Р Е Ш Е Н И Е
№ 260303 17.02.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
осемнадесети януари две
хиляди
двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6791 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Д. Г. (с
предишна фамилия Д.) против
Община Бургас, с която са предявени два осъдителни иска, а именно: за сумата от
1000 лева, част от вземане в общ размер от 30000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от деликт, настъпил на 15.10.2017 г.; за сумата от 2656 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
С
отговора на исковата молба от страна на
ответната Община Бургас е направено искане за конституиране
като трето лице помагач по
делото на „ПСТ Груп“ ЕАД и при условията на
евентуалност, в случай на уважаване на
главните искове, са предявени обратни искове на
основание чл. 219, ал. 3 ГПК, а именно да бъде
осъден ответникът по обратните искове „ПСТ Груп“ ЕАД, след изпълнение на постановеното осъдително решение от страна на
Община Бургас, да заплати на
последната: 1000
лева, част от вземане в общ размер от 30000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от Г. неимуществени вреди в резултат от деликт,
настъпил на 15.10.2017 г.; 2656 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от Г. имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане;
присъдените в полза на Г. разноски
по делото и адвокатски хонорар; заплатените
от Община Бургас държавни такси, направените разноски за производството
и юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 8958/24.10.2019 г. съдът конституира „ПСТ
Груп“ ЕАД, ЕИК – *********, като
трето лице помагач на страната
на ответника по предявените срещу
него от
Г.Д. Г. искове с правно основание чл.50 от ЗЗД
за сумата от 1000 лева, част от вземане в общ размер от
30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди в резултат от деликт, настъпил на 15.10.2017
г., и за сумата от 2656 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди от същия деликт, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Със
същия съдебен акт бяха приети за съвместно разглеждане предявените при
условията на евентуалност по реда на чл.
219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване
на главните искове, обратни искове на Община Бургас
срещу „ПСТ
Груп“ ЕАД за
следните суми: 1000 лева, част от вземане в общ размер от
30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Г. Г. неимуществени
вреди в резултат от деликт, настъпил на 15.10.2017
г.; 2656 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Г. имуществени вреди
от същия деликт, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното й изплащане. Без уважение е оставено искането
на общината за
приемане за съвместно разглеждане по реда на
чл. 219, ал.
3 ГПК, в случай на уважаване на главните искове, на
предявен от нея обратен иск
срещу „ПСТ
Груп“ ЕАД за осъждане на дружеството
да й заплати присъдените в полза на Г.Д. Г.
разноски по делото и адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор по
обратния иск от „ПСТ Груп“ ЕАД.
В
проведеното на 12.02.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214,
ал.1 от ГПК изменение на исковете чрез добавяне на ново основание, при
условията на евентуалност, в случай, че не се установи вредите да произлизат от
вещта, да бъде осъдена Община Бургас да заплати претендираните с първоначалната
искова молба суми като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на инцидент от 15.10.2017 г., настъпил в резултат от виновни
действия и/или бездействия на служители на Община Бургас при или по повод
изпълнение на служебната им работа.
В
проведеното на 07.12.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214,
ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените от ищцата главен и евентуален
иск за присъждане на неимуществени вреди от 1000 лева на 10 000 лева, част
от вземане в общ размер от 30 000 лева. В същото съдебно заседание и на
същото основание съдът прие изменение на размера на обратния иск на Община
Бургас против „ПСТ Груп“ ЕАД чрез неговото увеличаване от 1000 на 10 000
лева, част от вземане от 30 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на деликт,
настъпил на 15.10.2017 г.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковете, като моли съда да ги уважи и да
присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на Община Бургас моли съда да отхвърли исковете и да присъди на
страната разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание не се явява
представител третото лице – помагач и ответник по обратните искове „ПСТ Груп“ ЕАД.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 15.10.2017 г. около 02.30 часа сутринта свидетелят П.
Ж. П. и ищцата вървят по десния тротоар на ул. Ангел Д. *** в посока хотел „Атлантис“. На тази улица има улично осветление, което се
намира от лявата страна по протежение на улицата. Когато достигат до Т-образно
кръстовище на улиците Ангел Д. *** Казаков-Даскала, те пресичат пътното платно
на последната улица. Ищцата върви пред свидетеля П., като точно на качването на
тротоара след пресичане на ул. Георги Казаков-Даскала, ищцата се спъва и пада.
