№ 184
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500080 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260099 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 343/2019 г. на Свогенския районен
съд е обявен за относително недействителен по отношение на В. В. Г. по предявения иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу Й. Д. Л., Д. Й. Л., ХР. Й. Л. и ИВ. ХР. Л.,
договор за дарение на недвижим имот от 27.04.2018 г., обективиран в нотариален акт № 125,
т. І, рег. № 979, дело № 111/2018 г. на нотариус с рег. № 153 на Нотариалната камара, по
силата на който Й. Д. Л. е дарил на децата си Д. Й. Л. и ХР. Й. Л. правото на собственост
върху УПИ ХІХ-571 в кв. 35 по ПУП на с. В.Т., заедно с построените в имота масивна вилна
сграда със застроена площ 42 кв.м. и масивен гараж със застроена площ 22 кв.м., като е
запазил за себе си и за съпругата си ИВ. ХР. Л. правото на ползване върху дарения имот.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото в общ размер 643,46 лв.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдоприозвидствените правила, с искане същото да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. В жалбата се поддържа довод за
липса на предпоставките на чл. 135 от ЗЗД. Сочи се, че по делото не е доказано наличието на
вземане на ищеца по отношение на ответника Й. Д. Л., респ. че ищецът има качеството
„кредитор” в настоящото производство. Поддържа се липса на правен интерес от воденото
на иск по чл. 135 от ЗЗД поради това, че по образуваното от ищеца изпълнително дело
ищецът е бил насочил изпълнение върху друг имот собственост на жалбоподателя Й.Л.,
върху който е била наложена възбрана, както и че това изпълнително производство е било
прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, поради което и доколкото към
настоящия момент не е образувано ново изпълнително дело, възможността за принудително
1
събиране на вземането е преклудирана. Поради това жалбоподателите считат, че не е налице
вземане, което може да бъде изпълнено по принудителен ред - липсва първата предпоставка
на иска по чл. 135 от ЗЗД. Сочи се, че не е налице и увреждане на ищеца при процесното
разпореждане с недвижимия имот по смисъла на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датата на
сключване на договора и към настоящия момент жалбоподателят Й.Л. е собственик на други
имоти, от коти ищецът би могъл да се удовлетвори.
С писмения си отговор ответникът по жалбата оспорва същата. Излага аргументи за
наличие на всички предпоставки на фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, както и
доводи срещу всички изложени в жалбата оплаквания.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В. В. Г. е предявил срещу Й. Д. Л., Д. Й. Л., ХР. Й. Л. и ИВ. ХР. Л. иск за обявяване за
недействителен спрямо него на договор за дарение на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 125, т. І, рег. № 979, дело № 111/27.04.2018 г. на помощник нотариус по
заместване на нотариус А. Чолев, с район на действие РС - Своге, с който Й. Д. Л. е дарил на
Д. Й. Л. и ХР. Й. Л. недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-571 в кв. 35 по подробния
устройствен план на с. В.Т., заедно с построените в имота масивна вилна сграда и масивен
гараж, и е запазил за себе си и съпругата си ИВ. ХР. Л. правото на ползване върху дарения
имот.
В исковата молба се твърди, че с присъда от 19.02.2018 г. по НОХД № 12270/2017 г. на
Софийски районен съд ответникът Й. Д. Л. е осъден да заплати на ищеца сумата 10 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесен му побой, като с
решение от 09.07.2018 г. по ВНОХД № 1378/2018 г. на СГС присъдата била изменена в
частта относно присъденото обезщетение, като за претърпените неимуществени вреди било
определено обезщетение от 6000 лв. За това вземане на ищеца срещу ответника Й.Л. бил
издаден изпълнителен лист, както и за присъдените му в наказателното производство
разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20187930400643
по описа на ЧСИ Наталия Дангова. Към момента на предявяване на иска ответникът Й.Л. не
е погасил задължението си по изпълнителния лист. Твърди се, че с нот. акт № 125, т. І, рег.
№ 979, дело № 111 от 27.04.2018 г. ответникът Й.Л. е сключил договор за дарение на
гореописания недвижим имот в полза на ответниците – негови деца Д. Й. Л. и ХР. Й. Л.,
като запазил за себе си и съпругата си ИВ. ХР. Л. правото на ползване върху дарения имот.
Твърди се, че тази сделка уврежда кредитора – ищец, доколкото намалява имуществото на
длъжника, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на иска. Оспорват твърдението в исковата молба за наличие
на ликвидно и изискуемо вземане спрямо първия ответник. В тази връзка излагат довод, че
образуваното изпълнително дело въз основа на посочения в исковата молба изпълнителен
лист следва да бъде прекратено, тъй като единственото извършено по това дело
изпълнително действие е било вписване на възбрана върху недвижим имот, който към
момента на вписването на възбраната не е принадлежал на длъжника по изп. дело Й.Л.. Сочи
се също, че сумите по изпълнителното дело не са дължими от ответника Й.Л., тъй като с
посочената присъда той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 129, ал. 2 от НК и осъден по гражданския иск по чл. 45 от ЗЗД с неясни мотиви, и че е
било установено още от първоинстанционния съд, че не е налице деянието, за което е
повдигнато обвинението, с оглед на което ответниците считат, че не е налице деликт, както
и не нелице дължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано срещу първия
ответник. Излагат и възражение, че сключването на процесния договор за дарение не
уврежда ищеца, тъй като с него са уредени имуществени отношения между ответниците
като собствеността върху имота е прехвърлена изцяло на децата на Йордан и Иванка Л.и.
Твърди се, че освен тези недвижими имоти, първият ответник към датата на сключване на
2
договора за дарение е притежавал и друг недвижим имот, описан в отговора на исковата
молба, и ищецът би могъл да потърси удовлетворение на вземането си от този имот.
Въвежда се и възражение за липса на правен интерес у ищеца от водене на иск по чл. 135 от
ЗЗД предвид обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело ищецът вече е насочил
изпълнението върху друг имот на ответника Й.Л., върху който имот е вписана възбрана.
След преценка на събраните доказателства въззивният съд намира следното от
фактическа страна:
С присъда от 19.02.2018 г. по НОХД № 12270/2017 г. на Софийски районен съд Й. Д.
Л. е признат за невиновен в извършването на 22.10.2010 г. на престъпление по чл. 129, ал. 2,
пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, като същият е осъден да заплати на В. В. Г. на основание чл. 45
от ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди от
причинено на 22.10.2010 г. в гр. С., ж.к. „Т.”, л. 50, вх. Д, пред абонатна станция, намираща
се в мазето на входа, деяние, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата
счупване на 6 предни зъби на долната челюст, ведно със законната лихва, считано от
22.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение от 09.07.2018 г. по ВНОХД
№ 1378/2018 г. на Софийски градски съд горепосочената присъда на СРС е изменена като е
намален размера на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД на 6000 лв., а в останалата част
присъдата е потвърдена. Въз основа на влязлата в сила присъда в гражданската й част на
21.08.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника Й. Д. Л. за
сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
С нотариален акт № 125, т. І, рег. № 979, дело № 111/27.04.2018 г. на нотариус А.
Чолев с район на действие РС- Своге първият ответник е дарил на втория и третия
ответници – негови деца, собствения му недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-571 в кв.
35 по плана на с. В.Т., заедно с построените в имота вилна сграда и гараж.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на ответника Й. Д. Л.
по конкретно негово неудовлетворено вземане, произтичащо от извършено непозволено
увреждане и представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди, и че
последният е извършил действие, с което го уврежда – сключване на договор за дарение в
полза на втория и третия ответник.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Това право възниква при наличието на фактически
състав, включващ следните елементи: 1. наличие на твърдяно неудовлетворено вземане на
ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване на
недействителност се иска. Не е необходимо това вземане да е изискуемо и ликвидно, а извод
за несъществуването на вземането може да се направи, само ако същото е отречено със сила
на пресъдено нещо; 2. извършване на действие от страна на длъжника, което уврежда
кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с което е
договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие уврежда кредитора.
В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за атакуване от кредитора на
увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването на вземането му, но
при наличие на специална субективна предпоставка – увреждащото го действие да е било
предназначено от длъжника и лицето, с което последният е договарял, да увреди кредитора,
т. е. в тази хипотеза е необходима увреждаща цел на страните по действието.
