ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 31.03.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Камелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 156 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Ч.Г.А., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
С. М. –
инспектор "режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви,
неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и
правилата в общество. Заявява също, че лицето не е придобило формално право за
УПО.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
В съдебно
заседание А. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени
доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по
следните съображения:
С Присъда №
287/27.02.2008 г., постановена по НОХД № 502/07 г. по описа на ВрОС, влязла в
законна сила на 22.01.2009 год., А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12,
пр. 1, вр.чл. 115, вр.чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, за
което му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 20
години.
Осъденият е
постъпил в затвора Враца на 04.12.2007 год., като до момента са изминали общо 13
години 3 месеца и 27 дни. А. е бил в прекъсване на наказанието общо 1 година 3
месеца и 6 дни или фактически
изтърпяното от него наказание е в размер на 12 години и 21 дни. От работа
му се зачитат 2 години 7 месеца и 13 дни или общо изтърпяното до момента
наказание е в размер на 14 години 8 месеца и 4 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 5 години 3 месеца и 26 дни.
От горното е
видно, че осъденият не е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Съгласно ППВС
№ 7/75 год., изм. с ППВС№ 7/87 год. при изчисляване размера на фактически
изтърпяното наказание лишаване от свобода, под „наложено“ наказание по смисъла на чл. 70 от НК следва да се
разбира наказанието, определено с присъдата, независимо дали след това срокът
му е намален чрез частично помилване или чрез зачитане на положен обществено
полезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 от НК. За „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на
пребиваване на осъдения в местата за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен
отпуск. В този срок обаче не се включва времето,
през което лицето е било в прекъсване на наказанието.
Употребеният
израз в чл.70 НК - "да е изтърпял фактически" показва, че
законодателят е направил разграничение между фактическото и юридическото, т.е.
по силата на закона изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдения.
Последното, както беше посочено по-горе е уредено в чл. 41, ал. 3 НК ,
според който положеният общественополезен труд при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода се зачита за намаляване срока на наказанието, като два
работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода.
В този смисъл
осъденият фактически е изтърпял по-
малко от 2/3 от наложеното му наказание, тъй като 2/3 от 20 години се равняват
на 13 година и 4 месеца, а от приложената
справка е видно, че А. е изтърпял
фактически 12 години и 21 дни, /разликата между 13 години 3 месеца и 27 дни
и 1 година 3 месеца и 6 дни, през което време осъденият е бил в прекъсване на
наказанието/, поради което съдът приема,
че не е налице предпоставката по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК за УПО.
Само на това
основание и поради липса на тази законова предпоставка, молбата на А. следва да бъде оставена без
уважение, тъй като същият не е придобил право на УПО.
При това
положение не следва да се обсъжда втората предпоставка за УПО - поведението на
осъдения и дали същият е дал доказателства съгласно чл. 439а НПК за поправянето
си, тъй като е достатъчно липсата само на една от двете, за да бъде постановен
отказ.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ч.Г.А., роден на *** ***, понастоящем в Затвора
гр. Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване
от свобода" за срок от 20 години, определено му с Присъда № 287/27.02.2008
г., постановена по НОХД № 502/07 г. по описа на ВрОС, влязла в законна сила на
22.01.2009 год.
ОПРЕДЕЛЯ
6-месечен срок, в който лишеният от свобода не може да подава нова молба за
УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Преписи от
определението след влизане в сила да се изпратят на Затвора гр. Враца и на
осъденото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: