РЕШЕНИЕ
№ 18149
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110171071 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове правно основание чл.124 ал.1 ГПК,
във вр.чл.79, ал.1 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. А. Г., В. В. Г. и Д.
В. Г. против *******, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №
68134.4414.125 по КККР, одобрени със Заповед РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК,
с адрес: *******, с площ от 793 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята:
0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 68134.4414.296, 68134.4414.86, 68134.4414.152,
68134.4414.182, 68134.4414.277, 68134.4414.274 и 68134.4414.275, въз основа на
осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10
години.
В исковата молба ищците твърдят, че по силата на договор за прехвърляне право
на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на задължение за
изплащане на паричната равностойност на дружествен дял от 25.08.2011 г.,
обективиран в нотариален акт № 182, том II, рег.№ 10869, дело № 341/2011 г. по описа
на *******, нотариус с район на действие СРС, се легитимират като собственици на
поземлен имот с идентификатор № 68134.4441.275 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-
1
123/16.03.2011 г. на Началник на СГКК – София, с адрес: *******, ул. 729 № 20, с
площ от 1446 кв.м., стар идентификатор: 68134.4441.113; 68134.4441.114, номер по
предходен план: 113, 114, квартал: 1, парцел I част, при граници по кадастрална скица:
имоти №№ 68134.4441.85, 68134.4441.209, 68134.4441.125 и 68134.4441.274, който
поземлен имот е идентичен с част от урегулиран поземлен имот 1-113, 114 от кв.1 по
плана на *******, целия с площ по документ за собственост от 3700 кв.м., при
граници: улица, улица, УПИ II, улица, заедно с построената в мястото сграда с
идентификатор № 68134.4414.275.1, с предназначение: Сграда на транспорта, брой
етажи: 2, със застроена площ съгласно кадастрална скица от 193 кв.м., която сграда,
съгласно строителни документи представлява блок „В“ и блок „Г“ от „Автосервиз,
складове, магазини, кафе, офиси и други обслужващи помещения“, заедно със
съответното право на строеж върху мястото. Ищците поддържат още, че от 25.08.2011
г. владеят като собствен и поземлен имот с идентификатор № 68134.4414.125 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: *******, с площ
от 793 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начина на трайно
ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.4414.296, 68134.4414.86, 68134.4414.152, 68134.4414.182, 68134.4414.277,
68134.4414.274 и 68134.4414.275, тъй като двата имота – ПИ с идентификатор №
68134..4441.275 и ПИ с идентификатор № 68134.4441.125 винаги са били един общ
имот, с обща ограда и един вход. Поддържат още, че двата имота винаги са били
частна собственост. Ищците твърдят, че през 2022 г. решили да се снабдят с
нотариален акт чрез извършване на обстоятелствена проверка за частта от собствения
им недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор № 68134.4441.125 с площ от 793
кв.м., поради което депозирали молба-декларация за това в *******, район Люлин, от
устно им било отговорено, че имота бил общинска собственост, за което бил съставен
АЧОС, вписан в Служба по вписванията под № 187, том CCXXIV, рег.№ 89417, д. №
68658/28.11.2022 г. Ищците поддържа, че процесния недвижим имот никога не е имал
характер на общинска собственост, като от 1980 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда е обработван, владян и своен като имот частна собственост. Въз основа
на предходното, ищците обосновават правния си интерес от предявените против
ответника искове, като молят за тяхното уважаване. Претендират и присъждане на
сторените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната
община се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа
се, че към датата на подаване на исковата молба в съда имотът е частна общинска
собственост по силата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА в редакцията му към1991 г. –
имоти, които имат местно търговско значение. В условията на евентуалност се
поддържа, че имотът е станал общинска собственост на основание § 42 от ПЗР на ЗИД
2
на ЗОс /ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г./, съответно, че Общината е владеела и стопанисвала
имота на основание чл.13, ал.2 ЗОС от датата на влизане на тази разпоредба до датата
на подаване на писмения отговор. Оспорва се владението на ищците, като се
поддържа, че едва през 2022 г. ищецът се е заинтересувал от възможността да го
придобие по реда на обстоятелствената проверка. Сочи се, че с подадено
мотивационно писмо за предоставяне за временно ползване до Кмета на район Люлин,
ищецът е признал, че имотът е общинска собственост. Поддържа се още, че достъпът
до процесния имот винаги е бил свободен и се е ползвал за паркинг, а през него се
осъществява достъпа до съседни имоти с идентификатори 68134.4414.274 и
68134.4414.296. Изразява се становище, че дори да е имало владение от страна на
ищците, то е недобросъвестно, а и евентуално е започнало в период, в който е
действала законовата забрана за придобиване на частни общински имоти по давност.
