Решение по дело №373/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 91
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   

 

                                              

 

                                                

                                                           Р  Е   Ш   Е   Н   И  Е № 91                                       

 

                                                     22.06.2020г., гр.Кюстендил

 

                                               В  И М Е Т О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесети май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                   Председател:Ваня Богоева

                                                                                           Членове:Татяна Костадинова

                                                                                                          Евгения Стамова                                                                            

            При участието на секретаря Р. С.а след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№373 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по въззивна жалба, подадена от „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с***общ*** ул.”***”№…чрез пълн-к адв.Б. и чрез управителя М. срещу решение на Дупнишкия районен съд №351 от 13.07.2017г. постановено по гр.д.№1541/2014г., с което е отхвърлен, като неоснователен иска на „**” ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”****”№*** по чл.108 ЗС срещу В.Д.К. *** за ревандикация на сграда с идент.№1- навес, ремонтна работилница в с.***, построена в ПИ с идент.№*** по КК на с.*** при съседи на имота: ПИ с №***, ***, както и иска на „***” ООД срещу В.Д.К. за заплащане на 9657.20 лева обезщетение за неправомерно ползване на сградата.Със същото решение „***” ООД е осъдено да заплати на В.Д.К. 500 лева  деловодни разноски. 

 

            По жалбите се е произнесъл КнОС с решение по гр.д.№515/2017г. с което посоченото решение на ДнРС е обезсилено в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 9 657.20 лева, като е постановено връщане на делото на ДнРС за произнасяне по предявения иск от друг състав, отменено е решението в останалата част, като е уважен предявения ревандикационен иск.С решението са присъдени в полза на дружеството разноски в размер на 1 336.29 лева за първоинстанционното производство и 993,20 лева за въззивното производство.

           

            С решение №64 на ВКС от 09.07.2019г. по гр.д.№3406/2018г. постановеното от КнОС по гр.д.№515/2017г. решение е отменено, в частта в която със същото е обезсилено решението на ДнРС в частта в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с.***, общ.***, обл.***, ул.„****“ №***, срещу В.Д.К., с адрес *** иск за заплащане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева за неправомерно ползване на сграда, с идентификационен №1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в с.**** и построена в поземлен имот с идентификационен №*** по КК на с.***, общ.*** е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане в посочената част.

 

            В съответствие с указанията на ВКС дадени с решение №64 от 09.07.2019г. по гр.д.№3406/2018г. исковата молба по която е образувано първоинстанционното дело е оставена без движение с оглед изясняване на обстоятелствата на които се основава и формулиране на ясен и точен петитум, касаещ времето на ползване, начин на формиране на размера на претенцията и нейния размер, във връзка с претенция за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на сграда, с идентификационен №1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в с.*** и построена в поземлен имот с идентификатор №*** по КК  на с.***.

 

 

            Срокът е бил продължен, като с молба с вх.№8945/30.12.2019г. ищецът уточнява, че се касае за претенция на извъндоговорно основание съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, основано на факта, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имотът му, от момента на придобиване на собствеността от ищеца – 22.05.2013г.Размера на обезщетението което претендира е по 1000 лева месечно, за периода от датата на подаване на исковата молба до 12.11.2019г. – окончателното предаване на владението по изп.д.№985 по описа на ЧСИ с рег.№742.Заявена е претенция и за законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2014г. до 12.11.2019г.Размерът на сумата определя, като сума с която се е обеднил, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота.

 

            Преписи от молбата уточнение на исковата молба са връчени на ответника с предоставяне възможност за подаване на отговор в едномесечен срок.

 

            На 24.01.2020г. от адв.Й., като пълномощник на ответника е подаден отговор, в който наред с друго се прави възражение за нередовност на исковата молба поради липса на документ за платена държавна такса.

 

            Съдът, като взе предвид, че липсват доказателства за платена държавна такса във връзка с предявения иск, уточнен, като такъв за заплащане на обезщетение в размер на по 1000 лева месечно за периода от подаването на исковата молба 17.09.2014г. до 12.11.2019г., както и по предявената претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период, чийто размер не е уточнен,като не е посочено и как е определен началния момент на забавата, върху общо дължимата сума или върху отделни дължими според ищеца месечно плащания,  на основание чл.129, ал.2 ГПК във вр. с чл.129, ал.1 и чл.128 ГПК с определение от 31.01.2020г. е указал на ищеца  в 1 – седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 4% върху 60 000 лева- сбора на търсената, като обезщетение сума в размер на по 1000 лева за периода от 17.09.2014г. до 12.11.2019г. или 2400 лева и 1200 лева – 2% върху същата сума за въззивно обжалване, да посочи размерът на търсеното обезщетение в размер на законната лихва и да внесена държавна такса в размер на 6% върху сумата, като посочи и как е определен началния и краен момента на забавата, върху общо дължимата сума или отделни дължими според ищеца месечни плащания.Ищецът е предупреден, че при неотстраняване на нередовностите производството ще бъде прекратено, а обжалваното решение обезсилено.

 

            Съгласно  приетото в т.4 от ТР №1/17.07.2001г. по т.д.1/2000г.на ВКС намиращо приложение и при сега действащия ГПК с оглед указанията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.5 , когато за пръв път се констатиран нередовности на исковата молба пред въззивния съд той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани.Отстраняването на дефектите на исковата молба се отнася както до съдържанието така и за приложенията към исковата молба.При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.

 

            Препис от посоченото определение от 31.01.2020г. е връчено на ищеца на посочения адрес на пълномощника му - адвокат на 12.02.2020г., в определения 1 – седмичен срок нередовностите не са отстранени.

 

            С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на ДнРС следва да бъде обезсилено в частта му, с която, като неоснователен е отхвърлен предявения иск за сумата 9 657.20 лева, претендирана като обезщетение за неправомерно ползване на сграда, с идентификационен №1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в с.**** и построена в поземлен имот с идентификационен №*** по КК на с.****, общ.*** като производството по делото бъде прекратено в посочената част.

            Извън горното съдът намира, че предявеният иск е и недопустим поради липса на право на иск.Предмета на осъдителен иск по правило  е претендирано от ищеца изискуемо притезание за определена престация от ответника или претендирана от ищеца отговорност на ответника със своя вещ за чужд дълг.Само такива права могат да бъдат предмет на ОИ защото само те могат да бъдат предмет на търсеното с ОИ принудително изпълнение.Правото предмет на търсената с иска за защита, трябва да се твърди или отрича, като едно конкретно, вече възникнало отношение.По изключение съгласно чл.124, ал.2 ГПК може да се предяви иск за потварящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение, но това е допустимо само в случаите при които изискуемостта на първото плащане е настъпила, а изискуемостта на останалите зависи само от настъпване на срока но не и от настъпване на други обстоятелства в случая продължаващо ползване на вещта.Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за времето след подаване на исковата молба, е недопустим поради липса на правен спор. Такъв има, когато правото, което едната страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало /твърди се, че съществува понастоящем или е съществувало преди това/.Спорът относно бъдещи правоотношения е винаги неправен, с някои изрично предвидени в закона изключения. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за период след подаване на исковата молба не е в тези изключения и е недопустимо – в този смисъл решение № 466 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2008 г., IV г. о., ГК.

            Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото.С молба представена за с.з. на 20.05.2020г. от В.К. чрез пълномощника му адв.Й. същият е сезирал съда с искане да му се присъдат сторените по делото разноски за всички инстанции.В списъка за разноски, като дължими са посочени адвокатски възнаграждения:1000 лева за  ДнРС, 2000 за КнОС, 1000 лева за ВКС и заплатена държавна такса за обжалване в размер на 1000 лева.

 

            В отправена до съда, преди с.з. на 20.05.2020г., молба с вх.№2684/20.05.2020г.от „Агро МГ 1” ЕООД, ЕИК ********* чрез адв.Г.Д. освен друго е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

 

            Според представените в приложените дела документи, следва, че по първоинстанционно дело ответникът съгласно договор за правна помощ(л.44) е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева  и държавна такса за ч.ж. в размер на 15.00 лева, като в договора за правна помощ липсва разграничение във връзка с платеното възнаграждение за защита по двата иска, във въззивното производство ответникът е представен договор за правна помощ в който е отразено плащане на  сумата 700 лева, като отново липсва разграничение за двата иска( л.30 от в.гр.д.№515/2017г).За касационното производство е представен договор за правна помощ в който е отразено плащане на адв.възнаграждение в размер на 1000 лева( отново без разграничение за двата иска ( л.44 от к.гр.д.№3406/2018г).За настоящото производство е представен договор за правна помощ за заплатена в полза на адв.Е.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева( л.46).Общата сума на заплатените адвокатски възнаграждения е в размер на 3.200 лева, като от тях само последната сума касае вземанията предмет на уточняващата след отменителното решение на ВКС молба  във връзка с които липсва влязло в сила решение.Поради липса на разграничение по отношение на останалите суми в съответствие с предвиденото в чл.2 ,ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че същите са относими към двата иска по – равно.Така размерът на доказаните разноски възлиза на 2100 лева( в това число адвокатски възнаграждения и платена държавна такса).Тази сума ще бъде присъдена изцяло на ответника, като съдът не намира основание за намаляването й поради прекомерност, доколкото заплатените адвокатски възнаграждения не надхвърлят размерите по чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отделно за двата иска( ревандикационен иск с интерес съгласно данъчната оценка на имота 9657,20 лева и обезщетение за ползване без правно основание за недвижим имот в окончателно заявен размер от 60 000 лева съгласно последното уточнение), при не малка фактическа и правна сложност на спора, предвид предмета му и повдигнатите спорни въпроси.Не се включва в претендираната като деловодни разноски сума заплатено възнаграждение по молба за отмяна на влязлото в сила решение на ДнРС.Не се установява заплащане на  държавна такса в размер на 1000 лева по касационна жалба, която сума е включена в списъка на търсените разноски.    

 

            Водим от горното, съдът

 

                                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение №351 от 13.07.2017г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1541/2014г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.****, общ.***, обл.***, ул.„***“ №***, срещу В.Д.К., с адрес *** иск за заплащане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева за неправомерно ползване на сграда, с идентификационен №1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в с.**** и построена в поземлен имот с идентификационен №*** по КК на с.****, общ.*** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОСЪЖДА ***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.***, общ.***, обл.***, ул.„***“ №***, да заплати на В.Д.К., с адрес *** на основание чл.78, ал.4 ГПК деловодни разноски в размер на 2200 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   Председател:

 

                                                                                          Членове: