Решение по дело №18551/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12883
Дата: 29 юни 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20241110118551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12883
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110118551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
ЗАД „А.“ АД, искова молба насочена против „С.о.“, с която са предявени обективно
кумулативно съединение искови претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3217.74лв.
– изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка
с преписка по щета 10019030129367, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата и 1062.05лв. – мораторна лихва за периода 24.01.2021г. –
24.01.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4559/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 05.11.2019г., в гр. София, около 21.40часа, при движение по бул. „България“ с
посока на движение от бул. „Иван Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“ на около 100 м. след
кръстовището с бул. „Иван Гешов“, лек автомобил „БМВ 440“ с ДК № СВ **** МТ,
попада в отворена обезводнителна шахта, находяща се в лявата лента на пътното
платно, при което са увредени предната лява гума и джанта на МПС-то. Сочи се, че за
произшествието е съставен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на настъпване
на произшествието лекият автомобил е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца,
като във връзка с произшествието е образувана преписка по щета, по която е
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3217.74лв. с
включени 10.00лв. – ликвидационни разноски. Навеждат се доводи, че ПТП-то се е
осъществило на територията на С.о., като ответникът в качеството му на стопанин на
пътя не е изпълнил задължението си да сигнализира препятствието на пътя и
организира движението по начин осигуряващ безопасността му. Твърди се, че с
изплащане на процесното обезщетение ищецът, на основание чл. 410 КЗ има право на
регрес срещу ответника. Сочи също и че с регресна покана, получена от ответника на
10.02.2020г., С.о. е поканена да възстанови на ищеца изплатеното обезщетение, но
плащане не постъпило. Претендира се и мораторна лихва в индивидуализирания
1
размер за процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който претенцията се оспорва, в
каквато насока са изложени подробни съображения. Твърди се, че не се установява, по
категоричен начин, че причина за ПТП-то е отворена шахта. Оспорва се
доказателствената стойност на представеното към исковата молба копие на Протокол
за ПТП. Сочи се, че не е изготвен снимков материал. На следващо място се твърди, че
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил се е движел със скорост,
несъобразена с пътните условия. По изложените съображения е формулирано искане
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към 05.11.2019г., лек
автомобил „БМВ 440“ с ДК № СВ **** МТ е имал валидна застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета 10019030129367, по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3217.74лв. с включени ликвидационни разноски, както и че до
ответника е изпратена регресна покана, получена от С.о. на 10.02.2020г.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на
05.11.2019г., около 21.40 часа, застрахованият при ищеца лек автомобил „БМВ 440“ с
ДК № СВ **** МТ, се движи на територията на гр. София, по бул. „България“ с посока
на движение от бул. „Акад. Иван Гешов към бул. „Гоце Делчев“, като на 100 метра
след кръстовището, попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно – отворена квадратна отводнителна шахта, намираща се в крайната лява лента
на пътното платно.
2
Така изведеният механизъм на произшествието намира опора както в
приобщените по делото писмени доказателства – копие на протокол за ПТП /л. 15/,
уведомление за щета /л. 20/, доклад щета /л. 21/, опис щета /л.23/, така и в изведения
механизъм в заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвена от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
градска среда в изправно състояние носи С.о.. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода,
че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, респективно доводите му, че
не носи отговорност са неоснователни.
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка между
ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Видно от заключението на вещото лице, стойността, необходима за възстановяване
на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то
е 3207.74лв., към която сума следва да се прибавят и 10.00лв. – ликвидационни
разноски или общо 3217.74лв. Доколкото исковата претенция е заявена за сума именно
в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на лек автомобил „БМВ 440“ с ДК № СВ **** МТ, в частност нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка,
която не му е позволила да спре или да избегне препятствието на пътя.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха
ангажирани по делото доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно
поведение, в частност движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което
обуславя извода за недоказаност на възражението.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на
забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с
уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че до ответника е изпратена регресна покана, получена от С.о. на
10.02.2020г. Това обстоятелство намира опора в приобщеното на л. 33 по делото копие
на покана, в която е инкорпорирана таблица с 38 регресни претенции, като под № 26 в
таблицата е индивидуализирана покана за заплащане на сумата предмет на
3
разглеждане в настоящото производство, а именно регресна претенция по щета №
10019030129367, която покана е получена от С.о. на 10.02.2020г., от която дата
ответникът е в забава. Предмет на акцесорната претенция е сумата от 1062.05лв., която
се претендира за периода след изпадане на ответника в забава, а именно за периода
24.01.2021г. – 24.01.2024г. Размерът на мораторната лихва върху дължимата се
главница за този период, изчислен с помощта на компютърна програма е 1062.05лв.
Доколкото искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е заявен именно за сума в такъв
размер, претенцията се явява изцяло основателна.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производства в общ
размер на 721.20лв., от които 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 85.60лв. – държавна такса в заповедното производство,
85.60лв. – държавна такса в исковото производство, 400.00лв. – депозит вещо лице и
100.00лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „С.о.“, с
адрес: гр. /адрес/, дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 3217.74лв. – изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с преписка по щета
10019030129367 с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 25.01.2024г. до окончателно
изплащане на сумата и 1062.05лв. – мораторна лихва за периода 24.01.2021г. –
24.01.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4559/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.
ОСЪЖДА „С.о.“, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „А.“
АД, ЕИК **********, сумата от 721.20лв. – разноски в заповедното и исковото
производства.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4