РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Златоград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на от М. А. Х., уточнена и
допълнена с молба от 05.09.2022 г., срещу О.З.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че на 09.04.2022 г. се намирала в гр. З. на ул.“М.“ № *, където била на гости
при свои приятели - Ж. и З.Х. Около 21,00 часа, ищцата решила да се
прибира, а Ж. Х. я изпратила до порталната врата на двора на дома си. След
като излязла на тротоара пред къщата, ищцата забелязала, че на разстояние от
около два метра от нея имало три едри на ръст видимо
безстопанствени/улични кучета – без отличителни белези, проскубани,
мръсни и без поставена ушна марка. Кучетата обикаляли около мъж, който
водел на каишка своето куче, но след като я видели, се отклонили от мъжа и
се насочили към нея. Ищцата веднага застанала на място, без да прави
движения, извикала „помощ“ и направила опит без резки движения, да се
върне обратно в двора. В този момент едното от трите кучета се нахвърлило
върху нея и я захапало по левия крак в областта на бедрото, а другото куче
захапало елека, с който била облечена и двете започнали настървено да
ръмжат. Ищцата усетила остра режеща болка и се вцепенила от ужас, като не
се движела за да не ги ожесточи още повече. Започнала силно да вика за
помощ, при което, мъжът който водел на каишка своето куче, започнал да
рита двете кучета които я били захапали, с цел да ги отстрани от нея. Тогава
кучето, което я било захапало по левия крак, го пуснало от захапката си и
избягало, а след него избягало и другото куче, което било захапало елека й.
На ищцата й прилошало, паднала на земята, а на помощ й се притекли
семейството, при които била на гости и й помогнали да се придвижи до дома
1
си и да промие раната на левият си крак, от която течало обилно количество
кръв. Ищцата сочи, че изпитвала силни болки в областта на ухапването и
едновременно с това почувствала и изтръпване по продължението на левия
крак и ходилото, което я разтревожило, че е възможно раната да се
инфектира, или да се е заразила с болест по кучетата, като бяс и др. На
моменти имала и позиви за повръщане и изпитвала силно главоболие. Болката
в областта на бедрото била най-силна, интензивна и остра, а в областта на
левият крак по продължението му нагоре - тъпа с усещане за изтръпване.
Ищцата сочи, че в резултат на ухапването й били причинени следните
телесни увреждания: крайници - по предната повърхност на лявото бедро
рана с размери 8/4 см., в долния и горния край на раната - две охлузвания на
кожата с размери 1/0.5 см.м всяко. Раната в областта на лявото бедро и двете
овални охлузвания й причинили разстройство на здравето и болка и
страдания. Излагат се съображения, че в резултат изложеното, ищцата
претърпяла неимуществени вреди изразяващи се въа физически болки и
страдания, увреждане на здравето, морални страдания и увреждане на
физическото и психическото й състояние. Вредите от неимуществен характер
настъпили в резултат на постоянни физически болки и страдания,
продължително обездвижване на левия й крак, довело до невъзможност за
свободно придвижване, разстройство на физическото и психическото здраве,
които търпяла ежедневно в продължение на дълъг период от време, а отчасти
и понастоящем. Твърди се, че за периода около един месец ищцата била с
поставена превръзка, която сменяла ежедневно, поради което била в
невъзможност да се придвижва нормално и без затруднения. Изпитвала силен
страх и от вероятността да се е заразила с бяс или друга заразна болест. При
стъпване на земята с краката си, усещала, че левият й крак е по- отслабен и
при продължително стоене права за повече от десет минути, усещала
изтръпване и слабост. При излизанията си навън изпитвала силен страх от
срещата си с улични кучета, които според нея не са малко на брой в града,
особено в района където живее. Ищцата сочи, че и към момента излизала
навън само в светлата част на денонощието, когато по улиците има хора и в
повечето случаи само до близкия хранителен магазин и обратно до дома си.