Свидетелят не разбира защо ищцата е паднала, тъй като много я боли ръката. Той
вижда, че дланта на дясната й ръка е деформирана.
Покрай двете лица минава свидетелят М.М.,
който, виждайки състоянието на пострадалата, с такси я закарва в Спешен център
към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, където пристигат около 03.12 часа. Установява се, че е
налице счупване на долния край на лъчевата кост. Ръката е гипсирана, като
доктор З. обяснява на ищцата, че е необходима операция, но не веднага, а на
следващия ден. След това отново с такси свидетелят М. закарва ищцата в дома й.
На 16.10.2017 г. ищцата е приета в отделение по ортопедия
и травматология към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, като й е извършена операция под обща
анестезия за поставяне метална остеосинтеза с плака. На същата дата бащата на ищцата
заплаща сумата от 1500 лева за метален имплант.
Г. е изписана на 19.10.2017 г. в добро състояние, като
диагнозата е многофрагментарно счупване с луксация и дислокация на дясна лъчева кост. Въпреки
операцията ищцата продължава да изпитва болки и установява, че не може да си
движи пръстите.
На 18.01.2018 г. при преглед на Г. доктор Н. Н.
установява увреждане на лакътния нерв. От електромиография, проведена на 22.01.2018 г., се
установяват данни за тежка, дистална увреда на улнарния нерв вдясно.
На 13.03.2018 г. при преглед на Г. доктор Д. поставя
диагноза „синдром на карпалния канал“. На същата дата
ищцата постъпва в неврохирургично отделение към
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД, където е оперирана. На 19.03.2018 г. тя заплаща сумата от
1080 лева за антиадхезионен гел.
Изписана е на 20.03.2018 г. с подобрение. Диагнозата, която й се поставя, е
„увреждане на лъчевия нерв“.
На 22.05.2018 г. доктор Н. Н. установява у ищцата дискретна
пареза на десен улнарен
нерв, като предписва физиолечение. През месец юни
2018 г. доктор Д. Н. установява у ищцата болезнени, ограничени движения на
дясната гривнена става и пръсти, както и хипестезия в зоната на н. улнарис.
Предписани си са физио-терапевтични процедури – общо
20. На 18.06.2018 г. доктор Недева установява при прегледа на Г. неболезнени,
подобрени движения на дясна гривнена става и пръсти, хипестезия в зоната на н. улнарис.
Към същата дата са проведени предписаните 20 процедури.
При преглед на ищцата на 16.11.2018 г. доктор Е. К.
установява трайна двигателна слабост – дясна китково-дланна-пръстова
област – всички видове движения – свиване, опъване, въртене. Състоянието е без
промяна. На същата дата ищцата заплаща сумата от 76 лева за копиране на
медицинската й документация в „УМБАЛ-БУРГАС“ АД.
На 23.11.2018 г. ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД постановява
решение, с което признава на ищцата 30 % трайно намалена работоспособност
поради травма на нервите на ниво предмишница. Към
настоящия момент срокът на определена работоспособност е изтекъл.
При прегледа на ищцата на 19.11.2020 г. вещото лице
доктор П. установява, че движенията в дясна гривнена
става са запазени, има тремор на пръстите на дясна
длан. Юмручният захват е запазен – флексия и екстензия на пръстите са запазени. При допир на пръстите, Г.
реагира с отдръпване, съобщава за болки и неприятно усещане. Запазени са фини
движения на пръстите, но има намалена мускулна сила на дясна ръка. При
продължителна работа с дясна ръка получава болка с крампи
на 1,2 и 3 пръсти.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията
на свидетелите И.Г.З., М.М. М., Д. Г.Д., Н. Н. Н. и П.
Ж. П.), както и на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявените главни искове от ищцата срещу Община Бургас
са с правно основание чл.50 от ЗЗД, а евентуалните с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. Предявените обратни искове са с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По
главните искове:
Задължение на Община Бургас е да изгражда, ремонтира и
поддържа улиците
и тротоарната настилка на града, защото общинската
улична и тротоарна мрежа са със
статут на публична общинска собственост. Самото
поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата
година, включително предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита.
Организирането на дейността по поддържане
на тротоарите в границите на урбанизираните
територии е задължение на съответната община – чл.
30, ал. 4 от Закона за
пътищата.
Според чл. 11 ЗОС в
тежест на собственика /ответник по исковете/
е задължението
да управлява общинските имоти в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Предвид изложеното, в тежест на ищцата е да докаже
твърдението си, че са налице „неравности по настилката на тротоара“, което
обаче не бе осъществено в хода на процеса, като мотивите за това са следните:
Безспорно се установи, че на 15.10.2017 г. ищцата е паднала
и е счупила ръката си. Единственият очевидец на инцидента, свидетелят П., обаче
при разпита си заяви, че не е обсъждал с ищцата „причината за падането“.
Независимо, че самият свидетел се е движил непосредствено след пострадалата,
той не посочва конкретна причина за падането й – в какво се е спънала тя.
П. говори за неравности по тротоара, но не може да обясни
какво представляват те, т.е. липсва конкретика. Изразът
„неравности на настилката на тротоара“, използван в обстоятелствената част на исковата
молба, се нуждае от конкретизиране, а именно: за счупени, разместени и/или
липсващи плочки на тротоара ли се касае (хипотеза, разгледана в Решение
№ 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 736/2020 г., IV г. о. и в Решение
№ 260671 от 6.11.2020 г. на
ОС – Варна по в. гр. д. № 1337/2020 г.) или за вдлъбнатина и/или хлътване в асфалтов тротоар или в такъв с плочки
(хипотеза, разгледана в Определение
№ 768 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2006/2020 г., III г. о.), или за дупка (хипотеза, разгледана в Определение
№ 1081 от 10.09.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2466/2014
г., IV г. о.), или за арматурни железа,
стърчащи от тротоара (хипотеза, разгледана в Решение
№ 1127 от 7.11.2013 г. на
ОС – Бургас по в. гр. д. № 1407/2013 г.),
или за дупка
между плочките на тротоара (хипотеза, разгледана
в Решение
№ 1186 от 21.11.2013 г. на
ОС – Бургас по в. гр. д. № 1484/2013 г.),
или за шахта на експлоатационно дружество, или за корени на дърво, които
нагъват настилката на тротоара, или за друго обстоятелство. Свидетелят твърди,
че на тротоара е имало шахта, но тя не е причината за падането, защото ищцата
пада на „втория тротоар“, след като слизат от „първия тротоар, където е
шахтата“.
Нито една от споменатите причини за падането или друга
такава не се доказа по делото.
На следващо място, свидетелят твърди, че „точно на
качването на тротоара Г. падна“. Следователно падането не се дължи на неравност
на настилката на тротоара, а на наличие на бордюр. Ноторен
факт е, че на границата на пътното платно и тротоара се поставя бордюр, който
нормативно и по естеството си се поставя над нивото на пътното платно, т.е. по
съществото си той представлява „препятствие“, което пешеходецът следва да
преодолее. Наличието на бордюр обаче не е „недостатък на вещта“, който да
налага неговото „отстраняване“ от общината.
В съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 г., процесуалният
представител на ищцата заяви, че настилката на тротоара е следвало да бъде
„равна и нехлъзгава“. Както вече се посочи, тротоарът може да бъде асфалтов, от
бетон, да е покрит с плочки, но за да не е хлъзгав, настилката трябва да е
грапава, т.е. грапавостта не е недостатък на вещта, защото общината е длъжна да
осигури
„безопасно
и удобно движение“. След като липсва конкретика
и в показанията на свидетеля П., не може да се твърди, че под неравности той
има предвид „грапава настилка“, но дори и така – те не изискват ремонт. Както
вече се посочи, няма твърдения, нито доказателства за наличие на вдлъбнатини в
и/или надигания на настилката.
Предвид изложеното, не се доказа състоянието на тротоара
да е причина за падането на ищцата, респективно за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, поради което главните искове следва да бъдат
отхвърлени.
В този смисъл се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявените евентуални искове:
При предявен иск за присъждане
на обезщетение за непозволено увреждане по чл.
49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД, когато ищцата
поддържа,
че е претърпяла травматични
увреждания вследствие на спъване и падане
поради наличие на неравности на
тротоара, за
да се приеме, че служители на Община Бургас са бездействали и не са ремонтирали
тротоарната настилка, следва да се установи, че се е налагал ремонт на вещта,
който не е извършен. Както се посочи по-горе, не се доказа в какво се изразява
недостатъкът на вещта, който да налага конкретни действия от служители на
Община Бургас по пътното платно. Установи се от показанията на свидетеля Н.,
както и от показанията на свидетеля П., че в кв. Сарафово има улично
осветление, като единствената пречка за осветлението са дърветата. Според
свидетеля Н. на кръстовището на ул. Ангел Д. *** Казаков-Даскала няма дървета.
Това твърдение е логично – не е възможно да съществува дърво непосредствено до
пътното платно или на самото платно, а според свидетеля П. пострадалата пада
„точно на качването на тротоара“, т.е. веднага след края на пътното платно.
Следователно наличието на дървета от „двете страни“ (по думите на свидетеля П.)
не е пречка ищцата да види, че следва бордюр.
Ето защо не се доказа наличие на причинна връзка между
претендираните от ищцата вреди (имуществени и неимуществени) и виновни действия
и/или бездействия на служители на Община Бургас във връзка с поддържане в
изправност на тротоарната настилка на кръстовището на ул. Ангел Д. ***
Казаков-Даскала в кв. Сарафово на гр. Бургас. В този смисъл и евентуалните искове
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед този правен резултат, съдът не следва
да се произнася
по обратните искове, защото те
са предявени при условията на
евентуалност – ако бъдат уважени главните или евентуалните искове на ищцата
против Община Бургас, което процесуалното условие не се
е сбъднало.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
Община Бургас. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси, тя не дължи такива
за отхвърлените искове, но на общо основание дължи заплащане на разноските,
направени от насрещната страна.
Претендираните от Община Бургас разноски са в размер на 516,24 лева заплатена държавна такса
по обратните
искове, и юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът на определя на 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Защитата на ответника срещу предявения иск зависи от неговата
преценка, която би могла да
включва и други процесуалния действия, а не само отговор
на исковата молба, какъвто е настоящият
случай,
а именно – предявяване на обратни искове. В този смисъл заплатената от Община Бургас сума от 516,24 лева,
представляваща държавна такса по предявените обратни искове, представлява разноски
за защита по предявените срещу нея искове и й се дължи – аргумент от Определение
№ 831 от 28.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
587/2012 г., II т. о. Цитираният съдебен
акт визира хипотеза на присъждане на разноски на ответника (включително
заплатена държавна такса по предявен обратен иск) при оттегляне на иска от
ищеца, но е приложима и в настоящия случай. След като ответникът има право на
разноски при оттегляне на иска, на още по-силно основание той има право на
разноски и когато със съдебен акт е отречена претенцията на ищеца спрямо него
като неоснователна, каквото е произнасянето на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на
третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Тя обаче се отнася
само до разноските
в производството по първоначалния иск, защото като ответник
по обратния иск третото лице
дължи разноски на общо основание,
ако искът бъде уважен (чл.
78, ал. 1 ГПК). В случая обаче
обратните искове въобще не са
разгледани, поради което
на третото
лице помагач не следва
да се присъждат
разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д. Г., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********,
осъдителен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата от 10 000 (десет
хиляди) лева, част от вземане в общ размер от 30 000 лева, представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от счупване на дясна ръка поради падане на кръстовището на ул.
Ангел Д. *** Казаков-Даскала в кв. Сарафово на гр. Бургас заради неравности на
настилката на тротоара, ведно със законната лихва от датата на увреждането
15.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д. Г., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********,
осъдителен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата от 2656 (две хиляди
шестстотин петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от падане на кръстовището на ул. Ангел Д. ***
Казаков-Даскала в кв. Сарафово на гр. Бургас и счупване на дясна ръка заради
неравности на настилката на тротоара, ведно със законната лихва от датата на увреждането
15.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д. Г., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********,
осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, част от вземане в общ размер
от 30 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от падане на кръстовището
на ул. Ангел Д. *** Казаков-Даскала в кв. Сарафово на гр. Бургас и
счупване на дясна ръка заради неравности на настилката на тротоара, които не са
отстранени поради бездействие от служители на Община Бургас, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 15.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д. Г., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********,
осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. 45 от ЗЗД за сумата от 2656 (две хиляди шестстотин петдесет и шест) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от падане на
кръстовището на ул. Ангел Д. *** Казаков-Даскала в кв. Сарафово на гр.
Бургас и счупване на дясна ръка заради неравности на настилката на тротоара,
които не са отстранени поради бездействие от служители на Община Бургас, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 15.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Г.Д. Г., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, сумата от 666,24 лева (шестстотин
шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „ПСТ
Груп“ ЕАД, ЕИК – *********, на
страната на ответника Община Бургас, и подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Вярно с оригинала!
ММ