№ 3160
гр. Варна, 16.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501472 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Й., лично и в качеството й на майка и
законен представител на децата Д. Д. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., срещу решение №
1290/19.04.2023 год., постановено по гр.д. № 9256/2022 год. на Районен съд-Варна, 25-ти
състав, с което Районен съд – Варна e отхвърлил предявените от М. Д. Й., лично и в
качеството й на майка и законен представител на децата Д. Д. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й. срещу
Агенция "Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5100 лева за всеки от тях, представляваща
частичен иск от 250 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на
наследодателя им Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
16.06.2021г. до окончателното изплащане и е отхвърлил предявените от Д. Д. Й., Д. Й. Й., Н.
Й. Й. и тримата, представлявани от тяхната майка и законен представител М. Д. Й. срещу
Агенция " Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 лева за всеки от тях, представляваща
частичен иск от 206 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на
наследодателя им Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
16.06.2021г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, постановено при нарушения
на материалния и процесуалния закон и необосновано.
Въззивникът твърди, че:
след изтичане на срока на Разрешение № 1046 от 23.12.2010 - /26.06.2017 г./ е следвало
да се издаде ново разрешение за експлоатация, което да отговаря на изискванията към
момента на издаването му, включително на чл. 15, ал. 1, т. 4 НСПП; чл. 6, ал. 1, т. 5
НСПП и чл. 15, ал. 2, т. 8 НСПП. В настоящия случай при процесното рекламно
съоръжение тези изисквания не са спазени, тъй като центъра на вертикалната му
носеща колона отстои на 4,92 м. от пътното платно /асфалтовия ръб/, липсва
становище от органите на Министерството на вътрешните работи, дали е осигурена
безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за
1
движението по пътищата и профила на носещата колона на рекламното съоръжение е
различен от кръг. След като изискванията на законовите и подзаконовите нормативни
актове не са били спазени е следвало да не бъде издавано ново разрешение за ползване,
а процесният билборд – демонтиран.
Процесният билборд е следвало да бъде премахнат преди настъпване на ПТП, поради
неплащане на таксите от страна на собственика, на основание чл. 57, ал. 4, т. 3 от
Закона пътищата.
Въззивникът счита, че е допуснато незаконосъобразно бездействие от органите и
длъжностни лица при АПИ, свързани с незаконосъобразно издаване на разрешенията за
специално ползване на пътища, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, констатиране
на нарушенията и демонтиране на изграденото рекламно съоръжение, съгласно чл. 57, ал. 4,
т. 1 от Закона за пътищата. Твърди се, че бездействието на АПИ е било незаконно,
доколкото е налице законово задължение, което не е изпълнено от съответните служители.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с
което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
Прави се искане за събиране на писмени доказателства чрез: задължаване на АПИ, да
представи Разрешение № 1046 от 23.12.2010 г. за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на рекламно съоръжение, за да се установи режима на издаването на
разрешението и неговия срок и; задължаване на АПИ, да представи платежни нареждания за
платени такси за специалното ползване на пътя, направени от „Елтрон“ ООД за периода от
01.12.2010 г.до 31.12.2020 г. и направени от „Пепе 8“ ООД през 2021 г., тъй като при
неплащане на дори и една такса, рекламното съоръжение е следвало да бъде демонтирано,
поради което, този факт е от значение за делото.
Тези искания са били направени и пред първоинстанционния съд, но не са били
уважени, тъй като са били счетени за ирелевантни към предмета на делото. Иска се, на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК същите да бъдат допуснати.
Претендират се разноски, включително такива, направени от адв. Д. Д. по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Претендират се разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал. 2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
Видно е, че обективираните с въззивната жалба доказателствени искания за събиране
на писмени доказателства, не са от коментирания характер. Налице е обаче позоваване на
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в
недопускане от страна на районния съд на исканите доказателства в процеса пред първата
инстанция. Твърдението на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение е подведимо към разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща
допустимост на исканото доказателство.
2
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба депозирана от М. Д. Й., лично и в
качеството на майка и законен представител на децата Д. Д. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., срещу
решение № 1290/19.04.2023 год., постановено по гр.д. № 9256/2022 год. на Районен съд-
Варна, 25-ти състав
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК Агенция "Пътна инфраструктура", в срок
до съдебното заседание насрочено за 16.10.2023 г , да представи Разрешение № 1046 от
23.12.2010 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно
съоръжение и да представи платежни нареждания за платени такси за специалното ползване
на пътя, направени от „Елтрон“ ООД за периода от 01.12.2010 г.до 31.12.2020 г. и направени
от „Пепе 8“ ООД през 2021 г. Предупреждава Агенция "Пътна инфраструктура", че на
основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, непредставянето на документите ще се преценява съгласно
чл. 161 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1472/2023 г. по описа на ОС – Варна за
16.10.2023 г от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3