РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №1246 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София,
представляван от управителите С Н Н и И Ха Г, чрез процесуалния си представител
твърди, че на 11.11.2016г. сключил Договор за потребителски кредит №**********,
в качеството на кредитор и А.В.П., клиент, за сумата 3000.00 лв при годишен
процент на разходите 49.89 % и годишен лихвен процент 41.17 % плюс Пакет за
купуване на допълнителни услуги в размер на 2250.00 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета за допълнителни услуги възлиза на 6701.04 лв със срок за
плащане 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в общ размер 279.21 лв
и падежна дата всяко първо число на месеца. Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК), неразделна част от него са Общи условия
към ДПК за физически лица, с които клиентът е бил запознат и е приел. ДПК и
Декларациите са подписани от А.В.П., който подписал и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На 11.11.2016г. по негова молба
за рефинансиране на задълженията му към трети лица с част от отпуснатата сума
по кредита, превел парична сума в размер на 1968.98 лв по посочена от ответника
банкова сметка. ***, че ответникът е направил само една погасителна вноска с
дата 13.02.2017г., след което изпаднал в забава и на основание т.12.3 от ОУ прекратил
ДПК и обявил неговата предсрочна изискуемост. Задължението на ответника възлиза
в размер на сумата 6411.60 лв. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №7442/2017г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът не е намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, моли да се признае за
установено по отношение на същия, че му дължи сумата 6411.60 лв по Договор за
потребителски кредит №**********/11.11.2016г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноските
по ч. гр. дело №7442/2017г. на РРС и
тези по настоящото дело.
Ответникът А.В.П. не се явява при разглеждане на
делото в съдебно заседание, не се представлява и не е взел становище по иска.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №7442/2017г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №7442/2017г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумите 6411.60 лв главница, дължима
по договор за потребителски кредит №********** от 11.11.2016г., заедно със
законната лихва от 23.10.2017г. до окончателното изплащане, 18.70 лв лихва за
забава за периода от 20.02.2017г. до 11.04.2017г., както и за 228.61 лв
разноски по производството. Тъй като ответникът не е намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Искът е за сумата 6411.60 лв главница.
Съгласно сключения между страните Договор за
потребителски кредит №**********/11.11.2016г., “Профи кредит България” ЕООД е
предоставило на А.В.П. кредит в размер на 3000.00 лв при годишен процент на
разходите 49.89 % и годишен лихвен процент 41.17 %, със задължение да го
погасява разсрочено за 24 месеца с размер на вноската 185.46 лв, както и избран Пакет за купуване на
допълнителни услуги в размер на 2250.00 лв с размер на погасителната вноска по
закупен пакет 93.75 лв. Общото задължение на клиента А.В.П. по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза на 6701.04 лв, като той се е задължил да го
погасява на първо число от месеца при общ размер на погасителната месечна вноска
279.21 лв (л.24-25). Съгласно Декларации т.А към ДПК, неразделна част от него
са Общи условия към ДПК, с които А.В.П. е бил запознат, приел и подписал.
Подписал е също договора за потребителски кредит, декларациите, както и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Подписите не са
оспорени.
Видно от приложената на л.42 молба до дружеството
кредитор, А.В.П. е поискал задълженията му към трети лица – към “Кредисимо” АД
(796.80 лв) и към “Изи Асет Мениджмънт” АД (234.22 лв) да бъдат погасени със сумата на отпуснатия кредит по ДПК
№**********/11.11.2016г. С две преводни нареждания за кредитен превод от
14.11.2016г. (л.27-28) ищецът е превел парична сума в общ размер 1968.98 лв по
посочената от него банкова сметка.
***.12.3 от Общите условия, при просрочие от страна на клиента на една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредиторът да го уведомява, като остатъчните непогасени вноски по погасителния
план стават дължими (т.12.4).
На 13.02.2017г. ответникът е погасил първата месечна вноска с падеж 01.01.2017г. - 279.21
лв, заплатил е и 10.23 лв, с което към
23.02.2018г. общата сума на извършените от ответника плащания е в размер на
сумата 298.80 лв. Към същата дата остатъчното задължение по ДПК №**********/11.11.2016г. възлиза на 6411.60 лв. В т.см.
са данните от приложеното на л.44 Извлечение по сметка, което не е оспорено,
поради което и на основание чл.182 ГПК има доказателствено значение относно
посочените обстоятелства.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил
задължението си към ищеца, произтичащо от договора за потребителски кредит №**********/11.11.2016г., поради
което предявеният
иск е основателен.
При това
положение искът следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 6411.60 лв главница, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/11.11.2016г., заедно със законната лихва от 23.10.2017г. до окончателното изплащане. Ответникът
дължи на ищеца 228.61 лв общо разноски по ч. гр. дело №7442/2017г. на РРС, от която сума 128.61
лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 428.23 лв разноски по настоящото дело, от
които 128.23 лв държавна такса и 300 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
“България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите С Н Н и И Х Г, ЕИК
*********, към А.В.П. ***, ЕГН **********, за сумата 6411.60 лв, дължима по Договор
за потребителски кредит №**********/11.11.2016г., заедно със законната лихва от
23.10.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.В.П. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД сумите 228.61 лв общо разноски по ч. гр. дело №7442/2017г. на Русенски районен съд, както и 428.23 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: