№ 829
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500668 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 5189/19.01.2023 г. по описа на СГС на М.
О. М. срещу определени разноски по изпълнително дело 20198630401130 по
описа ЧСИ С.Х., прехвърлено към ЧСИ М.П. под номер 20228510402449 по т.
20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1200 лева, внесени от взискателя.
Сочи се, че изпълнително дело 20228510402449 е образувано от И.П.Й.-Н.
като взискател по подадена от нея молба за прехвърляне за продължаване на
производството по изп.дело №20198630401130 по описа на ЧСИ С.Х., въз
основа на ИЛ от 03.05.2019г. от СГС 1-б състав, с който М. О. М. е осъдена да
заплати на И.П.Й.-Н. направени от нея разноски в общ размер на 3300 лева.
Жалбоподателката сочи, че с уведомлението за прехвърляне на ИД ЧСИ П. й е
връчил и постановление за разноски изх.№50666/31.08.2022г., в което са
посочени приетите от ЧСИ за събиране разноски. Жалбоподателката сочи, че
с писмено възражение вх.№105162/27.10.2022г. е възразила срещу посочения
в уведомлението на ЧСИ м.П. размер на разноски по изп.дело2122.90 лева -
дължими в полза на взискателя, тъй като не е било ясно как е формирана
сумата. Със съобщение изх.№68078/07.11.2022 г., изпратено на 16.11.2022Г.
на електронната поща на пълномощника на М. О. М., ЧСИ П. уведомява
длъжникът по ИД, че изп.д.№ 20228510402449 са включени сторените в
производството по изп.дело № 20198630401130 разноски за заплащане на
такси и разноски по ТТРЗЧИ в общ размер на 1373.40 лева. Тези разноски не
1
били посочени в постановление изх.№50666/31.08.2022 г., тъй като са били
приети за събиране от ЧСИ С.Х.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно
ЧСИ Х. е приела като разноски сумата от 1200 лева, внесена от взискателя,
без да е ясно на какво основание е внесена, при условие, че е определена като
дължима върху нулев материален интерес. Поради това се иска от съда да се
отмени разпореждането на ЧСИ Х. за приети за събиране суми в размер на
1200 лева по т. 20 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят И.Н. оспорва жалбата. Сочи се, че е недопустима, тъй като
липсва правен интерес от обжалването на действия на ЧСИ, при който вече
не е висящо изпълнителното дело. В допълнение се сочи, че таксата от 1200
лева по чл. 20 от ТТРЗЧСИ е внесена от взискателя, тъй като същият е
посочил изпълнителен способ – продажба на собствена идеална част от
недвижим имот, собственост на длъжника, а тези разноски се внасят авансово
от взискателя.
Частният съдебен изпълнител М. П. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с
които изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената
жалба, като такава без предмет. Посочено е, че от данните по изпълнително
дело Nо 20198630401130 по описа на ЧСИ С.Х., преобразувано под нов номер
20228510402449 по описа на ЧСИ М. П., се установявало, че дължимите такси
по Тарифата към ЗЧСИ за поискани и предприети от съдебния изпълнител
действия са предплащани авансово от страна на взискателя по
изпълнителното дело, но обжалваните разноски в размер на 1200 лева, макар
и авансирани, не касаят извършено към настоящия момент изпълнително
действие. Поради тази причина до длъжника било изготвено и нарочно
съобщение изх. Nо 4524/18.01.2023 г., съгласно което, размерът на
задължението е актуализиран, предвид приспадането на обжалваните
разноски.
Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и
обсъди представените доказателства, намира следното:
По искане на взискателя И.П.Й.-Н. е образувано изпълнително дело
20198630401130 по описа на ЧСИ С.Х. във връзка с ИЛ от 03.05.2019 г. на
основание съдебно решение по гр.дело 13194 от 2012 г. на СГС и гр.дело 307
от 2017 г. на САС, с което длъжникът М. О. М. е осъдена да заплати парично
задължение в полза на взискателя в размер на сумата от 3300 лева – разноски
за производствата пред СГС, САС и ВКС.
ПДИ е изпратена до длъжника на 17.05.2021 г., като в същата са описани
разноски в размер на 490.60 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
Установява се, че взискателят е поискал насочване на изпълнението върху ½
идеална част от недвижим имот -собственост на длъжника - молба от
18.05.2021 г., като на 17.11.2021 г. ЧСИ е издала сметка за сумата от 1200
2
лева – такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ , като не се спори, че сумата е внесена от
взискателя.
Изпълнително дело No 20228510402449 по описа на ЧСИ М. П. е образувано
по искане на взискателя - придружително писмо, вх. 34130/31.08.2022 г. от
ЧСИ С.Х., per. Nо 863 за продължаване на изпълнителните действия по
изпълнително дело 20198630401130, на основание чл. 427 ал. 5 ГПК.
След преобразуването на изпълнително дело до страните са изпратени
уведомления, изх. номера 50662, 50663 и 50664/31.08.2022 година. С
уведомление 50664/31.08.2022 г. на длъжника М. О. М. е връчено и
постановление, изх. номер 50666/31.08.2022 г. относно приетите за събиране в
рамките на производството по изпълнително дело 20228510402449 разноски.
Съобщението на длъжника й е връчено лично на 05.10.2022 година.
На 30.09.2022 г. взискателят И.П.Й.-Н. е поискала насрочване на опис на
недвижим имот, собственост на длъжника, възбранен по изпълнителното
дело, преди неговото преобразуване в кантората на ЧСИ М. П..
