Р Е Ш Е Н И Е
№………………..…./…………………….г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от младши съдия Кунева
възз. гр. дело № 1033 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК и е образувано
по жалба вх. № 6789/02.04.2019 г. на Н.Ж.Г., ЕГН ********** ***, длъжник по изп. дело № 20188080400536 по описа на ЧСИ – Захари
Димитров, с рег. № 808, чрез адв. А.А., срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на
изпълнение срещу несеквестируемо имущество –
недвижима вещ, представляваща единственото жилище на длъжника чрез налагане на
възбрана и опис, както и срещу отказа на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до
предвидения в Наредбата минимален размер.
В жалбата се твърди, че върху собствения му имот –
апартамент № 103, с площ от 79,89 кв.м., находящ се в гр. Варна, е вписана
възбрана и е насочено принудително изпълнение за събиране на вземането по
издадения в полза на взискателя С.Г. изпълнителен
лист, който счита за несеквестируем. Сочи,
че жилището е единствено за тричленното семейство, състоящо се от
жалбоподателя, съпругата му и дъщеря му, като съдебният изпълнител не е изпълнил
задължението си да установи дали жилището надхвърля жилищните нужди съобразно
Наредбата на МС и може да обособи част, която да бъде предмет на принудително
изпълнение. Намира за неоснователен изводът на съдебния изпълнител, че притежава
друго жилище. Обосновава, че притежаване на 1/6 ид.ч.
от имот в с. Храброво не обезпечава жилищната му нужда, още повече, че не може
да се ползва съобразно правата му, тъй като е съпритежание
с взискателката по делото и тяхната майка. Намира
претендираното от адвоката на насрещната страна възнаграждение за прекомерно и
моли същото да бъде намалено, както и да се отмени незаконосъобразно
извършените действия срещу жилището му. Прави доказателствени искания за
назначаване на СТЕ за установяване на жилищната площ необходима за обезпечаване
жилищната нужда на тричленното му семейство , както и за възможността за
ползване на имота в с. Храброво съобразно правата му в съсобствеността.
В срока по
чл.436, ал.2 ГПК взискателят С.Ж.Г., чрез адв. Н.Ж., е депозирала писмен отговор, с който моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна, поради това, че имотът не е
единствено жилище на длъжника и не може да се ползва от закрилата на чл. 444 от ГПК. Твърди, че семейството на длъжника е двучленно, тъй като дъщеря му е
пълнолетна, което следва да съобразява при изследване на предпоставките за секвистируемостта на жилището. Сочи, че длъжникът и
семейството му живеят от дълги години в САЩ и там са предприели действия за
закупуване на жилище. Излага, че имотът в с. Храброво е предоставен за ползване
на жалбоподателя и никой от съсобствениците не възпрепятства правото му да го
ползва. По отношение на адвокатското възнаграждение излага съображения, че
същото съответства на предвидения в Наредбата размер, тъй като освен
образуването на делото са извършени редица процесуални действия, още повече че
взискателят все още не е удовлетворен и производството е висящо. Моли се за
отхвърляне на жалбата.
На основание
чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Захари Димитров е приложил към жалбата мотиви на
обжалваните действия, като изразява становище за неоснователност на същата
поради секвестируемост на имота, тъй като съгласно
документите за собственост длъжникът притежава друг жилищен имот.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид
данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. дело № 20188080400536 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с рег. № 808, район
на действие – района на Окръжен съд – Варна, е образувано по молба на С.Ж.Г. въз основа на изпълнителен лист № 320, издаден на 14.07.2017 г.
от Окръжен съд - гр. Варна по гр. дело № 1993/2015 г. по описа на Окръжен съд
гр. Варна, съгласно който се осъжда Н.Ж.Г. да заплати на С.Ж.Г. сумата от 17 000 щатски долара,
заплатени от ищцата без основание, ведно със
законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, ЗЗД, както и
сумата от 2 610,31 лева. представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Видно
от материалите по делото с молбата за образуване е приложен Договор за правна
защита и съдействие от 02.08.2018 г. сключен между адв.
Н.Т.Ж. и С.Ж.Г., от който се установява, че е договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева за осъществяване на
процесуално представителство по изпълнителното дело.
