Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.07.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на първи юли през две хиляди и
деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 677 по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87
ал.3 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).
В
исковата молба ИЩЦИТЕ –
Р.С.Д. и Н.С.Т.,***, твърдят, че са законни наследници на С.А.Д., бивш жител
***, починал на 18.02.2019г. в гр.Димитровград – техен баща. На 18.05.2010г.,
чрез Договор за гледане и издръжка от същата дата, обективиран в Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 142,
том ІІ, peг.№ 3320, дело № 277 от 2010г. на Нотариус с peг.№ 398 – Р.В., с
район на действие - района на Районен съд гр.Димитровград, общият наследодател
прехвърлил правото на собственост на отв.З.И.К. върху следния недвижим имот,
лична негова собственост, а именно: самостоятелен обект в сграда - апартамент №
18, кадастрален идентификатор № 21052.1016.59.5.72, находящ се в
гр.Димитровград, *****, в жилищна сграда - блок № 6, с кадастрален
идентификатор № 21052.1016.59.5, вход „А”, етаж 6, построен върху държавна
земя, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59, състоящ се
от стая, хол и кухня, със застроена площ 67.27 кв.м., ведно с избено помещение
№ 32, както и 2.05 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, при граници: на жилището - на същия етаж обект №
21052.1016.59.5.71, обект № 21052.1016.59.5.60, над обекта - обект №
21052.1016.59.5.84; на избеното помещение - коридор и Г.С.Г., срещу поето
задължение от приобретателката З.К. да издържа и да се грижи за прехвърлителя С.Д.
лично или чрез трето лице, като му осигури старините при болест и немощ до края
на живота му и при условие, че прехвърлителят си запазва правото да ползва
горепосочения недвижим имот пожизнено и безвъзмездно.
От датата
на сключване на този договор до деня на смъртта на прехвърлителя на
18.02.2019г. обаче отв.К. не изпълнявала изобщо поетите от нейна страна
задължения да издържа прехвърлителя и да полага непосредствени грижи за него. В
този период прехвърлителят имал изключителна нужда спрямо него да бъдат
полагани ежедневни и поС.ни грижи, както и да бъде подпомаган с лекарства,
храна, дрехи и осигуряване на нормални хигиенни условия в обитаваното от него
жилище, находящо се в гр.Димитровград, *****************, предвид сериозните му
заболявания и невъзможността в пълна степен да се обслужва сам и да изпълнява
битовите задължения. Същият от дълги години страдал от високо кръвно налягане и
хипертонично сърце, имал проблеми със ставите, а на 05.10.2009г. претърпял и
тежък исхемичен мозъчен инсулт, вследствие на който получил частична пареза на
дясна ръка и десен крак, както и затруднение на говора. Това негово тежко
здравословно съС.ие, вследствие на претърпения мозъчен инсулт и съпътстващите
заболявания, налагало полагането на ежедневни, поС.ни и интензивни грижи,
свързани със спазването на определен от лекуващите лекари медикаментозен и хранителен
режим, както и предприемане на рехабилитационни процедури по раздвижване на
крайниците. Тези необходими грижи обаче не се осъществявали от ответницата нито
лично от нея, нито чрез трети лица, като в случая било налице пълно
неизпълнение на поетите от страна на отв.К. задължения за гледане и издръжка.
Впоследствие,
през м.октомври 2017г. бащата на ищците получил и усложнения, свързани с
настъпила гнойна инфекция на вътрешната част на ляво бедро, което наложило
хоспитализация и хирургична операция, извършена на 06.10.2017г. в Хирургично
отделение на МБАЛ „Света Екатерина” ЕООД гр.Димитровград. През този период на
лечение в болницата същият отново не бил обгрижван от ответницата, която дори
не го посещавала в болницата и не проявила никакъв интерес към неговото
здравословно съС.ие.
От момента
на претърпения мозъчен инсулт през 2009г. до смъртта си бащата на ищците бил
подпомаган от неговата първа братовчедка - З.А.В., която живеела в близост до
дома му в гр.Димитровград и която винаги била търсена от него за помощ и
предоставяне на грижи, чрез закупуване на лекарства, храна, почистване на дома
и придружаване до лекар и извършване на медицински процедури и изследвания.
Същият бил подпомаган и от своя приятел Х.В.Р.
След
изписването на С.Д. от МБАЛ „Света Екатерина” ЕООД вследствие претърпяната
хирургична операция на крака, в края на м.октомври 2017г., същият извикал в
дома си първата ищца - Р.С.Д., на която съобщил обстоятелството, че жената, с
която съжителствал на семейни начала и на която прехвърлил процесния имот - З.И.К.
не само не полагала каквито и да било грижи към него, а от м.декември 2016г.
същата напуснала съвместно обитаваното жилище, предмет на договора за издръжка
и гледане, взимайки със себе си и негови лични вещи, дрехи и парични средства.
Същият изразил пред дъщеря си Р.Д. категорично желание да развали по съдебен
ред сключения на 18.05.2010г. договор. Впоследствие сериозните му здравословни
проблеми довели до неговата внезапна смърт, настъпила на 18.02.2019г. Всички
разходи по погребението му били поети от първата ищца - Р.Д., която след
погребението на баща си отишла до процесното жилище, за да получи неговите
лични вещи и документи, но същото било заключено от ответницата.
С оглед на
така изложеното ищците молят съдът да постанови решение, с което да развали
изцяло процесния договор от 18.05.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, както и да им присъди направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – З.И.К. ***
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Същата оспорва твърденията, че не
е изпълнявала задълженията си по договора от момента, в който наследодателят на
ищците прехвърлил апартамента, като заявява, че живели като семейство две
години, преди той да купи апартамента през 2010г., до края на 2016г. Дотогава
ответницата се грижела ежедневно за неговите нужди, занимавала се с чистене,
пране, готвене. В същия апартамент ответницата живяла под наем, преди бащата на
ищците да го закупи, като той решил да купи именно този апартамент заради
ответницата и за да не се налага да се местят. Ответницата се грижела за него
години, преди да й прехвърли апартамента, защото никоя от дъщерите му не го
правела.
През
2016г. обаче наследодателят на ищците започнал да пие, да проявява агресия и
ревност. Затова и се разделили в края на годината. Дори след раздялата им
обаче, ответницата не престанала да се грижи за него. Плащала му сметките за ток,
ВиК, телевизия, мобилен оператор, лекарства, купувала готова храна или
приготвяла такава и през два дни изпращала свой колега и приятел - С.Х. да му я
носи. Когато се налагало да ходи на лекар, също били на разположение. През
м.януари 2019г. именно С. по молба на ответницата завел прехвърлителя до
полицията за издаване на лична карта. При последното му пребиваване в болницата
през 2017г. той отказал ответницата да го вижда, но в този период синът й ходел
в болницата и изпълнявал неговите поръчки.
Ответницата
оспорва твърдението, че за наследодателя на ищците се е грижела негова
братовчедка. Същият не искал да вижда братовчедка си З., дори предупредил и С.
да не споделя с тази жена и че не я иска в дома си.
В тази
връзка ответницата заявява, че въпреки че били разделени, тя изпълнявала
задълженията си чрез трето лице, като задоволявала нуждите на прехвърлителя от
храна, лекарства, плащане на сметки, транспорт при необходимост. Последните
извършени от ответницата плащания били за м.януари 2019г., а купила последно
лекарства на 04.02.2019г., няколко дни преди прехвърлителят да почине.
По този
повод ответницата заявява, че исковата претенция е неоснователна и моли същата
да бъде отхвърлена, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2010г. в гр.Димитровград
между бащата на ищците С.А.Д., от една страна, и отв.З.И.К., от друга, е
сключен договор, по силата на който последната придобила правото на собственост
върху следния недвижим имот:
самостоятелен обект в
сграда - апартамент № 18 с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59.5.72,
находящ се в гр.Димитровград, *****, в жилищна сграда - блок № 6, с кадастрален
идентификатор № 21052.1016.59.5, вход „А”, етаж шести, построен върху държавна
земя, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59, състоящ се
от стая, хол и кухня, със застроена площ 67.27 кв.м., ведно с избено помещение
№ 32, както и 2.05 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, при граници: на жилището - на същия етаж обект №
21052.1016.59.5.71, обект № 21052.1016.59.5.60, над обекта - обект №
21052.1016.59.5.84; на избеното помещение - коридор и Г.С.Г., срещу поето
задължение от приобретателката З.К. да издържа и да се грижи за прехвърлителя С.Д.
лично или чрез трето лице, като му осигури старините при болест и немощ до края
на живота му, като прехвърлителят си запазил правото да ползва горепосочения
недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Договорът е обективиран в Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
142, том ІІ, peг.№ 3320, дело № 277 от 2010г. на нотариус с peг.№ 398 – Р.В., с
район на действие - Районен съд гр.Димитровград.
Видно
от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници е, че С.А.Д. е починал на 18.02.2019г. и оставил за свои законни
наследници дъщерите си Н.С.Т. и Р.С.Д..
От
представените по делото писмени доказателства под формата на медицинска
документация, се установява, че С.Д. е страдал от ред заболявания –
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, че през 2009г. е
претърпял исхемичен мозъчен инсулт, както и че през м.октомври 2017г. е
постъпил в болница за операция на левия му крак.
Ответницата представя по делото
множество касови бонове за платени разходи за консумирана ел.енергия и вода, за
задължения към мобилен оператор и „Булсатком“ АД, за закупени лекарства.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от страните.
Свид.Х.Б., посочен от ищците, заяви
в показанията си пред съда, че се познавал със С. от 1983г. Бил наясно със
здравословното му състояние
през последните години. До 2016г.
С. живеел
със З., а след това –
сам. От м.декември 2015г. почти всеки ден
без събота и неделя двамата
пиели
кафе, през лятото
излизали по-рядко заедно. С. много често търсел свидетеля, за да го кара на доктор,
на бръснар, да
си изтегли пенсията, да
си купи лекарства, да
напазарува. През
зимата свидетелят му носел от време на време храна, която преди това купувал от
магазина, помагал му да си качи бутилките с вода до апартамента, плащал му
сметките. Понякога му давал назаем и суми от порядъка на
20 -
50 лв. В края на 2018г. го завел и му помогнал да попълни
документите за смяна на лична карта, а след това – на 04.02.2019г. да вземе новата си лична карта и
върне международния си паспорт.
С.
бил
много трудно подвижен, болял
го кракът.
Свидетелят знаел, че не
поддържал никакви отношения със З., нито с някой друг. С. не бил споделял със свидетеля приятелят
на З. да му
помага.
Когато починал, дъщерята на С. се
обадила на свидетеля и го уведомила за смъртта му, като му казала, че в
телефона си С. имал само номера на свидетеля.
По повод факта, че прехвърлил
имота си срещу гледане и издръжка, С. мислел да търси адвокати, но заради
липса на пари, не направил
нищо.
Свид.М.Г.,
също посочена от ищците, заяви при разпита си в съдебно заседание, че е съседка
на С.Д.
и го познавала. Знаела,
че известно време З. и С. живели заедно.
Откакто З. се изнесла, свидетелката не я била виждала да идва при С..
Веднъж
присъствала на разговор
между С. и съпруга й, при който С. го попитал дали ще свидетелства да развали договора със З.. Понякога, на два – три пъти С. молел свидетелката да му купи
цигари, а през януари - да плати негова сметка, понеже било много
студено и кракът го болял.
Свидетелката не била виждала
мъж, който да идва да
се грижи за С.. Сам се обслужвал. Спомня си само за случай, при който някакъв човек разтоварил вода от
колата и след това
внесъл бутилките в апартамента на С..
Свидетелката заявява още, че С. имал
нужда от грижи, че
не бил
добре с крака и че бил притеснен.
С.
не бил агресивен, не
злоупотребявал с алкохол.
След смъртта му свидетелката видяла
да идва З. с един мъж и да изнасят вещи от апартамента.
Свид.З.
Вълчева, посочена от ищците, заяви в показанията си пред съда, че е първа
братовчедка на С.. Видели се през м.май 2016г. и С. й се оплакал, че З.
го е оставила
и споделил, че
иска да развали
договора за
апартамента. Когато
били със З., тя не му давала да
се среща с роднините си – според свидетелката, да не го „надумат“.
Оплаквал се, че тя
небрежно си гледа нещата.
Според свидетелката, С. имал нужда
от човек да му помага, да му шета, да го пере, но останал сам като
куче.
Свид.С.Х.,
посочен от ответницата, заяви при разпита си в съдебно заседание, че започнал
работа в Димитровград и тогава се запознал със З.. Със С. се запознал година по-късно. З. живяла със С. до
Коледа на 2016г. По това време тя помолила свидетеля да й помогне да пренесе багажа си от жилището, в което
до момента живеела, до квартирата, която наела. С тях била и нейна
приятелка, с която свидетелят
се запознал същия ден. Изнесли
оттам бюро, лаптоп,
дрехи и играчки на детето, като С. я помолил да му остави печката и пералнята, което тя направила.
Свидетелят бил виждал преди това, че
З. дошла един – два пъти на работа насинена, но тя не споделяла причината за
тези синини. Впоследствие казала, че със С. отношенията им са ескалирали, че й посягал
и че не може повече
да стои там.
Когато се изнесла, тя помолила
свидетеля, който в същото време гледал други
възрастни хора, да
ходи един–два пъти седмично при С., за което тя му плащала по 25 лева.
Понякога З. му
давала готово ядене да занесе,
а друг път пари, за да
купи за С. храна от магазина. Той също му поръчвал да му купи ядене, алкохол и
цигари. З. давала
на свидетеля и пари
да плати тока на С..
С. бил споделял със свидетеля, че
преди време е получил инсулт и имал увреждане на крака и на ръката,
но не се налагало да
ползва патерица. Свидетелят заявява, че видял миналата година С. на мач в с.Долно
Белево, тогава се видели
и С. бил добре
видимо.
През септември 2017г. му се оплакал,
че го наболявал левия крак и помолил свидетеля да го закара до личния му лекар,
което свидетелят сторил. Дали му направление за хирург и С. казал, че ще
отиде в болницата. Останал
там 3-4 дена, свидетелят на два пъти ходел. С. искал да му закара В., но
детето се страхувало заради проявяваната от него агресия, докато живеели
заедно.
Според свидетеля, С. се къпел сам,
но напоследък споделил, че бойлерът му не работи. Свидетелят няколко пъти го
помолил да отиде у тях
да се изкъпе, но С. отказвал – не му било удобно. Не
искал да пуска и пералня – дразнела го и затова свидетелят взимал дрехите му и
ги носил на З. да ги изпере. Друг път ги перял у тях. Имал и прахосмукачка, но
не давал да се включва – много шум вдигала. Все пак свидетелят бил чистил в
дома му един – два пъти. С. имал телевизор. Понякога сам си плащал телевизията, друг път я плащал свидетелят
с дадени му от З. пари. Свидетелят имал чип за асансьора. С. му го дал да не
ходи до шестия етаж пеша.
Когато
С. се
обаждал, че няма пари за лекарства или за болницата, З. пращала свидетеля да му вземе лекарства.
Последно се видели на 16-ти
февруари, като на 19-ти
свидетелят трябвало пак да отиде. Тогава
обаче никой не му отворил и след няколко дни разбрал, че С. е починал.
Свидетелят заявява още, че на 4-ти февруари го закарал да се снима
за лична карта, но не
бил влизал в сградата на полицията заедно с него.
През тези години,
откакто З. го напуснала,
тя редовно плащала на
свидетеля и той
задължително, два пъти седмично го посещавал. Носел му храна за
два-три дена.
Свид.Н.Р.заяви при разпита си в съдебно
заседание, че познава З. от около година и половина покрай нейния съсед С., който станал
домоуправител на входа. Оттогава свидетелката контактувала със С. и покрай него се
запознала
и със З., с която С.
работел заедно. Виждала как тя му носи багаж, който да занесе на човек на име С., за когото впоследствие З.
споделила, че са живели заедно, но се разделили. Понякога му давала пари, за да купи
продукти за този човек.
Когато свидетелката ходела на кафе
със С.(случвало
се два – три пъти седмично), той я оставял и отивал да занесе багаж на С., защото той живеел в отсрещния блок.
Понякога
се връщал
за 15 минути,
друг път се бавел
около половин час. Понякога
се връщал с багаж, за който казвал, че са дрехи за
пране. Свидетелката
останала с впечатлението, че той се грижи за С. отвреме навреме. Не
знаела
дали З. му е плащала
за това.
Свид.Б.Ж.,
посочена от ответницата, заяви при разпита си в съдебно заседание, че със З. са
много добри приятелки. Познавали се от 12 - 13 години. Докато живеели заедно със
С., често им гостували.
Тя живяла със С. до м.декември 2016г. Причината да го напусне било отношението му
към нея – започнал да й посяга, пиел много алкохол. Но и след раздялата им, С.
ходил да се грижи за него. Докато живеели заедно, тя полагала много грижи за С..
След
като се разделили,
тя вече не била ходила
при него, защото я било страх. С., който й бил колега, ходил да го наглежда по
нейна молба, да му взема лекарства, храна. Това продължило, докато С.
починал.
За тези грижи З. плащала 25 лв. на С.. С него свидетелката се запознала, когато заедно изнасяли
багажа.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Доколкото ищци в настоящото
производство са лица, които не са страна по процесния договор, и във връзка с
допустимостта на предявения иск, следва да бъде отбелязано следното: ищците Р.С.Д.
и Н.С.Т. са законни наследници на една от страните по договора – С.А.Д., техен
баща, който към момента на завеждане на исковата претенция е починал, като
ищците претендират разваляне на този договор изцяло, което им искане е
съобразено с наследствените им части, а именно по ½ идеална част за
всяка от тях. Доколкото се касае за нереализирано вземане преди момента на
смъртта на прехвърлителя, същото преминава върху неговите наследници и всеки от
тях има основание да получи дробна част от това вземане, съответстваща на
наследствения му дял. Това е така, доколкото в наследственото имущество се
включва и правото на иск, включително и правото да се иска разваляне на договор
поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на прехвърлителя. В този
случай наследниците на последния могат да упражнят правото да развалят договора
по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от тях права –
тоест съобразно дела си(ТР № 30/17.06.1981г. ОСГК). В този смисъл, доколкото от
приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници се
установява, че след смъртта си прехвърлителят е оставил за свои законни
наследници именно ищците по делото, следва да се приеме, че предявеният от тях
иск е допустим и следва да бъдат разгледан по същество.
Така предявеният иск с
правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателен
и доказан, поради
следните съображения:
Безспорно по делото бе
установено, че на 18.05.2010г.
бащата на ищците е прехвърлил на отв.К. гореописания недвижим имот, срещу
поето от нейна страна
задължение да поеме
лично или чрез трето лице неговите
издръжка и гледане до края на живота му. В
този смисъл следва да се приеме, че от момента на изслушване на
сделката
между страните по договора
са възникнали облигационни правоотношения, включващи определени права и
задължения. Основното задължение на наследодателя на ищците е било да
прехвърли
правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответницата, което е сторено на
18.05.2010г., когато е изслушана процесната
сделка.
Ответницата,
от своя страна, се е задължила
да се грижи за прехвърлителя,
както и да му
предоставя средства за издръжка. По
този повод следва да бъде изрично отбелязано, че съгласно утвърдената съдебна
практика, в производство за разваляне на договор за издръжка и гледане ищцовата
страна следва да установи единствено наличието на сключен договор. Върху
приобретателя, от своя страна, лежи тежестта на доказване на обстоятелството,
че е изпълнявал процесния договор, при това при условията на пълно и главно
доказване.
В тази връзка
от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че отв.З. К. и С.Д. са съжителствали на
съпружески начала, като са живели заедно в процесното жилище до м.декември
2016г., когато ответницата е напуснала същото, като оттогава не е осъществявала
със С.Д. какъвто и да било контакт до смъртта му през м.февруари 2019г. Защитната позиция на ответницата,
която не оспорва цялостното прекъсване на контактите, е, че същата е
изпълнявала договора чрез трето лице, а именно свид.С.Х..
В показанията си същият твърди, че
един или два пъти седмично е посещавал С.Д.,
че му е носил храна –
приготвена от ответницата или закупена от него с нейни средства, че му е
помагал в ежедневието, включително чрез плащане на сметки, осигуряване на
транспорт и закупуване на лекарства. Но дори и тези факти да се приемат за
установени(впоследствие
съдът ще отбележи защо не кредитира изцяло показанията на този свидетел), това не
означава цялостно изпълнение
на поетото по силата на договора
от страна на
ответницата задължение. Реално,
въпреки влошеното си
здравословно съС.ие,
С.Д. не е
могъл
да разчита на помощта на ответницата
при посрещането на ежедневните
си нужди. Еднопосочна
е съдебната практика, че задължението за гледане и издръжка трябва
да бъде изпълнявано непрекъснато, при нужда - и ежедневно, а също и цялостно и
системно, така че прехвърлителят
да не е
принуден да посреща сам нуждите си(пред каквато ситуация сме изправени в случая)
или да разчита на помощта на трети лица. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да
предоставя издръжка за
посрещане на нуждите от храна, режийни разноски, дрехи и други,
и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора, като
последният не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен
размер). Още повече, че в случая необходимостта от издръжка и гледане е била пряка и реална.
От
събраните по делото доказателства обаче бе установено, че приобретателката в лицето на ответницата
не е осъществявала
в пълен обем грижите, които състоянието
на прехвърлителя
е изисквало - да му
се осигурява честа
помощ в ежедневието, да
му се оказва съдействие за пазаруването и придвижването из града, да се
посрещат битовите
му и хигиенни нужди.
Категорично по делото не бе установено ответницата, лично или чрез трето лице,
да е предоставяла
на прехвърлителя
ежедневно осигуряване на храна, чистота и цялостна грижа за личността и
условията на
живота му в
неговия дом.
Същата
не е поела необходимите грижи за него и
покриването на всичките му
нужди, включително изрядно поддържане на собствената му хигиена и тази в дома му.
По отношение на свид.Х., съдът
намира за необходимо да отбележи, че убедителността на показанията му се
поставя под съществено съмнение от обстоятелството, че въпреки заявената
честота на срещите му с прехвърлителя(поне два пъти седмично), свидетелят
заявява: „Миналата година, когато беше дошъл на мача в Долно Белево, тогава се
видяхме и видимо си беше добре“, която му реплика е абсолютно нелогична и в
пълно противоречие с всички останали му твърдения за чест контакт и близки
отношения. „Перфектните“(за целите на производството) негови показания предизвикват
съмнение и с оглед обстоятелството, че телефонният му номер изобщо не е бил
записан сред контактите на прехвърлителя и че същият никога не е бил виждан от
съседката на С.Д. – свид.М.Г., която е абсолютно незаинтересована от изхода на
делото и на чиито показания съдът дава пълна вяра.
Именно в нейните показания се
съдържат и данни за желанието на С.Д., заявено преди смъртта му, да развали
процесния договор за издръжка и гледане, което е още един факт в подкрепа на
извода за наличие на неизпълнение от страна на ответницата на поетите по силата
на този договор от нейна страна задължения. Отношението на кредитора приживе към
предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка безспорно е от
значение за преценката има ли и какво изпълнение по договора. От друга страна,
фактът, че преди смъртта си прехвърлителят не е предприел конкретни действия по
разваляне на договора не е показателен за наличието на изпълнение и не
освобождава ответницата от задължението да установи изпълнение, още по-малко,
само по себе си да представлява основание за отхвърляне на иска по чл.87 ал.3
от ЗЗД, ако липсват доказателства за пълно и точно изпълнение.
Дори да се игнорират показанията на
свидетелите на ищците, показанията на посочените от ответницата свидетели не
установяват дължимото ежедневно и пълно изпълнение на уговореното с договора
задължение. Дори
да се приеме въз основа на тези показания, че е имало някакво изпълнение чрез
трето лице на задълженията, поети с алеаторния договор, то не е било цялостно,
ежедневно и непрекъснато, както изисква характерът на сделката, а епизодично.
Фактът, че прехвърлителят е разчитал на подкрепата на свой дългогодишен приятел
– свид.Х.Б., а също и че, макар и инцидентно, се е обръщал за помощ към свои
съседи, е показателен, че същият е имал нужда от помощ, че не е бил обгрижван в
достатъчна степен и че нуждите му не са били адекватно посрещани. Безспорно
грижите за прехвърлителя не е следвало да бъдат свеждани само до инцидентни
посещения в дома му и частично задоволяване на материалните му потребности.
Същият се е нуждаел от адекватни и системни грижи и внимание, от морална
подкрепа и предоставяне на средства за покриване на ежедневните му нужди,
каквито обстоятелства не се установяват от събраните доказателства.
Фактът, че ответната страна
представя документи за платени задължения към различни доставчици и закупени
лекарства, категорично не може да бъде разглеждан като подкрепящ твърдението,
че сметките са били плащани, съответно лекарствата купувани от свид.Х.. На тези
документи фигурира единствено името на прехвърлителя, но не и кой реално е
внесъл сумите и напълно вероятно е ответната страна да се е снабдила с тези
документи след смъртта на прехвърлителя при посещенията в неговото жилище, до
което жилище ответницата има достъп и където е била видяна да влиза след
смъртта на прехвърлителя.
Следователно, не се доказа по
несъмнен и категоричен начин ответницата да е престирала това, което дължи
според клаузите на договора и то през цялото времетраене на договорната връзка.
Следва изрично да бъде отбелязан и
фактът, че за да бъде уважен иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД и развален договор за
прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, е без
значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е
пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение
на това алеаторно задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение.
В този смисъл и доколкото, както
вече бе посочено, тежестта за доказване на надлежно изпълнение е на
ответницата, а безспорни и еднопосочни доказателства, установяващи такова при
условията на пълно и главно доказване, не бяха ангажирани, съдът намира, че се
касае за пълно неизпълнение на сключения договор за издръжка и
гледане от страна на ответницата по делото, което неизпълнение е виновно и е
свързано с поемането на обусловените от него последици. Ето защо предявеният
иск за разваляне на процесния договор, сключен на 18.05.2010г. в
гр.Димитровград с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка
и гледане № 142, том ІІ, peг.№ 3320, дело № 277 от 2010г. на нотариус с
peг.№ 398 – Р.В., като основателен и доказан следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на производството
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците произтеклите от делото
разноски, възлизащи на сума в размер на 598.98 лева по отношение на Р.С.Д. и
510 лева по отношение на Н.С.Т., съгласно представените по делото списъци на
разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
сключения на
18.05.2010г. в гр.Димитровград между С.А.Д. с ЕГН : ********** и З.И.К. с ЕГН :
**********, договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който С.А.Д.
е прехвърлил на З.И.К. следния свой собствен недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда - апартамент № 18 с кадастрален идентификатор №
21052.1016.59.5.72, находящ се в гр.Димитровград, *****, в жилищна сграда -
блок № 6, с кадастрален идентификатор № 21052.1016.59.5, вход „А”, етаж шести,
построен върху държавна земя, в поземлен имот с кадастрален идентификатор №
21052.1016.59, състоящ се от стая, хол и кухня, със застроена площ 67.27 кв.м.,
ведно с избено помещение № 32, както и 2.05 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, при граници: на жилището - на същия
етаж обект № 21052.1016.59.5.71, обект № 21052.1016.59.5.60, над обекта - обект
№ 21052.1016.59.5.84; на избеното помещение - коридор и Г.С.Г., срещу
задължение за приобретателя да издържа и
се грижи за прехвърлителя лично или чрез трето лице, като му осигури
старините при болест и немощ до края на живота му, а прехвърлителят си запазва
правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно, който договор е обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 142, том ІІ, peг.№ 3320, дело № 277 от 2010г. на нотариус с peг.№ 398
– Р.В., с район на действие - Районен съд гр.Димитровград.
ОСЪЖДА
З.И.К. с ЕГН : **********
***, да заплати на Р.С.Д. с ЕГН : **********
***, разноски по делото, възлизащи
на сума в размер на 598.98 лв.(петстотин
деветдесет и осем лева и 98 ст.).
ОСЪЖДА
З.И.К. с ЕГН : **********
***, да заплати на Н.С.Т. с ЕГН : **********
***, разноски по делото, възлизащи
на сума в размер на 510 лв.(петстотин и
десет лева).
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: