Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното
от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 59/2020 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 307 от 11.11.2019 год. по гр. дело № 366/2019 год. Костинбродският районен съд е отхвърлил предявения иск от С.М.И.
срещу О.К. с правно основание чл. 86 вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата
15 308,81 лв., представляваща част от дължимата законна лихва върху присъдена
главница в размер на 16 663,75 лв. по гр.д. № 331/2017 год. по описа на КРС за
периода 10.05.2008 год. – 17.05.2017 год.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с
твърдения, че същото противоречи на събраните доказателства и на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявения иск.
Ответникът не взема
становище по въззивната жалба.
С
решение от 17.05.2018 год. по гр.д. № 331/2017 год. Костинбродският
районен съд е развалил сключения между С.М.И. и О.К. договор за продажба чрез
търг на недвижим имот от 10.05.2008 год. – частна общинска собственост,
представляващ ПИ 57 кад. район 534 с площ от 851,93
кв.м. в с. Б., о.К. *** да заплати на ищеца сумата 16663,75 лв., представляваща
получена от ответника продажна цена, подлежаща на връщане на отпаднало
основание; сумата 333,28 лв. – местен данък и сумата 1000 лв. – част от
дължимата законна лихва върху главницата от 16 663,75 лв. за периода 10.05.2008
год. – 17.05.2017 год., по предявения частичен иск. Решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
По
гр.д. № 331/2017 год. искът за заплащане на законна лихва върху главницата от
16 663,75 лв. е бил предявен като частичен, като изрично е посочено в исковата молба, че
претендираната сума в размер на 1000 лв. представлява част от сумата 16308,81
лв. – законна лихва върху главницата от 10.05.2008 год. до датата на подаване
на исковата молба.
В
отговора на исковата молба в производството по гр.д. № 366/2019 год.
пълномощникът на ответника адв. Георги Янев е направил възражение за погасяване
по давност на претенцията за заплащане на законна лихва за период, предхождащ
тригодишния срок преди датата на подаване на исковата молба. Сочи също така, че
главното вземане е погасено на 18.01.2019 год., поради което на основание чл.
119 от ЗЗД са погасени и произтичащите от него допълнителни вземания, вкл. това
за законна лихва.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявяването
на иск за парично вземане като частичен няма за последица спиране и прекъсване
на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
Срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска
чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, с който
исковото производство приключва. Давностният срок се прекъсва при настъпване на
определени в закона обстоятелства. Нормата на чл. 116 от ЗЗД е императивна и
съдържа изчерпателно основанията за прекъсване на давността. Съобразно чл. 116,
б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако искът
бъде уважен. При уважаване на иска изтеклият срок на погасителната давност се
заличава и започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Срокът на
погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането,
което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането
давността не спира и не прекъсва. В този смисъл е и трайната съдебна практика
/решение № 610 от 09.12.2008 год. по т.д. № 391/2008 год. на ВКС на РБ, I-во т.о., определение №
521/13.06.2019 год. по гр.д. № 1218/2017 год. на ВКС на РБ, г.о. и др./, както
и новата разпоредба на чл. 116а от ЗЗД /Д.В. бр. 42/2018 год./.
Следователно,
давността за процесното вземане не е прекъсната с предявяване на частичния иск
за заплащане на законна лихва върху главницата от 16 663,75 лв. по гр.д. №
331/2017 год. на КРС. Когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като
предмет само част от спорното право и в обективните предели на СПН на
решението, с което частичният иск е уважен, се включва вземането само в частта
му, за която искът е бил предявен и уважен. Тази част от вземането, която
надвишава този размер, остава извън тези предели. Законът не предвижда
прекъсване на погасителната давност за частта от вземането, която не е предмет
на влязлото в сила решение.
Съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД погасителната давност за вземането, представляващо
законна лихва, е три години. С оглед това и процесното вземане за заплащане на
законна лихва върху главницата от 16 663,75 лв. е погасено по давност за
периода 10.05.2008 год. – 21.05.2016 год. Вземането не е погасено по давност за
период от три години преди датата на подаване на исковата молба по гр.д. №
366/2019 год. /на 21.05.2019 год./, т.е. за периода след 21.05.2016 год. Тъй
като предмет на претенцията е законна лихва за периода 10.05.2008 год. –
17.05.2017 год., искът за заплащане на законна лихва следва да бъде уважен за периода 21.05.2016
год. – 17.05.2017 год., като размерът на дължимата законна лихва върху
посочената сума настоящият съдебен състав изчисли с помощта на електронен
калкулатор /https://www.calculator.bg/ в размер на 1675,82 лв. До този
размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. През този период
главното вземане не е било погасено /присъдените с решението суми по гр.д. №
331/2017 год. на КРС са изплатени на 18.01.2019 год., видно от писмения отговор
на исковата молба и представеното с него платежно нареждане/, поради което
разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД в случая е неприложима. Единствено за периода
след 18.01.2019 год. с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него акцесорни вземания, вкл. това за мораторна лихва.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за заплащане на законна лихва върху главницата - 16 663,75 лв.
до размера от 1675,82
лв. и за периода 21.05.2016
год. – 17.05.2017 год. и вместо него въззивният съд следва да постанови друго,
с което да уважи иска за този размер и период. В останалата отхвърлителна
част решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
200 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 307 от 11.11.2019 год. по гр. дело №
366/2019 год. на Костинбродския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил предявения иск от С.М.И. срещу О.К. с правно основание чл. 86 вр. чл.
79 от ЗЗД за заплащане на част от дължимата законна лихва върху присъдена
главница в размер на 16 663,75 лв. по
гр.д. № 331/2017 год. по описа на КРС до размера от 1675,82 лв. и за периода
21.05.2016 год. – 17.05.2017 год., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.К. да заплати на С.М.И. *** сумата 1675,82 лева,
представляваща част от законната лихва за периода 21.05.2016 год. –
17.05.2017 год. върху главница в размер на 16 663,75 лв., присъдена с
решение по гр.д. № 331/2017 год. на КРС
и представляваща получена от ответника продажна цена по договор за продажба
чрез търг на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 10.05.2008
год., подлежаща на връщане на отпаднало основание, по предявения иск от С.М.И.
срещу О.К. с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА О.К. да заплати на
С.М. *** сумата 200 лв., представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.