№ 808
**, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Г. Жекова Търговско дело №
20223100900031 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:17 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Я. Й. Ч. е редовно призован, представлява се от адвокат Б.
Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди и адвокат М. Р. , редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ „ОМЕГА-НН“ ЕООД е редовно призован, не се
явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Д.
В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С. е редовно уведомен, явява се лично.
АДВ. Б. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните
липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като
разясни предимствата на процедурата.
АДВ. Б. Р.: На практика не е възможно доброволно уреждане на спора,
обсъждано е, но не се стигна до конкретни параметри.
АДВ. В.: Потвърждавам, че са правени опити преди завеждането на
иска за постигане на споразумение.
АДВ. М. Р.: Повече от 5 години сме правили опити за постигане на
1
извънсъдебно решаване на спора. Не считаме, че на шестата ще
финализираме успешно, още повече при липса на каквото и да е
конструктивно предложение от другата страна.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните и невъзможността между тях
да бъде постигнато споразумение, пристъпва към разглеждането му по реда
на чл.375 ГПК. Дава възможност на страните да изложат становищата си във
връзка с изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.
АДВ. Б. Р.: Поддържаме исковата молба изцяло. Депозирали сме и
молба за изменение на иска за възнаградителната лихва за периода
01.03.2013г.-15.12.2021г. Моля да допуснете изменението на претенцията.
Запознати сме с изготвения проект на доклад и нямаме възражения.
Ако ответната страна не оспорва сключването на договора за заем
05.02.2013г., получаването на главницата, сключването на анексите, моля това
обстоятелство да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
СЪДЪТ указва на страните, че с проекта за доклад е приел за
безспорно установено, че договорът за заем е сключен между страните и че по
него са подписани представените допълнителни споразумения, които са
удължили срока за изпълнение на задължението.
АДВ. Б. Р.: Единственото допълнение е получаването на главницата по
банков път на дата 05.02.2013г.
АДВ. В.: Не мога да потвърдя това, тъй като не съм получила такова
изрично уведомяване от моя доверител, по отношение на обстоятелството
кога и дали е платена лихвата. Спорът е за лихвите само. Нали?
АДВ. Б. Р.: Да, в това производство.
АДВ. В.: Запозната съм с молбата за изменение на иска. Поддържам
отговора на исковата молба, поддържаме допълнителния отговор на
допълнителната искова молба, поддържаме всички направени с тях
възражения. Същите възражения навеждаме и по отношение на увеличената
част на исковата претенция. Като моля само колегата да уточни- става въпрос
за увеличение за разликата между 96 666,67 и 98650,54, нали така?
АДВ. Б. Р.: От 96666,67 лева до сумата от 98650,57лева.
АДВ. В.: Нямаме възражения по проекта на доклад. Да се приеме за
окончателен.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения
проекто-доклад, както и липсата на други основания за неговото коригиране
или изменение
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с
Определение № 1220/08.08.2022 година в следния смисъл:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно осн.
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Я. Й. Ч., ЕГН
**********, **, действащ чрез процесуален представител адв. Б. Р., за
осъждане на ответника „ОМЕГА-НН“ ЕООД, ЕИК *********, **, да заплати
на ищеца, както следва:
- сумата от 96 666.67 лева, представляваща възнаградителна лихва в
размер на 12% годишно, изчислена върху главница от 100 000 лева по
Договор за заем от 05.02.2013г. за периода 01.03.2013г. до 15.12.2021г.,
- в евентуалност сумата от 75 166.67 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница
от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г.
до 31.12.2019г. и сумата от 19 946.04 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2020г. до 15.12.2021г.,
- в евентуалност сумата от 38 166.67 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница
от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г.
д о 31.12.2016г. и сумата от 50 337.36 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017г. до 15.12.2021г.
