато в отменителното
определение, че първоинстанционният съд следва да се
произнесе по двете искания на жалбоподателя, а именно искане за отмяна на
оспорения акт, като незаконосъобразен и за обявяване на нищожност /стр.4 от определението на АС-гр.Бургас/.
Изрично е указано в акта на Адм.съд-гр.Бургас,
че по отношение искането за отмяна акта на поземлената комисия, съдът следва
служебно да провери допустимостта на жалбата и ако оспорването е просрочено, да
остави жалбата без разглеждане в тази й част /по отношение искането за отмяна/.
Изрично е указано на първоинстанционният
съд /стр.5 от отменителното
определение/, че за да направи извод за допустимост или недопустимост на
искането за отмяна следва да събере доказателства за съобщаването на оспорения
отказ, съдържащ се в Протокол № 25 на ПК от 22.05.1992г. Тези указания са
дадени именно във връзка с констатацията, че до този момент по делото не са
приложени доказателства установяващи дали, кога и на кого е съобщен отказа,
поради което да се направи извод за влизане в сила на акта, респективно за просрочие на жалбата.
Делото е върнато на Районен съд-гр.Поморие за
продължаване на съдо-производствените действия на
11.02.2021г.
На 17.09.2021г. е насрочено за разглеждане в открито
заседание на 03.11.2021г.
На посочената дата е даден ход и след изслушване
становищата на страните и произнасяне на съда по искането за назначаване на
експертиза е приключено събирането на доказателства, съответно е даден ход по
същество, след което на 21.03.22г. е постановено оспореното решение на
РС-Поморие.
Не се установява да са изисквани доказателства за
връчването на оспорения отказ, нито са обсъждани такива в проведеното открито
заседание. В съдебното решение въобще не е коментиран въпроса за връчване на
отказа на ПК, т.е. дали този адм. акт е връчен,
евентуално кога и на кое лице.
Единствено в мотивите на решението е посочено, че „в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ няма данни процесното решение да е обжалвано от подалия заявлението
наследник, поради което същото е влязло в сила, като липсват и твърдения за
противното.“
Следва да се отбележи, че влизането на адм. акт в сила не се установява от липсата на твърдения,
че е бил обжалван. На първо място, както вече бе посочено не са изискани
доказателства за връчването му, а както е указано във всички редакции на закона
от момента на подаденото заявление от 1991г. до настоящият момент, съобщаването
на актове от категорията на процесния на
заинтересованите лица се извършва по реда на ГПК /чл.14, ал.2 от ЗСПЗЗ/.
В случай, че ответната страна, която следва да
установи връчването, не може да представи доказателства за съобщаване на
постановения отказ, следва извода, че същият не би могъл да влезе в сила, при
положение, че не е започнал да тече срок за оспорването му от заинтересованите
лица, които имат съответен правен интерес от такова оспорване.
Фактът за съобщаването не може да се предполага, а
следва да бъде установен с допустимите доказателства в процеса, което и въпреки
дадените задължителни указания на касационната инстанция не е изпълнено.
Едва след изискване на нарочни доказателства за съобщаването на отказа на ПК,
съдът следва да изложи мотиви по какви съображения приема, че актът е влязъл в
сила или противното. Обаче, ако приеме, че актът е влязъл в сила не би могъл да
разглежда жалбата в този аспект по същество, защото само допустимото оспорване
с искане за отмяна /унищожаемост на адм. акт/ може да бъде разгледано по същество. В случаят,
съдът е изложил в мотивите цитирани по-горе, че актът е влязъл в сила, но
въпреки това е постановил решение, с което искането за отмяна е отхвърлено като
неоснователно, вместо да остави оспорването в тази част без разглеждане и да
прекрати частично производството по това искане.
На следващо място, РС-Поморие не е изложил свои мотиви относно твърдяната от жалбоподателя материална
незаконосъобразност на оспорения отказ, като е изтъкнал само наличието на
висящ съдебен спор за материално право. При тези констатации съдебното решение
на РС-Поморие е и НЕОБОСНОВАНО.
Неоснователно процесуалният представител на
заинтересованите страни Д.П.А., М.П.Ш., Н.К.Ч., Т.К.Ю., А.И.В.Д., Д.И.С., Т.И.Б., Л.Б.Ц. и Н.Б.Й. сочи, че едва в настоящото
касационно производство са изтъкнати основания за отмяна на оспорения отказ,
като незаконосъобразен. Такива възражения и искане за отмяна на акта като
незаконосъобразен са релевирани със сезиращата първоинстанционния съд жалба /приложена в цялост по адм. дело № 1275 от 2017г., което е прекратено и изпратено
по подсъдност на РС-Поморие/, но съдът не се е произнесъл по тях с процесното съдебно решение, макар да е отхвърлил искането
като неоснователно.
Действително, както приема и районният съд, наведените
в жалбата възражения сочат за наличието на спор за материално право по
повод земеделските земи, чието възстановяване се оспорва, между наследниците на
Г.К. и наследниците на П.А., който следва да бъде решен в отделно съдебно
производство.
Настоящото съдебно производство по оспорване на
административен акт НЕ Е ПРЕЮДИЦИАЛНО по отношение на спора за материално
право, а напротив.
Съгласно
указаното в Тълкувателно решение № 1 по
гр. дело № 11 от 1997г. на ОСГК на ВКС, предмет на установителните
искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към
момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите
селскостопански организации, което не е
обусловено от решенията на комисиите по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Тяхното конститутивно
действие е за в бъдеще. Предявяването на иск по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има за цел установяване правото на
собственост към минал период от време /при одържавяването на земите/, а конститутивното действия на решенията на ПК за
възстановяване е за в бъдеще, т.е. не административноправният
спор /обжалване на адм.
актове на ПК пред съда/ е преюдициален, а спорът
за материално право е преюдициален спрямо
административното производство. С решението на съда по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ факта на
собствеността към минал период от време се установява еднакво и ползва всички
наследници, дори и да не са участвали в производството.Затова и при така
дадените задължителни указания на ТР на
ОСГК на ВКС съдебното производство по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не следва да бъде спирано, до свършване на настоящото производство по чл.14,
ал.1-3 от ЗСПЗЗ.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав
намира, че оспореното решение на Районен съд - Поморие е неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, респективно
касационната жалба е основателна, поради което следва да бъде отменено изцяло и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на
дадените указания. Дали трябва да спре настоящото производство до приключване
на производството по висящ спор за материално право ще реши съдът при новото
разглеждане, но във всички случаи, при постановяване на краен съдебен акт
следва да бъде обсъдено дали оспореният акт е връчван някога, кога и на кого,
съответно да бъдат събрани доказателства относно съобщаването на отказа, което
да обоснове извод на съда дали актът е влязъл в сила или не, съответно ако се
приеме, че не е влязъл в сила, съдът следва да изложи изрични мотиви относно
съответствието на постановения отказ с материалния закон и неговите цели, което
да обоснове извод дали оспорването му с искане за отмяна /унищожаемост/
е основателно или не.
По въпроса за разноските следва да се произнесе съдът
при новото разглеждане, с оглед изхода на спора, съгласно чл.226, ал.3 от АПК.
Ето защо и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд- Бургас, XVI-ти
състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 260005 от 21.03.2022г.
постановено по гр.дело № 336 по описа за 2017г. на Районен съд – гр.Поморие и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС-гр.Поморие.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.