Р Е Ш Е Н И Е
25.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
15 юни 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1181 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-5310-001084 от 19.10.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, Група КПДГПА, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на К.Т.К., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посоченото НП е обжалвано в срок от К.. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се липса на съставомерност от субективна страна. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Р.. В пледоарията си по същество последният сочи, че жалбоподателят като собственик не е имал субективна възможност да се информира предварително за липсата на регистрацията на процесното МПС и датата на която същата е била прекратена, поради което и липсва вина. Иска се отмяна на обжалваното НП. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 23.09.2020 г., около 09: 40 часа, в община Дупница, на път първи клас № 1, Е-79, км.3354+125, посока Дупница жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег. № КН 5807 ВА, собственост на жалбоподателя, като след справка в масивите на КАТ-ПП, чрез таблет, било установено от актосъставителя А.В. и свидетеля по установяване на нарушението -Р.З., че не е спазил законосъобразния срок за смяна на собственост (не е регистрирано по надлежния ред) в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН, като същия е връчен и подписан от жалбоподателят без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-5310-001084 от 19.10.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, Група КПДГПА, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание актосъставителя А.В. и свидетеля по установяване на нарушението -Р.З., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама свидетели, полицейските служители В. и З., тъй като изложеното от тях се подкрепя от приложените по делото писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия и са логични, и ясни. И двамата свидетели описват процеса по установяване на нарушението и съставените, връчени и подписани във връзка с него документи.
Приетите с доверие свидетелски показания се потвърждават еднозначно допълнително и от информацията съдържащата се в прочетените и приети писмени доказателства. От последните без съмнение се установява обстоятелствата относно промяната на собствеността и регистрациите на автомобила през годините. Видно от приложената по преписката справка автомобилът е бил собственост на Венцислав И. Шушков от 12.07.2012 г. до 07.07.2020 г. На 07.07.2020 г. е регистриран договор за покупко- продажба на МПС с рег. № 5227/07.07.2020 г., нотариус в район РС Благоевград, рег. №. № 415 на името на К.Т.К., с ЕГН **********. На 07.09.2020 г. регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за нерегистрирано превозно средство. На 24.09.2020 г. регистрацията е възстановена с нов рег. № КН 7738 ВТ.Прекратяването на регистрацията се отразява служебно от системата без намеса на длъжностни лица от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Кюстендил, като нормативните изисквания за това прекратяване не предвиждат да бъде издавана ЗПНАМ. Лицето не е уведомено за прекратяването, тъй като софтуерно не е въведено да бъдат извеждани на файл или по друг начин всички прекратени регистрации на ПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, за да може сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил да уведомява собствениците, било то стария или новия, за прекратяването.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши полицейски инспектор в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с т. 2 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация на нарушението не съответства изцяло на словесното му описание.
При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, на 25.06.2020 г., тъй като МПС-то не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата има съвсем различно и неотносимо съдържание към задължението за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок. Според текста на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, МЗ и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. Поради това в описанието на нарушението според АУАН и НП липсва надлежно посочване, от кого и на какво основание е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен от обективна страна поради разминаването между думи и цифри относно основанието и обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила.
Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване (описаният по-горе). Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е негова собственост (ангажирани са и доказателства в тази насока- два броя справки от сектор КАТ- ПП, ведно с приложен договор за покупко-продажба).
Съдът споделя доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, обективирани в жалбата и изложени в съдебено заседание, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с прекратена регистрация, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.
От друга страна, видно от приложените справки, макар че в АУАН и НП не е посочено, че не е спазен срокът предвиден в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от новия собственик, в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в приложената справка -служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал. 2. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложимо правилото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с (съзнавал е) извършената служебна дерегистрация на притежавания, респ., ако допуснем управляван от него на посочената дата лек автомобил. Няма данни например да му е било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от предишния собственик свидетелството за регистрация част I на автомобила. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети регистрационните табели на дерегистрирания автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха информирали жалбоподателя, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателна отговорност от субективна страна водачът следва да ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т. е. трябва да е налице пряк умисъл. Няма как той да знае от коя точно дата контролния орган служебно е отбелязал в автоматизираната информационна система прекратяване на регистрацията. С аргумент от обратното всяко управление на автомобила след изтичане на предвидения в закона срок за пререгистрация, но на дата преди да е обективно извършено от контролния орган такова служебно отбелязване би било напълно законосъобразно и несъставомерно като нарушение по ЗДвП.
Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е съставомерно от субективна страна и грубо погазване на общите положения и принципи на материалното наказателно право обосноваващо личната наказателна /административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 Районен съд- Дупница, Н. О., III състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-5310-001084 от 19.10.2020 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Кюстендил, Група КПДГПА, с което на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 ЗДвП, на К.Т.К., с ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: