№ 967
гр. С, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110155043 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от ЗК „А“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.“С К“ № 2, представлявано от М П И и В П К М, насочени срещу ЗК „У“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Т А“ №, представлявано от Д С Т и Б Х П, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 391.60 лв., представляваща неплатен
остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета №,
ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба – 23.09.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 119.34 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 17.09.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2016 г. в гр.С, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което застрахованият в ответното дружество водач на л.а.Ф с рег.№,
преминава на червен светофар на кръстовището на бул.“Т К“ и бул.“Б Б“, при което
реализира удар с преминаващия на зелен сигнал л.а.П с рег.№, затрахован при ищеца.
Ищецът сочи, че представител на собственика на л.а.П, застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета №.
Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 4418.00 лв., като
допълнително са заплатени и 72.00 лв. за предоставена услуга „П П“. С оглед на това и на
извършените допълнително ликвидационни разноски от 10.00 лв., определеното и изплатено
обезщетение по процесната щета възлиза на 4500.00 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но преди завеждане на делото същият е погасил само част от
претенцията, а именно сума в размер на 4108.40 лв.
С оглед на това се иска да бъде осъден за разликата от 391.60 лв., както и за
1
обезщетение за забавеното й плащане от 119.34 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът изразява становище, че
дължимото обезщетение по процесната щета е в размер на 4108.40 лв., който той е
възстановил на ищеца на 18.04.2017 г. Отбелязва, че този размер е определен съобразно
методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. С оглед на това поддържа становище, че
претендиранат сума е завишен размер, като не е отчетен фактът, че уврежданията на
автомобила представляват тотална щета и като се вземе предвид овехтяването му, при което
дължимото обезщетение възлиза на 75% от действителната стойност на превозното
средство.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
– ако съдът намира иска за основателен, се прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица
№ 0306Х0175475 е видно, че между ищцовото дружество и „В” ЕООД, е сключен договор
за застраховане на л.а.П Партнер с рег.№, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 03.01.2016
г. до 23.59 ч. на 02.01.2017 г. Съдържанието на облигационното правоотношение е видно от
приетите като писмени доказателства Общи условия за застраховка на моторни превозни
средства /“Каско“/.
На 21.10.2016 г. в гр.С, е настъпило ПТП със застрахования л.а.П, който е ударен
на кръстовището на бул.“Ц Л ІІІ“ и бул.“Б Б“ от преминаващия н лервен сигнал на
светофарната уредба л.а.Ф с рег.№. За произшествието е съставен от служители на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР протокол № , в който за виновен е посочен водачът на л.а.Ф и
спрямо него е взето административно отношение за нарушение на чл.6, т.1, предл.2 от
ЗДвП.
Във връзка със случая, собственикът на л.а.П, е подал до ищцовото дружество на
24.10.2016 г. уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, по което е
образувана щета №. По последната са изготвени 2 бр. опис-заключения – при основен и
допълнителен оглед на автомобила. Ремонтът на превозното средство е възложен на „Ивал
авто” ООД, за което на 02.11.2016 г. е издадено възлагателно писмо. С доклад по щета №,
собственикът на увреденото МПС е обезщетен по експертна оценка. Определено е с
техническа експертиза от 10.11.2016 г. обезщетение от 4 318.00 лв., като са признати и
възстановени разходи за разглобяване на авотомобила в размер на 100.00 лв., съобразно
2
представена фактура № Посочените суми са преведени по банков път съответно на „В“
ЕООД на 03.01.2017 г. и на „ИиВ 2009“ ООД на 19.01.2017 г.
На 31.01.2017 г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за
възстановяване стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната
щета, входирана при ответника на 08.02.2017 г.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно удар на л.а.П от застрахования при
ответника водач на л.а.Фоксваген, който е преминавал на червен сигнал на светофарната
уредба на кръстовището на бул.“Ц Л ІІІ“ и бул.“Б Б“. След така описаното съприкосновение
на двата автомобила, л.а.П е отсточил и се е ударил с спрял на кръстовището л.а. с рег.№.
Вещото лице подробно е описало в 44 позиции причинените щети по л.а.П, които според
него се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Стойността на същите
определя на 5697.55 лв.
Действителната стойност на автомобила в заключението е определена по няколко
варианта – 1/ съгласно уговорената застрахователна стойност в сключения застрахователния
договор, тя е 6040.00 лв., 2/ съгласно Шваке, тя е 6300.0 лв., 3/ съгласно валюмастър -
6885.00 лв., 4/ по действителна стойност при справка от сайтове за продажба на автомобили
от същата марка, модел и година на производство – 6180.00 лв., 5/ съгласно методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. –6180.00 лв., 6/ по средни пазарни цени – 6180.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както
и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето
място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № 0306Х0175475, със съдържание, съобразно опредставените
Общи условия.
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Ф, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
3
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор
по отношение размера на определеното застрахователно обезщетение.
В тази насока, съдът намира за нужно да отбележи за пълнота на изложението, че
съобразно предвиденото в чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни
да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Като не е изпълнил това свое
задължение, водачът на л.а.Ф е предизвикал процесното произшествие, при което са
причинени щети по застрахования при ищеца л.а.П.