По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за прехвърляне право
на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на задължение за
изплащане на паричната равностойност на дружествен дял № 182, том II, рег.№ 10869,
дело № 341 от 2011 г. по описа на *******, нотариус с район на действие СРС, от
който се установява, че ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с
идентификатор № 68134.4414.275 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
54/30.10.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: *******, ул.729 № 20, при
граници по кадастрална скица: имоти №№ 68134.4414.85, 68134.4414.209,
68134.4414.125 и 68134.4414.274, заедно с построената в мястото сграда.
От гореописаният нотариален акт се установява още, че тримата ищци са
придобили правото на собственост върху имота, вместо изплащане на паричната
равностойност на дружествения дял на починал на 25.10.2009 г. съдружник в
търговско дружество ******* - ******* Г. /наследодател на ищците в производството/.
Видно от нотариалния акт е, че владението е предадено в деня на изповядване на
сделката.
По делото е приложена актуална към датата на подаване на исковата молба в
съда скица на поземлен имот с идентификатор № 68134.4414.125, находящ се в
*******, ул.729, трайно предназначение на територията: земеделска, както и скица,
издадена в хода на производството.
По делото е приложен Акт за частна общинска собственост № 10284/18.10.2022
г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7; чл.59, ал.1 ЗОС, вр.чл.30, т.1 НОС за
процесния имот с идентификатор № 68134.4414.125, с площ от 793 кв.м.
3
По делото е приложен констативен протокол, съставен от служители на *******,
район Люлин /разпитани по делото в качеството им на свидетели/ във връзка със
състоянието на процесния недвижим имот при посещението му на горепосочената
дата.
По делото е приложена молба-декларация от 27.06.2022 г. от ищеца В. Г. до
Кмета на СО, район Люлин, с искане за издаване на скица и удостоверение за данъчна
оценка на процесния имот с идентификатор № 68134.4414.125 във връзка с
извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост върху
същия.
По делото е приложено и мотивационно писмо от 15.03.2023 г. ищеца В. Г. до
Кмета на СО, район Люлин, с което моли за разрешение да му бъде отдаден под наем
общински имот - процесния имот с идентификатор № 68134.4414.125, за изграждане
на временен паркинг.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
*******, Е. П. Б. и Р. Г. В.ев.
В показанията си св.А. разказва, че познава ищците от 2007-2008 г., като от
тогава знае и имота им в кв.******* на ул.729-та № 20. Знае, че след смъртта на
бащата на Владо през 2011 г. имотът бил разделен на две, като ищците ползват и друг
имот, който е около 800 кв.м. Свидетелят разказва, че двата имота са оградени с една
ограда. Процесният недвижим имот се ползва като паркинг.
В показанията си св.******* разказва, че живее срещу имота на ищците в
кв.*******, който ползват като сервиз за автомобили. Знае, че през 2011 г. сервиза бил
разделен на две части. В частта на ищците има сграда с имот и „прилежащо отзад“.
Мястото винаги е било заградено.
