Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 20.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря В.П. като разгледа докладваното от
съдията Димитрова в.гр.д. № 523 по описа за
С
решение №667 от 26.04.2016 г. по гр.д.
№1025/2016 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД
Община Плевен, с Булстат ******** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.Г., с ЕГН ********** и Д.А.Г.,
с ЕГН ********** сумата от 1 581.35 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени на 17.01.2016 г. от вещ - собственост на
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.01.2016
г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до претендираните 2 500 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община
Плевен,с Булстат ******** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.Г., с ЕГН ********** и Д.А.Г., с
ЕГН ********** сумата от 393.38 лв.,
представляваща направени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ответника - “Паркстрой“ЕООД - гр. Плевен, с ЕИК ********.
Недоволни
от решението в частта му, с която иска е отхвърлен за разликата от
1 581.35 лв. до 2 259.07 лв., са останали Х.Ц.Г. и Д.А.Г. и са подали
въззивна жалба, в която молят то да бъде отменено като неправилно. Въззивниците
не са съгласни с извода на Плевенски Районен съд, че имат принос /около 30 %/
за причиняването на процесните имуществени вреди върху собствения им автомобил.
Молят съда да приеме, че знанието им, че дървото е опасно, не е достатъчно да
обоснове извод за виновно поведение от тяхна страна и да уважи предявения иск
за разликата от 1 581.35 лв. до 2 259.07 лв. Претендират направените
разноски. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Община Плевен, но в указания срок не е подаден
отговор.
Препис от въззивната жалба е връчен и на
третото лице-помагач “Паркстрой“ЕООД и
на 16.05.2016 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без
уважение, предвид установеното по делото обстоятелство, че Община Плевен е
уведомила с писмо от 23.11.2015 г. етажната сбственост, в която живеят
въззивниците, че процесното дърво е опасно и за паркираните под него
автомобили.
Въззивна жалба е подадена и от
“Паркстрой“ЕООД. С нея се атакува решението в частта му, с която иска е уважен
за сумата от 1 581.35 лв. Дружеството счита, че изключителна вина за
процесния инцидент имат Х.Ц.Г. и Д.А.Г., които са знаели за опасността и
въпреки това са паркирали автомобила си под дървото. “Паркстрой“ЕООД не е
съгласно с извода на Плевенски Районен съд, че Община Плевен е бездействала като
не е взела мерки за обезопасяването на дървото и като не е осъществила контрол
върху фирмата, на която е възложено отсичането на дървото. “Паркстрой“ЕООД моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено изцяло или алтернативно-да
бъде намалено още присъденото обезщетение, съобразно приноса на въззивниците за
настъпването на вредоносния резултат. Претендира направените разноски. В
жалбата не се съдържат доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на
другите страни, но те не са подали отговори.
В
о.с.з. на 29.09.2016 г. Х.Ц.Г. е посочил, че процесното дърво е било предпоследно в списъка за м. януари
2016 г., което според означава, че и Община Плевен, и „Паркстрой“ЕООД не са го
смятали за толкова опасно. Процесуалният представител на „Паркстрой“ЕООД – адв.
Д. е уточнил, че в списъка дърветата за премахване се подреждат по реда на
постъпване на сигналите, а не по степен на опасност. Процесуалният представител
на Община Плевен – юриск. Ламбова е заявила, че поддържа подадената от
„Паркстрой“ЕООД въззивна жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е
спорно и е видно от Свидетелство за регистрация – част I
№********* от 09.07.2009 г., че Х.Ц.Г. е собственик на лек автомобил марка „Фиат“ модел „Мареа“, с
рег. №ЕН **** ВН. Не се спори, че Х.Ц.Г. и Д.А.Г. са съпрузи и че автомобила е придобит по време на брака им, поради което е
тяхна съпружеска имуществена общност.
Безспорно
е, че на 17.01.2016 г. след обилен снеговалеж през нощта върху автомобила е
паднало дърво - орех, натежало от мокрия сняг. Косвено това се установява от
удостоверение №947000-52/18.01.2016 г., издадено от РД „ПБЗН“-Плевен.
Не е
спорно, че процесното дърво е част от зелените площи за обществено ползване –
собственост на Община
Плевен.
Не е
спорно, че в резултат на падането на дървото върху автомобила, последният е
увреден. Щетите са описани и остойностени от назначеното от Плевенски Районен
съд ВЛ инж. В.И.. Видно от приетото без възражения на страните писмено
заключение, за отремонтиране в обикновен сервиз на деформациите на процесния
автомобил са необходими 2 259.07 лв.
Не е
спорно, че в изпълнение на решение на
Общото събрание на Етажната собственост, находяща се на адреса на ищците: гр.
Плевен, ж.к. „*****“, *****, *****, на 05.11.2015 г. домоуправителят е подал
сигнал в Община Плевен, в резултат на което е извършена проверка и е
установено, че пред *** има изсъхнало дърво, което застрашава сигурността на
преминаващите пешаходци и паркиралите под него коли. В т.вр. с писмо №ЕК-650 от
23.11.2015 г. Община Плевен е уведомила домоуправителя, че е разрешено
отсичането на дървото и че то ще бъде извършено от „Паркстрой“ЕООД.
По
делото не е представен нито Протокол от проведеното Общо събрание на Етажната
собственост, нито самия сигнал на домоуправителя, от които би могло да се
направи извод за възприетата от етажните собственици, в т.ч. и от ищците,
фактическа обстановка около процесното дърво. Разпитани са двама свидетели - Г.
Д. и З.Ц., от чиито показания става ясно, че изсъхналото дърво е считано за
потенциално опасно, поради което именно е подаден сигнал в Община Плевен.
Самите ищци в исковата си молба признават, че опасенията им са потвърдени при
извършената от Община Плевен проверка, като е признато, че дървото е опасно за
преминаващите пешеходци и паркираните под него автомобили и е разпоредено
отсичането му.
При
така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е
приел, че е осъществен фактическия състав на чл.50 от ЗЗД и че Община Плевен следва да отговаря за всички вреди,
произлезли от собствените й зелени системи /в частност дървета/.
Плевенски Окръжен съд споделя извода в обжалваното
решение, че силния снеговалеж през м. януари е предвидимо природно събитие и че
Община Плевен е могла да предотврати настъпването на процесните вреди, ако
своевременно беше направила всичко необходимо за обезопасяването и отстраняване
на дървото. Община Плевен е била надлежно уведомена за опасността, но не е
взела адекватни мерки за предотвратяване на инцидента и не е упражнила контрол
върху „Паркстрой“ЕООД. Несъстоятелен е аргумента на „Паркстрой“ЕООД, че грижата
на добрия стопанин е положена в достатъчна степен от Община Плевен с
изпращането на писмо №ЕК-650 от 23.11.2015 г. до домоуправителя на
етажната собственост. Община Плевен е могла да постави съответна маркировка за ограничаване
достъпа в периметъра около дървото или да придаде по-висок приоритет на
задачата по отсичането му, съответен на потенциалната му опасност при зимни
условия, но не е сторила нито едното, нито другото.
Напълно правилен е и извода на Плевенски Районен съд, че
ищците са допринесли за причиняването на процесните вреди, като са паркирали
автомобила си под дървото, въпреки, че са знаели за неговата потенциална
опасност, особено при влошената зимна обстановка. Нещо повече – ищците не само
са знаели за тази опасност, но и чрез Етажната собственост, на която са
членове, са предприели действия за ангажиране вниманието и намесата на Община
Плевен като собственик на дървото. Ищците не са инцидентно случайно попаднали
на процесното място – под дървото. Като живущи в непосредствена близост до това
място, те са били в течение на случващото се с дървото и простата житейска
логика е, че са могли да предположат опасността то да падне при снеговалеж.
Несъобразяването с подобна потенциална опасност е проява на небрежност от
страна на ищците, на която съответства определения от Плевенски Районен съд
принос – 30 % в причиняването на процесните вреди.
С оглед така изложеното,
въззивната инстанция намира за правилно редуцирането на обезщетението и частичното уважаване на иска за сумата 1 581.35
лв. /явяваща се 70 % от 2 259.07 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 17.01.2016 г. до окончателното и изплащане. Поради неоснователност и на двете
въззивни жалби, решението на Плевенски Районен съд следва да бъде потвърдено
като правилно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение №667 от 26.04.2016 г. по
гр.д. №1025/2016 г. по описа на Плевенски Районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: