№ 312
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000209 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото е изходяща от В. Д. Р., ЕГН ********** въззивна
жалба против постановеното по т. дело № 51/2021 г. по описа на Х. окръжен
съд решение в частта, с която предявеният от В. Д. Р., ЕГН **********
против ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** иск за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от ищеца като пътник, породени в
резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 13.09. 2020 г.
около 01, 05 ч. в гр. Д. на ***, при управление на лек автомобил „Б.“, модел
„****“, рег. № * ****** от водача Д.К.Н. е отхвърлен за разликата между
претендранит 35 000 лв. и присъдените с първонистанционното решение 15
250 лв.
Решението се обжалва и в частта осъждаща В. Д. Р., ЕГН **********
да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 141, 57 лв.
разноски по делото.
В жалбата се излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго уважаващо иска.
1
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 16.03.2021 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от В. Д. Р.,
ЕГН ********** искова молба против „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 13.09.2020 г. около
01, 05 ч. в гр. Д. на ***, Д.К.Н. управлявал лек автомобил „Б.“, рег. № *
****** с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. По тази
причина той изгубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал
платното за движение от дясната му страна и самокатастрофирал в крайпътно
дърво. В резултат на настъпилото ПТП пострадал ищецът, който се возил на
предна дясна седалка в автомобила. От сблъсъка получил тежки травматични
увреждания. За същия бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № ****-***** от 14.09.2020 г. На Д.Н. бил съставен
АУАН № ****** за това, че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДП и било
издадено Наказателно постановление № 20-****-****** от 28.10.2020 г., с
което му била наложена глоба от 200 лв. То влязло в сила на 10. 11. 2020 г.
След произшествието, ищецът бил прегледан от екип на ЦСМП, гр. Х.
и бил транспортиран в „МБАЛ - Х.“ АД. При приемането в медицинското
заведение той имал оплаквания от силни болки в областта на левия крак и
разкъсно -контузна рана в областта на дясната ушна мида. Били извършени
прегледи и изследвания с цел диагностициране на състоянието му. С оглед
травматичната симптоматика бил насочен за извършване на допълнителни
образни изследвания и прегледи в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П.. Там преминал
през необходимите прегледи и образни изследвания, при които било
установено, че имал травматични увреждания-фрактура на латералния
израстък на талуса в ляво /счупване на левия глезен/, разкъсно - контузна рана
на главата, разкъсно - контузна рана на дясна ушна мида, повърхностна
травма на гръдния кош, повърхностна травма на корема.
Фрактурата в областта на левия глезен довела до трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник на ищеца за период по-дълъг от 30 дни.
Била направена гипсова имобилизация за 30 дни с указания за ненатоварване
на левия крак. Разкъсно-контузните рани наложили хирургична обработка,
като на дясната ушна мида били направени шевове и поставена стерилна
2
превръзка.
С оглед на изложеното в ИМ се споменава, че стресът от
произшествието и получените телесни увреждания били понесени
изключително трудно и болезнено от ищеца. Фрактурата на левия глезен
възпрепятствала свободното движение на левия долен крайник за дълъг
период от време и довела до сериозни затруднения в ежедневието му. С оглед
обездвижването на увредения крайник ищецът имал постоянна нужда от
помощта на близките си за удовлетворяване на ежедневни хигиенни и битови
потребности. Поради невъзможността му да се движи свободно, социалният
му контакт с други хора бил силно ограничен през дълъг период от време.
това довело до изолация и отчуждаване от околните. Те от своя страна били
приемани от ищеца изключително негативно с оглед възрастта му, обичайния
за него интензитет на комуникация и начинът му на живот. След
катастрофата той започнал да изпитва страх от пътуването в моторни
превозни средства. Нарушил се сънят му, което пък било причина да се
чувства отпаднал. Сънувал кошмари свързани с произшествия, което му
създавало допълнителни притеснения.
Наред с това ищецът твърди, че дори и сега изпитвал болки при
натоварване на увредения долен ляв крайник, при проявата на резки
климатични промени. Обемът му на движения в областта на травмата останал
ограничен.
Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на Д.К.Н. за причинените на
ищеца вреди.
В тази връзка се сочи, че към момента на произшествието, виновният
водач имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество и са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на същото с оглед разпоредбите на чл. 432, ал.1 от
КЗ.
По тази причина на 16.10.2020 г. ищецът предявил претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователно
дружество „Б.И.“ АД. То образувало преписка № **********. По нея била
разменена писмена кореспонденция. Във връзка със същата били представени
всички поискани от ответника документи. Независимо от това от негова
3
страна не било извършено в срок произнасяне по претенцията за определяне и
изплащане на обезщетение.
На тази база е отправено искане за осъждането на ответното
застрахователно дружество да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от
16.01.2021 г. /датата на изтичане на срока за произнасяне по поисканото
обезщетение.
В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно
застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но се оспорва наличието на предпоставките за възникване
отговорността на застрахованото лице.
В тази връзка се оспорва, че водачът е действал противоправно и
виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП.