В показанията си св.Б. – сбужител на ******* разкава, че се занимава с
проучване на общинска собственост, актуване на общинските ПИ и реституция. Знае
за процесния казус, тъй като е извършвала проверка. Сочи, че процесния недвижим
имот е част от УПИ II – отреден за склад. Имотът е ограден от оградите на съседните
имоти, има достъп от към улица, която е без номер, тъй като не е изпълнена по
регулация. Влиза се от северо-източната страна, от където няма ограда. Свидетелка
разказва още, че общината не стопанисва имота, като това били земеделски земи на
ТКЗС.
В показанията си св.В. /също служител на СО/ разказва, че във връзка със
заповед за извършване на проверка е посетила имота, който е неограден. Знае, че е
частна общинска собственост, но не знае как е стопанисван от общината. При
посещението в имота имало паркирани автомобили, някои от тях изоставени.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в която вещото лице, след направени справки в СГКК, АГКК, оглед на имота и
запознаване с материалите по делото, е изработило комбинирани скици и е отговорило
4
на поставените му от страните въпроси. Вещото лице е посочило, че от приложена по
делото извадка от КП от 1973 г. се установява, че процесния имот попада в
югоизточната част на ПИ с пл.№ 84, като не е обособен като отделен имот. До
одобрението на КККР, планът е допълван и е нанесен ПИ без пл.№, североизточно от
ПИ с пл.№№ 85 и 86. В КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54 от 30.08.2010 г. на
ИД на АГКК, имотът е нанесен с идентификатор № 68134.4414.125 с площ от 793
кв.м., като земеделска територия, за „друг вид застрояване“. Вещото лице е
категорично, че процесния недвижим имот с идентификатор № 68134.4414.125 е
идентичен с имота, предмет на приложения по делото АЧОС. Вещото лице е посочило,
че имотът се обслужва от съществуваща на терена улица от север и от изток. Вещото
лице е посочило, че ограда между имота на ищците с идентификатор №
68134.4414.275 и процесния имот с идентификатор № 68134.4414.125 се вижда ясно за
първи път на снимка от аерофото заснемане от м.03.2008 г. Сочи, че има и по-ранни
снимки, но те не са достатъчно ясно. При извършените проверки вещото лице е
посочило, че за имота не е проведена отчуждителна процедура, бил е със статут на
частна земеделска земя, включена в ТКЗС при образуването му и след това изключена
от него. Изслушано в съдебно заседание вещото лице разказва, че при огледа на имота
е установило, че между него и имота на ищците има ограда, но има и врата за достъп
на хора и автомобили.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на установителните искове, тъй като ищците претендират, че са
собственици на процесния недвижим имот на оригинерно основание -
давностно владение продължило повече от 10 години, което право се оспорва
от ответника. Налице е процесуална предпоставка за допустимост на положителния
установителен иск, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен
интерес от установяването.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно ал.2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е
упражнявал в период не по-малък от 10 години фактическа власт върху този имот
/corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на
пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
5
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата
власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от
друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице,
както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.
По така предявените искове в тежест на ищците е да докажат елементите от
фактическия състав на твърдяния придобивен способ – изтекла в тяхна полза
придобивна давност, в т.ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано владение върху
процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на процесния период
– повече от 10 години.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на противопоставимо на ищците право на собственост върху
процесния недвижим имот на годно правно основание, т.е., че процесният имот е
актуван законосъобразно.
Предвид наведените доводи от ищците за изтекла придобивна давност за период
(от 2011 г. до датата на исковата молба – 2023 г.), попадащ в обхвата на действието на
мораториума и заявената позиция на ответника, че процесния имот е частна общинска
собственост, първо следва да се отговори на въпроса дали е текла придобивна давност,
с оглед твърдението, че имотът е частна общинска собственост.
В решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., ІІ г. о. на ВКС е
прието, че актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността
на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като
общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за
общинска собственост. Налице е препращане към приетото с ТР № 11 от 21.03.2013
год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр.
