Определение по дело №1278/2018 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….……

гр. Варна

                                                          

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г., в състав:

                                                           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 1278 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от П.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „М.Ф.М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в размер на 1292.20 лв., представляваща, както следва: 1132.86 лева - лихва за периода от 06.08.2004 г. до 15.02.2012 г., дължима по договор за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г., 159.34 лв. – законна лихва, начислена върху сумата от 599.12 лева, представляваща главница по договор за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г., за периода от 17.02.2012 г. до 24.09.2014 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 1139/24.02.2012 г. и изпълнителен лист от 06.03.2012 г., по ч.гр. дело № 2051/2012 г. по описа на Районен съд - Варна, и е образувано изпълнително дело № 20178080400650 при ЧСИ Захари Димитров, с рег. № 808, с район на действие ОС – Варна.

В срока по чл. 119 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото, считайки за местно компетентен съдът според неговото седалище - СРС.

По така направеното възражение, съдът намира следното:

Съгласно общото правило на чл. 108 от ГПК искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В случая седалището на ответника е в гр. София. А съгласно чл. 113 от ГПК, искът на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. В случая ищецът няма качеството „потребител” по смисъла на чл. 113 от ГПК и не може да се ползва от уредената в чл. 113 от ГПК специална местна подсъдност, доколкото в исковата молба не се излагат подобни твърдения, а и искът е по чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение, поради погасено по давност вземане, с който не се търси защита на потребителски права. С оглед на което съдът намира, че производството пред Районен съд – Варна следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №  1278/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.                          

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: