№ 17909
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110144751 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника ФИРМА, ЕИК ..., да заплати на ищеца Р. С. С., ЕГН **********, сумата в общ
размер на 35 640,95 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за
месец март, май, юни и юли 2022 г. за заеманата от ищеца при ответника длъжност
„Финансов мениджър“ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в общ размер на 708,38 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за
периода от 01.04.2022 г. до 18.08.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. (лист 5), твърди, че с ответника били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор от 06.04.2021
г., по който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „Финансов мениджър“, срещу
основно месечно възнаграждение в размер на 10 000 лева, бруто, или 8930,24 лева нето.
Ответникът не заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. март, май, юни и юли
2022 г. като до настоящия момент плащане не е получено. С оглед изложеното прави искане
да му бъдат заплатени описаните суми и лихвата за забава върху всяко дължимо, но
незаплатено брутно месечно възнаграждение за труд. Претендира разноски.
В проведеното на 13.12.2022 г. открито съдебно заседание съдът е продължил срока за
отговор на исковата молба до 14.12.2022 г., като такъв е депозиран от ответното дружество.
Ответникът не оспорва, че ищецът е назначен на длъжност “Финансов мениджър“ за
непълно работно време 4 часа. Твърди, че от 01.07.2022 г. не се явява на работа, поради
което и от тази дата бил в самоотлъчка. Оспорва, че не му е платено трудово
възнаграждение за месеци март, май, юни и юли 2022 г. Сочи, че на 28.07.2022 г. му е
1
изплатено частично трудово възнаграждение. Твърди, че допълнителното споразумение е
съставено от ищеца и че не е съгласувано с работодателя. Прави възражение за прихващане
със сума в размер на 50 000 лв. – „авансови пари за бъдещи плащания“.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, депозирана на 22.12.2022 г. /л.70/,
ответникът е посочил, че основанието от което произтича вземането по заявеното
възражение за прихващане е неоснователно обогатяване, като сумата от 50 000 лв. била
платена като авансова за заплати за бъдещи периоди, но ищецът престирал труд до м. юни
2022 г., а от 01.07.2022 г. бил в самоотлъчка.
Отново с уточняваща молба, депозирана на 16.02.2023 г., ответникът е посочил, че е платил
на 01.02.2022 г. сума в размер на 50 000 лв. на ищеца авансово за заплати за бъдещи
периоди. Посочено е, че сумата с която иска да се извърши прихващане е в размер на 36
349,33 лева.
В проведеното на 15.05.2023 г. о.с.з. съдът е допълнил доклада по делото, като е
докладвал евентуалното възражение за прихващане от ответника ФИРМА срещу ищеца Р.
С. С. за сумата в размер на 50 000 лв., платена от ответника в полза на ищеца на 01.02.2022
г., за която ответникът твърди, че е получена от ищеца без основание, тъй като същият не е
полагал труда, за който сумата му е заплатена авансово, като със соченото вземане
ответникът цели да прихване срещу вземане в общ размер на 36 349,33 лв., която сума е
формирана като сбор от иска по чл. 128 КТ за сумата в размер на 35 640,95 лв. и срещу
вземането в размер на 708,35 лв. с правно основание чл. 86 ЗЗД. Докладвал е и материално-
правно възражение на ответника за погасяване на претендираните вземания поради плащане
на същата сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От страна на ищеца е представен трудов договор № 9/06.04.2021 г., видно от който ищецът е
назначен на длъжност финансов мениджър за неопределено време при непълно работно
време от 4 часа, с основно трудово възнаграждение 2 500 лв. Представеният договор не е
подписан от работодателя.
Видно от допълнително споразумение № 3/01.11.2021 г. към трудовия договор, е изменено
основното трудово възнаграждение в размер на 10 000 лева, като допълнителното
споразумение също не е подписано от работодателя.
Ищецът е представил справка за актуално състояние на трудовите си договори от 25.07.2022
г., от която се установява, че същият има действащ трудово договор с ответното дружество,
който към посочената дата /25.07.2022 г./ не е прекратен.
Представени са банкови извлечения, видно от които на 01.02.2022 г. е преведена сумата от
58 970,24 лв. с основание трудово възнаграждение и надбавки за м.01.2022 г.; на 07.03.2022
г. сумата от 8 930,24 лв. с основание трудово възнаграждение за м.02.2022 г.; на 20.12.2021
г. 8 930,24 лв. - възнаграждение по втори трудов договор за м.11.2021 г..; на 08.11.2021 г. -
50 001,74 лв. възнаграждение за м.10.2021 г. заповед № ДМС-1/20.10.2021 г.
2
Ответникът е представил извлечение от банковата си сметка, видно от което на 28.07.2022 г.
на ищеца е преведена сума в размер на 2 840 лв. с основание частично плащане трудово
възнаграждение м. март, април, май и юни.
Ищецът е представил протокол от ОС на съдружниците на ФИРМА от 29.07.2022 г., видно
от който на проведеното такова, самият ищец е присъствал. Представил е и протокол от
проведена работна среща на 01.07.2022 г., от който също се установява, че ищецът е
присъствал на същата.
Представени са отчетни форми за явяване/неявяване на работа за месец август 2022 г., в
който е посочено, че ищецът е в самоотлъчка 23 дни; м.09.2022 г. – 20 дни; м.10.2022 г. – 21
дни; м.11.2022 г. – 22 дни; м.12.2022 г. – 19 дни; м.01.2023 г. – редовен отпуск 21 дни;
м.01.2022 г. – 20 дни явяване; м.02.2022 г. – 20 дни явяване; м.03.2022 г. – 22 дни явяване;
м.04.2022 г. – 19 дни неплатен отпуск; м.05.2022 г. – 19 дни явяване; м.06.2022 г. – 22 дни
явяване; м.07.2022 г. – 21 дни самоотлъчка.
По делото е изслушана СсЧе, като съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, общият размер на неизплатените
възнаграждения възлиза на 26 453,39 лв. за месеци март, май и юни 2022 г. и 688,67 лв.
лихви за забава върху възнагражденията за посочените месеци.
От страна на ищеца са представени писмени документи /л.197 и сл./ от които се установява,
че съществуват подадени данни с декларации образец № 1 за лицето Р. С. С. за периода
м.01.2022 г. до м.06.2022 г., както и че за същия съществуват регистрирани ТД от ответника
считано от 06.04.2021 г. до момента. Представена е и справка от НАП, от която се
установява, че за периода от м.01.2022 г. до м.06.2022 г. е начислен следният месечен
облагаем доход, както следва: за м.01.2022 г. 65 600 лв.; за м.02.2022 г. – 10 000 лв.;
м.03.2022 г. – 10 000 лв.; м.04.2022 г. – 0 лв.; м.05.2022 г. – 10 000 лв.; , м.06.2022 г. – 10 000
лв.
По делото са изслушани показанията на Г.К. - свидетел на ищеца, който разказва, че от 2021
г. до сега е комуникирал с ищеца по повод дружествени работи, че ищецът работи на
ръководна длъжност, свързана с финансите на дружеството, посочил е че е контактувал с
ищеца по повод делата на дружеството до август-септември 2022 г. Изслушани са и
показанията на свидетеля Б.К. – също свидетел на ищеца, който разказва, че от м.07.2022 г.
до началото на годината е провеждал работни срещи с ищеца.
Изслушани са свидетелските показания на М. В. – свидетел на ответника, която разказва, че
от август 2022 г. водили ищеца и други двама служители на самоотлъчка. Сочи, че от
м.07.22 г. е посещавала офиса ежедневно, като при посещенията си не била виждала ищеца.
Дружеството не извършвало никаква търговска дейност от 16.06.2022 г. до сега. Извършвала
дейност в гр. Пловдив.Другият свидетел на ответника - Т.Н., излага, че не познава ищеца, че
не го е виждал, като самият той /свидетелят/ бил в неплатен отпуск от юни 2022 г.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите К. и К. само частично, като не
възприема, че от техните свидетелски показания може да се изведе категоричен извод, че
3
през месец юли 2022 г. и последващите месеци ищецът е полагал действително труд при
ответника. За да достигне до този извод, съдът, кредитира показанията на свидетелката В., за
която не се установява заинтересованост от изхода на спора, която свидетелка посочва, че
през месец юли 2022 г. ежедневно е посещавала офиса на ответното дружество, като там
ищецът не се е явявал. Нещо повече, тази свидетелка посочва, че след м. юни 2022 г.
дружеството-ответник не извършва активна търговска дейност, не са сключвани договори,
поради което не може да се възприеме, че не само през м. юли, а и през следващите месеци,
както твърдят свидетелите К. и К., ищецът е осъществявал активна дейност за работодателя
си.
Изслушана е допълнителна СсЧе, от която се установява, че на 28.07.2022 г. по банковата
сметка на Р. С. е била преведена сума в размер на 2 840 лева с основание „частично
възнаграждение м. март, април, май и юни”. Съгласно заключението на вещото лице
отразеното във фиша за м. януари 2022 г. възнаграждение като „надбавка” в размер на 55
600 лева е осчетоводено по сметка 421/2 „Персонал”, като нямало осчетоводяване с
основание, „авансово взети пари за бъдещи операции”. След удържане на съответните
данъци върху сумата от 55 600 лева, остатъкът от сумата, е бил преведен с трудовото
възнаграждение на лицето на 01.02.2022 г. В дружеството нямало осчетоводяване на суми,
които са били получени от Р. С. във връзка с получените през м. януари 2022 г. суми. Към
31.12.2022 г. сума в размер на 50 000 лева била осчетоводена по сметка 444/1 „Съдебни
вземания - Р. С.. В проведеното на 02.10.2023 г. о.с.з. вещото лице е пояснило, че във фиша,
който е изготвен за лицето за месец януари 2022 г., освен начисленията, които са направени
за отработено време на Р. С., имало отделно начисление в размер на 55 600 лв., което в
самия фиш било посочено като „надбавка“. Липсвали документи, от които да се установи
тази надбавка на какво основание е начислена - дали е бонус, премия. Тя била начислена в
брутното трудово възнаграждение на лицето за месец януари 2022 г. и след удържане на
съответните суми за данъци и осигуровки, на 01.02.2022 г. било изплатено нетното
възнаграждение. Брутното възнаграждение в размер на 65 600 лв., което било за месец
януари 2022 г. по фиша за заплата, било осчетоводено по сметка „персонал“. Тоест, там
била включена и въпросната сума в размер на 55 600 лв. Нямало допълнително
осчетоводяване на тази сума по друга сметка. Например, тя можело да бъде осчетоводена по
други вземания - 499 или зависи как е организиран сметкопланът на дружеството, но такова
осчетоводяване липсвало. Към 31.12.2022 г., сумата в размер на 50 000 лв. била
осчетоводена по сметка 444 - „съдебни вземания Р. С.“, което означавало, че в зависимост от
изхода на спора, ще бъде осчетоводено по друг начин. Там се осчетоводявали всички
вземания по съдебни спорове.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че между страните е възникнало трудово правоотношение с
посоченото съдържание, включително размера на уговореното трудово възнаграждение, че е
полагал труд при ответника за претендирания период и размера на търсените вземания.
4
Наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за
работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или
служителят да е полагал труд и фактически да е осъществявал съответната трудова функция
(така и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 171/10.07.2013 г. по гр.д. №
843/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 376/21.11.2011 г. по гр.д. № 329/2011 г., ІІІ ГО). При
установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е погасил
вземанията.
Между страните не е спорно наличието на трудово правоотношение, породено от сключен
трудов договор. В проведеното на 13.02.2023 г. о.с.з. процесуалният представител на
ответника изрично е заявил, че към момента трудовият договор не е прекратен, а от
01.07.2022 г. ищецът е в самоотлъчка. От представената справка НАП също се установява,
че ищецът се намира в трудово правоотношение с ответника, което към момента не е
прекратено. От представените документи по делото се установява, че за ищеца ежемесечно
са подавани справки-декларации за начисляван доход, като същият за периода от м.01.2022
г. до м.06.2022 г. е както следва: за м.01.2022 г. 65 600 лв.; за м.02.2022 г. – 10 000 лв.;
м.03.2022 г. – 10 000 лв.; м.04.2022 г. – 0 лв.; м.05.2022 г. – 10 000 лв.; , м.06.2022 г. – 10 000
лв.