д. № 647/12 год. ІV г.о. Съставът на съда в цитираното решение приема, че горните
съображения са приложими само в случаите, когато в акта за общинска собственост е
посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което
собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е
посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая ответната община не
може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения по делото Акт
за общинска собственост № 10284 от 18.10.2022 г. Това е така, тъй като видно от
същия е, че ответникът е актувал имота като общински на основание чл.2, ал.1, т.7
6
ЗОС, която разпоредба гласи, че общинска собственост са „имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен
в закон“. Посочването на това общо нормативно основание в акта за общинска
собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо
основание, по силата на което имотът е бил придобит от общината, за да може да стане
общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са
доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира
******* като собственик на процесния имот /в този смисъл са решение № 271 от
30.10.2012 г. по гр.д.№ 477/12 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 15/19.02.2016 г. по гр.д.№
4705/2015, II г.о. на ВКС/. Вярно е, че по силата на чл.5 ЗОС актът за общинска
собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има
правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на
което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013
г. по т.д. №11 /2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие,
по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното. Съставянето на акт за общинска собственост само по себе си не
представлява основание за придобиване право на собственост от общината, ако не
съществува конкретно придобивно основание. Актовете за държавна и общинска
собственост имат констативно, а не конститутивно действие, като в случай че
отразената в тях принадлежност на правото на собственост се оспорва, както е в
случая, в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно
основание, въз основа на което е придобита собствеността /в този смисъл са решение
№ 321/14.10.2011 г. по гр. дело № 1167/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение №
310/03.01.2012 г. по гр. дело № 456/2011 г. на II г.о. на ВКС и др./. Само по
изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат
притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е
достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната
разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за
придобиване на правото на собственост от общината или държавата /решение № 134
от 22.05.2013 г. по гр. д. № 51/13 г. на ІІ г.о. на ВКС/. Подобна хипотеза обаче в
настоящия случай не е налице.
В заключение, простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на
обща законова разпоредба, по силата на която опредЕ. категория държавни имоти
стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и
главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общинска
7
собственост. Изложените в писмения отговор доводи относно правните основания, на
които ответната община е придобила собствеността върху имота /§7, т.6 ПЗР на
ЗМСМА, в условията на евентуалност §42 ПЗР на ЗИД на ЗОС/, не съответстват на
посочената в АЧОС правна норма, поради което и съдът не намира за необходимо да
ги обсъжда. Още повече, че сочените правни норми също не са в състояние да
удостоверят наличието на конкретно фактическо основание, на което ответната
община да е станала собственик на имота. Неоснователни съдът намира и изложените
в писмения отговор и поддържани в хода на производството доводи, че ищците са
знаели, че имотът е общинска собственост, тъй като един от тях е подал заявление за
ползването му под наем. В тази насока следва да се отбележи, че мотивационното
писмо е подадено след издаване на АЧОС от страна на ответната община, поради което
не предполага знание относно собствеността на имота през периода, през който
ищците твърдят, че са го владели явно и несмущавано, с намерение за своене /от 2011
г. до подаване на исковата молба/.
Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни изложените в
писмения отговор доводи относно наличието на пречки за придобиване по давност на
имота от страна на ищците. При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съд приема, че в хода на съдебното дирене ищците
доказаха 10-годишно постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно
владение на недвижим имот с идентификатор 68134.4414.125 съгласно действащата
КККР на гр.София. С установяване на владение върху поземлен имот с идентификатор
№ 68134.4414.275 по силата на договора, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на
задължение за изплащане на паричната равностойност на дружествен дял № 182, том
II, рег.№ 10869, дело № 341 от 2011 г. по описа на *******, нотариус с район на
действие СРС, ищците са установили владение и върху процесния недвижим имот с
идентификатор 68134.4414.125.
Предходното се установява от показанията на разпитаните по почин на ищците
свидетели, които познават ищците и знаят и двата имота. Видно от показанията на
св.А. е, че той винаги е смятал двата имота за един. Разбрал е, че са два отделни едва в
хода на настоящото производство. Свидетелят сочи, че процесния имот винаги се е
ползвал като паркинг към автосервиза на ищците.