Изразено е съмнение, че описаният в ИМ механизъм на произшествието е
верен. Посочено е, че представените по делото доказателства/ констативния
протокол/ нямали установителен характер и доказателствена сила по
отношение начина на настъпване на ПТП.
Изразено е и становище, че ако се приеме, че са налице предпоставки за
ангажиране гражданската отговорност на застрахования водач то самата
претенция е завишена по размер и не отговаря на икономическата обстановка
в страната и характера на уврежданията.
Правят се възражения и за съпричиняване поради пътуване без
предпазен колан, като се изразява становище, че реалният размер на
дължимото обезщетение е около 20 000 лв.
В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела отношение по
направените от другата защитни възражения и е изложила правни доводи за
тяхната неоснователност.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В мотивите на същото след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране
отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са
налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да
репарира причинените на ищеца неимуществени вреди с оглед разпоредбите
4
на чл. 432 от КЗ.
На база приетата медицинска експертиза са определени причинените на
ищеца травми - счупване на външния/страничен/израстък в петната част на
левия крак, разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно
контузна рана на главата. Тя и събраните гласни доказателства са послужили
и за преценка на изживяванията му, изпитаните болки и страдания и
продължителността на периода на възстановяване. На тази база е прието, че
счупването следва да бъде обезщетено със сумата от 15 000 лв., а травмите на
ухото и главата с общо 500 лв.
По отношение на съпричиняването изразяващо се в пътуване без
обезопасителен колан е споменато, че счупването на крака би настъпило и с
поставен такъв. Не в този смисъл са изводите за разкъсните рани като е
изразено нение, че същите са обусловени от липсата на колан. По отношение
на тях размера на съпричиняване е определен на 50 %.
Така общо дължимото обезщетение е определено на 15 250 лв., като
върху тях е присъдена и законна лихва от момента на изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя - 14.01.2021 г.
В останала част до пълния предявен размер, т.е. за разликата между
търсените 35 000 лв. и присъдените 15 250 лв. исковата претенция е била
отхвърлена.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е останал ищецът и
е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
С нея се излагат доводи, че размерът на дължимото обезщетение е
занижен и не е съобразен с принципите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорен е и
извода за наличие на съпричиняване. В подкрепа на това е споменато, че ХОС
не се е съобразил със събраните по делото доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
5
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
6
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
първоначално той е предявил претенцията си за обезщетение пред ответното
дружество на 16. 10.2020 г. Последното е образувало щета № **********, по
която след разменена кореспонденция и допълнително представени
доказателства няма никакво произнасяне.
Липсата на произнасяне в споменатия по- горе срок сочи, че в
патримониума на ищеца е възникнало правото да претендира по съдебен ред
изплащане на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
иска на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
7
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе решението на ХОС в частта осъждаща
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение от 15 250 лв. не е
обжалвано и е влезнало в сила. Това води до извод, че е налице СПН относно
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество за претърпените от пострадалото лице
неимуществени вреди и те не могат да бъдат преразглеждани.
Пренесеният пред ПАС спор е за размера на дължимото обезщетение и
за това е или не е налице съпричиняване.
Относно размерът следва да се има предвид, че за обезщетението за
неимуществени вреди в чл. 52 от ЗЗД е казано, че то се определя от съда по
справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че същият
зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва
да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал
8
установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
и върху физическото състояние на пострадалия следва да се има предвид и
периода, за който то е било влошено.
В случая по делото е изслушана и приета съдебно медицинска
експертиза. От заключението изготвено на база представената медицинска
документация се установява, че получените травми от инцидента са:
счупване на външния/страничен/израстък в петната част на левия крак,
разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и
разкъсно контузна рана на главата.
Експертът изключва наличието на контузия на гръден кош и на корем,
за които се говори в ИМ и се претендира също обезщетение.
Според експерта на счупеното место е поставена гипсова превръзка за
срок от 30 дни, като по време на същата, а и след свалянето й за период от
около общо 3-4 месеца ищецът е бил затруднен в предвижването.
Самото счупване е свързано със силна болка, която от медицинска
гледна точка би следвало да намалява при обездвижването с гипса. За болка
експертът говори и в периода на раздвижването, като местото на счупването
предполага тя да се появява по- дълго време особено при претоварване.
Наличието на такава е установена и при прегледа направен във връзка с
изготвяне на заключението.
По отношение на разкъсните рани на главата и ухото е споменато, че
обработката им е изисквала хирургична интервенция и шевове, като
възстановяването от същите е за 20 дни. Установено е и наличието на леко
забележим белег на ухото, който обаче не променя формата на ушната мида и
няма загрозяващ ефект.
Информация за болки, неудобства, нужда от чужда помощ се съдържат
и в показанията на разпитания свидетел. Той при това е имал преки и
непосредствени впечатления от възстановителния процес на ищеца при
условие, че е лицето полагало грижи за него. Тя споменава и за промяна в
психиката и характера на пострадалото лице след инцидента породени от
уплах, невъзможност за нормално и обичайно придвижване за около 3-4
9
месеца и т.н.
По повод на така описаните увреждания от страна на ответника е
направено възражение за съпричиняване поради пътуване без предпазен
колона. В тази връзка следва да се посочи, че според вещото лице лекар
счупването на крака е станало чрез упражняване при сблъсъка на силен
натиск върху ходилото на крака, което е било поставен под таблото на
автомобила. Това логично изключва извода, че такава травма не би се
получила без предпазен колан по простата причина, че той не ограничава
движенията на долните крайници , които е логично при пътуване в
автомобила да са поставени под таблото на автомобила.
Разкъсните рани на дясното ухо и дясната част от главата според
експерта са получени при удари в части от купето намиращи се в дясно от
пострадалия. Общоизвестен факт е, че такива части при движение на
предната дясна седалка са дясната врата със стъклото и металната колона
между двете врати.
По отношение на тези травми експертът изрично заявява, че не може да
направи категоричен извод, че получаването им не би било факт при поставен
предпазен колан. Това изключва извода, че поставения колан би предотвратил
същите, т.е. прави неоснователно възражението за съпричинаване дори и да
се приеме, че ищецът е бил без колан. Тук ПАС намира за нужно да посочи и
общоизвестния факт, че коланът е предназначен да ограничава движенията на
тялото напред, а не страничните такива.
На база изложеното, въззивният съд изхождайки от харктера на
травмите и периода на възстановяване от същите намира, че общия размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да е 22 000 лв.
Върху тази сума се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея е предвидено,
че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност и
считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна
10
претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент. В
случая това е датата на предявяване на застр. претенция и от нея се дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът претендира такава от по-
късен момент и същата следва да се присъди от датата посочена с исковата
молба.
Изложеното до тук налага решението на ХОС в отхвърлителната част да
се отмени за сумата от 6 750 лв. равняващи се на разликата между дължимото
обезщетение от 22 000 лв. и присъденото от ХОС такова от 15 250 лв. и
съответно да се постанови друго уважаващо иска и за този размер.
Решението в останалата му отхвърлителна част следва да бъде
потвърдено.
Горното налага ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С. да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Х. окръжен съд
още 270 лв. ДТ за първоинстанционното производство, както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд 135 лв.
ДТ във връзка с въззивното обжалване.
Това дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокатско
дружество „В. и Б.“, ЕИК **********, гр. С., **** още 202, 50 лв. адв.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ХОС, както и
383, 64 лв. дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адв. възнаграждение по
съразмерност за производството пред ПАС.
Също така с оглед изложеното по- горе дължимите разноски по
съразмерност на ответното дружество за производството пред ХОС са 936 лв.,
т.е. за тази сума решението следва да се потвърди, а за присъдените в повече
такива от 483, 57 лв. то ще се отмени.
На дружеството се дължат и разноски по съразмерност за
производството пред ПАС в размер на 947, 85 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 51/2021 г. по описа на
Х. окръжен съд решение в частта, с която предявения от В. Д. Р., ЕГН
********** против ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца като пътник,
породени в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 13.09.
2020 г. около 01, 05 ч. в гр. Д. на ***, при управление на лек автомобил „Б.“,
модел „****“, рег. № * ****** от водача Д.К.Н. е отхвърлен за разликата
между претендраните 35 000 лв. и дължимите според ПАС 22 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 51/2021 г. по описа на Х.
окръжен съд решение в частта, с която предявения от В. Д. Р., ЕГН
********** против ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца като пътник,
породени в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 13.09.
2020 г. около 01, 05 ч. в гр. Д. на ***, при управление на лек автомобил „Б.“,
модел „****“, рег. № * ****** от водача Д.К.Н. е отхвърлен за разликата
между дължимите според ПАС обезщетение от 22 000 лв. и присъдените с
първоинстанционното решение 15 250 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на В. Д. Р.,
ЕГН ********** сумата от 6 750 лв. ведно със законната лихва от 14.01.2021
г. до окончателното й плащане, която сума представлява обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ищеца като пътник, породени в
резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 13.09. 2020 г.
около 01, 05 ч. в гр. Д. на ***, при управление на лек автомобил „Б.“, модел
„****“, рег. № * ****** от водача Д.К.Н. и се равнява на разликата между
дължимите според ПАС 22 000 лв. и присъдените с решението на ХОС
15 250 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 51/2021 г. по описа на Х.
окръжен съд решение в частта, с която В. Д. Р., ЕГН ********** е осъден да
заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 483, 57 лв. разноски
за производството пред ХОС равняващи се на разликата между присъдените
такива от 1419, 57 лв. и дължимите от 936 лв. , като за сумата от 936 лв.
същото се ПОТВЪРЖДАВА.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в полза на
12
бюджета на съдебната власт по сметка на Х. окръжен съд още 270 лв. ДТ за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен 135 лв. ДТ
за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на
адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК **********, гр. С., **** още 202, 50 лв.
адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ХОС, както
и 383, 64 лв. дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адв. възнаграждение по
съразмерност за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА В. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК
*********, **** сумата от 947, 85 лв. разноски по съразмерност за
въззивното прозиводство.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13