Поведението й било продиктувано от страха който изпитвала от това да не
остана сама на улицата, когато няма хора наоколо и инцидентът да се
повтори. Често молела близки да я придружават до хранителния магазин или
когато те отиват до там да ме вземат със себе си за да си напазарува. Сега
когато излизала винаги носела у себе си защитен спрей с цел, ако да се
защити, ако отново бъде нападната от безстопанствени кучета. Преди да
излезе от входа на къщата, в която живее, ищцата стояла около пет минути и
наблюдавала пространството пред нея за да се увери, че наоколо няма кучета.
Чувството на страх изпитвала и понастоящем, като счита, че е развила фобия
в тази насока. Често сънувала кошмари пресъздаващи процесния инцидент,
както и че я напада глутница от много кучета и я разкъсват, а наоколо няма
кой да й помогне. Събуждала се обляна в пот и разтреперана от страх, след
което в продължение на часове не можела да заспи именно от страх че
сънищата й ще се повторят. Принудена била да потърси специализирана
медицинска помощ от лекар-психиатър, тъй като усещала че симптомите от
психологично естество, които описва в исковата молба, вместо да се
заличават във времето, се задълбочават. Ищцата счита, че поради неполагане
2
на дължимата грижа от страна на ответника по организиране настаняването
на безстопанствени кучета в приюти, изолирането на тези кучета в
определени места, както и по овладяване и контрол на популацията им, по
начин по който да бъде предотвратен агресивното им поведение към хора и
животни е налице виновно поведение /изразяващо се в бездействие/ от негова
страна, поради което следва да възстанови вредите които виновно, чрез
бездействието си е причинил. При тези твърдения моли, съдът да се
произнесе с решение, с което да осъди Община З. да й заплати сумата в
размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, разстройство на физическото и психическото й здраве, възникнали
вследствие на ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.07.2022 г., както и сумата в размер на 244,44 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
изчислено за периода 09.04.2022 г. (датата на настъпването на вредата) до
05.07.22 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда). Претендира
разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Излага
съображения, че Община З. не следва да носи отговорност за вреди по
смисъла на чл. 50 ЗЗД, тъй като няма качество на собственик на
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия. Сочи се, че във
връзка със задълженията на общините, регламентирани в Закона за защита на
животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и в
Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България и Наредбата за прилагане на
националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, до настоящия момент, Община З. е предприела редица действия, за
намаляване и ограничаване на популацията на безстопанствените животни.
Ответникът твърди, че с Решение № 3302/10.06.2021 г. на Общински съвет З.
била приета нова Наредба № 22 за овладяване на безстопанствените животни
и регламентиране отглеждането на домашни любимци на територията на
Община З. Разработена била и Програма и План за действие за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Златоград,
приета с Решение №3 303/10.06.2021 г. на Общински съвет З. Заложените
приоритети в цитираните актове са: масова кастрация на безстопанствените
кучета, която дългосрочно да доведе до намаляване на тяхната популация,
повишаване на културата при отглеждане на домашни любимци и
насърчаване, чрез различни инициативи, на тяхната кастрация и регистрация,
завишаване контрола върху отглеждането на домашни кучета с цел
размножаване и търговия. Излагат се съображения, че в общинска
администрация З.се поддържа и актуализира регистър на животни
компаньони, в който, през 2021 г. били добавени новорегистрирани 11
домашни кучета, като общия им брой към 12.08. 2022 г. е 311 бр. Сочи се, че
се поддържа и общински регистър на кастрираните, ваксинирани и маркирани
бездомни кучета на територията на община З., като до настоящия момент в
него са вписани 40 броя кучета. Ответната община, отбелязва, че до
настоящия момент, в Общинска администрация З., няма регистрирани
3
сигнали за безстопанствени кучета в района на ул. „М.“, гр. З. По тези
съображения ответникът счита, че чрез своите служители, изпълнява
вменените задължения по Закона за защита на животните и Закона за
ветеринарномедицинската дейност, поради което липсва противоправно
деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди за ищцата.