В показанията си св.******* разказва, че живее срещу имота на ищците. Знае,
че имотът на В. винаги е бил автосервиз, мястото винаги е било заградено и като
малки са играли там. Според него процесното място винаги е било собственост на
ищците и не знае някой да е оспорвал това им право. Съдът кредитира показанията и
на двамата свидетели, тъй като са еднопосочни и непротиворечиви, а и се подкрепят
от останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
В подкрепа на показания на горепосочените двама свидетели съдът приема и
8
показанията на св.Б. /служител на ответната община/, която при разпита й заявява, че
„общината за съжаление не стопанисва този имот“. При огледа на имота
свидетелката не е видяла ограда между него и собствения на ищците имот, като
разказва, че входа за гаражните клетки в имота на последните е от към процесния
недвижим имот. Предходното обуславя извод, че АЧОС е издаден без наличие на годно
правно основание за това, едва след подаване на молба от ищците за извършване на
обстоятелствена проверка за снабдяване с документ за собственост върху процесния
имот.
По отношение на приложените към писмения отговор извадки от регулационни
планове, следва да се отбележи, че същите са неотносими към процесния исков
период. При изготвяне на заключението вещото лице заявява, че е изследвало
границите на имота, а не регулационните изменения, за които по делото няма данни да
са приложени. При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът приема, че
заключението следва да бъде кредитирано и дава вяра на същото, тъй като вещото
лице изготвя заключението на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения.
С оглед предходното, при липсата на конкретно придобивно основание за
актуване на имота от ******* през 2022 г., настоящият съд приема, че същият не е
станал общинска собственост, а от там следва и липсата на легитимация на общината
като негов собственик.
При анализ на събраните по делото свидетелски показания, които както бе
посочено и по-горе са последователни и логични, не противоречат на останалите
събрани писмени доказателства и доказателствени средства, поради което следва да
бъдат кредитирани, по делото се установява непрекъснато владение на имота от страна
на ищците, считано от 25.08.2011 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, т.е.
за период повече от необходимия срок по чл.79, ал.1 ЗС, поради което е налице
осъществяване на фактическия състав на придобивната давност и имотът е придобит
на оригинерно основание от страна на тримата ищци.
На последно място следва да се има предвид, че принадлежността на правото на
собственост не е обусловено от наличието на документ. Както е прието в правната
доктрина, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок. Както е прието в т.2 на ТР № 4 от
17.12.2012 год. по т. д. № 4/12 год. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство
за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
9
изтичане на законовия срок.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени като
основателни и доказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищците. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
данните по делото е, че ищците претендират разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че
дължимата по производството държавна такса е в размер на 181,38 лева, но ищците са
внесли 182,00 лева. В тежест на ответната страна следва да бъде присъден реалния
размер, но е и надвнесената сума. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е
така, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / действащ към датата на приключване на
устните състезания/, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
2032,44 лева, т.е. с 467,56 лева повече. С оглед фактическата и правна сложност на
предявените обективно и субективно съединени искове за собственост, съдът приема,
че размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Ето защо,
ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от общо
2981,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС по отношение на *******, БУЛСТАТ *******, с
адрес: *******, че А. А. Г., ЕГН **********, В. В. Г., ЕГН ********** и Д. В. Г., ЕГН
********** са собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.4414.125 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18.54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: *******, с площ от 793 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4414.296, 68134.4414.86,
68134.4414.152, 68134.4414.182, 68134.4414.277, 68134.4414.274 и 68134.4414.275, въз
основа на продължило повече от 10 години давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *******, БУЛСТАТ *******, с адрес:
******* да заплати на А. А. Г., ЕГН **********, В. В. Г., ЕГН ********** и Д. В. Г.,
ЕГН ********** сумата от общо 2981,38 лева, представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд.
10
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11