№ 164
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Сашо Димитров Тотев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 20270751 от 8 декември 2020г., постановена от СРС, НО,
102-ри състав по НОХД № 9925/2020г., съдът е признал подсъдимия ИВ. В.
Ц. за ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2018г. в гр. София, в сградата на Отдел
„Пътна полиция” на СДВР, на гише № 28, съзнателно се ползвал пред М.С.А.
(на длъжност „системен оператор” в ОПП-СДВР), от неистински официален
документ за завършено образование - диплома за завършено средно
образование cep. А-06 № 094516, peг. № 1081/26.06.2006г. на името на ИВ. В.
Ц. с ЕГН: **********, на който е придаден вид, че е издаден по установения
ред и форма от директора на Средно общообразователно училище (СОУ)
„Петко Рачов Славейков” - гр. Кърджали, и подписите в графи „Директор” са
положени от лицето М.П.Б. - директор на учебното заведение в периода
2006г. до настоящия момент, а в действителност последният не е полагал
подписа си в документа, като от подс. И.Ц. за самото съставяне на документа
не може да се търси наказателна отговорност, като предмет на деянието е
документ за завършено образование - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2
вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. „Б” вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК вр. чл.371, т.1 вр. чл.372, ал.З
вр. чл.373, ал.1 от НПК му е наложил НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ” със
1
следните пробационни мерки:
- „ЗАДЪЛЖИЕТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за
СРОК от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, с явяване и подписване два пъти седмично
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице;
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за СРОК от 6 (ШЕСТ) месеца.
Със същата присъда съдът на осн. чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК е
осъдил подсъдимия ИВ. В. Ц. (с установена самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски в
размер на 38.31 (тридесет и осем и 0.31) лева, както и държавна такса от 5.00
(пет) лева за служебно издаване на 1 (един) бр. изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от ИВ.
В. Ц. чрез неговия защитник адв. ОГН. Р. Й. с която се прави искане деянието
да бъде преквалифицирано на такова по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2
от НК, а подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, доколкото е налице маловажен случай.
Постъпило е и Допълнително изложение от подсъдимия в което се сочи,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че неправилно съдът е
приел, че не е налице маловажен случай, като е неглижирал доводите на
защитата, че изискването на чл. 511, ал. 2 от ЗДвП, че Свидетелство за
управление на МПС се издава от органите на МВР на лице, завършило Х клас
е от 01.08.2016г. В тази връзка защитата сочи, че подсъдимият попада в
изключенията, регламентирани от Параграф 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП,
съгласно която разпоредба, лицата, завършили основно образование
получават свидетелства за управление по досегашния ред. В заключение
отново се излагат доводи за малозначителност на деянието и се прави искане
за преквалифициране на същото такова по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр.
ал. 2 от НК и освобождаване на подсъдимия от Наказателна отговорност.В
открито съдебно заседание представителят на държавното обвинението
поддържа подадения Протеста и Допълнението към него. Прави
доказателствено искане за изискване от Център за градска мобилност на
писмен договор във връзка с внесената на 27.01.2016 г. сума в размер от 60
лева, което е оставено без уважение.
В съдебното заседание по делото подсъдимият И.В. ЦОВЕН не се явява.
Упълномощеният му защитник адв. Й. поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея, няма искания по доказателствата и искания за отводи.
Прокурорът от своя страна оспорва жалбата, няма доказателствени
искания.
В хода по същество адв. Й. моли присъдата на първата инстанция да бъде
2
изменена, а деянието преквалифицирано от съда като такова по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, поради това, че представлява маловажен
случай, като неговият подзащитен да бъде освободен от Наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. Защитата изразява несъгласие с
аргументите на СРС, че подсъдимият не е имал правна възможност със
завършеното от него основно образование да получи Свидетелство за
управление на МПС, тъй като изискването лицето да е завършило 10 клас
било въведено след 01.08.2016г., а подсъдимият завършил основното си
образование през 2002- 2003г.
Прокурорът счита жалбата за неоснователен. Сочи, че правилно СРС е
приел, че случаят не е маловажен. Сочи, че неправомерното издаване на
Свидетелство за управление на МПС би създало опасност за неограничен
кръг лица, участващи в движението по пътищата. Счита, че наказанието е
справедливо и дори леко занижено. В заключение се прави искане присъдата
на СРС да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,
както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ИВ. В. Ц. с ЕГН: ********** е роден на ****г., в гр.
София, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
неосъждан, работи като „техник” в „Д.В.” ООД, с постоянен адрес в гр.
София, ж.к. „Гео Милев”, блок № *****.
Подсъдимият ИВ. В. Ц. имал основно образование, за което било
издадено свидетелство за завършено основно образование, със серия ДО №
005721 е peг. № 2171-13/17.06.2003г. от 138-мо Средно общообразователно
училище за западни и източни езици „Проф. Васил Златарски”.
На неустановена дата подсъдимият ИВ. В. Ц. се снабдил е диплома за
завършено средно образование със серия А-06 и № 094516 с peг. №
1081/26.06.2006г. на която бил придаден вид да е издадена от Средно
общообразователно училище (СОУ) „Петко Рачов Славейков” в гр.
Кърджали. Дипломата била неистинска, доколкото подсъдимият не е имал
средно образование.
На 17.07.2018г. подсъдимият ИВ. В. Ц. се явил пред свидетелката М.С.А.
изпълняваща служебните си задължения като „системен оператор” в отдел
„Пътна полиция” на СДВР на гише № 28, като същата била служител във 02
група „ОВМПС” в гр. София. Подсъдимият се легитимирал с личната си
3
карта, като при това свидетелката А. установила неговата самоличност.
Същият пожелал да подаде заявление за първоначално издаване на СУМПС
за придобита категория „В”. С оглед на заявеното от подсъдимия желание,
свидетелката А. генерирала заявление за издаване на СУМПС с вх. №
28085613/17.07.2018г„ което подсъдимият ИВ. В. Ц. подписал
собственоръчно.
Към подписаното заявление вх. № 28085613/17.07.2018г. подсъдимият
ИВ. В. Ц. представил необходимите документи за издаване на СУМПС, сред
които бил и оригинал на Диплома за средно образование сер. А-06 и №
094516 с peг. № 1081/26.06.2006г., издадена от СОУ „Петко Рачов Славейков”
в гр. Кърджали, и копие от нея. Върху копието подсъдимият ИВ. В. Ц.
собственоръчно пред свидетелката М. А. написал „Вярно с оригинала” и
положил подписа си. Свидетелката М. А. приела необходимия набор от
документи съгласно чл.13 от Наредба № I- 157/2002г. на МВР ги сравнила с
представените оригинали на документите, включително и с данните от
самоличността на подсъдимия, върнала му оригинала на дипломата за средно
образование, а след това ги изпратила за проверка на автентичността.
Въз основа на горепосочените документи на подсъдимия ИВ. В. Ц. било
издадено СУМПС № *********/20.07.2018г., което в последствие било
отменено с Решение № 4332р-13435/10.04.2019г. на зам.-директора на СДВР
На 24.07.2018г. до началника на Регионално управление на
образованието (РУО) — Кърджали било изпратено писмо peг. № 433200-
68038/24.07.2018г. за да се установи автентичността на представената от
подсъдимия диплома за средно образование. На 06.08.2018г. от началника на
РУО-Кърджали в Отдел „Пътна полиция” на СДВР била получена писмена
справка, според която представената от подсъдимия ИВ. В. Ц. диплома за
средно образование не била издавана от посоченото СОУ в гр. Кърджали. В
същия смисъл бил и доклад от директора на СОУ „Петко Рачов Славейков в
гр. Кърджали - свидетеля М.Б., приложен към справката.
По делото била назначена КОМПЛЕКСНА ГРАФИЧЕСКО –
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, съгласно заключението на която било
установено, че подписите в графа „Директор” в инкриминираната диплома за
средно образование не са положени от М.П.Б. (директор на учебното
заведение), нито от подсъдимия ИВ. В. Ц.; Било установено също така, че
отпечатъците от гербов печат в дипломата са копия на отпечатъци, които не
са положени от гербовия печат на СОУ „Петко Рачов Славейков” в гр.
Кърджали, а ръкописният текст „Вярно с оригинала” и подписът е дясно от
него са изпълнени от подсъдимия, а подписът в графа „Подпис на заявителя”
в заявлението от 17.07.2018г. за издаване на СУМПС е положен от
подсъдимия.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция
4
прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност
доказателства и доказателствени средства, а именно:
Гласни: показанията на свидетелите М.С.А. и М.П.Б.;
Писмени: Решение № 4332р-13435/10.04.2019г. – стр. 19 от ДП;
Свидетелство за управление на МПС – стр. 21 от ДП; Заявление за издаване
на СУМПС – стр. 22; Писмо от Министерството на образованието и науката,
Регионално управление на образованието – Кърджали – стр. 24 от ДП; Доклад
от М.П.Б. – Директор на СУ „Петко Рачов Славейков“ – стр. 25 от ДП;
Диплома за средно образование № 094516/26.06.2006г. – стр. 29 от ДП;
Свидетелство за съдимост – стр. 85 от ДП.
Представени в съдебно заседание пред СРС : Свидетелство за
основно образование - стр. 70;
Експертизи : Заключение по Протокол № 643/2020г. стр. 46 от ДП
Възприетата от въззивния съд и описана по-горе фактическа
обстановка кореспондира с тази установена от първата инстанция, при
извеждането на която районният съд не е допуснал процесуални нарушения
при формиране на вътрешното си убеждение. В мотивите към атакуваната
присъда са обсъдени и съпоставени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, нито
са допуснати логически грешки при обсъждането им. Липсват каквито и да
било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания
доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се.
Настоящият състав кредитира показанията на разпитаната свидетелка
М.С.А. въз основа на които намира за установено, че на 17.07.2018г.
подсъдимият ИВ. В. Ц. се явил пред свидетелката на гише № 28, легитимирал
се с лична карта и подписал собственоръчно и подал Заявление за издаване на
СУМПС с вх. № 28085613/17.07.2018г. към което същият приложил оригинал
на Диплома за средно образование сер. А-06 и № 094516 с peг. №
1081/26.06.2006г., издадена от СОУ „Петко Рачов Славейков” в гр. Кърджали,
и копие от нея. Съдът намира показанията на тази свидетелка за
последователни, логични и безпротиворечиви. Казаното от тази свидетелка
кореспондира с казаното от св. М.Б., директор на учебното заведение СОУ
„Петко Рачов Славейков“, който заявява, че такава диплома не е издавана,
5
както и със събраните писмени доказателства по делото и заключението на
вещите лица. Ето защо и съдът кредитира казаното отсв. А. и св. Б. изцяло.
Писмените доказателства по делото кореспондират напълно с казаното
от свидетелите, същите са приобщени към делото по съответния процесуален
ред, поради което и съдът им дава вяра изцяло.
Съдът кредитира и заключението на Вещото лице, като вярно, пълно и
компетентно изготвено. От него се установяват значимите за предмета на
доказване факти, а именно, че подписите в графа „Директор” в
инкриминираната диплома за средно образование не са положени от М.П.Б.,
нито от подсъдимия ИВ. В. Ц.; отпечатъците от гербов печат в дипломата са
копия на отпечатъци, които не са положени от гербовия печат на СОУ „Петко
Рачов Славейков” в гр. Кърджали, а ръкописният текст „Вярно с оригинала” и
подписът е дясно от него са изпълнени от подсъдимия, а подписът в графа
„Подпис на заявителя” в заявлението от 17.07.2018г. за издаване на СУМПС е
положен от подсъдимия.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС
са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал.
На база така събрания по делото доказателствен материал
първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, с
деянието си подсъдимият ИВ. В. Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.316, предл.1 вр.
чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна се установи, че на 17.07.2018г. в гр. София, в
сградата на Отдел „Пътна полиция” на СДВР, на гише № 28, подсъдимият
ИВ. В. Ц. съзнателно се ползвал пред М.С.А. (на длъжност „системен
оператор” в ОПП-СДВР), от неистински официален документ за завършено
образование - диплома за завършено средно образование cep. А-06 № 094516,
peг. № 1081/26.06.2006г. на името на ИВ. В. Ц. с ЕГН: **********, на който е
придаден вид, че е издаден по установения ред и форма от директора на
Средно общообразователно училище (СОУ) „Петко Рачов Славейков” - гр.
Кърджали, и подписите в графи „Директор” са положени от лицето М.П.Б. -
директор на учебното заведение в периода 2006г. до настоящия момент, а в
действителност последният не е полагал подписа си в документа, като от
подсъдимия ИВ. В. Ц. за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност, като предмет на деянието е документ за завършено
6
образование.
Обект на престъпленията по гл. ІХ от НК са обществените отношения,
които са свързани със съставянето, използването и съхраняването на
документи.
Предмет на престъплението, в конкретния случай представлява
Диплома за завършено средно образование, която е неистинска. Съгласно чл.