Алтернативно, поддържа искане в случай, че съдът приеме иска за
основателен, на основание чл. 52 ЗЗД, да определи дължимото обезщетение
по справедливост. Претендира разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата М. А. Х.,
неимуществени вреди – болки и страдания, разстройство на физическото и
психическото й здраве, настъпили в резултат на противоправно бездействие
на ответника да предприеме дължимите мерки за овладяване на популацията
на безстопанствени кучета, в резултат на което на 09.04.2022 г., около 21,00
часа, в гр. З, на ул. „М.“ № *, е била нападната и наранена от безстопанствени
кучета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата в размер на 244,44 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, изчислено за периода
09.04.2022 г.-05.07.22 г.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи пълно и главно, че на 09.04.2022 г., около 21,00 часа, в гр. З., на ул.
„М.“ №*, ищцата е била нападната и наранена от кучета, които са
безстопанствени (нямат собственик), в резултат на което е претърпяла
твърдените неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
бездействие да предприеме дължимите мерки за овладяване на популацията
на безстопанствени кучета.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. При условията на насрещно
доказване, ответникът следва да докаже възражението си, че е предприел
дължимите по закон (чл. 40, 41, 47 и 48 от Закона за защита на животните)
мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и
възражението си, че кучетата имат стопанин.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът,
ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите З.А.Х. (трети братовчед на съпруга на ищцата), съпругата му
Ж.Р. Х. и Д.М.И. – дъщеря на ищцата. От показанията на свидетелите се
установява, че на 09.04.2022 г., ищцата е гостувала на свидетелите Х. в дома
им на ул. „М.“ № * в гр. З. Около 21,30 часа св. Ж.Х. излязла с ищцата навън
пред дома си за да я изпрати. След като се разделили на улицата, като св. Х.
тръгнала обратно към входа на къщата си, а ищцата тръгнала по улицата. В
този момент, съсед на св. З. и Ж. Х. разхождал кучето си, което било с
4
поставен повод (каишка), а заедно с тях по улицата се движели и две
безстопанствени кучета. Внезапно двете кучета се нахвърлили върху ищцата
М. Х., като едното захапало и разкъсало връхната й дреха, а другото я
захапало за лявото бедро, при което тя паднала на земята и извикала силно.
Собственикът на домашното куче се притекъл на помощ и успял да прекъсне
нападението, като отстранил със сила кучетата. Чувайки писъците на ищцата,
св. Ж. Х. се върнала обратно на улицата където видяла съседа си с неговото
куче и двете безстопанствени кучета, а ищцата - свита на земята да крещи. Св.
Ж. Х. попитала ищцата дали има нужда от помощ и след това започнала
разговор със своя съсед, за когото знаела че той дава храна на бездомните
кучета в района, като го попитала до кога тези кучета ще продължават да
тормозят хората. Междувременно ищцата станала от земята и си тръгнала. Св.
Ж.Х. сочи, че и преди е виждала същите безстопанствени кучета, които от
дълго време обикалят района на дома й и създават проблеми като нападат
хора и ровят в градините. В тази връзка около година преди инцидента, била
събрана подписка от живущите в района, които я внесли в общината, но не
получили отговор. На следващия ден св. Ж. Х. посетила ищцата в дома й за
да провери как се чувства. Ищцата видимо изглеждала много зле - лежала
свита на леглото, тялото й се тресяло и не можела да говори. Споделила на
свидетелката, че цяла нощ не е успяла да заспи и не се чувства добре.
Показала й бедрото си, по което личали следи от зъбите на кучето и
скъсаното си елече. Ищцата имала вид на човек преживяващ силен стрес, като
споделила, че вече не знае как ще ходи на работа. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, логични и последователни.
Свидетелят Ж. Х. е имала възможност да възприеме състоянието на ищцата,
както непосредствено след нападението на кучетата, така също и през
следващите дни. Успяла е да възприеме и конкретни обстоятелства свързани с
нападението и по-точно безстопанствените кучета, които описва като мръсни,
слаби, черни на цвят.
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
65/2022 г., издадено от д-р Н.М. на 12.04.2022 г., се установява, че на
посочената дата ищцата се е явила на преглед, при който са констатирани
синкаво-мораво кръвонасядане с размери 8/4 см. по повърхността на лявото
бедро, а в горния и долния край на кръвонасядането – по едно охлузване на
кожата с размери 1/0,5 см., покрито от тъмночервена корица, разположена над
нивото на околната кожа. Заключението на съдебния лекар, е че при ищцата
са констатирани кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявото бедро,
получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната.
Причинени са болка и страдание. Видно от приложената консултация с
психиатър от 12.04.2022 г., ищцата е диасгнотицирана с Биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – умерена или лека депресия.
По делото е прието без възражения от страните заключение на
съдебномедицинска експертиза, изготвено от в.л. Д. Х., съгласно което, в
резултат на процесния инцидент, на ищцата са причинени кръвонасядане по
кожата на ляво бедро и две охлузвания по кожата на лявото бедро. Според
експерта, описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар с или върху твърд тъп предмет с добре оформен връх /каквито биха
5
могли да бъдат и кучешките зъби/ и неговото тангенциално действие и добре
отговарят да бъдат получени по време и начин така, както се съобщава в
исковата молба, а именно при захапване от куче в областта на бедрото.
Вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания - кръвонасядане и
две охлузвания при нормално протичане на оздравителния период
преминават напълно за 10 до 14 дни. След заздравяването на травматичните
увреждания не остават следи /белези/ по кожата, като в зависимост от
дълбочината на охлузването е възможно да се наблюдава хипопигментация на
кожата за период от време. Травматичните увреждания не налагат
провеждане на специфично лечение, като и не са предоставени данни за
такова в медицинската документация по делото. Причинили са на
пострадалата болка и страдание.
Имайки предвид горното, съдът намира, че ищцата установява по делото
механизма на увреждането при условията на пълно и главно доказване -
свидетелските показания, медицинска документация и медицинска
експертиза. От съвкупно приобщените по делото доказателства безспорно се
установява първия елемент от фактическия състав на предявения иск - на
09.04.2022 г., около 21,00 часа, в гр. З., на ул. „М.“ № *, ищцата е била
нападната и наранена от кучета, които са безстопанствени. Фактът, че
кучетата нямат собственик се установяват от показанията на св. Ж. Х., която
ги описва като мръсни и слаби, като свидетелят сочи, че отдавна вижда
същите кучета да скитат в района на дома й и да причиняват неприятности
като нападат хора и разравят градините в дворовете, за което са внесли
подписка в общината. Показанията на свидетелката, съобразени с житейската
логика и опитните правила насочват към логическия извод, че се касае за
ухапване от безстопанствено куче (в същия смисъл Решение № 262 от
11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV г. о., ГК). В тази връзка
съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ответника, че не се
установява кучетата, нападнали ищцата, да са безстопанствени.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение, че е
предприел дължимите действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, което съдът намира за неоснователно, като
недоказано по следните съображения:
Отговорността на ответната община следва от възложените й със закон
задължения по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ, за предприемане на мерки за предотвратяване
на агресивно поведение на безстопанствените кучета, в това число
настаняването им в приют – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, кастрирането,
обезпаразитяването и ваксинирането им – чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ. Възложените на
общината със закон действия са фактически и при доказано бездействие на
нейните органи и длъжностни лица във връзка с предотвратяване на агресията
на бездомните животни, общината носи отговорност за претърпените от
пострадалите граждани вреди. Когато общината не предприеме предписаното
от закона действие или го предприеме без полагане на дължимата грижа и от
това настъпят вреди, общината дължи обезщетение (така Определение № 28
от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2019 г., III г. о., ГК). В случая, от
представените от ответната община писмени доказателства – Решение № З
302/10.06.2021 г. на Общински съвет З., с което са приети Наредба № 22 за
овладяване на безстопанствените животни и регламентиране отглеждането на
6
домашни любимци на територията на Община З. (Наредбата) и Програма и
план за действие за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на
територията на Община З. (Програмата), не се установява изпълнението на
задълженията на ответника по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ. От съдържанието на
представените документи се установява, че Програмата е приета в
изпълнение на чл. 21 от Наредбата, като в чл. 22 от същата е предвидено, че
кметът на община З. организира изпълнението на приетата програма и
ежегодно внася отчет за нейното изпълнение пред генералния директор на
БАБХ. Такъв отчет не е представен. Видно от съдържанието на Програмата са
поставени цели, задачи и очаквани резултати, но по делото липсват
представени каквито и да е доказателства за действително предприети
действия по изпълнението им. В раздел III „Анализ на обстановката“, изрично
е посочено, че на територията на община З. и в близките съседни общини
липсва приют за безстопанствени кучета, което прави невъзможно
поетапното им настаняване и изтеглянето им от улицата. Заложен е
принципът за масова кастрация, а като първа мярка за овладяване
популацията на безстопанствени кучета е посочено тяхното преброяване на
територията на общината (съобразно методика), като при преброяването се
отчита всяко куче намиращо се на обществено място без видимо присъствие
на собственик и се отчитат видима възраст, пол, видимо здравословно
състояние и наличието или липса на видима маркировка за извършена
кастрация. Предвидени са дейности по залавяне, кастрация, маркиране,
ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на обработените
безстопанствени кучета. Настоящият съдебен състав намира, че всички
предвидени мерки имат единствено и само декларативен характер и са
останали в сферата на добрите пожелания, тъй като по делото не са
представени доказателства дори за едно заловено кастрирано, маркирано,
ваксинирано и/или обезпаразитено безстопанствено куче. Не са представени
доказателства за изграден приют, с оглед изпълнението на задължението по
чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Не са представени дори доказателства за извършено
преброяване на безстопанствените кучета на територията на общината.
Общината следва при условията на насрещно доказване да опровергае
твърденията за противоправно бездействие (нарочно разпределена
доказателствена тежест с доклада на съда), като докаже осъществяването на
предписаните от закона действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като
докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата
грижа - изпълнени мерки за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета, които да са адекватни на проблема и да съответстват на финансовите,
организационните и други възможности на общината (така Решение № 308 от
3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК).
В тази връзка и на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, с изготвения по делото проект
за доклад, съдът изрично е указал на ответника община З., че не сочи
доказателства за предприети конкретни действия по изпълнение на мерките за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета, приети с Наредба №
22, Програма и План за действие, респ. за период преди тяхното приемане.
Съобразно указанията на съда, ответникът е представил Наредба № 22,
приета с Решение № Е 542 от 21.10.2013 г., в сила от 01.01.2014 г. и
7
Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета
на територията на община З. със срок 2014 г. – 2015 г., приета със същото
решение. Представени са и договор за услуга № 16/22.01.2015 г., със срок на
действие до 30.06.2015 г., ведно с оферта/калкулация; договор за
партньорство № 204/15.09.2015 г. със срок до 31.12.2015 г.; договор за услуга
№ 58/08.03.2016 г. със срок на действие до 31.12.2016 г. и договор №
250/23.12.2019 г., сключен с „А.“ ЕООД. Последният договор, който не е
ограничен със срок (видно от чл. 3 на същия), съдът приема за действащ към
момента на приемане на Програма и план за действие за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на Община З. от
10.06.2021 г. В текста на чл. 2, ал. 2 от договор № 250/23.12.2019 г., сключен с
„А.“ ЕООД изрично е предвидено, че за изпълнените дейности, изпълнителят
се задължава да изготви и предаде на възложителя приемо-предавателни
протоколи. Такива протоколи или други документи (каквито и да е),
съставени в изпълнение на възложените по договора дейности – „Улавяне,
обработка /чрез кастрация, поставяне на ушна марка и обезпаразитяване/ и
връщане по места на безстопанствени кучета на територията на община З., не
са представени по делото.
Съобразно изложеното и с оглед липсата на ангажирани по делото
доказателства че общината е започнала да изпълнява предвидените от самата
нея мерки следва недвусмислен извод за противоправно бездействие на
ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от процесния
инцидент (вж. Решение № 368 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2045/2015
г., IV г.о., ГК).
По съвкупно изложените съображения, съдът намира, че от събраните в
производството доказателства се установява наличието на всички елементи от
правопораждащия правото на вземане за обезщетение фактически състав.
