Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.03.2021
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
10.03 2020 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев в. търг.д. № 1597 по
описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на П.АД против решение № 461/07.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 3072/2019г. по описа
на Районен съд – гр.К., с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на М.П.П.,***, съществуването на
вземането на „П.“ АД, ЕИК *****, град С., за сумата от 570.70 евро
представляваща главница по договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на
имот и довършителни работи, ремонт и реконструкция № 359-68, сключен на 04.04.2011 г. между ТБ М. Ю.“ АД (с предишно търговско
наименование „Ю.“ ЕАД) – универсален праводател на „П.“
АД, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 04.04.2011 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до изплащане на вземането, 2 263.24 евро договорна
лихва за периода от 01.12.2015 до 07.11.2018г., 138.54 евро наказателна лихва
за периода от 02.02.2015г. до 13.12.2018г., като е
отхвърлена претенцията за главница в частта й до претендирания размер от 10
221.11 евро, претенцията за договорна
лихва за периода от 01.12.2015 до 07.11.2018г., в частта и до претендирания
размер 2 247.19 евро, претенцията за наказателна лихва за периода 02.02.2015г. до 13.12.2018г. в частта й до претендирания
размер от 274.22 евро, претенцията за 102.22 евро непогасена комисионна за
управление по т.1.8 и т.18.2.2, както и сумата от 27.61 евро, представляваща
разноски по връчване на нотариални покани, като неоснователни, за което вземане
е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1970/18.12.2018г. по частно
гражданско дело №3290/2018г. по описа на Районен съд – К. и са присъдени разноските по делото по съразмерност. Решението се обжалва в отхвърлителната
част. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи
изцяло предявения от банката иск. Претендират се разноските пред двете
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемата, чрез особения представител на страната,
с който се взима становище, че жалбата е неоснователна в обжалваната част и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, установи:
Видно от приложеното частно гражданско дело №3290/2018
г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.417 от ГПК съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение
№1970/18.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ, срещу длъжника М.П.П. за сумата
10 221.11 евро главница, 2 247.19 евро договорна лихва за периода
от 01.12.2015г. до 07.11.2018г., 274.22 евро наказателна лихва за периода 02.02.2015г. до 13.12.2018г., 102.22 евро непогасасена
комисионна за управление по т.1.8 и т.1.8.2.2 от договора за 2017 и 2018г.,
27.61 евро разносни по връчване на нотариални покани ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 653.52 лева. -
разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника М.П.П. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
По
делото не се спори, а това се установява и от представения по делото договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт
и реконструкция №359-68 от 04.04.2011г. , изменен и допълнен с Анекс №1 от 04.04.2011г, сключен между „Ю.“ ЕАД като кредитодател
и М.П.П. като кредитополучател. Съгласно договора
ищецът е предоставил на М.П.П. кредит в размер на 10 500 евро за
покупка на имот, довършителни работи и ремонт със срок на погасяване на кредита
01.04.2046г. Представен е и погасителен план към договор от 04.04.2011г. Съгласно т.1.7 от
договора лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по
кредита е в размер на размера на лихвата
за редовен дълг и надбавка от хиляда базисни точки на годишна база и спри
спазване на условията на Раздел II от договора.
По
делото е представен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №98, том I, рег. №1125, нот. дело
№71/2011г. от 04.04.2011г. по описа на нотариус Д.
Кръстева, с рег. № 574, с район на действие Районен съд – К.. От същия се
установява, че „М. Ю.“ ЕАД предоставя
на М.П.П. банков кредит в размер на 10 500 евро,
със срок на погасяване 420 месеца, след датата на усвояване на кредита,
съгласно условията подробно описани в
договор за банков кредит №359-68
от 04.0.04.2011г. За обезпечаване на вземането на „М. „Ю.“ ЕАД,
включващо главница, лихви и разноски ипотекарния длъжник М.П.П.
учредява в полза на банката договорна
ипотека върху следния недвижим имот : партерно помещение – жилище състоящо се
от една стая, тераса, баня и тоалетна със застроена площ от 42.71 кв.м.,
представляващо част от партерен етаж на
дванадесететажна жилищна сграда, находяща се в град К.,
улица „*****.
Представена
е и нотариална покана от 10.07.2018г., с рег. №5697, том 2, №48 по описа на
нотариус Н. К., с рег. №700 на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд – К. от „ П.“ до М.П.П. относно предсрочна
изискуемост по договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция №359-68 от 04.04.2011г. В
поканата е посочено, че задължението на кредитополучателя е в общ размер на
12 298.86 евро. Със същата покана кредитополучателят е поканен в
едноседмичен срок от получаването й да изпълни задълженията си. Нотариалната
покана до М.П.П.
е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
По
делото са представени Извлечение от счетоводните книги на ПИБ АД, изпълнителен
лист от 18.12.2018 г., издаден по ч.гр.д 3290/2018 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора и молба за образуване на изпълнително дело.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се
установява, че съгласно Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на
имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 359-68 от 04.04.2011 г.
размерът на кредита е 10 500 евро и е усвоен изцяло на 06.04.2011 г. Общо
погасената главница е в размер на 278,89 евро, а общо погасена договорна лихва
– 3 573,35 евро. Посочено е, че към дата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем 08.11.2018 г. дължимите просрочени суми са: главница –
10 221,11 евро; договорна лихва – 2 218,98 евро; лихва за просрочие по т. 1.7. от договора за периода от 02.02.2015 г. до 08.11.2018 г. – 136,60 евро; лихва за просрочие по т. 1.7 от договора за периода 02.02.2015 г. до 13.12.2018 г. – 138,54 евро; комисионна за
управление за 2017 г. и 2018 г. – 102,22 евро. Посочено е, че общият размер на
задължението към 08.11.2018 г. е 12 673,91 евро, а общият размер на
задължението към 13.12.2018 г. е 12 680,85 евро. Вещото лице сочи, че
размерът на вноските с настъпил падеж, съгласно погасителния план към датата на
издаване на заповедта за изпълнение – 14.12.2018 г. е: главница – 375,89 евро;
договорна лихва – 2 263,24 евро.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
За да постанови
този резултат, първоинстанционния
съд е приел, че ищцовото дружество е
направило волеизявление, че счита кредита за предсрочно
изискуем, което не е достигнало до длъжника преди започването на заповедното
производство.
Представената към
исковата молба нотариална покана от 10.07.2018г., с рег. №5697, том 2, №48 по
описа на нотариус Н. К., с рег. №700 на Нотариалното камара, район на действие
Районен съд - К. до кредитополучателя М.П.П. е
връчена по реда на чл.47 от ГПК.
Поради което съдът приема, че спорният момент между
страните в конкретния случай е свързан с факта на уведомяване на ответницата за
настъпилата предсрочна изискуемост.
С изменения публикувани в
Държавен вестник бр. 86 от 2017 г. са измени разпоредби на ГПК, включително и
чл. 47 ГПК и чл. 415 ГПК в сила от дата 31.10.2017 г.
Съобразно чл. 47, ал. 3 ГПК
в сила от 31.10.2017 г., когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът
служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40,
ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако
посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът
разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по
местоработата, съответно местослуженето или мястото
за осъществяване на стопанска дейност.
В настоящия случай не е
осъществена предвидената в чл. 47, ал. 3, изр. посл.
от ГПК проверка за местоработата на ответника, предвидена съобразно действащата
редакция на разпоредбата. Процесуалният характер на разпоредбата обуславя
нейното приложение спрямо висящите производства, с оглед липсата на изрична
регламентация в смисъл, че спрямо същите се прилага действащата до момента
уредба. В случая уведомяването е извършено чрез нотариална покана, спрямо
връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на нотариуса специална компетентност. Липсва изрична
разпоредба, изключваща приложимостта на въведената с изменението на ГПК
допълнителна проверка спрямо връчването на нотариални покани, поради което
следва да се приеме, че всички етапи от процедурата по връчване по чл. 47 от ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на нотариални покани. С оглед
формиране на извод за редовност на връчването чрез залепване на уведомление
законът предвижда наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки
и осъществяване на описаните действия в тяхната взаимовръзка и поредност.
При преценка на
обстоятелството дали нотариусът може да връчва изявлението на кредитора за
обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите
на законите, уреждащи неговите правомощия, а именно: нотариусът е лице, на
което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални
действия, включително и връчване на нотариални покани, като в чл.50 от ЗННД е
предвидено, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната
кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс; в чл.19 от същия е предвидено, че нотариусът
има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да
прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и
да получава сведения и удостоверения с предимство, както и има право на достъп
до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството
на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи -
"Национален регистър на българските лични документи", при условия и
по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Налице е и постоянна съдебна
практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определения по ч.
т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., по ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС,
ТК, I т. о., по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК и др., в която изрично е
прието, че при връчване на нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК следва да
са налице както предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена
разписаната в закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че
при връчване на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК
във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния
или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия.
В действителност при изменение
на разпоредбата на чл.47 от ГПК, с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждане изискването
за връчване по месторабота, местослужене и място на
осъществяване на стопанска дейност, не са въведени изменения на съответните
разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на чл.74, ал. 1, т. 4 от ДОПК, които да
дават възможност на нотариусите за достъп до данни, представляващи данъчна и
осигурителна информация.
Налице е разминаване между
вменените с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК задължения за издирване на
местоработата на адресатите и липсата на предоставени правомощия на нотариусите
за достъп до тази информация по реда на чл. 74 от ДОПК, като противоречащите си
разпоредби са в нормативни актове от един и същи ранг.
Съдът намира, че така
констатираното противоречие не може да бъде отстранено по тълкувателен път,
доколкото разпоредбата на чл. 74 от ДОПК е императивна и кръга на лицата, които
имат достъп до осигурителната информация не може да бъде разширяван. От друга
страна, не би могло да се извърши и корективно
тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК като се изключи от приложимия
за нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване по месторабота,
доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява
разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при наличие на
точно определени предпоставки.
Допускането на различен ред
за връчване на книжата според субекта /нотариус, съдебен изпълнител, съд/,
осъществяващ връчването и вида на връчваните книжа, както и възможността да се
достигне до различно тълкуване на вида на предпоставките, които следва да са
налице, за да се приеме, че е осъществено „достигане на изявлението на банката
до длъжника” в хода на заповедното и исковото производство, означава страните
по делото – както кредитора, така и длъжника да бъдат поставени в неизвестност
за това дали са упражнили надлежно правата си, да се стигне до противоречиво
прилагане на разпоредбите на закона по отношение на едни и същи страни в
различни производства и да се наруши принципа на правната сигурност, според
който когато един спор се разрешава от съдилищата, той трябва да бъде разрешен
окончателно. Прилагането и неприлагането на изречение последно на чл. 47, ал.3
от ГПК в зависимост от субекта е в разрез с целта на изменението на нормата,
тъй като то цели, правата на ответника, респективно длъжника в заповедното
производство да бъдат достатъчно охранени и същия да може да реализира своята
защита.
Въз основа на изложеното се
налага извода, че не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението по договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт
и реконструкция №359-68 от 04.04.2011 г..
Ето защо съдебния акт на първоинстанционния
съд като краен резултат е правилен и следва да бъде потвърден в обжалваната
част.
С оглед цената на иска, в размер на 25 176 лв., настоящето въззивно решение подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/07.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 3072/2019г. по описа
на Районен съд – гр.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС
на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.