ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2019 г. гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав,
на двадесети ноември 2019 г., в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2257 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.
С решение №1988/25.10.2019 г. по делото е оставена без уважение жалбата на „Е.“ ЕООД с ЕИК ххххххххх, представлявано от Е.П.Р. против Заповед № 18-5496/29.05.2019г. на Началника на СГКК-В..
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК, процесуалният представител на заинтересованата страна Е.М.К. депозира молба за изменение на решението в частта относно разноските, като бъде присъдено в полза на доверителката му адвокатски хонорар определен на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпило становище по молбата от жалбоподателя, в която същия възразява срещу присъждане на адвокатски хонорар, като твърди, че по делото липсва списък на разноските, както и доказателства за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Твърди и, че същия е прекомерно завишен и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Искането за изменение на произнасянето в частта му за разноските е депозирано своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02 октомври 2019 г. между Е.К. и адв. К. с предмет – процесуално представителство, защита и съдействие по адм.д. №2257/2019 г., е договорено възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист.
Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
По делото, обаче, не се съдържат никакви доказателства, че К. отговаря на някое от посочените в чл.38, ал.1 от ЗА условия. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнено изискването, предвидено в чл. 38, ал. 1 от ЗА, доколкото процесуалният представител на К. - адв. К. не е ангажирал надлежни доказателства, че неговата доверителка е лице, което има право на издръжка; е материално затруднено лице или, че е роднина или близка на адв. К., нито юрист.
В този смисъл е и Определение № 10252 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II о.
Предвид изложеното и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСАТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. за изменение на решение 1988/25.10.2019 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд-София.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: