|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В. |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 156 |
||||||||||
|
гр.
В., 18.07.2022 г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен съд – В., |
I касационен състав |
|||||||||
|
в публично
заседание на |
Единадесети юли |
|||||||||
|
през две хиляди и двадесет и втора година
в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
Членове: |
Биляна Панталеева Росица Славчева |
|||||||||
|
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Росица Славчева |
|
||||||||
|
Касационно АД № |
158 |
По описа за |
2022 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
|
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба с правно
основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Отдел Митническо разузнаване и
разследване към Териториална дирекция „M.“ – гр. Р., против решение №
166/09.05.2022г. по АНД № 226/2022г., по описа на Районен съд – В., с което е
отменено НП № ВG2022/4000-30/04.02.2022г., с което на V. A.(В.А.), за
нарушение на чл.18а, ал.1 във вр. с 11б, ал.3 от Валутния закон е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева. В жалбата се развиват съображения, че
решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се да бъде отменено решението на ВРС. Ответникът по делото оспорва жалбата и иска
решението на ВРС да остане в сила в писмени бележки по делото. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.В.
дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС следва да бъде
отменено. Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя
касационни основания, намира за установено следното: Наказанието е наложено за
нарушение на разпоредбата на чл.11б, ал.3 от Валутния закон, който препраща
към ал.1 и изисква пренасяните през границата на страната за или от държава -
членка на Европейския съюз, парични средства в размер на или над 10 000 евро,
съответно валутната им равностойност, да бъдат декларирани при поискване от
страна на митническите органи. Задължението за деклариране при поискване, се
смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната
информация е невярна или непълна Наложеното наказание глоба в
размер на 3000 лв., по чл.18а ал.1 от Валутния закон на V. A.(В.А.), е за
това, че не е декларирал при поискване от страна на митническите органи,
пренасяните от него 60 000 евро. Установено е по делото, че на 11.12.2021г. около
15.45 ч. на ГКПП "Дунав мост В. - Калафат", служители на Агенция
„Митници“, отдел „Борба с наркотрафика“, сектор „Борба с наркотрафика Лом“, спрели
за проверка влизащ в страната товарен автомобил "Volvo" модел “VТА3Т“ с рег. №**AKT**и ремарке с рег. № **EHT**,
собственост на фирма AKTRANS управлявана от V. A.(В.А.), при което под
пасажерската седалка митническите служители открили черен найлонов плик,
съдържащ банкноти в купюри с номинали по 10, 20, и 50 евро, като при
преброяването им било установена сумата от 60 000 евро. На жалбоподателя е
съставен АУАН за административно нарушение по чл.18а, ал.1, във вр. с чл.11б,
ал.3 от Валутния закон, а въз основа на него и процесното НП. Разпитан в съдебно заседание,
актосъставителят Г. Г.свидетелства, че при запитване V. A.(В.А.), заявил, че няма нищо за
деклариране, а в последствие, под пасажерската седалка били намерени парични
средства, за които същият заявил че са около 60 000 евро и не са декларирани.
Същото е потвърдено и при разпита на свидетеля К. Г.. АС В. счита, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП няма допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон, както и че решението на ВРС е неправилно, по следните
съображения: Между страните няма спор, че
наказаното лице е гражданин на Р. Т., който не владее български език и при
съставяне на АУАН не му е назначен преводач по надлежния ред. В разпоредбата на чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директивата)
е регламентирано, че когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на Европейския
съюз, която е достатъчно ясна, точна и конкретна и подлежи на пряко
приложение, в производства като настоящото не е абсолютно задължително
назначаването на преводач в хода на административнонаказателното
производство. В този смисъл, приетото
от ВРС, че е задължение на административния орган, да осигури преводач с помощта
на който да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му
акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство, както и че правото на нарушителя да
ползва преводач е неотменимо, противоречи на законовите разпоредби, е
неправилно и в противоречие с действащите законови разпоредби. Отделно от това, Административният съд не
споделя приетото от РС, че в цялата административнонаказателна преписка,
респективно в АУАН формално, неясно и неточно е формулирано извършеното
нарушение, както и квалификацията му са направили същото неразбираемо за
жалбоподателя. Прието е, че липсват убедителни доказателства относно това, че
същият е запознат със задължението му да декларира носената от него валута и
то на основание съществуваща нормативна уредба при стриктно спазване
разпоредбите от страна на проверяващите. С императивните предписания на чл.11а, ал.1 от Валутния
закон и чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн.
ДВ бр.10/03.02.12г и влязла в
сила, действаща към датата на деянието - 11.12.2021г., като подзаконов
нормативен акт по приложение на Валутния закон /приета на основание чл.14г от
Валутния закон във връзка с приложението чл.10а, чл.11, ал.3, чл.11а и др. от Валутния закон/, установено е изрично задължение за
деклариране пред митническите органи на пренасяните парични средства в размер
на и повече от 10 000 евро, или тяхната равностойност в левове или друга валута, за или от трета страна, която не е държава
- член на Европейския съюз. Правилото е дефинирано
идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е
изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна митническа декларация.
По-специално, нормата чл.2 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина
за деклариране към чл.9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна
разпоредба - "Лицата задължително попълват и представят пред
митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл.2, ал.1, чл.5 и 7. " Същевременно, с чл.8, ал.3 от Наредбата, е установена презумпция относно неизпълнението на задължението за
деклариране, като според диспозицията на същата - "В случаите, когато пренасяните през границата на страната
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях
подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо
за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през
митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за
невярно декларирана информация". Приложението й е свързано с друга законова презумпция, нормативно закрепена в нормата
на чл.11б, ал.3 от Валутния закон, в която изрично е указано,
че задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В
обобщение при така очертаната правна регламентация от цитираните разпоредби
на Валутния закон и подзаконовия акт по неговото приложение - Наредба № Н-1/12г издадена от Министъра на финансите, налице е правнорегламентирано задължение за
попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация –
валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на
страната парични средства в размер на и повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в лева или друга валута, от или за трета страна. По аргумент за обратното от чл.11б от
Валутния закон, трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов
адресат, т.е. правнозадължено, е лицето, което ги държи и декларирането се извършва по
негова инициатива - на пътника, без да е обвързано с покана от страна на
митническите служители, за разлика от хипотезата на чл.11б от Валутния закон, нито пък последните са задължени във
всеки случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този
смисъл, изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна
на митническите органи или действия, да отправят нарочна покана за деклариране,
при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на чл.11б от Валутния закон. Неизпълнението на
задължението за деклариране при
поискване от страна на митническите органи на пренасяните през границата на страната за или
от държава - членка на Европейския съюз, парични средства в размер на или над
10 000 евро, съответно валутната им равностойност, да бъдат декларирани,
съставлява административнонаказателен състав по чл.18а, ал.1 от Валутния закон, каквато правилна правна квалификация е дал
и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната
форма, с декларация по утвърдения образец
- валутна
декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава. По отношение на приложението на чл.28 от
ЗАНН, то АС В., счита, че не са налице условията за приложението му. Поначало
обществената опасност на нарушения по чл. 11а ал. 1 от ВЗ е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и
дисциплина. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за този вид административни деяния са във висок
размер. АНО е посочил в НП, че размера на недекларираната пред митническата
администрация сума надхвърля многократно прага за деклариране, с което и АС В.
се солидаризира. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН, същото е правилно определено, в законоустановения максимален размер
и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН при липса на
основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед горните съображения,
основателни са оплакванията в жалбата. НП е законосъобразно. Решението на ВРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено. С оглед изхода на
спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на касатора
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна
инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено. Искането пред
ВРС за присъждане на разноски е направено след хода по същество, в писмени
бележки по делото, т.е. същото е несвоевременно. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция „M.“ – гр. Р. сумата в размер на 80.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.63в от
ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-В. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 166/09.05.2022г. по АНД № 226/2022г.,
по описа на Районен съд – В., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП № ВG2022/4000-30/04.02.2022г., с което на V. A.(В.А.), за нарушение на чл.18а, ал.1 във
вр. С 11б, ал.3 от Валутния закон, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3000.00 лева. ОСЪЖДА V. A.(В.А.) да заплати на
Териториална дирекция „M.“ – гр. Р. сумата от 80.00 лева, представляваща
разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |
||||||||||