Р Е Ш Е Н И Е № 1002
30.09.2019 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 20.06.2019г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 5796 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
В искова молба
се твърди, че на 05.06.2017г. бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1182- 00021551, по силата на който
„Микро Кредит“АД предоставило на С.Н.М. в заем 600лв.
С подписването му заемополучателя удостоверявала, че
е получила сумата и се задължава да я върне при условията и сроковете, посочени
в него- в отделните полета на лицевата му страна, както и на лицевата страна на
подаденото преди това „Искане за кредит“, а именно- заедно с договорна лихва от
40.44лв. или общо 640.44лв., на шест равни месечни погасителни вноски, първата
от които платима на 10.07.2017г.
Твърди се, че
на същата дата, между същите страни бил подписан и друг договор- Договор за
допълнителни услуги към договора за заем, подробно посочени в приложение към
него, срещу пакетна цена от 46.80лв., която трябвало да се заплати от М. отново
на 6 равни погасителни вноски, всяка по 7.80лв., първата от които с падеж
10.07.2017г.
Така също, въз
основа на втория от тези договори „Микро Кредит“АД
предоставило на жената, в качеството си на застрахователен посредник, финансиране и разсрочване на дължимата сума,
на застраховка „Защита“ към
застрахователна компания „УНИКА Живот“АД, каузите на който били посочени
с индивидуална застрахователна полица. Застрахователната премия по нея била в
размер на 237.60лв. и трябвало да се заплати, считано от 10.07.2017г., на 6
месечни равни погасителни вноски, а застраховката покривала няколко
застрахователни риска. Според ищеца, тези допълнителни услуги и застраховка не
били задължителни и не представлявали условие за сключването на договора за
заем, а се предоставяли на заемополучателя само при
изрично негово писмено искане.
Твърди се от
ищеца и че ответницата не изпълнила никой от договорите, въпреки че настъпил
падежа на всички погасителни вноски. С това не само останала задължена за тях,
но и изпаднала в забава и поради това дължала и обезщетение- лихва за забава, в
размер на 28.48лв.- върху вземането по договора за заем и 12.65лв.- върху
вземането по договора за допълнителни услуги.
На 10.10.2017г.
било подписано Приложение №1 към Рамков договор от 16.01.2015г., по силата на
което „Микро Кредит“АД прехвърлило тези си вземания
от С.М. на „Агенция за събиране на вземания“АД /АСВ/. Предвид неуспешният опит
да бъде връчено на жената уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената
цесия, ищцовото дружество се позовава на създадената
от ВКС на РБ и вече трайно установила се практика, то да може да се връчи на
длъжника като приложение на исковата молба.
Така също, за
всички тези суми АСВ АД депозирало заявление по чл.410 от ГПК и СлРС му издал заповед за изпълнение, с която разпоредил
на М. да му ги заплати. Жената обаче не
била открита, за да й се връчи и по тази причина съда указал на дружеството, че
ще трябва да предяви искове, с които да установи съществуването на вземанията
си. То прави това в срок. Освен това и претендира да му бъдат присъдени
сторените от него разноски- както в заповедното, така и в исковото,
производства, а също и юрисконсултско възнаграждение.
На ответницата
бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не депозира. Тя и не се
яви на проведеното съдебно заседание.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема за установени следните факти:
Видно
материалите в ч.гр.д.№ 2594/2018г., то е образувано по заявление по чл.410 от ГПК. С издадената заповед за изпълнение /№1330/ 01.06.2018г./ на С.М. е
разпоредено да заплати на АСВ АД следните суми: 600лв.- задължение по Договор
за заем CrediHome+ № 1182-
00021551 от 05.06.2017г.; 40.44лв.-договорна лихва; 46.80лв.- сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 237.60лв.-
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 28.48лв.- лихва за
забава; 12.65лв.- лихва за забава по договор за допълнителни услуги и 100лв.-
разноски по делото.
Жената обаче не
е открита от съда и заповедта й е връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
което е мотивирало съда да укаже на заявителя, в хипотезата на чл.415 ал.1, т.2
от процесуалния закон, че за вземанията си трябва да предяви установителни искове. Това е сторено в срок.
Видно от
документа, представляващ листи №№ 5 и 6 от материалите по делото, на
05.06.2017г. е сключен договор за заем CrediHome+ № 1182-
00021551, по силата на който „Микро Кредит“АД
предоставя на С.Н.М. в заем парична сума. Стойността на договора е 600лв., но
фактически на жената са предадени 570лв., тъй като дружеството е удържало
еднократна такса в размер 30лв. още при подписване на договора. Съдът приема,
че заемополучателя е получила сумата, тъй като това е
нейно изявление, подкрепено с подписа й, положен под текста на стр. първа, в
т.ч. и изписания в този смисъл с удебелен шрифт текст.
От тази първа
страница се установяват параметрите на договора-фиксиран лихвен процент;
годишен процент на разходите; размер на месечна погасителна вноска; дата на
първо плащане- 10.07.2017г., както и падежа на всяка една погасителна вноска,
които са общо шест- погасителния план на стр.втора.
Облигационната
връзка е постигната въз основа на „Искане за заем“ от датата 05.06.2017г.,
направено от М. макар и за сумата 1 000лв.
Част от
доказателствения по делото материал са Общите условия по договорите за заем CrediHome.
На
гореспоменатата дата е сключен и друг договор между „Микро
Кредит“АД и С.Н.М.- той е към договора за кредит и се нарича Договор за
допълнителни услуги. Същите се изразяват в сключването с посредничеството на
дружеството на Договор за застраховка към застрахователно дружество „УНИКА
Живот“АД, като видно от застрахователна полица МС *********- 00021551, това е
застраховка „ЗАЩИТА“ и с нея са покрити следните рискове: смърт на
кредитополучателя; трайна пълна неработоспособност над 50% в резултат на
злополука. Застрахователната премия е 237.60лв. и трябва да се заплати на шест
вноски, всяка от 39.60лв.
Отново на
датата 05.06.2017г. е сключен още един Договор за допълнителни услуги. По
силата на същия „Микро Кредит“АД предоставя на С.Н.М.
услуги, предвидени в пакет „Комфорт“, срещу възнаграждение, платимо на 6
вноски, всяка от по 7.80лв.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр.
с чл.415 ал.1 от ГПК- за установяване съществуването на парични вземания. Тях
ищеца основава на две групи договори: първия от първата група е договор за
заем, по който ищеца не е страна, както два договора към него за допълнителни
услуги, а втората група представлява цесия, по която ищцовото
дружество е цесионер, а цедент
е кредитора по първата сделка /за заем CrediHome+ № 1182-
*********. При конкретно изложени от съда в съдебно заседание съображения
исковете са основателни, като настоящия съдебен акт се постановява в условията
на чл.238 ал.1 чл.239 ал.1 от ГПК-
неприсъствено решение, поради което в мотивите си съда отбелязва само, че то се
постановява при наличието на установените за това в процесуалния закон
предпоставки.
Тъй като
исковете се уважават, ищеца има право на сторените от него разноски, при това в
пълен размер- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, както в
исковия процес, така и в заповедното производство, чието продължение
представлява той. В ч.гр.д.№ 2594/2018г. по описа на СлРС
те са 100лв.- колкото е записано в издадената в него заповед за изпълнение. В
гр.д.№ 5796/2018г. СлРС са 425лв., от които: 275лв.-
довнесена държавна такса за образуването му и 150лв. -депозит за вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. На осн.чл.78 ал.8 от ГПК и тъй като е
поискано от ищеца, ще му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение- защото в исковия процес бе представляван от юрисконсулт. То се определя
освен на основание споменатата разпоредба и чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от
Наредбата за прилагането му и предвид размера на съдебно заявеното вземане и
обстоятелството, че се постановява неприсъствено решение, съда намира, че то следва
да е в минималния размер - 100лв.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На основание
чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.М. с ЕГН: **********
и адрес: *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на
управление на дейността- бул.“Д.р Петър Дертлиев“№26, офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, мрез юриск.П.
сумите, за които на дружеството е
издадена, в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2594/2018г. и на осн.чл.410 от ГПК заповед за изпълнение- № 1330/
01.06.2018г.
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН: **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последното разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
2594/2018г. на СлРС - 100лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последното разноски в настоящото исково поризводство,
в пълен размер- 425лв.
/четиристотин двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С.Н.М.
с ЕГН: ********** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********, на основание чл.78 ал.8
от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в настоящото
дело - 100лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.