На 27.10.2022 г. длъжникът е представил възражение срещу приетите за
събиране разноски по изпълнението, поради несъответствие между указаната
в постановлението за разноски сума и тази, посочена в уведомлението за
прехвърленото дело и възражение по чл. 442а ГНК, евентуално е поискана
замяна на обекта на обезпечението и начина на изпълнение. На 02.11.2022г.
взискателят възразява срещу замяната на обезпечението и с молба от
07.11.2022 г. е поискал насочване на изпълнението върху друг имот,
собственост на длъжника.
Със съобщение от 07.11.2022 г. до длъжника във връзка с възражението
срещу определените разноски ЧСИ П. сочи, че в общия размер на
задължението по изпълнително дело 20228510402449 са включени
направените в производството по изпълнително дело 20198630401130 по
описа на ЧСИ С.Х. разноски за заплащане на такси и разноски по ТТРЗЧСИ в
общ размер на 1373.40 лева.
На 18.01.2023 г. от ЧСИ П. е изготвено съобщение изх. номер
4524/18.01.2023г. до длъжника М. О. М., с което същата е уведомена, че
пропорционалната такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1200 лв. е
редуцирана от общия размер на задължението по изпълнителното дело, с
оглед обстоятелството, че действието, за което е начислена и възложена в
тежест на длъжника, не е извършено към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
3
При преценка допустимостта на производството, Съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
Както е посочено и в ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК
на ВКС за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се
произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с
който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за
конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските, което се дължи на особеностите на производството по
принудително изпълнение, при което всеки изпълнителен способ
представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в
определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия
се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът
на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване изпълнително действие. На основание чл. 79 ГПК,
между него и длъжника възниква материалноправно отношение за
възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има
вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното
изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното
задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство. То обаче се събира в това производство, като е необходимо да
бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по
изпълнението, поради което е необходимо последният да определи
дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи
плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се
реализира принудително в производството по изпълнението именно въз
основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко
изпълнително основание.
Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения
за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените
разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е
произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по
изпълнението.
По тези съображения ОСГГТК на ВКС сочи, че използвания в чл. 435, ал. 2
ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния
4
смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В
тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и
издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да
бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че обжалваните разноски в
размер на 1200 лева – такси по т. 20 от ТТРЗЧСИ не са включени в ПДИ,
изпратена на длъжника по първоначално образуваното ИД при ЧСИ Х., и
същата е надлежно уведомена за начислените такси разноски за
производството, включващо и атакуваната такса едва с изпращане на
уведомление за прехвърлено дело, Съдът намира, че именно уведомлението
за прехвърлено дело от 31.08.2022 г. има характер на акт, определящ
разноските в изпълнителното производство, поради което и това е актът,
подлежащ на обжалване.
Неоснователен е довода на взискателя, че доколкото се касае за разноски,
определени и събрани от ЧСИ Х., при която ИД вече не се намира, то жалбата
е недопустима. Допустимостта на жалбата не е свързана с факта кой ЧСИ е
издал акта, определящ разноските, а дали е подадена в срок от легитимирано
лице да обжалва разноските. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.
427, ал.5, изр. 2 от ГПК, съгласно която при прехвърляне на ИД на друг
съдебен изпълнител по искане на взискателя, извършените действия запазват
силата си, а ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените
авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено
делото.
В конкретния случай няма данни длъжникът да е бил уведомен за дължимите
от него разноски в размер на 1200 лева – авансово внесени от взискателя
такси по т. 20 от ТТРЗЧСИ преди връчване на уведомлението за прехвърлено
дело от 31.08.2022 година. В самото уведомление не са посочени по пера
отделните разноски и едва със съобщението от 07.11.2022 г. длъжникът е
получил яснота относно начислените разноски по изпълнително делото – кои
разноски са начислени от ЧСИ Х. и кои от ЧСИ П..
Поради това и след провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Същата не е безпредметна,
както сочи ЧСИ П., тъй като в съобщението от 18.01.29023 г. не е посочено,
че се изменя акта за определяне на разноските по ИД, инкорпориран в
уведомлението за прехвърлено дело от 31.08.2022 година.
5
Внесените от взискателя авансови разноски се дължат от длъжника след
осъществяване на изпълнителните действия., за които са внесени – аргумент
от чл. 79, ал.1, т.3 от ГПК.
По ИД се установява, че описът и оценката на имота, за който е внесена
сумата от 1200 лева не е осъществен, поради което и няма основание авансово
внесените такси да се възлагат на длъжника.
Относно искането за разноски в настоящото производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да ревизира
становището си по дължимост на разноски в производството по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК, доколкото се касае за производство, аналогично на
производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол
на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно
актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото
производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото
(така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС).
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, вх. номер 5189/19.01.2023 г. по описа на СГС на
М. О. М., ЕГН **********, съдебен адрес:гр. София, ул. ****, Бизнес център ,
****, офис 4, адв. Т. уведомление 50664/31.08.2022 г. в частта, в която са
определени разноски по изпълнително дело 20198630401130 по описа ЧСИ
С.Х., прехвърлено към ЧСИ М.П. под номер 20228510402449 по т. 20 от
ТТРЗЧСИ в размер на 1200 лева, съгласно сметка 239456/17.11.2021 г. на ЧСИ
Х..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на ЧСИ М.П. по ИД номер 20228510402449.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6