93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. Официални документи са тези, които се
съставят по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата
му, а частни – са всички останали. На процесната диплома е придаден вид, че
е издадена по установения ред и форма от директора на Средно
общообразователно училище (СОУ) „Петко Рачов Славейков” - гр. Кърджали,
но е установено, че подписите в графи „Директор” не са положени от лицето
М.П.Б. - директор на учебното заведение в периода 2006г. до настоящия
момент, което дава основание за квалификация на деянието във връзка с чл.
308, ал. 2 от НК.
Изпълнителното деяние се състои в действие : подсъдимият съзнателно
се е ползвал от неистинския документ Диплома за завършено средно
образование, като е представил същия към заявлението за издаване на
СУМПС, което подал пред свидетелката А.. С оглед заключението на вещото
лице обаче, че документът не е изготвен и от самия подсъдим, правилно СРС
е приел, че от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за
самото съставяне на документа.
От субективна страна се установи, че подсъдимият се е ползвал от
неистинския официален документ – Диплома за завършено средно
образование съзнателно. Същият е съзнавал, че има само основно
образование, както и че представя към Заявлението за издаване на СУМПС
неистински документ за завършено средно образование, но е искал и целял
настъпването на общественоопасните последици, като е съзнавал напълно
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Неоснователни са според настоящия състав аргументите на защитника
адв. Й. за това, че деянието представлява маловажен случай, поради което
следва да бъде преквалифицирано от съда като такова, а неговия подзащитен
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 316, пр. 1 от НК., вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Видно
от посочената правна норма, касае се за квалифицирания състав на
престъплението по чл. 308 от НК, квалифициран именно с оглед на предмета
на изпълнителното деяние, поради което и законодателят е предвидил по-
7
тежко наказание а именно до ОСЕМ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Обществената опасност следва да се преценява с оглед степента на
засягане на обекта на документните престъпления, а именно на обществените
отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на
документите. Доколкото става дума за квалифициран състав на
престъплението, то същото се характеризира изначално с по-висока степен на
обществена опасност, изразяваща се в по-тежкото засягане на посочения по-
горе обект на защита.
Именно тази по-висока степен на обществена опасност е мотивирала и
законодателя да предвиди по-тежко наказание в случаите, когато предмет на
това деяние е документ за завършено образование – в настоящия случай
предмет е неистински официален документ - Свидетелство за завършено
средно образование.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в
този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
(Решение № 19/2008г. на ІІ НО., Решение № 69/2010г. на ІІ НО., Решение №
306/2009г. на ІІІ НО.).
Правилно СРС е приел, че конкретиката на инкриминираното деяние и
данните за личността на дееца, не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, като е
ценил смекчаващите обстоятелства, свързани със съдебното минало и
личността на дееца при индивидуализация на наказанието.
Правно ирелевантно за настоящия състав се явява въпросът, дали
подсъдимият е можел да получи СУМПС с наличната си диплома за Основно
образование, доколкото обект на документните престъпления са именно
обществените отношения, свързани със сигурността на документооборота и с
8
извършеното деяние подсъдимият е засегнал именно тях и то в значителна
степен.
По делото безспорно е установено, че същият не е притежавал диплома
за завършено средно образование, но съзнателно се е ползвал от неистинска
такава при подаването на документи за издаване на СУМПС.
За разлика от обекта на транспортните престъпления, който е свързан с
обществените които осигуряват и гарантират транспортната безопасност и за
които е от значение водачът на МПС да разполага с валидно свидетелство за
управление на МПС, за настоящият случай е важно само как
инкриминираното деяние засяга и уврежда обекта на документните
престъпления, а в настоящия случай той е увреден значително и с оглед на
това не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По вида и размера на наказанието
Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата и по отношение
на вида и размера на наложеното наказание, при което не намери основание
за изменение на присъдата в тази ѝ част.
Първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, стигайки до извода, че са налице
предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, като е заменил предвиденото
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с „ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки:
-„ЗАДЪЛЖИЕТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за
СРОК от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, с явяване и подписване два пъти седмично
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице;
-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за СРОК от 6 (ШЕСТ) месеца.
Така определеното по вид и размер наказание, според настоящия състав
е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в НК.
С оглед изхода на делото, съдът правилно е възложил направените
разноски в тежест на подсъдимия.
Така мотивиран Софийският градски съд, НО, ХIII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20270751 от 8 декември 2020г.,
постановена от СРС, НО, 102-ри състав по НОХД № 9925/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
9
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10