№ 528
гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500537 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
На второ повикване в 10:24 ч. се явиха:
Жалбоподател А. Я. Я. редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява адв. Ч. С. Ч., редовно упълномощен.
Ответник М. П. Б. се явява лично и с адвокат П. К. А., редовно
упълномощена отпреди.
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №522 от 14.07.2022г., постановено по гр.д.№1169/2022г. по
описа на РС- Пещера е прието за установено по отношение на А. Я. Я., с ЕГН
**********, с адрес: гр.***, че М. П. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
обл.*** е собственик на 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор
56277.502.1111, находящ се в обл.***, с площ от 186кв.м., стар номер 3453 в
1
квартал 122А.
Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт №178, том II,
дело №328 р.3562/2002г. за собственост върху недвижим имот придобит по
давност от 16.08.2002г., на Г.*** нотариус, до размера на наследствените
права на М. П. Б., с ЕГН **********, а именно- 1/8 ид. част.
Отхвърлен е иска да се осъди ответника А. Я. Я., с ЕГН **********, с
адрес: гр.***, да преустанови строителните дейности в поземлен имот с
идентификатор 56277.502.1111, съгласно кадастралната карта и кадастралния
план на гр.***, с площ от 186кв.м.; стар номер 3453, квартал 122А.
Осъден е А. Я. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, да заплати на М.
П. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.***, разноски в размер на
890лв.
Осъдена е М. П. Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес: обл.***, да
заплати на А. Я. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, разноски в размер на
366,66лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Я. Я., в частта с
която е прието за установено по отношение на него, че ответницата е
собственик на 1/8 идеална част от процесния имот и е отменен, на основание
чл.537. ал.2 ГПК, нотариален акт №178, том II, дело №328 р.3562/2002г. за
собственост върху недвижим имот придобит по давност от 16.08.2002г., на
Г.*** нотариус, до размера на наследствените права на М. П. Б., с ЕГН
**********, а именно- 1/8ид.част., както и в частта, с която е осъден да
заплати разноски на ищцата.
Твърди се, че в тези части, решението е неправилно и необосновано.
В тази връзка се визира, че процесното решение е неправилно, защото е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с
оглед разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, която задължава съда при
постановяване на решението си да обсъди, всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с целия доказателствен материал,
както и да обсъди всички наведени от страните възражения.
Счита се, че то е неправилно, защото е постановено при
незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при
такива, не съответстващи на доказателствата по делото.
2
Твърди се, че безспорно предмет на настоящата искова молба
представлява правото на собственост върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56277.502.1111 по КККР на гр.Пещера, одобрени със Заповед
№РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК с номер по предходен план 3453, от
кв.122А, с площ от 186кв.м., с площ от 186кв.м.
В случая обаче се сочи, че по отношение на същия, ищцата обосновава
своята претенция по чл.124 ал.1 от ГПК единствено и само с твърдението си,
че е собственик на 1/8ид.ч. от процесния имот, на основание наследяване по
закон от ***- /прабаба на ищеца/, която е починала през 1964г. Съответно без
да се излагат каквито и да било твърдения за придобивна давност, както от
страна на наследодателката, а просто се позовава на записванията на същата
по разписния лист. Която оставила наследници *** /наследодател на лицата,
посочени като собственици в Констативния нотариален акт от 2002г./ и ***
/дядо на ищеца на М. Б./. От своя страна след смъртта си, *** е оставил
наследници *** /баща на ищеца М. Б./ и *** /чичо на ищеца/, които са
починали. В тази насока се визира, че абсолютно неоснователно районният
съд, за да приеме, че имота е наследствен се е позовал по отношение на
ищеца и наследодателката- *** на нормата на чл.79 от ЗС и възприетото в ТР
№4 от 17.12.2012г. на ВКС/, че е възможно да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
Твърди се, че както се посочва по- горе, няма такова позоваване от
страна на ищцата, а и не се установява, същата да е живяла и владяла по
някакъв начин имота, след смъртта на наследодателката, за да разполагат с
възможността да присъедини владението си към владението на наследодателя
и след надлежно позоваване на изтекла в тяхна полза давност да придобият
собствеността. Още повече, че това обстоятелство не кореспондира и с
установеното в мотивите на първата инстанция, че владението върху
процесния имот е прекъснат за същите с отнемането на имота с Указ от 1959г.
след 194-1966г.
Твърди се, че необосновано първата инстанция е приела в мотивите си,
че впоследствие в разписния лист, за собственици на процесния имот са
записани наследниците на ***. Единствените записвания в разписния лист са
3
праводателите на жалбоподателя- *** Я.а, *** и *** и впоследствие самия
жалбоподател.
Сочи се, че от страна на ищцата не се ангажирани доказателства, от
които да следва правния извод, че същата е собственик на процесния имот по
силата на наследствено правоприемство. Записването на имота в разписния
лист към плана на гр.Пещера от 1959г. на името на наследодателя на ищцата-
***, без посочено правно основание за това, не е достатъчно да удостовери
право на собственост. Това е така, тъй като Разписните листове нямат
доказателствено значение за това, кому е принадлежало правото на
собственост, а те са обслужвали нуждите на административните процедури
във връзка с промени в плановете. Разписният лист може да бъде единствено
източник на информация за това кое лице е заварено да ползва определен
имот към момента на кадастралното му заснемане, но не е титул за
собственост. В тази насока се сочи, че от представения по делото Разписен
лист за имот №987 по обезсиления план на гр.Пещера от 1959г.,
заключението на вещото лице и разпитаните по делото свидетели се
установява единствено обстоятелството, че ***, починала на 25.03.1964г., към
1950г. е живяла в имота и в тази връзка, просто е била записана по разписния
лист за процесния имот, който към онзи момент е представлявал имот с
планоснимачен номер 987 по плана от 1959г., но същата никога, не се е
позовавала на придобивна давност върху същия.
Твърди се, че наследодателите на ищцата, нито са владели, нито са
ползвали процесния имот. В тази връзка се приема, че няма как по
наследство, ищцата да е станала собственик на 1/8ид.част от процесния имот.
От 1950г., фактическа власт върху имота е предадена от самата Аргира на
дъщеря й- ***, която единствено е останала да се грижа за майка си и до
смъртта си е живяла в този имот, заедно с децата си, като е извършила и
подобрения в имота.
Твърди се, че ищцовата страна, при дадената й възможност, не е
ангажирала никакви други доказателства за правото на собственост и начина
на придобиването й. Писмен акт, удостоверяващ по надлежен ред правото на
собственост върху процесният имот, на името на нейната наследодателка по
делото - *** не е бил представен.
Визира се, че свидетелските показания не са годно доказателство за
4
установяване на право на собственост върху недвижим имот. С гласни
доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в
продължение на установен от закона срок, като основание за. придобиване на
имота по давност.
Твърди се, че в настоящия случай съдът, като орган сезиран за защита
на субективното право, не може служебно да изследва дали е налице
придобивно основание по чл.79 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД,
към която препраща чл.84 ЗС. Никъде по делото няма позоваване от страна на
ищцата на изтекла в нейна полза, респ. в полза на нейния наследодател
придобивка давност, като оригинерно правно основание за придобиване на
право на собственост върху недвижимия имот.
Счита се, че в тази насока не следва да се обсъждат показанията на
разпитаните по делото свидетели, а единствено по отношение на направеното
от наша страна възражение за придобивна давност.
Моли се да се има предвид обстоятелството, че с оглед изложените по-
горе обстоятелства, по наследство от *** не би могло да се придобие право на
собственост, а чисто теоретично само едно фактическо състояние, даващо
правото владението на наследодателя да бъде присъединено, т.е. продължено
и то само от онези наследници, които установят реално фактическа власт
върху имота. В този смисъл се цитира съдебна практика. На база на нея се
счита, че наследниците разполагат с възможността да присъединят
владението си към владението на наследодателя и след надлежно позоваване
на изтекла в тяхна полза давност да придобият собствеността. В случая обаче
се твърди, че както е установено, още приживе докато е била жива,
владението върху процесния имот е предадено от *** на дъщеря й- ***, която
единствено е останала да се грижи за майка си и до смъртта си е живяла и
владяла имота, заедно с децата си, като е извършила и подобрения в имота.
Принципно, дори друго лице да е посочено като собственик на имота в
писмен документ /скица, отбелязване в разписен лист, нотариален акт/, това
само по себе си не изключва възможността със свидетелски показания да се
установи, че ответника или негов, представител, са упражнявали
фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години и въз основа на така установените факти и с оглед
5
презумпцията на чл.69 ЗС, да се приеме, че са придобили правото на
собственост по давност. Още повече, че според трайно установената практика
на ВКС /Решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/2016г. на Іг.о. на ВКС/,
придобивната давност е въведена в българското законодателство, като
основание за придобиване на вещни права, с оглед виждането на
законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически
упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като
собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото
състояние следва да бъде приравнено на юридическото. Посочва се, че
законността на изградената постройка в процесния имот е абсолютно
неотносима към придобиването му по давност. Фактическата власт е
осъществявана от ответника и техния праводател върху имота и извършеното
строителство, законно или не се разглежда единство като един от актовете на
завладяването му.
Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства се
установява, че А. Я. Я. е собственик по силата на покупка- продажба,
обективирана в Нотариален акт за покупно- продажба №110, том II, дело
№308/2015г., с АКТ на вписване №751, том VI, дело №751/2015г., вх.рег.
№1547/02.09.2015г., на СВ- Пещера; Нотариален акт за покупко-продажба
№98, том II, дело №295/2020г., с. АКТ на вписване №13, том V, дело
№646/2020г., вх.рег.№1124/26.08.2020г. на СВ- Пещера и Нотариален акт за
покупко- продажба №43, том II, дело №239/2021г., с АКТ на вписване №160,
том IV, дело №498/2021г., вх.рег.№1020/04.06.2021г., на СВ-Пещера на
5/6ид.части от процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56277.502.1111 по КККР на гр.Пещера, одобрени със Заповед МРД-18-
14/20.06.2014г., на ИД на АГКК с номер по предходен план 3453, от кв.122А,
а по наследство, оставено му от майка му- *** Я.а, починала на 28.02.2013г.
на 1/6 идеална част от същия. Така по понастоящем се явява едноличен
собственик на целия процесен имот.
Сочи се, че действително майката на моя жалбоподателя- *** Я.а и
наследодателите на неговите праводатели- *** и *** са придобили този имот
по давностно владение оставено им приживе от тяхната майка- ***, ЕГН
**********- починала на 18.05.1979г. Така те установили фактическа власт
изключително за себе си, като продължили заедно да съвладеят целият
процесен, при равни права непрекъснато, явно и несъмнено. На което
6
обстоятелство същите приживе са се позовали, като са се сдобили с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имота, придобит по давност
№178, том II, дело №328 р.3562/2002г. с Акт на вписване №160, том II,
дв.вх.рег.№749/16.08.2002г., на СВ- Пещера. Визира се, че владението върху
този имот същите са получили от своята майка- ***, още преди същата да
почине. А своето владение върху целия процесен имот същата е получила
още през 1950г., от своята майка- ***- починала на 25.03.1964г.
В тази връзка се визира, че неслучайно, като владелци и собственици на
процесния имот, *** Я.а, *** и *** са предявили иск с правно основание
чл.97, ал.1 от ГНК, като наследници на *** срещу Община Пещера, по който е
образувано гр.д.№132/2001г., по описа на PC-Пещера. По което има
постановено и влязло в сила решение, с което е прието за установено по
отношение на Община Пещера, че същите през годините не са губили
владението на процесния имот и са собственици на същия. Впоследствие това
владение е било продължено от жалбоподателя и неговите праводатели, а
понастоящем единствен владелец и собственик на целия процесен имот се
явява А. Я. Я., който изцяло е застроил имота.
Твърди се, че през всичките тези години, видно от разпита на
свидетелите, никои, дори и ищцата не е оспорвал собствеността на А. Я., нито
на неговите праводатели и техните наследодатели, които през всичките тези
години са декларирали имота на тяхно име, плащали данъци за същия,
стопанисвали са го и са извършвали действие на разпореждане с него, което
обстоятелство е известно на всички в гр.Пещера, включително и на ищцата.
Визира се, че това обстоятелство се установява и от представените по делото:
Решение №306 от 06.07.2001г, постановено по гр.д.№132/2001г. по описа на
PC- Пещера; Заповед №602/29.10.2001г. на Кмета на Община Пещера; АКТ за
непълноти и грешки от 09.10.2001г., ведно със Скица; Съобщение №94-00-
2689/30.11.2001г., както и от заключението на вещото лице, че именно във
връзка с постановеното Решение №306 от 06.07.2001г., постановено по гр.д.
№132/2001г., по описа на PC- Пещера е предприето от страна на
праводателите на ответника изменение на кадастралния и регулационен план
на гр.Пещера, като е образуван нов план.номер- 3453, съгласно АКТ за
непълноти и грешки от 09.10.2001г., ведно със Скица с по- малка площ от
186кв.м., идентичен с процесния - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56277.502.1111 по КККР на гр.Пещера, одобрени със Заповед МРД-18-
7
14/20.06.2014г., на ИД на АГКК. Което изменение е разгласено и
демонстрирано на всички съседи още през 2001г., видно от представеното и
прието по делото- Съобщение №94-00- 2689/30.11.2001г.
Твърди се, че в тази връзка е безспорно, че към датите на продажбите
през 2015г., са изминали повече от двадесет години, а след същите, А. Я.,
продължава да владее имота вече повече от 7 години. Това пък от своя страна
доказва и направеното възражение при условията на евентуалност, за изтекла
в негова полза придобивна давност, по отношение на целия процесен имот
посредством присъединяване владението на праводателите си по Нотариален
акт за покупко- продажба №110, том II, дело №308/2015г., с АКТ на вписване
№751, том VI, дело №751/2015г., вх.рег.№1547/02.09.2015г., на СВ-Пещера;
Нотариален акт за покупко-продажба №98, том ІІ, дело №295/2020г., с АКТ
на вписване №13, том V, дело №646/2020Г., вх.рег.№П24/26.0В.2020г.,
на СВ-Пещера и Нотариален акт за покупко- продажба №43, том ІІ, дело
№239/2021г., с Акт на вписване №160, том IV, дело №498/2021г., вх.рег.
№1020/04.06.2021г., на СВ- Пещера и на своя наследодател- *** Я.а.
Сочи се, че с оглед неоснователността на предявения иск по чл.124 от
ГТК, неоснователни се явяват и другите предявени искове по чл.109 от ЗС и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Искането е за отмяна на решението в обжалваните му части с
присъждане на сторените по делото разноски, пред двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- М. П. Б. е
постъпил писмен отговор.
В него са изложени подробни доводи, в насока неоснователност на
изложените възражение във въззивната жалба.
Искането е да се остави без уважение депозираната въззивна жалба,
срещу обжалваното с нея решение и се потвърди решението в неговите
обжалвани част, като валидно, допустимо и правилно.
Моли се за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. Ч. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
8
искания.
Адв. А. – Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Ч. : - Ув. окр. съдии, от името на моя доверител ще Ви моля да
постановите решение, с което да уважите подадената от нас въззивна жалба
като отмените решението на първоинстанационния съд, като неправилно и
необосновано и отхвърлите предявените искове изцяло по съображението,
които съм изложил във въззивната жалба. Представям списък на разноски.
Моля да присъдите сторените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Адв. А. : - Ув. окр. съдии, моля да постановен решение, с което да
потвърдите първоинстанционното такова, като валидно, правилно и
обосновано. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски, за
което представям списък.
Адв. Ч. /реплика/ :– Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за тази инстанция.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
02.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:28
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9