Съдът намира, че от обсъдените писмени доказателства и изслушано
експертно заключение се установява, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по сключен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.
1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма, която е такава за валидност. Макар и в настоящото
производство да не е представен подписан между страните договор, то
безспорно се установи, че такъв е бил регистриран в НАП по установения
нормативен ред. С оглед подаваните справки-декларации за начисляван доход от страна на
ответника, се установява, че размерът на трудовото възнаграждение е 10 000 лв. С оглед
изложеното съдът достига до извода, че неоснователни и недоказани остават твърденията на
ответника, че допълнителното споразумение е създадено от ищеца за целите на настоящото
производство.
Следователно съдът достига до извода, че ищецът е доказал наличието на трудово
правоотношение, както и уговорения размер на трудовото възнаграждение.
Последната предпоставка, която следва да докаже ищецът за уважаване на предявените
искове е престирането на труд. Ответникът не оспорва, че такъв е престиран до месец юни
2022 г. включително, като в тази връзка следва да се държи сметка и за подаваните от
ответника пред НАП декларации образец 1, в които следва да се отразяват отработените дни
в месеца, съответно и начисленото трудово възнаграждение. Начисляването на заплати във
ведомости от страна на ответника представлява извънсъдебно признание на
обстоятелството, че през горепосочените месеци ищецът е полагал труд, което при
преценката му по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни по делото, настоящият
състав приема, че отговаря на истината.
5
Спорният между страните период досежно престирането на труд касае месец Юли 2022 г.
Същевременно ищецът не е ангажирал несъмнени доказателства в подкрепа на твърденията
си, че реално е престирал труд през м. юли 2022 г. Доказването в тази насока следва да бъде
главно и пълно. Ответникът, който не носи доказателствената тежест, е провел успешно
насрещно доказване, което може да бъде непълно /при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства/. Въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав приема, че през
посочения период ищецът не се е явявал на работа и не е престирал труд в полза на
работодателя си – ответник.
Действително, от протокол от общо събрание на съдружниците на ответното дружество от
29.07.2022 г. се установява, че ищецът се е явил, но на това събрание ищецът присъства и в
качеството си на едноличен собственик на капитала на дружество-съдружник в ответното
дружество, поради което от това доказателство не може да се направи безпротиворечив
извод, че ищецът е престирал труд на посочената дата.
Протоколът от проведена с участието на ищеца работна среща на 01.07.2022 г. също не
притежава доказателствена стойност, която да е достатъчна за пълното доказване на
обстоятелствата, чието установяване е възложено в тежест на ищеца. Следва да се допълни,
че от показанията на свидетелката В. се установява, че към м. юли счетоводното обслужване
на ответното дружеството-ответник е извършвано от дружеството, управлявано от
свидетелката В. – ФИРМА /с предишно наименование ФИРМА/, а не от дружеството
ФИРМА, както е посочено в протокола от срещата.
По принцип показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от
съда по вътрешно убеждение с оглед останалите доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност. Показанията на свидетелката В. пресъздават обективно, пълно и
безпротиворечиво както дейността на дружеството през м. юли 2022 г., така и работата на
служителите на дружеството през този месец. Трудно може да се възприеме за достоверно
изложеното от ищеца и свидетелите К. и К., че ищецът като заемащ длъжността „Финансов
мениджър“ е извършвал активна дейност през месец юли, за която обаче, представителят на
дружеството, осъществяващо счетоводно обслужване на ответника, няма възприятия.
Установеното от свидетелката В. се подкрепя от представени отчетни документи за
явяване/неявяване на работа, като видно от този за м.07.2022 г. ищецът е 21 дни в
самоотлъчка. Действително, така представеният документ е частен по своя характер и
изхожда от ответника, но може да се възприеме като сериозна индиция за истинност на
изложеното от свидетелката. Показанията на свидетелката се подкрепят и от факта на
неподаването на декларация образец 1 до НАП за посочения месец
При това положение и предвид правилото на чл. 128, т. 2 КТ, че трудово възнаграждение се
дължи само за извършена работа, настоящият състав намира, че искът за м. юли 2022 г. е
неоснователен.
В заключение съдът достига до извода, че ищецът доказа наличието и на трите предпоставки
6
за уважаване на предявения иск, а именно наличието на трудово правоотношение,
уговорения размер на трудовото възнграждение, както и престирането на труд през
процесния период, а именно: месеците март, май и юни 2022 г.
Досежно размера на претенцията: претендираната от ищеца сума за процесните месеци е 35
640,95 лева. Съгласно експертното заключение неплатеният размер на трудовото
възнаграждение за месеците март, май и юни е 26 453,39 лв., като вещото лице е съобразило
и приспаднало от дължимите се трудови възнаграждения платената от ответника сума на
28.07.2022 г. в размер на 2 840 лв. – частично възнаграждение за месеци март, април, май и
юни 2022 г.
Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца възнаграждения обаче са както следва:
за м. март 2022 г. – 8 930,24 лв.;
за м. май 2022 г. – 8 903,57 лв.;
за м. юни 2022 г. – 8 903,57 лв., но вещото лице в експертизата е посочило, че за този месец
нетното трудово възнаграждение е 11 459,57 лв., която обаче не е претендираната от ищеца
сума, и с оглед диспозитивното начало следва да се съобрази посочената от ищеца такава,
респ. и част от извършеното плащане на 28.07.2022 г. от страна на ответника, следва да се
приспадне от посочената от ищеца сума;
С оглед гореизложеното, както и предвид, че съдът прие за недоказано, че ищецът е
престирал труд през м. юли 2022 г., както и с оглед извършеното частично плащане на
28.07.2022 г. в размер на 2 840 лв. /л.63/ – частично възнаграждение за месеци март, април,
май и юни 2022 г., дължимият остатък е както следва:
за м. март 2022 г. – 7 983,58 лв.;
за м. май 2022 г. – 7 956,90 лв.;
за м. юни 2022 г. – 7 956,90 лв. ;
С оглед описаното предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 23897,38лв., а за
горницата над него и до пълния предявен размер, подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск: За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на
ответника в забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на ищеца трудово
възнаграждение се установи в производството.
По аргумент от разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ при парични вземания изискуемостта
се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред. От представения трудов договор се установява, че между страните по
процесното трудово правоотношение не е уговорена конкретна дата, на която
възнаграждението да е следвало да бъде платено от работодателя на работника.
Следователно задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за
7
конкретния месец е платимо считано от първия ден на месеца, следващ този, в който е
положен трудът, като след тази дата, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава.
С оглед изложеното по-горе досежно дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за
процесните месеци и с оглед извършеното частично плащане съдът достига до извода, че
дължимият се размер на претендираната лихва възлиза на сумата от 653,95 лв. /определен от
съда както следва:
ТВ за м. март 2022 г. – 8930,24 лв. - от 01.04.2022 до 28.07.2022 г. (дата на частично
плащане) – 295,20 лв.;
ТВ за м. май 2022 г. - 8903,57 лв. – от 01.06.2022 до 28.07.2022 г. (дата на частично плащане)
– 143,45 лв.;
ТВ за м. юни 2022 г. - 8903,57 лв. – 01.07.2022 г. до 28.07.2022 г. (дата на частично плащане)
– 69,25 лв.;
Дължима лихва след приспадане на извършено частично плащане:
остатък от ТВ за м. март 2022 г. - 7983,58 лв. - от 28.07.2022 г. до 18.08.2022 г. – 48,79 лв.;
остатък от ТВ за м.май 2022 г. - 7 956,90 лв. - от 28.07.2022 г. до 18.08.2022 г. – 48,63 лв.;
остатък от ТВ за м. юни 2022 г. - 7 956,90 лв. - от 28.07.2022 г. до 18.08.2022 г. - 48,63 лв./
Поради изложеното по-горе акцесорният иск следва да се уважи за сумата от 653,95 лв., а за
горницата подлежи на отхвърляне.
С оглед частичната основателност на предявените искове, следва да бъде разгледано
възражението за прихващане.
В проведеното на 15.05.2023 г. о.с.з. съдът е указал на ответника, че носи доказателствената
тежест за установяване на факта на плащане на посочената сума в полза на ищеца като
възнаграждение за положен труд за исковия период, а по евентуалното възражение за
прихващане със същата сума, в негова тежест е да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ
за добросъвестно изпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на ищеца,
като докаже, че същият е получил, без да е полагал труд, възнаграждение повече от
дължимото му и за период, следващ исковия.
От представените доказателства по делото се установява, че действително на 01.02.2022 г.
на ищеца е преведена сума в размер на 58 970,24 лв., като в основание е посочено тр.
възнаграждение и надбавки за м.01.2022 г. В хода на процеса не се установи обаче, че така
заплатената от ответника сума е авансово заплатена за бъдещи заплати. В тази насока е и
заключението по допълнителната ССчЕ, според изложеното в което тези суми са
осчетоводени по сметка 444 - „съдебни вземания Р. С.“, а не по сметка възнаграждения.
Ответникът не е установил по пътя на пълното и главно доказване, че платената сума е за
бъдещи трудови възнаграждения, поради което и възражението за прихващане следва да се
остави без уважение.
8
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 36 349,33 лв., уважената част е в общ
размер на 24 551,33 лв., респективно отхвърлената в размер на 11 798,00 лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
От страна на ищеца се претендират разноски за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск
в размер на 40,00 лв., като не са представени доказателства за платена такава по настоящото
дело, поради което такива разноски не следва да се присъждат. Претендира се и адв.
възнаграждение – 9 000 лв. Видно от приложеното копие на Договор за правна защита и
съдействие между ищеца и процесуалния му представител е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 9 000 лв., като начин на плащане е посочен в брой, респективно
по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК следва да се приеме, че в тази част договора има характер на разписка,
удостоверяваща плащане на сумата. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно и следва да
намали до 5 000 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед броя
проведени о.с.з. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъди сумата от 3375,00 лв.
Ответникът претендира 3 700 лв. адв. възнаграждение за иска по чл. 128 КТ, 4 700 лв. за
възражението за прихващане и 350 лв. за депозит за СсЧЕ. Видно от приложеното копие на
Договор за правна защита и съдействие между ответника и процесуалния му представител,
като начин на плащане е посочен в брой, респ. както бе посочено по-горе следва да се
приеме, че в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща плащане на
сумата. Настоящият съдебен състав намира обаче за недопустимо да се претендира отделно
адв. възнаграждение за релевираното възражение за прихващане, поради което отделно
такова не следва да се присъжда. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед броя проведени о.с.з., намира за неоснователно
/досежно претендираното такова за иска по чл. 128 КТ/. Представени са доказателства за
платен депозит за експертиза /л.238/. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъди сума в общ размер на 1316,25 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед уважената част на исковите претенции, ответникът
следва да заплати по сметката на СРС сумата от 1232,30 лв., от които 996,05 лв. – държавна
такса и 236,25 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.П.,
да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес ... на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в общ
размер на 23 897,38 лева /двадесет и три хилади осемстотин деветдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за
заеманата от ищеца при ответника длъжност „Финансов мениджър“ за месец март, май и
юни 2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 35640,95 лева до пълния предявен
размер от 35 640,95 лева, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в общ размер на 653,95
лева /шестстотин петдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за периода от
01.04.2022 г. до 18.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 653,95 лв. до пълния
предявен размер от 708,38 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.П.,
да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес ... на основание чл. 78, ал. 1 сумата от
3375,00 лева /три хиляди триста седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1316,25 лева /хиляда триста и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
В.П., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд
сумата 1232,30 лева /хиляда двеста тридесет и два лева и тридесет стотинки/, от които
996,05 лв. – държавна такса с оглед уважената част на искове и 236,25 лв. – платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните, като на ответника препис да се
изпрати както чрез упълномощения процесуален представител, така и на адреса,
посочен в молба с вх. № 286119/13.10.2023 г.
10
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11