Разграничението между двата състава по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е относно
съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора и времето на
3
извършване на увреждащото действие на длъжника.
В случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Вземането на ищеца произтича от осъществен на 22.10.2010 г. от първия ответник
срещу него деликт, с извършването на който е възникнало вземането му за заплащане на
обезщетение за претърпените от деликта неимуществени вреди. Вземането на ищеца спрямо
първия ответник е установено със сила на пресъдено нещо – с влязъл в сила съдебен акт
/представената присъда по НОХД № 12270/2017 г. на СРС и въззивното решение по
ВНОХД № 1378/2018 г. на САС/, с оглед на което направеното възражение за недоказаност
на качеството ищеца – жалбоподател на кредитор на първия ответник е неоснователно.
Процесният договор за дарение между длъжника и ответниците Д.Л. и Х.Л. е
сключен на 27.04.2018 г.– след възникване на вземането на кредитора, основано на
извършения на 22.10.2010 г. деликт. С оглед на обстоятелството, че атакуваната сделка е
извършена след възникване на вземането на кредитора, е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1
от ЗЗД. Без правно значение за установяването на качеството на ищеца на кредитор на
ответника като предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД е
образуването на изпълнително производство за удовлетворяване на вземането на ищеца,
респ. развитието на образуваното изпълнително производство. Принципното съображение е,
че кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е лице, което има неудовлетворено вземане, което
вземане не е необходимо да е изискуемо и ликвидно, и за което не е необходимо кредиторът
да разполага с изпълнителен титул. Качеството на ищеца на кредитор произтича от
материалното правоотношение, а не от изпълнителното основание. Следователно, всякакви
възражения, свързани с образуваното за принудително удовлетворение на вземането на
ищеца изпълнително производство, респ. и възражения, че изпълнението е било насочено
върху друг имот на длъжника, както и че изпълнителното производство е било прекратено
поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, каквито са направени от
жалбоподателя, са неотносими в производството по чл. 135 от ЗЗД. Актуалното състояние
на изпълнителното дело е без значение, като прекратяването му поради настъпила
перемпция не погасява самото вземане, както е посочил и първоинстанционният съд в
решението си.
С оглед безвъзмездния характер на атакуваната сделка /дарение/, същата има
увреждащ характер за ищеца, доколкото с нея е намален активът на имуществото на
длъжника поради неполучаване на насрещна престация. С извършеното отчуждаване на
имот от патримониума на длъжника имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е
намалено, поради което разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали
вземането му е обезпечено с друго имущество.
Установена е и субективната предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД – знание на длъжника, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В
тази хипотеза намерението за увреждане е без значение, а е достатъчно в момента на
извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието го уврежда.
С оглед безвъзмездния характер на увреждащата сделка /дарение/, е без значение знанието
на лицето, с което длъжниците са договаряли. Очевидно е знанието на длъжника – че с
даряването на имота на децата му се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори
от имуществото му. Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е приложима към
процесната сделка предвид родствената връзка между дарителя и надарените лица. Следва
да се посочи, че посочената в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция за знание, че
извършената сделка уврежда кредитора, се отнася не само за третите лица, намиращи се в
посочените родствени връзки с длъжника в случаите на възмездна сделка, но и за длъжника
във всички случаи без оглед характера на сделката. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД в
случая не е опровергана.
Без правно значение за основателността на предявения иск е направеното възражение
4
за наличие на друг имот в партимониума на длъжника към датата на сключване на договора
за дарение и възможността за ищеца да потърси удовлетворение на вземането си от този
имот. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133
ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от
това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните
от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е
добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно
изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При
недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
С оглед наличието на вземане на кредитора, възникнало преди извършване на
действието, чието обявяване за недействително се иска, увреждащия характер на действието
и знанието на длъжника за това, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
възникване на правото на ищеца по чл. 135 от ЗЗД, поради което предявеният от него иск е
основателен.
Поради съвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния
съд, обжалваното решение, с което е уважен предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да му заплатят
сторените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260099 от 17.11.2021 г. по гр.д. № 343/2020 г. на
Свогенския районен съд.
ОСЪЖДА Й. Д. Л., Д. Й. Л., ХР. Й. Л. и ИВ. ХР. Л. да заплатят на В. В. Г. сумата 500
лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6