По размера на обезщетението:
Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната
сфера на даден правен субект. Неимуществените вреди са такива
неблагоприятни изменения в правната сфера, които се изразяват в увреждане
на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето
на ищцата - обект на правото на лична й неприкосновеност (физическа и
психическа). Неблагоприятното му засягане в случая се изразява от една
страна в травматично увреждане на тъкани и органи - кръвонасядане и
охлузвания на кожата на лявото бедро, което смущава нормалното
функциониране на организма и предизвиква отрицателни емоционални
преживявания - болка и страдания, продължили за период до 14 дни. От друга
страна, накърнено е психическото здраве на ищцата, което в настоящия
случай съдът намира за засягане със значително по-висок интензитет
неимуществената сфера на ищцата.
По делото е приетата без възражения от страните заключение на съдебно-
психологическа експертиза, която съдът кредитира като задълбочена и
компетентно изготвена. Експертът е провел психологическо интервю и
психологично тестиране в резултат на което е констатирала, че са засегнати
личностовата сфера и социалното функциониране на ищцата. В констативно-
съобразителната част вещото лице сочи, че по данни от медицинската
експертиза са налице промени в соматично /телесно/ здраве, пряко следствие
8
от преживения инцидент, довели до влияние и върху психологичното. В
психологическото интервю са налице данни, за настъпили промени в
психичното здраве на ищцата, по време на преживения инцидент, интензивно
изпитваните емоции предизвикващи симптоми на психични, емоционални и
поведенчески затруднения, които могат да бъдат съотнесени към остра
стресова реакция, преминала, към момента на извършване на психологичната
оценка, във фобийна симптоматика, изразена с обективиран страх от кучета и
кучешки лай. След подробен анализ на всички данни постъпили по време на
извършване на психологическата експертиза и в частност при оценка на
психологичното, емоционално състояние, личностно функциониране,
справяне в ситуация на нарушени потребности, експертът е отчел при ищцата
разстройство в адаптацията, изразено с промени в личните навици; промени в
условията и качеството на работа и дейности в ежедневието; промени в
активността; промени в автономността; промени в социалните
взаимоотношения, пряко следствие от преживения инцидент. За период от
две седмици лицето е прекъснало своята трудова активност. Според
медицинската експертиза за същото време е търпяло болки и страдания
свързани пряко следствено от нанесената физическа вреда - ухапването от
кучета. В този период ищцата се е нуждаела от грижа и подкрепа от значими
близки, свързана с посещение при психиатър, поради изпадането й в
депресивен епизод. Две седмици след медикаментозната терапия се е
възстановила отслабената волева активност, част от симптоматиката на
депресивния синдром, за да може лицето да се върне на работа. Подтиснатото
настроение и мисли за безперспективност също са намалели, предвид
способността на лицето да се ангажира в когнитивни дейности свързани с
работата. Настъпилите промени, относно социални взаимоотношения и
автономност, са се задържали за по-дълго време, като и към днешна дата е
налице остатъчна симптоматика описана като фобия от кучета. От
психологичното тестиране със стандартизиран психологически
инструментариум, съответен за целите на изследването: се набелязват
повишени нива на тревожност от фобиен характер. В заключение вещото
лице сочи, че са налице достатъчно данни за тревожни преживявания, които
са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищцата.
Нарушен е бил и динамичният стереотип на живот, който е имала преди
претърпяното събитие. Към момента на преживения инцидент, е била налице
преживяна остра стресова реакция преминала, към момента на извършване на
психологичната оценка, във фобийна симптоматика, изразена с обективиран
страх от кучета и кучешки лай. За период от 1- 2 месеца, ищцата се е
стряскала насън, имала нощни кошмари, свързани с инцидента от тогава,
дори сънувала че е нападната от повече кучета. За период от две седмици
лицето е прекъснало своята трудова активност. Вещото лице сочи, че и към
момента, при М. Х. се отчита разстройство в адаптацията с настъпилите
промени относно социални взаимоотношения и автономност с остатъчна
симптоматика описана като фобия от кучета. При изслушването на експерта в
открито съдебно заседание, същият на въпрос на процесуалния представител
на ответника, изрично сочи, че е направила тестово изследване за това дали
ищцата е склонна към лъжа или симулации и всичко установено по време на
психологичното изследване и наблюдение, не показва симулация.
Следва изрично да се подчертае, че определянето на неимуществените
9
вреди е винаги конкретно, съобразно особеностите на всеки отделен случай.
В настоящия случай ищцата М. Х. е страдала от хронично заболяване
„Биполярно афективно разстройство“. Видно от съображенията изложени от
вещото лице, изготвило СПхЕ, често хората преживели остро стресово
разстройство развиват допълнителни психични разстройства като тревожност
и депресия. Острото стресово разстройство предизвиква редица симптоми и
без правилна диагноза и лечение може да доведе до посттравматично
стресово разстройство. Около 6 до 33% от хората, изпитали силна психична
травма, ще развият стресово разстройство. Сред рисковите фактори за
отключването му са: предходно травматично събитие; история на други
нарушения на психичното здраве; женски пол. Следователно, в конкретния
случай, за ищцата, която е страдала от хронично заболяване „Биполярно
афективно разстройство“, инцидентът е предизвикал увреда, с още по-висок
интензитет в сравнение с човек, който не страда от посоченото хронично
заболяване, тъй като психичното й здраве е по-уязвимо. Тежките последици в
психологическото състояние на ищцата се установяват и от показанията на
св. Д.И. (ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК, предвид близката
родствена връзка). Св. Иванова сочи, че майка й е била в шок след инцидента,
не е можела да спи и постоянно е чувала кучешки лай, като и до момента
изпитва ужас, когато види улично куче. Свидетелката сочи, че ищцата
значително е променила начина си на живот след ухапването, като и към
днешна дата се страхува да излиза сама и винаги го прави с придружител и
въоръжена с пръчка, с която да се предпазва. При посещението си след около
месеца-два, св. Иванова констатирала, че майка й изпада в тъжни състояния,
спира да говори, умислена е, т.е. налице е съществена промяна в личността и
поведението й.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо - здраве е неоценимо в
пари, претърпените вреди са неимуществени - не подлежат на точна парична
оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД,
следва да бъде определен по справедливост от съда, настоящият съдебен
състав намира, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното
засягане на здравето на ищцата, предявеният иск за сумата от 10 000 лв.,
следва да бъде уважен изцяло. Присъждането на сума в по-малък размер би
довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта обезщетяване
на причинените неимуществени вреди. За да достигне до този извод съдът взе
предвид и драматичните инфлационни процеси, настъпили през последната
година.
Предвид уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата от 244,44 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, изчислено за периода
09.04.2022 г.-05.07.22 г., който се явява основателен, съобразно изчисление
направено от съда чрез калкулатор на законна лихва, достъпен на адрес:
https://www.calculator.bg. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана
не е необходима - длъжникът се счита в забава от момента на възникване на
главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), а това е момента на извършване на
деликта. От този момент ответникът дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което при парично главно задължение е в размер законната лихва
- чл. 86, ал.1 ЗЗД.
10
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират съобразно списък по
чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 2 250 лв., от които 450 лв. – държавна
такса, 600 лв. – депозит за вещи лица и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение,
изплатено изцяло в брой, видно от отбелязването в представения ДПЗС от
01.07.2022 г. (л. 11 от делото) и следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-З.
сумата от 77,60 лв. – възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, Община З., БУЛСТАТ
****, с адрес: гр. З., ул. „С.С.“ № *, да заплати на М. А. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., ул. „Б.“ № * сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) –обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, разстройство на
физическото и психическото здраве, настъпили в резултат на противоправно
бездействие на ответника да предприеме дължимите мерки за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета, в резултат на което на 09.04.2022 г.,
в гр. З., на ул. „М.“ № *, е била нападната и наранена от безстопанствени
кучета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното й плащане,
както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 244,44 лв. (двеста четиридесет и
четири лева и четиридесет и четири стотинки) – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, изчислено за периода 09.04.2022
г.-05.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община З., БУЛСТАТ ***, с
адрес: гр. З., ул. „С.С.“ № * да заплати в полза на М. А. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., ул. „Б.“ № *** сумата в размер на 2 250 лв. – разноски за
производството.
ОСЪЖДА Община З., БУЛСТАТ****, с адрес: гр. З., ул. „С. С.“ № *1
да заплати по сметка на РС-З. сумата от 77,60 лв. – възнаграждение за вещо
лице, изплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ________В.Д._______________
11