От заключението по САтЕ се установява по безспорен начин размера на щетите, а
именно 5697.55 лв. С оглед тази сума, вещото лице е достигнало до извод, че
възстановяването на авотомобила е икономически нецелесъобразнно, доколкото е налице
хипотезата на тотална щета.
Съгласно изричната законова разпоредба – чл.390, ал.2 от КЗ, при увреждане, при
което разходите за необходимия ремонт на застрахованото имущество надвишават 70% от
действителната му стойност, е налице тотална щета, т.е. касае се за хипотези, в които е
обективно невъзможно и/или икономически нецелесъобразно възстановяването на
процесното МПС. В този случай законът /чл.390, ал.1 от КЗ/ изисква доказателства за
дерегистрация на автомобила, като условие за изплащане на обезщетение. В случая нарочно
такова не е представено, но може да се направи извод за изпълнение на това задължение от
страна на застрахованото лице, с оглед отразеното в удостоверението на СДВР, ПП КАТ,
приложено на л.28 от делото, а имено, че автомобилът е бил собственост на „В“ ЕООД за
периода от 21.12.2011 г. до 07.12.2016 г. Дори и обаче да се приеме, че след посочената дата
07.12.2016 г. той не е свален от отчет, а е променена единствено собствеността му, съгласно
безпротиворечивата практика на ВКС, липсата на документ за дерегистрация е ирелевантно
в съдебното производство, доколкото той обуславя плащането от застрахователя, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила
решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация
и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния
срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно
обезщетение).
По отношение самия размер на обезщетението следва да се посочи, че той се
определя от действителната стойност на увреденото имущество. Тук е мястото да се посочи,
че съдебната практика приема, че методиката по Наредба № 24/8.03.2006 г. на Комисията за
финансов надзор не е задължителна /в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК/, както и че съдът следва да вземе предвид пазарните цени към
датата на ПТП, особено когато действителната стойност на вредата, надвишава по размер
минималната долна граница, съобразно методиката. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1
от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо
него може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване
на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
4
закапуване на автомобил марка, модел и година на производство като увредения, оценен
към момента на настъпване на произшествието. Ето защо релевантна за спора е
определената от вещото лице стойност на л.а.П по вариант № 4, а именно въз основа на
справка от сайтове за продажба на автомобили, която възлиза на 6180.00 лв. При тези данни
безспорно възстановяването на увредения автомобил, което изисква влагане на средства в
размер на 5697.55 лв., прави този начин на обезщетяване икономически нецелесъобразен.
Ето защо, при установеното от неоспорената съдебно-автотехническа експертиза,
че действителната стойност на увредения автомобил при констатираната "тотална щета" е в
размер на 6180.00 лв., а запазените части са на стойност 1545.00 лв., то следва да се приеме,
че размерът на дължимото се обезщетение възлиза на 4635.00 лв., която сума се явява
разлика между действителната стойност и размерът на запазените части.
От този размер следва да се приспадне заплатената извънсъдебно сума от
ответника в размер на 4108.40 лв., след което съдът приема, че остават дължими още 526.60
лв. Доколкото ищецът претендира сума в по-нисък размер, а именно 391.60 лв., то искът за
главница се явява изцяло основателен и доказан.
Предвид изхода по главния иск и акцесорния характер на иска за обезщетение за
забава, последният също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 17.09.2018 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от „У“ АД на
08.02.2017 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-дневен срок за
доброволно плащане, от 11.03.2017 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва.
Размерът на последната за исковия период от 17.09.2018 г. до 17.09.2021 г. съдът определи с
помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, и
възлиза на 119.33 лв. За разликата до пълния предявен размер от 119.34 лв. искът следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил
разходи за платен депозит за САтЕ от 200.00 лв., за държавна такса от 100.00 лв. Претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 150.00 лв., съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, действителната
фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал,
процесуалното поведение на насрещната страна, както и броя проведени съдебни заседания.
С оглед уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата
от 449.99 лв.
Ответникът пък, съобразно вписаните в списъка му по чл.80 от ГПК, приложен на
л.76 от делото, е направил разходи за депозит от САтЕ от 200.00 лв., както и за
юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв., срещу което не е направено възражение за
5
прекомерност. С оглед отхвърлената част от исковете, от тези разходи следва да му се
присъдят 0.01 лв.
. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „У“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Т А“
№, представлявано от Д С Т и Б Х П, да заплати на ЗК „А“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр.С, ул.“С К“ № 2, представлявано от М П И и В П К М, сумата от 391.60
лв., представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №, ведно със законната лихва, считано от подаване
исковата молба – 23.09.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от
119.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 17.09.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над уважения размер до пълния предявен от
119.34 лв.
ОСЪЖДА ЗК „У“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Т А“
№, представлявано от Д С Т и Б Х П, да заплати на ЗК „А“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр.С, ул.“С К“ № 2, представлявано от М П И и В П К М, сумата от 449.99
лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗК „А“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“С К“ №
2, представлявано от М П И и В П К М, да заплати на ЗК „У“ АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.“Т А“ №, представлявано от Д С Т и Б Х П, сумата от 0.01
лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6