От
представената по изпълнителното дело справка от Служба по вписванията – Варна
(л.8) и нотариални актове (л.17, 29, ) се установява, че длъжникът притежава
право на собственост върху следните недвижими имоти:
1) апартамент
№ 103, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.38.1.18, находящ се в гр. Варна, област Варна, район
"Приморски", ул. "Царевец", бл. № 2 , вх. 3, ет. 6, с площ
от 79.89 кв.м., състоящ се от: дневна, кухня, две спални, баня, клозет, коридор
и дрешник, ведно с принадлежащото избено
помещение № 12 с площ от 5.94 кв.м.,
както и 0.3684 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, попадащо в 5 подрайон по плана
на града;
2) 1/6
идеални части от Поземлен имот с идентификатор № 77390.501.55, находящ се в с.
Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич; ул. Първа № 6; с
площ от 1828 кв.м., ведно с 1/6 идеални части от сграда с идентификатор
77390.501.55.1 със застроена площ от 73 кв.м.; брой етажи: 1, представляващ
еднофамилна жилищна сграда, 1/6 идеални части от сграда (хангар) с
идентификатор 77390.501.55.2 със застроена площ от 33 кв.м.; и 1/6
идеални части от селскостопанска сграда с идентификатор 77390.501.55.3
застроена площ от 6 кв.м.
От
материалите по изпълнителното дело се установява, че с молба вх. № 17355/16.08.2018
г. от взискателя С. Грджикова
е поискано насочване на изпълнението срещу различни активи на длъжника, както и
опис на апартамент №103.
Видно
от удостоверението на Служба вписвания е наложена възбрана на имота
представляващ ап. 103, находящ се в гр. Варна, област Варна, район
"Приморски", ул. "Царевец", бл. № 2 , вх. 3, ет. 6.
Изпратена
е покана за доброволно изпълнение с изх. № 20004/20.08.2018 г., която видно от отбелязването е приета
за редовно връчена по реда на чл. 47 от ГПК, считано от 18.12.2018 г.
С разпореждане на съдебния
изпълнител Захари Димитров от 18.02.2019 г. е насрочен
опис на възбранения имот апартамент № 103 за 27.03.2019 г. от 14.00 часа.
Видно
от постъпила на 28.02.2019 г. молба длъжникът, чрез адв.
А. е възразил срещу насочване на изпълнението спрямо апартамента, по която
съдебният изпълнител е постановил отказ.
От
представения протокол от 27.03.2019 г. на съдебния изпълнител се установява, че
при посещение в имота съдебният изпълнител е констатирал, че в същия няма
електричество и е в лошо състояние. Посочил е, че по данни на съседа в
апартамента не живее никой.
На
02.04.2019 г. е извършена оценка за определяне на пазарната стойност на имота
от Лъчезар Алексиев и е определена пазарна цена от 123700 лева. Видно от
протокола за предявяване на оценка от 09.04.2019 г., последната не е
предоставена на страните.
От
представена по делото справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че длъжникът Н.Г. има съпруга – Дияна Г. и дъщеря – Женя Г., родена
на *** г. Постоянният адрес на тримата е регистриран на процесния апартамент №
103.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението
за глоба; насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК.
Съгласно дадените в ТР 2/2015 г. на ВКС
разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът
се позовава на несеквестируемост (пълна или частична)
на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Поради това съдът намира жалбата, депозирана от длъжника,
за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него временно или постоянно, като
единствено в случай, че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от
него се продава и то ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Нормата има
социален характер и цели запазване на имуществото, необходимо за съществуването
на длъжника и неговото семейство.
В случая от
доказателствата по изпълнителното дело се налага извода, че по отношение на
процесното жилище са налице основанията по чл. 444, т. 7 от ГПК.
На първо
място, установява се, че
към момента на насочване на изпълнителните действия
срещу имота длъжникът не разполага с друго недвижимо имущество, което може да
обезпечи жилищната му нужда. Възражението на взискателя и изводът на съдебния
изпълнител, че към датата на възбраната длъжникът е разполагал с друго жилище е
неоснователно, доколкото под понятието „друго жилище“ законодателят е имал
предвид жилище, което да е изцяло или частично собствено на длъжника и може да
обезпечи жилищната му нужда, какъвто не
е настоящия случай. Длъжникът притежава 1/6 ид.ч. от
сграда с площ от 73 кв.м. в с. Храброво, което с оглед обема на притежаваните
от него права не може да обоснове жилищната му обезпеченост и тази на членовете
на неговото семейство.
На следващо
място, за определяне на необходимата жилищна площ за обезпечаване на жилищната
нужда на семейството на длъжника не са необходими специални знания, поради
което съдът не допуска направеното искане за назначаване на експертиза. Съобразно чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г., обн. бр.
20/26.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., с която се определя жилищната нужда
на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително
изпълнение върху жилището на длъжника, съгласно чл. 444, т. 7, изр. 2 от ГПК,
нормите са следните: на едночленно семейство – 25 кв.м жилищна площ; на
двучленно семейство –
В Наредбата законодателят не е дефинирал
понятието „семейство“, но съобразно основния принцип в правото, че понятията в
нормативните актове следва да се ползват с едно и също значение, за да се
определи едно жилище като семейно, следва да се има предвид §1 от ДР на СК
съобразно който това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца.
В случая съобразно справката от Национална
база данни Население детето на длъжника Женя Г. към датата на насочване на
принудителното изпълнение е навършило пълнолетие, поради което не може да се
приеме, че семейството на длъжника е тричленно, така както се твърди в жалбата.
Ето защо, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба нормата за жилищни нужди на двучленното
семейство на длъжника Г. възлиза на 40 кв.м. От представените по изпълнителното
дело доказателства се установява, че имотът съобразно документите за
собственост е със застроена площ от 79,89 кв.м., следователно в по-голямата си
част същият е несеквестируем. За остатъка обаче въпреки задължението си
съдебният изпълнител да следи служебно за несеквестируемостта,
същият не е предприел действия за установяване на секвестируема
част, което не може да се разглежда в ущърб на длъжника.
Така изложеното обуславя извода, че процесният
недвижим имот е несеквестируемо имущество на
длъжника, което не може да бъде осребрено в образуваното изпълнително
производство към настоящия етап от производството.
От друга страна, съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1
от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013, ОСГТК в жалбата с твърдения за несеквестируемост може
да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., по
които обаче съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими
с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават.
В случая
длъжникът претендира отмяна на изпълнителни действия, изразяващи се във
възбрана, оценка и опис на несеквестируемото му
жилище, които обаче не са несъвместими с несеквестируемостта
и не я нарушават. Възбраната, наложена върху недвижим имот, не е същинско
действие по изпълнението и не е несъвместима с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава, тъй като същата само задържа в патримониума на длъжника недвижимия имот. Описът и оценката
също не са такива действия, които да я нарушават, т.е. да са несъвместими с несеквестируемостта.
По
изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение, тъй като спрямо имотът, собственост на длъжника не е насочено същинско
принудително изпълнение – публична продан или друго изпълнително действие,
което да застрашава или нарушава несеквестируемостта.
Жалбата в
частта, в която се претендира отмяна на отказа на съдебния изпълнител да намали
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, насрещната страна може да
иска от съда да присъди по-нисък размер на претендираното адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото. В случая, изпълнителното производство е на такъв етап, че
не може да се прецени какви действия ще бъде необходимо да се предприемат за
удовлетворяване на взискателя и с каква фактическа и правна сложност
окончателно ще се характеризира делото, за да се направи извод за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар по него. Освен това независимо от
интереса по делото, в случая производството е висящо и е налице възможност да
се предприемат последващи действия от страна на
процесуалния представител на взискателя с цел събиране на вземането. Настоящият
състав на съда, намира и, че с оглед общите разпоредби относно отговорността за
разноските по чл. 78 от ГПК, длъжникът отговаря за разноските на взискателя,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение не само за образуване на
производството, а и за процесуално представителство, консултация, защита и оказано
съдействие по изпълнителното дело, каквото съдействие безспорно представлява
изготвянето и депозиране на становища по подадени в хода на изпълнителното дело
молби от длъжника и други. Отделно от това, настоящият състав на съда намира,
че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева не е
прекомерно предвид предвидения в чл.10 от Наредба №1/2004 г. размер.
Мотивиран от
горното, съставът на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с
вх. № 6789/02.04.2019 г. на Н.Ж.Г., ЕГН ********** ***, длъжник по изп. дело № 20188080400536 по описа на ЧСИ – Захари
Димитров, с рег. № 808, чрез адв. А.А., срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на
изпълнение срещу несеквестируемо имущество –
недвижима вещ, представляваща единственото жилище на длъжника чрез налагане на
възбрана и опис, както и срещу отказа на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
настоящото решение за сведение по изп. дело № 20188080400536 на
ЧСИ Захари Димитров, с рег. № 808, с район на действие Окръжен съд - Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.