Ищецът твърди, че на 05.02.2013г. сключил договор за заем, с
нотариална заверка на подписите, с ответното дружество „ОМЕГА-НН“
ЕООД, по силата на който предоставил на последното в заем сумата от 100
000 лева при 12% годишна лихва и срок за връщане на заетата сума
31.07.2013г. С Допълнителни споразумения (анекси), с нотариална заверка на
подписите, страните изменили срока за връщане на заетата сума на
31.12.2019г. (Анекс № 4/18.11.2019г.). За обезпечаване на вземанията по
договора ответното дружество е учредило в полза на ищеца договорна
ипотека върху право на строеж за недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 145, том I, рег. № 2395, дело № 140/2013г. Сочи се, че от
заемополучателя са извършени частични плащания на 04.04.2014г.,
11.04.2014г. и 22.05.2014г. в общ размер от 6 833.33 лева, с които е погасена
част от дължимата за 2013г. лихва, като задължението по договора за заем не
е заплатено. Посочва също, че на 17.12.2021г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 100
000 лева – дължима и незаплатена главница по договор за заем и сумата от 96
666.67 лева – дължима годишна лихва върху предоставената в заем сума за
периода от 01.03.2013г. до 15.12.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното му
изплащане, като заповедният съд отхвърлил заявлението за дължимата
годишна лихва върху предоставената в заем сума за периода 01.03.2013г. до
15.12.2021г. Разпореждането на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила
3
на 27.12.2021г. Уточнява, че за периода от 01.03.2013г. до датата на
депозиране на заявлението дължимата възнаградителна лихва възлиза на 104
500 лева, от която следва да се приспадне извършеното през 2014г. плащане.
В евентуалност навежда доводи, че до 31.12.2019г. заетата сума, ведно
с дължимата лихва, не е върната, като с изтичане на така удължения с Анекс
№ 4/18.11.2019г. срок договорът е прекратен поради което и считано от
01.01.2020г. ответникът дължи законна лихва върху предоставената в заем
сума. Сочи, че с процесния анекс ответникът е признал дължимостта на
договорната лихва за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2019г. Счита, че до
датата на прекратяване на договора – 31.12.2019г. се дължи възнаградителна
лихва в размер на 12% върху главницата, т.е за периода от 01.03.2013г. до
31.12.2019г., а за периода след това – от 01.01.2020г. до 15.12.2021г., се
дължи законна лихва върху предоставената в заем сума.
По втората евентуална претенция посочва, че с Анекс № 2/31.12.2013г.
страните са изменили срока за връщане на заетата сума от 31.12.2013г. на
31.12.2016г., като с изтичане на този срок договорът за заем е прекратен и
считано от 01.01.2017г. ответникът дължи законна лихва върху заетата сума.
Впоследствие с Анекс № 3/11.07.2018г. и Анекс № 4/18.11.2019г., страните са
продължили срока до 31.12.2018г. и 31.12.2019г., като ответникът е признал
формираното задължение за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2016г. Счита, че
законна лихва върху предоставената в заем сума се дължи от 31.12.2016г. до
15.12.2021г., като до 31.12.2016г. се дължи договорна лихва в размер на 12%
годишно върху главницата.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ОМЕГА-НН“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на
иска, евентуално за нередовност. Оспорва исковите претенции както по
основание, така и по размер. Сочи, че заявеният петитум не съответства на
предявения иск, както и че част от претенцията съответства на заявеното в
заявлението по чл. 417 ГПК. Навежда доводи, че доколкото искането на
ищеца за законна лихва, считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, е уважено изцяло от заповедния съд и заповедта за изпълнение
е влязла в сила, то исковата претенция в тази част се явява недопустима.
Излага подробни съображения за нередовност на исковата молба, касаещи
фактическите твърдения на ищеца и формулирания петитум. Не оспорва
обстоятелството, че с процесните анекси страните са променили
неколкократно падежа на плащане на заемната сума, като съобразно
последния датата на падежа е 31.12.2019г. Намира, че искът е неоснователен
по размер, тъй като ищецът не е доказал уговореното възнаграждение,
съответно начина на изчисляването му и определянето на размера му. Сочи,
че при изчисляване на дължимата възнаградителна лихва от 12% годишно
върху сумата от 100 000 лева за периода от предоставяне на заемната сума до
01.03.2013г. се получава сумата от 825 лева. Счита за неоснователни и
претенциите за законна лихва, като дори такава да се дължи, то не е в
претендирания размер. Възразява, че дори и в полза на ищеца да съществува
4
вземане по главния или евентуалните искове, то е погасено по давност, като
приложение намира кратката тригодишна давност, доколкото се касае за
вземания за лихви. Излага съображения, че давността не е прекъсната нито с
подписване на споразуменията за промяна на падежа, нито с подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Сочи, че поради липса на покана за изпълнение,
длъжникът не е изпаднал в забава, поради което не следва да се претендира
законна лихва, като ответникът е уведомен за претенцията на ищеца за първи
път с исковата молба, която е депозирана след изтичане на давността за
възнаградителната лихва. Прави възражение за нищожност на договорната
клауза за възнаградителната лихва поради прекомерност, противоречие на
морала и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че с нея се цели
постигането на забранен от закона резултат. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която оспорва направените от ответника възражения. Сочи, че
съответно на предписанията на закона, заявеният петитум е осъдителен, както
и че липсва идентитет между претенцията пред заповедния съд и настоящата,
предвид заявените периоди. Твърди, че със сключените анекси ответникът е
признал вземането, с което давността е прекъсната. По възражението за
нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва посочва, че
нейният размер не надвишава съществено този на законната лихва, предвиден
в Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения. Твърди, че ищецът има право само
на един вид лихви и след като е избрал да претендира законна, то
договорената наказателна не следва да му се присъжда, тъй като
наказателните лихви се следват в рамките на изпълнение на договора, а не и
след неговото прекратяване.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало правоотношение
по твърдяния договор за заем от 05.02.2013г. между страните; реалното
предоставяне на договорената сума на заемателя; дължимостта на
възнаградителна лихва в посочените размери и за твърдяните периоди. По
претенциите за мораторна лихва, следва да установи настъпването на падежа
на задължението на ответника, че последният е изпаднал в забава, като
докаже претенцията по период и размер.
В тежест на ответника е да установи наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за заем от
05.02.2013г., по който страните са подписали допълнителни споразумения, с
които са удължили срока за изпълнение на задължението на ответника.
5
Като относими и допустими СЪДЪТ намира, че следва да приеме
представените от страните писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, както следва:
адвокатско пълномощно; Договор за паричен заем от 05.02.2013г.; Кредитен
превод за 10000,00 лева; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 145, том І, рег. № 2395, дело № 140 от 2013г.;Анекс № 1 от
30.07.2013г.;Анекс № 2 от 31.12.2013г.;Анекс № 3 от 11.07.2018г.; Анекс № 4
от 18.11.2019г.;преводно нареждане за лихва 3000 лева; преводно нареждане
за лихва 2000лева;преводно нареждане за лихва 1833,33 лева.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба заверени преписи от писмени документи, както
следва:адвокатско пълномощно.
ПРИОБЩАВА материалите по заповедното производство, а именно:
ч.гр.д. № 18043/2021г. по описа ВРС.
СЪДЪТ намира, че направеното изменение в размера на главната
претенция в днешно съдебно заседание е допустимо съобразно разпоредбата
на чл.214 ГПК, доколкото се изменя само размерът на предявения иск, а не и
други обстоятелства, свързани с него, включително се запазва периодът на
претендираната възнаградителна лихва, като съдът констатира, и че
процесуалното действие е редовно извършено, тъй като е довнесен
дължимият размер на държавна такса върху увеличената част от иска, поради
което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ в размера на предявения главен иск от Я.
Й. Ч. срещу „“Омега НН“ ЕООД за заплащане на сумата, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 12 % годишно, изчислена върху
главницата от 100 000 лева по договор за заем от 05.02.2013г., за периода от
01.03.2013г. до 15.12.2021г., чрез неговото увеличаване, като същият да се
счита предявен за сумата от 98650,54 лева (деветдесет и осем хиляди
шестстотин и петдесет лева и петдесет и четири стотинки), на основание чл.
214 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Б. Р.: Представям писмено доказателство - кредитен превод от
05.02.2013г., с което удостоверявам предоставянето на главницата по
договора за заем.
СЪДЪТ указва на ищцовата страна, че платежното нареждане е
представено към исковата молба.
6
СЪДЪТ докладва постъпилото в законоустановения срок заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с вх. № 24099/18.10.2022г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението, като снема
самоличността на вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., 43 години, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
дал заключение по съвест и знания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си.
СЪДЪТ дава възможност на ищеца да зададе въпроси към вещото
лице.
АДВ. Б. Р.: При посочване на стойностите на лихвите по поставените
задачи, дали сте съобразил извършените плащания от страна на ответното
дружество?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не, не са съобразени. Не беше така поставена
задачата. Действително по делото има данни, представени са с исковата молба
тези плащания, но не са съобразени при изготвяне на експертизата.
АДВ. Б. Р.: Можете ли да посочите в днешно съдебно заседание какви
биха били стойностите на лихвите, при отчитане на тези плащания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Мога в момента да ги кажа, но първо да
уточним - общата сума на извършените плащания, те бяха три на брой, е
6833,33 лева.
По т.1 от заключението, ако от сумата 105483,87 лева редовна лихва се
извади 6833,33 лева, остатъкът е 98650,54 лева.
По т.2 от заключението – да уточня: всички тези плащания са
извършени преди датите на начисляване на законна лихва, които са
определени със задачата. Т.е., ако тази сума се отнесе пак към договорната
лихва, т.е. от 82 000 лева се извадят 6833,33 лева, се получава остатък от
75166,67 лева.
По т.3 от заключението – ако от изчислената лихва в размер на 46000
лева се извадят 6833,33 лв. се получава остатък от 39166,67 лева.
АДВ. Б. Р.: Нямаме други въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. М.Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. В.: Вещото лице отговори и на моите въпроси. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ намира, че вещото лице пълно и ясно е отговорило на
7
поставените задачи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, съгласно
представената Справка-декларация от вещото лице, който ДА СЕ
ИЗПЛАТИ от внесения от ищеца депозит (издаден РКО за сумата от 250,00
лева по вн.б. от 07.09.2022г.).
АДВ. Б. Р.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме
списък на разноски.
АДВ. В.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък
на разноски. Нямаме възражение по списъка на насрещната страна.
АДВ. Б. Р.: И ние нямаме възражение по разноските на насрещната
страна.
С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните и
невъзможността между тях да бъде постигнато споразумение, СЪДЪТ счете
спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б. Р.: Моля да уважите претенцията на Я. Ч. така, както е
предявена в исковата молба. Считам, че по делото бяха събрани
доказателства, които безспорно установяват основателността на претенцията,
както и нейния размер.
По отношение на възраженията, изложени в отговора на исковата
молба желая да взема кратко становище:
По отношение на възражението за давност на претендираните лихви,
по делото са представени 4 броя анекси, сключени между страните в
производството, по силата на които е изменен срока за връщане на
предоставената главница по договора за заем, като по силата на Анекс № 4,
представен по делото, периодът до който главницата е следвало да бъде
върната е 18.11.2019г. В този анекс, както и в предходните, сключени между
страните, е включено изявление на ответното дружество, направено чрез
управителя на същото, в което се признава дължимостта, както на главницата,
така и на формираните до момента на подписване на всеки един от анексите
лихвите, а именно възнаградителна лихва в размер на 12 % на година. По
силата на тези анекси ответното дружество е признало дължимостта на
главницата, както споменах и на лихвата, поради което и давността е била
8
прекъсната. От датата на падежа, изписана в последния Анекс №4, не са
изтекли 3 години до датата на предявяване на исковата претенция, поради
което считам, че възражението е неоснователно точно поради тази причина –
защото не е изтекъл предвидения в закона 3 годишен срок.
По отношение на възражението, че клаузата, с която е договорена
възнаградителната лихва, е нищожна, считам, че това възражение е
неоснователно, на първо място защото ответникът е дружество, и на второ
място - защото стойностният и размер е много малко над законоустановения
́
такъв. Поради което считам, че не бихме могли да говорим за нищожност на
тази клауза, на основанието, посочено в отговора.
Моля да уважите изцяло претенцията с присъждане на сторените от
ищеца разноски по представения списък.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. В.: Моля да отхвърлите претенциите – главните и евентуалните,
като неоснователни и недоказани.
Поддържаме възраженията за неоснователност на иска, като в
допълнение мога да посоча, с оглед изявлението по защитата на ищцовата
страна, че възраженията ни се позовават на Тълкувателно решени № 3/2017г.
на Общото събрание на търговска и гражданска колегия на ВКС, според което
задължението за възнаградителна лихва, тъй като е аксесорно притезание,
няма как да бъде разсрочена. Отделно за възнаграждението за договорна
лихва е за периода на действие на договора за заем. След настъпването на
изискуемостта на главницата считаме, че не е налице основание да се
начислява възнаградителна лихва. Ищецът е избрал да претендира законна
такава за забава на длъжника да изпълни задължението си да върне сумата.
Също така считаме, че с подписването на анексите не е налице
признаване на задължението за дължимост на размера на договорената лихва,
нито е прекъсната давността за вземането на възнаградителна лихва, която
към подаването на исковата молба ние преценяваме, че е изтекла.
По отношение на възражението ни за прекомерност – да, ответното
дружество е юридическо лице, но ищецът е физическо лице и отбелязвам, че
към момента на предоставяне на този заем, страните са имали и други
отношения на съдружие помежду си, като отбелязвам, че размерът на
договорната лихва е 4 пъти по-висок от пазарната такава. Да, той е
приблизително равен на законната лихва за забава, но тя не е пазарната лихва
за предоставяне на финансови средства в заем. В този смисъл уточнявам
възражението ни, че противоречи на морала и цели неоснователно
обогатяване на ищцовата страна, като съдът сам ще отбележи, че за
предоставени 100 000 лева, само размерът на договорната лихва е почти равен
на главницата.
Моля да отхвърлите исковата молба и моля да ни присъдите сторените
9
по делото разноски, в размер на хонорара в представения договор за
адвокатска защита.
Моля да ми бъде предоставен срок за депозиране на подробни писмени
бележки.
АДВ. М. Р. /реплика/: От забавата, дължаща се изцяло на поведението
на ответното дружество да върне дължимата главница, ведно с договорената
лихва, не могат да се черпят аргументи, че видите ли, тъй като срокът на тази
забава е траяла близо 10 години, се е натрупала лихва, която граничи с
главницата. Така че аргументи за прекомерност на размера на договорната
лихва от срока на забавата, е меко казано некоректно. Ако ответното
дружество беше си върнало задължението в определение между страните
уговорен срок, този въпрос естествено, че нямаше да седи на дневен ред.
Второ – повече от ясно е, че размерът на договорената лихва не може
да се приема за прекомерен и противоречащ на каквито и да е законови
разпоредби, с оглед това, че той е даже по нисък от законната лихва за същия
този период, ако се дължеше такава.
На трето място – с анексите несъмнено е удължаван срока на договора
и последния такъв е довел до удължаване срока на договора за връщане на
главницата, ведно с лихвите до декември 2019г. С оглед на това считам, че
безспорно, че и 3 годишен срок, след изтичане на този окончателно определен
между страните срок за връщане на задължението в пълния му размер, сочи
на основателност на претенцията за дължимост на лихвата до декември 2021г.
Даже и да не се сподели този довод, то несъмнено до декември 2019г., така
както е и евентуалното ни искане, се дължи договорната между страните
лихва, а след тази дата съответно законната лихва. Като срокът до
предявяване на претенцията по 417 е по-малък от три години, поради което и
няма как това вземане да е погасено по давност.
По изложените съображения, моля да уважите претенцията ни изцяло,
с присъждане на разноските както по настоящото производство, така и тези,
които не са ни били присъдени с оглед произнасянето в заповедното
производство, за което са представени надлежни доказателства и е
приобщено частното дело.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и ще обяви решението си в законоустановения срок, като дава
възможност на ответната страна в десет дневен срок, считано от днес да
депозира по делото писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,39
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10
Секретар: _______________________
11