Решение по дело №251/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 137
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20227070700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 137

гр. Видин, 09.12.2022 г.

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

първи декември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

251

по описа за

2022

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.118,ал.1 КСО.

Делото е образувано по жалба на М.П.В. *** против Решение № 1040-05-31/28.10.2022 на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/20.09.2022г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин .

Твърди се от жалбоподателя, че не са налице данни за извършено престъпление , както и че разследването не сочи категорично , че има престъпление относно неговото ТЕЛК решение. Сочи се , че не са налице предпоставките за спиране , както и че са били налице всички необходими документи за издаване на ТЕЛК решението.

Иска се от съда да се отмени обжалваното решение .

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Сочи, че решението на директора на ТП на НОИ Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалните и процесуалните норми, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за производството.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По заявление на жалбоподателя , към което е представено ЕР № 1813/14.05.2019г. на ТЕЛК-Видин , с Разпореждане от 09.07.2019г. считано от 14.05.2019г. на жалбоподателя е отпусната  лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидност 14.05.2019г. и срок на инвалидност-пожизнено.

            С Писмо изх.№ 368000-11681/10.11.2021г. ОД на МВР-Видин е уведомило директора на ТП на НОИ , че в ОД на МВР Видин се води ДП №368/ЗМ-290/2020г. , при което са установени лица с ТЕЛК решения , издадени въз основа на неистински и подправени документи , което по своята същност прави тези ТЕЛК решения с невярно съдържание , а с писмо изх.№ 0345/28.10.2021г. РП-Видин е уведомила ТП на НОИ-Видин, че в ОД на МВР-Видин се води разследване по досъдебно производство във връзка с документи престъпления-амбулаторни листа и експертни решения с посочени номера и лица , на които са издадени.

          Във връзка с горното с Разпореждане от 16.11.2021г. е спряна личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя на основание чл.95,ал.1,т.7 от КСО.  С решение №2153-05-16/23.12.2021г. директорът на ТД на НОИ-Видин е отхвърлил жалбата на В. против разпореждането за спиране и е потвърдил същото по съображения , че постъпилите уведомителни писма от РП-Видин и от ОД на МВР-Видин представляват писмени доказателства , съдържащи данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията , изплащана на жалбоподателя . Приел е , че ЕР №1813, което дава право на жалбоподателя да получава пенсия за инвалидност пожизнено в посочения размер, е издадено въз основа на неистински и подправени документи , като установяването на всички относими факти и обстоятелства в хода на образуваното наказателно производство и имащи отношение към правото и размер на пенсията , изплащана на жалбоподателя, налагат спирането изплащането на личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя, което е с временен обезпечителен характер . Решението на директора на ТП на НОИ-Видин е връчено на жалбоподателя на 31.12.2021г. , не е обжалвано и е влязло в сила. 

           С молба вх.№ 1023-05-55/29.08.2022г. и № 2107-05-60/09.09.2022г. В. е поискал възобновяване изплащането на пенсията му , тъй като досъдебното производство е без резултат и не е установено престъпно обстоятелство. С разпореждане от 20.09.2022г. Ръководител „ПО“ е отказал възобновяване на производството по съображения , че пенсията е спряна на основание чл.95,ал.1,т.7 от КСО като в ТП на НОИ- Видин не са постъпили данни за приключване на образуваното наказателно производство.

         С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Видин е потвърдил разпореждането по горните съображения , както и по съображения , че не са представени такива доказателства и от страната.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл.117,ал.3 от КСО.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно.

Решението е издадено от компетентен по материя, място и степен орган-Директора на ТП на НОИ-Видин/при условията на заместване/, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено също от компетентен орган-ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Видин , с оглед правомощието му по чл.98,ал.1,т.1 от КСО. За издаването на решението при условията на заместване са представени надлежни доказателства-Заповед №1016/18.02.2019г. и доказателства за отсъствието на титуляра.

Същото е постановено в съответствие с материалния закон и административно-производствените правила .

С влязло в сила разпореждане личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е спряна на основание чл.95,ал.1,т.7 от КСО-до приключване на наказателното производство по воденото разследване по ДП №290  по описа на ОД на МВР-Видин . Нито в административното , нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за отпадане на основанието за спиране по смисъла на посочената разпоредба, а именно приключване на наказателното производство , заради което е спряна пенсията на жалбоподателя.

Съобразно разпоредбата на чл.97,ал.1,т.4 от КСО , изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. В случая не се установява прекратяване на наказателното производство , поради което не са налице предпоставки за възобновяване изплащането на пенсията на жалбоподателя . Обстоятелството, че не са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя , който сочи , че той е само свидетел и че досъдебното производство не е по негова вина, е ирелевантно с оглед посочените по-горе разпоредби и основанието за спиране на пенсията с влязъл в сила административен акт.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна.

Решението на директора на ТД на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждането , с което ръководител „ПО“ е отказал възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя , е законосъобразно като липсват основания за неговата отмяна по чл.146 от АПК .

С оглед изхода на спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото, за което е направено искане от страната, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

 

                               РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.В. *** против Решение № 1040-05-31/28.10.2022 на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/20.09.2022г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин.

ОСЪЖДА М.П.В. *** да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-Видин, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                               СЪДИЯ: