Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански
състав
На 30 юни 2020 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар Л. Р
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.дело № 111 по описа на ОС-Ямбол за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Д.Й.С. ***,
чрез пълномощника й - адв.П.М. от ЯАК против
Решение №152/04.11.2019 г., постановено по гр.д.№148/2019 г. на РС-Елхово.
С посоченото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и
недоказан иска на Д.С. против Я.С. с правно основание чл.49, ал.1 от СК - за прекратяване с развод на
сключения между тях на 12.06.2014 г. граждански брак, както и са отхвърлени исковете й с правно основание чл.59, ал.2 от ГПК - за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете Н.с ЕГН ********** на майката и
определяне местоживеенето на детето при нея, по чл.143 във вр.с чл.146 от СК - за осъждането на ответника Я.С.
да заплаща издръжка в размер на 140
лв. на малолетното си дете Н.и по чл.53
от СК - за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата Б..
Въззивникът С. обжалва първоинстанционното решение изцяло
с твърдения, че е неправилно. Счита, че напълно неоснователно и неправилно РС-E=е
приел, че не е успяла да докаже дълбокото и непоправимо разстройство на брака й
с Я.С., без да анализира агресивното му и арогантно поведение. Сочи още, че с
ответника С. са във фактическа раздяла повече от две години, поради проявено от
негова страна домашно насилие, свързано със скандали, психически и физически
тормоз, за което е налице влязло в сила съдебно решение. Иска отмяна на
атакуваното решение и уважаване на брачния иск, като е заявено изрично искане
бракът между страните да бъде прекратен по вина на въззиваемия, както уважаване
и на съединените с него небрачни искове. Претендира и разноски за двете
инстанции. С жалбата са направени искания за допускане на писмени и гласни
доказателства.
В срока за отговор по чл.263 ГПК, въззиваемият Я.С. не се
е възползвал от правото на писмен отговор и не е взел становище по въззивната
жалба.
В о.с.з. въззивникът Д.С., редовно и своевременно призована се явява лично и чрез пълномощника си – адв.М. заявява, че поддържа
жалбата по изложените в същата съображения и с направените в нея искания, както
и претендира присъждане на направените
по делото разноски. Ангажира относими и допустими писмени и гласни
доказателства, тъй като с основния иск за развод е съединен и иск за
упражняване родителски права по отношение на малолетното дете Никол.
Въззиваемата страна - Я.Й.С.,
в с.з. оспорва жалбата, но заявява изрично, че желае прекратяване на брака, тъй
като със съпругата си от около 2 години не поддържат никакви отношения и живеят
разделено, в различни населени места. Изразява опасения за правилното
отглеждане и възпитание на малолетното дете, родено от брака на страните.
Въззиваемият С. в хода на устните прения изразява желание той да се грижи за
малолетната си дъщеря и заявява искане на него да се присъди упражняването на
родителските права по отношение на детето, тъй като според него майката няма
никакъв морал, за да възпитава детето им.
ЯОС намира, че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол
съдебен акт, поради което може да се
разгледа по същество. Съдът с Определението си от 11.02.2020г. по чл.262 от ГПК, се е произнесъл по заявените с жалбата на въззивника Д.С. доказателствени
искания, като е приобщил приложените към въззивната жалба писмени
доказателства, а в провелото се на 30.06.2020г. о.с.з. са събрани и гласните доказателства,
посочени от въззивника и преценени като допустими, относими и необходими с посоченото
Определение на ЯОС, по съображения, изложени в същото.
Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна,
поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на
доказателствената съвкупност, приобщена по делото както в производството,
развило се пред РС-Елхово, така и пред настоящия ОС-Ямбол. След самостоятелна
оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата
въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред РС-E=е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Д.Й.С. ***, с
ЕГН ********** против Я.Й.С. ***, с
ЕГН **********, с която е предявен бракоразводен иск с правно основание чл.49, ал.1
от СК - за прекратяване с развод на сключения между тях на 12.06.2014 г.
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без да е заявено изрично
искане за произнасяне по въпроса за вината, както и са съединени на основание чл.322 ал.2 от ГПК и искове с
правно основание - по чл.59, ал.2 от ГПК - за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им
малолетно дете Н.Я. С.
с ЕГН ********** на майката и определяне местоживеенето на детето при нея, по чл.143 във вр. чл.146 от СК - за
осъждането на ответника Я.С. да заплаща издръжка в размер на 140 лв. в полза на малолетното си дете Н.и по чл.53 от СК - за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата - Белева. Заявена е и претенция за
присъждане на разноски, вкл.хонорар на ангажиран адвокат. По отношение на
семейното жилище в гр.Б., ж.к.”******” №**, вх.*, ет.*, ап.**, не се възразява
да бъде предоставено за ползване на ответника Я.С.. Съобразно процесуалните
правила към ИМ са приложени писмени доказателства и са заявени доказателствени
искания.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата и
ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 12.06.2014г. в гр.Б., който и за двамата е първи по ред, от който имат
родено едно дете – малолетната Н.Я. С., с ЕГН **********. От около 2 години
преди датата на депозиране на ИМ /21.03.2019г./ в семейното общуване на
съпрузите настъпили проблеми като в тази насока се сочи, че ответникът е станал
изключително нервен и агресивен, непрекъснато вдигал скандали, по време на
които безпричинно отправял ругатни и обидни думи към ищцата, налагал своето
мнение и не търпял възражения. Това поведение ищцата търпяла с цената на много
отстъпки и компромиси заради детето им, но от ден на ден положението е ставало
нетърпимо като ответникът е реализирал все по-често както психическо, така и
физическо насилие спрямо съпругата си. След един от поредните скандали през
м.септември 2017г. ищцата сочи, че е напуснала семейното жилище и е заживяла в
дома на майка си в с.Р., обл.Я.. Последвалите няколкото опита след това, съпрузите
да заздравят брачната връзка и да подобрят отношенията си в името на детето им,
се оказали безуспешни. Според ищцата
бракът й с ответника е изчерпан от съдържание, като същият съществува само
формално, тъй като между двама им липсва взаимно уважение, обич и грижа, поради
което продължаването на това състояние не е в нито неин, нито на детето
интерес. Изтъква се, че бракът й с ответника, е дълбоко и непоправимо разстроен
и това състояние е необратимо и за двамата съпрузи.
В предоставеният по реда и при условията на чл.131 от ГПК
срок за писмен отговор по ИМ, такъв не е бил депозиран от страна на ответника
пред първоинстанционния съд, като същият не е взел становище по предявените
искове и не е представил доказателства.
От приложеното към ИМ и прието като доказателство по
делото Удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че страните са
законни съпрузи, сключили граждански брак на 12.06.2014г. в гр.Б., обл.Б., за което е
съставен Акт за граждански брак №****/****. на 3-то Кметство Б.,
Община Б..
От брака си съпрузите имат родено едно малолетно дете – Н.Я. С., родена на ***г. в гр.Б., което се установява от приложеното по делото в
надлежно заверен вид за вярност с оригинала копие от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане №****** от *****. на 3-то
Кметство Б., Община Б..
По делото в хода на първоистанционното производство е
изискан и представен от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“гр.E=социален доклад, от който въз основа на извършеното проучване
и проведените беседи е изразено становище, че майката има желание и възможности
да полага и за в бъдеще грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното
дете – Н.Я.С.. Констатирано е, че към момента
на проучването малолетната Н.живее с майка си и с по-големия си брат – И.С.П.,
който е на 18 години, в жилище под наем на адрес – гр.Е.,
обл.Я., ул.”****” №**, ет.*,
ап.*. Въз основа на направеното от
соц.работник, изготвил доклада, социално проучване, става ясно, че грижи за
детето от фактическата раздяла на родителите му, датираща от м.10.2018г., и към
момента полага майката, с която малолетната Н.и по-големият й пълнолетен брат И.
живеят в жилище-тристаен апартамент под наем в гр.Е.,
в което има обособена стая за Н., като
хигиенно-битовите условия на живот в жилището са добри и обзавеждането му е
съвременно и функционално. Или към настоящия момент са осигурени за малолетната
Н.подслон, здравословно хранене и подходящо облекло според сезона, както и
всичко необходимо за нейното правилно физическо развитие и образование, а
средата, в която се отглежда е стабилна, като между детето и майката се
наблюдава изградена стабилна емоционална и доверителна връзка, създадени
отношения на привързаност и разбирателство, като майката проявява според соц.проучване
чувствителност по отношение нуждите на дъщеря си, отчита силните й страни и е
пряко ангажирана с развитието на детето. В соц.доклад е отразена констатацията,
че малолетната Н.общува както с родителите на ищцата – въззивник, така и с
родителите и близките на бащата – въззиваем. Малолетното дете Н.е записано в
ДГ”Невен”-гр.Елхово. В доклада се сочи, че майката работи в частна фирма
„Престиж” и реализира средно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева. С
оглед на тази информация Д“СП“гр.E=предлага при преценката си относно
отношенията между родителите, касаещи малолетната Н.,
съдът да изходи преди всичко от защита правата и интересите на детето.
По твърдения, изложени от ищцата-въззивник в ИМ и от
констатираното в приложения соц.доклад като семейно жилище съпрузите са
ползвали жилище, находящо се в гр.Б., ж.к.”******” №**, вх.*, ет.*, ап.**, който адрес се
явява регистрирания в НБДН постоянен и настоящ адрес на ответника-въззиваем.
В производството пред РС-E=ищцата-въззивник във връзка с
дадените й от съда по реда и при условията на чл.146 ал.3 вр.с ал.2 от ГПК
указания с оглед разпределената доказатествена тежест по заявените от нея
искови претенции, е ангажирала писмени доказателства за установяване размера на
реализираните от нея доходи, а именно: - заверени преписи на два договора за
поръчка – Договор №191/03.06.2019г. и Договор №326/02.09.2019г., които са
сключени между Община E=като възложител и ищцата като изпълнител и два броя
документи образец за сметка на изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ от
03.06.2019г. и от 02.09.2019г., от които се установява, че за извършената от
ищцата като изпълнител работа – почистване на площта на тротоарите и окопаване
на градинките, й е изплатено възнаграждение по посочените договорни
правоотношения – през м.06.2019г. в размер на 560.00 лева и през м.09.2019г. –
188.72 лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение РС-E=е
приел, че предявеният от ищцата-въззивник бракоразводен иск по чл.49 ал.1 от СК
е недоказан и неоснователен, поради това, че макар и да е установено по делото,
че към момента съпрузите живеят разделено, в различни населени места, то не е
установено те да са във фактическа раздяла, както и тази фактическа раздяла да
е продължила повече от две години, както се твърди в ИМ. Въпреки разяснената на
ищцата с доклада на съда по чл.146 от ГПК доказателствена тежест, според
първоинстанционния съд, същата не е съумяла да докаже фактите, свързани с
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между нея и ответника
граждански брак, като не са били установени и твърдените в ИМ обстоятелства,
ищцата да е била обект на психическо и физическо насилие от страна на
ответника. Първостепенният съд в мотивите си е приел, че неоснователността на
главния бракоразводен иск обуславя като естествена последица отхвърлянето като
неоснователни и на съединените с него небрачни искове, свързани с упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Н.Я. С., неговото местоживеене и издръжката
му, както и за фамилното име на съпругата след брака, тъй като предпоставка при
произнасянето по всеки един от тях е - прекратяването на брака с развод.
Пред въззивната инстанция за установяване на
изложеното в обстоятелствената част на ИМ за осъществен психически и физически
тормоз от страна на ответника спрямо ищцата, като причина за настъпилата
фактическа раздяла между съпрузите, е представен заверен препис от влязлото в
сила на 02.05.2019г. Решение №3/09.01.2019г., постановено по гр.д.№808/2018г.
по описа на ЕРС, оставено в сила с Решение №41/02.05.2019г. постановено по
възз.гр.д.№68/ 2019г. по описа на ЯОС, от които съдебни актове се установява,
че спрямо въззивника Д.С. са наложени мерки за защита за осъществено на
28.12.2018г. спрямо нея домашно насилие от съпруга й – въззиваемия Я.С., като
последният е задължен на основание чл.5 ал.1 т.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си,
както и му е забранено да приближава както нея, така и жилището й и местата й
за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 50 метра, за срок от
шест месеца.
От събраните по делото по инициатива на
въззивника Д.С. гласни доказателствени
средства - показанията на свидетеля И.С.П. – син на ищцата – въззивник и на свидетеля
П.Й.Б. – брат на ищцата – въззивник, разпитани във въззивното производство, които макар
и с оглед близката родствена връзка с въззивника С., да се явяват заинтересовани
от изхода на делото, то техните показания са относими и съществени за
правилното решаване на делото, тъй като именно тези двама свидетели и особено
св.П., за който като син на ищцата, се установи, че е живял в семейството на
съпрузите преди фактическата им раздяла, познава отблизо и добре отношенията
между страните по делото както от преди фактическата им раздяла, така и след
това. От показанията и на двамата свидетели се установи, че в момента съпрузите
не живеят заедно, като раздялата им датира от около 2 години, като и двамата
категорично и недвусмислено сочат, че причината за раздялата на съпрузите са
зачестилите скандали и агресивното поведение на ответника спрямо ищцатата –
въззивник, което се установява и от приобщените посочени по-горе съдебни
решения на ЕРС и ЯОС за наложени спрямо Д.С. мерки за защита по ЗЗДН за
осъществен спрямо нея на 28.10.2018г. акт на домашно насилие от въззиваемия Я.С.. Чрез показанията си свидетелите
П. и Б. изразяват своето становище, че за в бъдеще
съпрузите не биха могли да продължават да живеят съвместно, тъй като отдавна са
разделени и всеки един от тях има свой собствен живот.
От
показанията на двамата свидетели П. и Б. съдът прие за установено и
обстоятелството, че както по време на фактическата раздяла между съпрузите –
страни по делото, датираща от м.10.2018г., така и към момента грижите за
отглеждането и възпитанието на малолетната дъщеря на съпрузите – страни по
делото, се полагат от майката –
възивника Д.С., а бащата – въззиваемия Я.С. се е дезинтересирал от детето Н.като
не я е търсил и не е осъществявал контакти с малолетната.
При така установената фактическа страна, съдът намира, че
обжалваното Решение на РС-E=е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за
този извод за следните:
По брачният иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 СК,
всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, а съгласно ал.3 от цитираната разпоредба, с решението за допускане
на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това.
Съгласно разясненията, изложени в постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 160 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5764/2013 г., IV г. о., ГК, ВКС в отговор на процесуалноправния въпрос за
съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, когато само един от съпрузите е поискал
това, намира, че по иск за развод съдът е ограничен да обсъжда фактите и
обстоятелствата само с оглед тяхното значение за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака - какви са отношенията между съпрузите и в каква степен
те съответстват на отношенията между свързани в брак. Без да е сезиран с искане
от някоя от страните, съдът не може да обсъжда доколко определено поведение на
съпрузите е противобрачно (съставлява неизпълнение на съпружески задължения) и
как то се е отразило на съществуващите отношения.
Законът не посочва каква да е формата на
искането за произнасяне по вината, поради което е възможно същото да е направено от ищеца в исковата молба, а от
ответника в писмения отговор на исковата молба и с предявените от него насрещни брачни искове. Нормата на чл.322 ал.1 от ГПК, утвърждава изключение от преклузията за въвеждане в
процеса на факти от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото
разстройство на брака, давайки възможност на страните да релевират такива до
приключване на устните състезания. Или искането за произнасяне по вината, което
макар и да не е отделен брачен иск, за него на общо основание са приложими
правилата за своевременно сезиране на съда и установени преклузии на процесуалния закон. На основание чл.322 ал. от ГПК могат да се предявяват факти, които може и да сочат на
виновно противобрачно поведение на другия съпруг, но само във връзка с брачния
иск за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а не и като основание за
късно предявяване на искането за произнасяне по въпроса за вината, какъвто е
процесния случай.
След като първоинстанционният ЕРС е бил
сезиран с иск по чл.49 ал.1 от СК без изрично и своевременно от ищеца С. в
исковата й молба, да е заявено искане за произнасяне по брачната вина, като такова
искане е депозирано за първи път едва с въззивната й жалба, то е недопустимо
настоящата въззивна инстанция да обсъжда този въпрос и да се произнася с
нарочен диспозитив. ЯОС дължи в случая произнасяне по бракоразводния иск на
въззивника-ищец по начина, по който същият е формулиран и заявен пред РС-E=с
ИМ, а именно като иск по чл.49 ал.1 от СК - за прекратяване на брака
между страните с развод като дълбоко и непоправи разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината, както правилно е квалифициран от
първоинстанционния съд с доклада му по чл.146 от ГПК, изнесен в присъствието на
страните в провелото се на 04.09.2019г. о.с.з., които са го възприели без
каквито и да е възражения.
Разгледан по същество искът за развод по чл.49 ал.1 от СК се явява основателен и доказан, поради което настоящата
въззивна инстанция счита, че същият следва да бъде уважен, по следните правни съображения: За да бъде постановено прекратяване на брака на посоченото
основание, е необходимо да е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, т.е. да се установят и конкретизират причините, които са разстроили
брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да се направи
преценка, дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
От
данните по делото може да се направи извода, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е фактическата раздяла,
датираща от повече от 2 години, настъпила вследствие на породили се проблеми в
брачното общуване, предизвикани от агресивното поведение на съпруга към
съпругата, зачестилите скандали, които в края на съвместното им съжителство са прераснали
в упражнен физически тормоз, за което свидетелства влязлото в сила на 02.05.2019г. Решение
№3/09.01.2019г., постановено по гр.д.№808/2018г. по описа на ЕРС, оставено в
сила с Решение №41/02.05.2019г. постановено по възз.гр.д.№68/ 2019г. по описа
на ЯОС, по силата на което спрямо въззивника Д.С. са наложени мерки за защита по
ЗЗДН за осъществено на 28.12.2018г. спрямо нея домашно насилие от съпруга й –
въззиваемия Я.С.. Вследствие на тези
неприсъщи за брачното общуване и съжитество отношения, както и с оглед на
продължителната фактическа раздяла, съдът
приема, че между съпрузите е настъпило пълно отчуждение, като същите са
преустановили каквито и да е контакти. Според ЯОС не съществуват никакви
изгледи за укрепване и заздравяване на брака, което се потвърди както от
категоричността в становището на ищцата-въззивник и нежеланието й за
запазването на брака, така и от изрично изразеното пред настоящата въззивна
инстанция желание от страна на ответника – въззиваем, бракът да бъде прекратен,
тъй като няма никакви отношения със съпругата си Д.С..
В
настоящият случай не се спори, а и от събраните гласни доказателства по
несъмнен начин се установява, че отношенията
между съпрузите-страни по делото не са такива, каквито следва да бъдат в едно
семейство. Брачната връзка на страните е опразнена от необходимото й съдържание.
От анализа на събраните
доказателства съдът е мотивиран да приеме, че
е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите - Д.С. и Я.С.,
между тях не съществува вече взаимната привързаност, уважение, доверие и
разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни
усилия, с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на
задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите по чл.13-чл.17 от СК, което сочи, че бракът им е изпразнен от
следващото се от закона и морала съдържание и не може да изпълнява своята
социална функция, поради което и неговото съществуване е само формално.
Следователно не може да се очаква възстановяване на неговото нормално
състояние, което навява на извод, че запазването му не е както в интерес на
съпрузите-страни по делото, така и на роденото от брака им малолетно дете Н.и на
обществото, поради което следва да бъде прекратен, като съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината.
По отношение на иска с правно основание чл.59 ал.2
от СК:
При сезиране на
съда с оглед регулирането на такива отношения следва да се отчетат всички
обстоятелства, относими към детето. Целта на съдебния акт е винаги да защити в
най-пълна степен интересите на детето, както изисква разпоредбата на чл.1, ал.1
от Закона за закрила на детето. Съдът следва да преценява във всеки конкретен
случай висшия интерес на детето, когато нормалното развитие на брачните
отношения е нарушено. Въз основа на тези свои правомощия и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът решава на кого от родителите да предостави
отговорността за отглеждането и възпитанието на детето и упражняването на
родителските функции, като се ръководи изцяло и само от интересите на детето.
Или водещ критерий при произнасяне по иска по чл.59 ал.2 от СК, заявен от ищцата в
ИМ, е интересът на
детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал.4
от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, социалното обкръжение и
материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът прецени привързаността на малолетното дете Н.към майката, който извод се извежда от обстоятелството, че същото живее при
нея и тя е полагала активни грижи за него, осигурила му е нормални жилищни условия и добра семейна среда както по време на фактическата раздяла между съпрузите, датираща
от повече от 2 години, в каквато насока е и извършеното социално проучване,
видно от изготвения и приложен в хода на първоинстанционното производство
социален доклад на Д"СП"гр.Елхово, така и продължава да ги полага и
към момента, подпомагана от по-големия си пълнолетен син - И.С.П., разпитан по
делото пред въззивната инстанция като свидетел. Същевременно се установи, че бащата – въззиваем по
делото без основателни причини за този период от време, проявява тенденция на
дезинтересиране от детето Н., в каквато насока е заявеното от самия въззиваем С. при изслушването му в
хода на провелото се на 30.06.2020г. о.с.з. пред настоящата въззивна инстанция,
признание, че не се е виждал с дъщеря си, не я посещавал, не е контактувал с нея. Или за
период от повече от 2 години, поведението на ищцата-въззивник, на полагане на
грижи за малолетната Никол, навява у съда извода, че тя е приела на практика да
упражнява родителските права по отношение на детето. Не без значение за преценката
е пола и възрастта на детето Н., което към момента е
на 4 години и 8 месеца, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането и
възпитанието му и полагане на непосредствените грижи от
майката-въззивник, както и фактът, че малолетното дете се е адаптирало
към създалата се обстановка на раздяла между родителите му и към създадената от
майката и по-големият му брат семейна, битова и социална среда, в която малолетната
Н.се чувства спокойна и материално осигурена, както се установи от показанията
на свидетелите П. и Б. и от социалния доклад на Д"СП"гр.Елхово. Няма
данни за конфликти и неразбирателство в дома, в който детето понастоящем живее.
Установи се, че ищцата сама се грижи за задоволяване на материалните
потребности на детето и за издръжката му, като в грижите по него е подпомагана
от пълнолетния си син – св.П., с който живеят заедно.
Предвид на изложените съображения, както и с оглед на това, че детето Н.се е
адаптирала към средата, в която живее в момента, придобило е навици, ЯОС счита,
макар и да няма надлежно заявен по предвидения процесуален ред насрещен иск от
страна на бащата той да упражнява родителските права /такова искане е заявено
от въззиваемия едва в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция/, че
една евентуална промяна в тази негова изградена среда би повлияла на психиката му.
С оглед на това, ЯОС преценя, че интересите на малолетната Никол, ще бъдат
по-добре защитени, ако родителските права бъдат предоставени в полза на майката-въззивник.
В случая се касае до правно закрепяне на едно фактическо трайно положение. При повече
от 2-годишно съжителство с детето, майката чрез позитивното й развитие, е
доказала добро обгрижване и наличие на необходимите родителски и възпитателски
качества, гарантиращи интересите на малолетната Н.и нейното правилно развитие. В
случая следва да се изходи преди всичко от интересите на малолетното дете Н., поради което преценяйки събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, ЯОС намира, че предявеният от ищцата - въззивник по реда и при условията на чл.322
ал.2 от ГПК иск с правно основание по чл.59 ал.2 от СК, е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен, като бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето Н.на майката – въззивник по делото, при когото малолетното
дете живее,
като местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майката.
За цялостното развитие на детето във физически и духовен аспект, съществено
и незаместимо би било и участието на бащата. Във връзка с подлежащия на
определяне режим на лични отношения на бащата с детето Н., ответникът-въззиваем не е направил искания, като
такива не са заявявани и от ищцата-въззивник, не се и сочат доводи, мотивиращи
определяне на специфичен, респ. разширен режим на лични контакти. В приложения
по делото социален доклад и в другите доказателствени материали също не са
отбелязани специфични обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на
въпроса. Затова съдът съобразявайки се с възрастта на детето, прие, че
следва да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични
отношения – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от
10.00 до 16.00 часа в събота и от 10.00
до 16.00 часа в неделя, както и 20
дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Досежно
искът с правно основание чл.143 вр.с чл.146 от СК:
Претенцията
за издръжка в полза на малолетното дете, заявена от ищцата-въззивник с ИМ, се
преценя за основателна, тъй като съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид
възрастта, потребностите, и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според
неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Съобразно чл. 142 ал.2
от СК минималният размер на издръжката за дете е в размер на ¼ от
минималната работна заплата, която към датата на депозиране на исковата молба
на ищцата - 21.03.2019г. е 560.00 лева /ПМС №320/20.12.2018г., в сила от
01.01.2019г. до 31.12.2019г./ или 140.00 лв., в какъвто размер се претендира от
ищцата-въззивник с ИМ.
Съдът счита, че в процесният
случай размерът на претендираната издръжка е основателен, като при определянето
му следва да се съобрази както възрастта и нуждите на детето Н., така и възможностите на
родителите му. През релевантния за иска период от време, се установи, че ищцата
е реализирала средно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева, поради което ЯОС приема този размер като база при
определяне на възможностите й за участие в издръжката на детето. Досежно
възможностите на ответника-въззиваем, за който не са налице данни за
реализиране на доходи от трудова или друга дейност, но е в трудоспособна
възраст, не се установи да е необходимо да поддържа медикаментозен или специален
оздравителен режим, да има алиментно задължение към трети лица, и е
неоправдано нереализирането на доходи, които биха му позволили да участва в
издръжката на дъщеря си, съдът приема като база за определяне на възможностите
му за участие в издръжката на детето, минималната за страната ни работна
заплата, която към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е в размер
на 610.00 лева /ПМС №350/19.12.2019г., в сила от 01.01.2020г./. Средният
относителен размер в парично изражение на месечната издръжка, необходима за
детето Н./като текущи, обичайни разходи за храна, облекло, обувки и т.н./ с
оглед възрастта му – 4 години и 8 месеца и настоящата тежка пазарна конюнктура,
съдът определя на сумата от 240.00 лева. Предвид на установената за двамата
родители база за определяне на възможностите им за участие в издръжката на
детето, съдът прецени, че в конкретния случай възможностите на ответника-въззиваем,
позволяват дължимата от него по чл.143 ал.2 вр.с ал.1 от СК част от издръжката
на детето, да бъде определена в предвидения в разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК
минимален размер. С оглед
изложеното, настоящият състав на съда счита, че бащата следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка за детето Н.в размер на 140.00 лева, платима чрез ищцата-въззивник като негова
майка и законен представител, считано от датата на предявяване на исковата
молба пред РС-E=– 21.03.2019г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, считано от датата на
падежа до окончателното й плащане, до настъпването на събитие, водещо до
изменение или прекратяване на дължимата издръжка. Майката следва да осигури останалите средства за
издръжката на детето в размер на 100.00 лева, предвид на обстоятелството, че ще продължи да полага
ежедневните грижи за отглеждането му, както го е правила и досега.
Досежно
ползването на семейното жилище:
Между страните не се спори, че по време на
семейния си живот са живели в жилище, представляващо
Апартамен, находящо се в гр.Б., ж.к."******"
№**, вх.*, ет.*, ап.**, като след настъпване на фактическата раздяла, датираща от 2018г. ищцата
заедно с
роденото от брака малолетно дете Н.е напуснала семейното жилище и в същото е
останал да живее ответника-въззиваем.
Съгласно
разпоредбата на чл.56 ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може
да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а в случай, че от
брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за
ползването на семейното жилище.
В
процесният случай претенция за ползването на семейното жилище не е заявявана
както от ищцата - въззивник с ИМ, така и от ответника-въззиваем. Както с ИМ,
така и с депозираната въззивна жалба, въззивникът Д.С. е изразила изрично
желание ползването на семейното жилище, което е напуснала заедно с малолетната
дъщеря на страните Н., преди повече от 2 години, да бъде предоставено
на съпруга й - ответника Я.С.. Предвид на това и съобразно разпоредбата на
чл.56 ал.1 от СК съдът намира, че семейното жилище, което не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи поради обстоятелството, че представлява
апартамент, следва да бъде предоставено за ползване на съпруга-ответник по
делото.
По отношение на иска с правно основание чл.53 от СК:
Въззивникът-ищец
с ИМ е заявила изрично искане по чл.53 от СК - след прекратяване на брака да се
възстанови ползването на предбрачното й фамилно име Б..
Нормата на чл. 53 от СК предвижда, че
съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Или ако в брачният
процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, какъвто е процесният случай, той може да го
възстанови. В случая преди сключване на брака въззивникът Д.Й.С. е ползвала
фамилното име Б., поради което тази й претенция следва
да бъде уважена, като бъде постановено същата да ползва за в бъдеще след
прекратяване на брака предбрачното си фамилно име Б..
Предвид гореизложените си съображения,
въззивният ОС-Ямбол намира, че Решението на РС-Елхово, с които са отхвърлени заявените
с ИМ на въззивника Д.С. искови претенции по чл.49, ал.1 от СК, по чл.59, ал.2 от ГПК, по чл.143 във вр. чл.146 от СК и по чл.53 от СК, ще
следва да се отмени изцяло и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК се постанови друго, с което
исковете да се уважат.
Разноски:
За разноските пред
първата съдебна инстанция:
Съгласно разпоредбата
на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, разноските остават в тежест на всяка от страните така, както са ги
направили. Поради това, настоящата инстанция независимо от изхода на делото, счита,
че не следва да уважава заявената от въззивника-ищцата Д.С. с въззивната й
жалба, поддържана и от процесуалният й представител в хода на устните прения
пред настоящата въззивна инстанция претенция за присъждане на направените пред
РС-E=разноски, възлизащи в общ размер на 625.00 лева, включващи - заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600.00
лева, видно от приложения в производството пред РС-E=Договор за правна защита и
съдействие от 21.03.2019г. и 25.00 лв. внесена ДТ за образуване на
производството пред РС-Елхово. Така направените от ищцата С. *** разноски,
остават в нейна тежест.
По разноските дължими
за въззивната инстанция:
Съгласно разпоредбата
на чл. 329, ал. 2, изр. 2 от ГПК разноските при обжалване на решението се
определят по реда на чл. 78 от ГПК.
Предвид изхода по спора въззиваемата
страна Я.С. следва да заплати на въззивницата Д.С. сумата от 25.00 лева,
направени пред въззивната инстанция
разноски, които представляват заплатена държавна такса за образуване на
настоящото въззивно производство. Не се установи въззивницата С. да е направила
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящия ЯОС, поради което и такива не се присъждат.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът-въззиваем
следва да заплати държавна такса при решаване на делото в размер на 25.00 лева
по сметка на ЯОС, а решението на РС-Елхово, в частта, в която ищцата Д.С. е
осъдена да заплати 25.00 лева ДТ по сметка на РС-Елхово, следва да бъде
отменено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр.с чл.69
ал.1, т. 6 от ГПК, въззиваемият Я.С. следва да заплати
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 201.60 лв., в полза на ОС-Ямбол.
С оглед на правилата, установени от чл.280,
ал. 3, т. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в
частта за прекратяването на брака. Съгласно изричния текст на същата разпоредба
решението по въпросите на чл. 59, ал. 2 от СК, а именно предоставяне
упражняването на родителските права и при кого от родителите да живее детето,
определяне на режим на лични отношения и въпроса за издръжката на детето може да
се обжалва по касационен ред.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №152/04.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 148/2019 г. по описа на РС-Елхово, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 49, ал.1 от СК сключеният на 12.06.2014
година в град Б.,
обл.Б.,
с Акт за граждански брак № ****/*****
година на 3-то кметство Б., Община Б., граждански
брак между Д.Й.С., с ЕГН ********** *** и Я.Й.С., с ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака между страните дете Н.Я. С., с ЕГН ********** на майката Д.Й.С., с ЕГН ********** ***, при която определя местоживеенето му.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на бащата Я.Й.С., с ЕГН ********** ***, с детето Н.Я. С., с ЕГН **********, както следва: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 до
16.00 часа в събота и от 10.00 до 16.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятната ваканция, когато майката
не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Я.Й.С., с ЕГН ********** ***, да заплаща в полза на
детето Н.Я. С.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Й.С., с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в
размер от 140,00 /сто и четиридесет/ лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 21.03.2019г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес - гр.Б., ж.к."******" №**,
вх.*, ет.*, ап.**, на съпруга Я.Й.С., с ЕГН ********** ***, като констатира, че съпругата Д.Й.С., с ЕГН ********** го е напуснала.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК, след
прекратяване на брака съпругата Д.Й.С., с ЕГН **********, да възстанови и ползва за в
бъдеще предбрачното си фамилно име - Б..
ОСЪЖДА Я.Й.С., с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ЯОС,
сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото,
както и сумата от 201.60 /двеста и един лева и шестдесет ст./ лева,
представляваща държавна такса по уважения иск за издръжка, дължима на малолетното
му дете.
ОСЪЖДА Я.Й.С., с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на Д.Й.С., с ЕГН ********** ***, разноски пред въззивната инстанция в размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
в частта по въпросите на чл.59, ал.2 от СК подлежи по реда на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК на обжалване пред ВКС чрез ЯОС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с връчване на препис, а в
останалата му част не подлежи на касационно обжалване и е окончателно,
съобразно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.