РЕШЕНИЕ
№ 2137
гр. Варна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110114323 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. К. Б., гр. *, с която
срещу „*, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК и чл.
45 ЗЗД за недължимост на вземания, поради изтекла погасителна давност след издаване на
изпълнителното основание и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди.
В исковата молба ищцата Д. К. Б. твърди, че на 20.01.2009 г. е сключила Договор за
кредит за покупка на стоки и услуги с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД за
сумата от 3 000 лв., като поради неизпълнение на задълженията й кредиторът е депозирал
заявление за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 17450/2011 г.
на ВРС. След подаване на възражение от длъжницата е предявен установителен иск и е
образувано гр.д. № 241/2012 г. на ВРС, по което е постановено съдебно решение от
22.06.2012 г., с което е прието за установено, че Д. Б. дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД суми във връзка с договора за кредит, както и разноски по делото.
Решението е било обжалвано пред ВОС, който е потвърдил решението на ВРС с
окончателно решение от 07.01.2013 г. по т.д. № 2710/2012 г., влязло в сила на същата дата.
Твърди, че установените със съдебните решения вземания са погасени по давност.,
започнала да тече от 07.01.2013 г., като кредиторът е поискал издаване на изпълнителен
лист едва с молба от 27.02.2020 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 738/2022 г. на
ЧСИ № 892 Христо Г.ев. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е
представен договор за цесия от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД към
ответника „*“ ЕООД, като на 18.08.2022 г. на ищцата е било връчено уведомление за
образувано изп.д. дело, както и уведомление за цесията. Посочва подробно какви вземания
са претендирани от нея. Сочи, че на 30.06.2022 г. съдебният изпълнител й е изпратил
запорно съобщение, като след запора на сметката й в полза на съдебния изпълнител е
преведена сумата от 162,75 лв., която не е била разпределена, като във връзка със защитата й
в изпълнителното производство е ангажирала и адвокат, на който е заплатила сумата от 200
лв. Твърди, че спрямо първоначалния кредитор и цедента никога не е правила
волеизявления, че счита, че задълженията й по договора за кредит съществуват, като след
1
07.01.20213 г. спрямо нея не е образувано друго производство, като счита, че правото на
принудително изпълнения спрямо нея е погасено по давност, на основание чл. 110 ЗЗД, като
извършените в хода на изпълнителното производство действия са й причинили вреди в
размер на посочените по-горе суми. Моли за установяване, че не дължи претендираните
вземания, както и за осъждане на ответника да и заплати обезщетение за претърпените
вреди.
Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който признава исковете,
доколкото възможността за принудително изпълнение на вземанията е погасена по давност.
Ищцата подава молба, с която моли за постановяване на решение при признание на
исковете.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска си.
Моли за постановяване на решение при признание на исковете.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.
Отправено е и искане от страна на ищцата да бъде постановено решение при признание на
исковете и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за
постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски
в размер на 359,63 лв. държавни такси и 1 010 лв. адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото същото не надвишава минимално предвидените размери в
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Д. К. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, вземанията в общ размер от 6 899,12 лв. /шест
хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, включващи сумата от 2
522,86 лв. главница по сключен между Д. К. Б. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01328958 от 20.01.2009 г., сумата
от 866,45 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на
кредитора по подготовка и обслужване на заема, сумата от 419,40 лв. мораторна лихва за
периода 30.03.2010 г. – 14.10.2011 г., сумата от 176,17 лв. разноски по Решение № 2901 от
22.06.2012 г. по гр.д. № 241/2012 г. на ВРС, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение по Решение № 17 от 07.01.2013 г. по в.т.д. № 2710/2012 г. на ВОС, сумата
от 2 814,24 лв. законната лихва върху главницата за периода 10.11.2011 г. –25.10.2022 г., за
които суми е издаден Изпълнителен лист № 1329 от 02.03.2020 г. по гр.д. № 241/2012 г. на
ВРС и в.т.д. № 2710/2012 г. на ВОС, и по които е образувано изп.д.№ * г. по описа на ЧСИ
№ * * Г.ев, поради погасяването на правото на принудително изпълнение по давност, на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, обезщетение за
2
претърпени имуществени вреди в общ размер от 362,75 лв. /триста шестдесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки/, включващо платената по наложения запор върху банковата
сметка на ищцата сума по изп.д. № *г. по описа на ЧСИ № ** в размер на 162,75 лв. и
платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изп.д.
№ 20228920400738 г. по описа на ЧСИ № ** по договор за правна защита и съдействие от
21.10.2022 г. в размер на 200 лв., на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, сумата от 1 369,63 лв.
/хиляда триста шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени
от ищцата съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на ищцата могат да се заплатят по посочената
от нея банкова сметка в БАНКА ДСК с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3